Публикувана: 17 март 2009, 12:22 ч.
Последно мнение: 11 апр. 2009, 09:43 ч.

Може ли да се появи втора "Голяма любов"?

6 026
67
1

Гост

# 30 18 март 2009, 20:22 ч.

Ами противно на останалите мнения, ще кажа, че аз така и не успях да открия по-голяма любов от Него. След скандалите, реших, че винаги мога да намеря по-добър мъж и го напуснах. Минаха 9 години, все още го обичам и си мисля за него, яд ме е за грешката, че го напуснах, а не се борих за връзката ни. Живяхме заедно 3 години, много се обичахме, но след като той си напусна работата(по желание), настана финансова криза в "семейството", а той не си и помръдваше пръста да търси работа, лежеше по цял ден и това само ме дразнеше...
След няколко години лутане в разни връзки, накрая се ожених, знаех, че не го обичам толкова колкото Голямата любов, но видях свестния търсен мъж в него и не исках да оставам сама. Ето ме на, женена съм, но не съм щастлива, все още мечтая за Него, старата-голяма любов. Така че, случаи всякакви, живота е шарен, дай си сметка колко го обичаш и искаш ли да се бориш за връзката ви.

# 31 18 март 2009, 20:41 ч.

Мнения: 199

Страхът от самота го разбирам напълно. Той обаче не е причина да започнеш приключена вече връзка, особено ако вече нямаш и чувства към този човек (ако е такава).
Виж,ако го обичаш,ако искаш да си с него и разбира се, ако причината за раздялата ви е нещо непреодолимо..., тогава вече може да се замислиш да не би той да е голямата ти любов. Ако си по скоро НЕ, скоро ще откриеш мъжът за теб.
Пожелавам ти го. bouquet

# 32 18 март 2009, 23:07 ч.

Стара Загора
Мнения: 3 921

Цитат на: lora_bg в ср, 18 мар 2009, 20:09

не мисля , че има "голяма любов".Трудно е да уцелиш дори и малката.Поне при мен .как разбрахте , че е голяма любов?Какво ви се случи че сте осъзнали че е голяма любов?

Любовта не се разбира, нито се осъзнава. Тя се чувства!
Разбирам, че съм влюбена, едва когато го усетя. С цялото си тяло, със сърцето си, с душата си.
Преди години и аз си мислех, че все така става - когато ти обичаш, теб не те обичат и обратно. докато не срещнах човек, който промени представата и усещането ми за Любов.
Въпрос на късмет и позитивно мислене Wink

# 33 20 март 2009, 14:16 ч.

Цитат на: Zina_ в ср, 18 мар 2009, 20:22

Минаха 9 години, все още го обичам и си мисля за него, яд ме е за грешката, че го напуснах, а не се борих за връзката ни.

Именно.

# 34 20 март 2009, 14:36 ч.

Мнения: 428

Уплашена,здравей.Ти тук може да зададеш хиляди въпроси и да получиш хиляди мнения за всеки въпрос.
Всеки ще ти отговори от своята си гледна точка.
Ако ти е писано да останеш сама,няма да срещнеш любовта в този си живот.
Повечето хора не срещата "Голямата " любов,не срещат идеалната ,съваршенна любов като от филмите....
Важно е сама на себе си да отговориш-струва ли си да съм с този човек?Струва ли да съм с него? Дава ли ми това от което имам нужда? До къде съм сконна да направя компромиси със себе си? ....
Любовта е трудно нещо.Не е страшно да останеш сама,обаче.Лошо е останеш самотна...Ако си с някой ,който не те прави щастлива,ако някой с който имате различен мироглед ,ти на практика няма да си сама,но ще си самотна.
Ти ще си прецениш какво да правиш.НО не се страхувай да останеш за малко сама.

И още нещо -по повод сравнението.Сравнение винаи има-съвсем инстинктивно.
Но никога не бива да позволиш сравнението да ти попречи в следващата връзка.Между хората има прилики,но всеки е уникален сам по себе си.Това не забравяй.Не търси никога неговите положителни качества в лицето на друг Peace

УСПЕХ!

# 35 20 март 2009, 14:48 ч.

Мнения: 431

Тази тема май потвърждава максимата, че жените са като маймунките - не пускат лесно единия клон, преди да са хванали другия. Стоят с хора, които не обичат, които ги тормозят, бият - от кал да е, мъж да е.

Уплашена, не разбрах каква е възрастта ти, че имаш толкова силен страх от самотата. Мога само да ти препоръчам да не идеализираш бившите, да не пишеш "него" и "той" с главна буква, а "аз" с малка. Никога. Не си спомняй сантиментално само хубавото, помни и лошото, помни защо сте се разделили. Освободи се от клишетата за Големи любови (пак без главно Г), колко пъти се случвали и подобни прийоми, измислени от незадоволени домакини и девствени поети. Никой не може да ти гарантира какво те чака зад ъгъла, някои намират любовта и на 80 години в старческия дом. Но докато висиш на един клон е трудно да хванеш друг. Унизително е някак да си цял живот функция на един мъж, а не личност... Всъщност въпрос на избор, ти ми се струваш решила да останеш с този човек, въпреки че не го обичаш. Успех.

# 36 20 март 2009, 14:59 ч.

Цитат на: Лизбет в пт, 20 мар 2009, 14:48

Не си спомняй сантиментално само хубавото, помни и лошото, помни защо сте се разделили.

Лизбет, благодаря ти за мнението, трябват ми такива Simple Smile

Все пак не си права - ако бях твърдо решена да остана с него, нямаше да питам, нали? Grinning

# 37 20 март 2009, 15:49 ч.

Мнения: 64

Цитат на: Уплашена в пт, 20 мар 2009, 14:16

Цитат на: Zina_ в ср, 18 мар 2009, 20:22

Именно.

мдаа човек трябва да се бори докрай за да не плаче после че просто си е хванал багажа ...

# 38 20 март 2009, 18:29 ч.

Мнения: 13

Цитат на: Лизбет в пт, 20 мар 2009, 14:48

# 39 20 март 2009, 21:09 ч.

Мнения: 575

Цитат на: Уплашена в вт, 17 мар 2009, 12:22

И сега идва моментът, в който да ми се нахвърлите. Виждам колко ме обича той и съм склонна да остана с него не за друго, а защото не мога да повярвам, че ще се появи някой друг, когото да заобичам. Малко си падам темемрут и е много трудно да ме докоснеш, затова предпочитам да живея с духове от миналото. Страх ме е, че ще остана сама и ще остарея без човек до себе си, без деца, без нищичко....

Сигурна съм, че много от вас са го преживявали, в един или друг вид. Идва ли някой друг след този, който си мислел за Истинския? И не прекарвате ли живота си, сравнявайки ги?

Преди малко в Биг брадър точно за това си говореха Гала и Кошлуков-жените вечно се надяват,че следващия в живота им ще е по-добър и за това с лекота отричали настоящето/което е груба грешка и според мен/ и търсели кусурите на мъжете си.Относно сравненията-те са само в началото ан връзката,после приемаш човека,свикваш с него и няма място за сравнения.Но ако сравненията продължават с години и ако ти наистина предпочиташ "духовете от миналото"....не е той,мисля.Нормален е страха от самотата. Grinning

Пробвай да живееш сега и с този ,реалния мъж Wink

# 40 20 март 2009, 22:33 ч.

Мнения: 371

Не.
Случва се само веднъж в живота.

# 41 21 март 2009, 23:13 ч.

Мнения: 494

Цитат на: lora_bg в ср, 18 мар 2009, 20:09

не мисля , че има "голяма любов".Трудно е да уцелиш дори и малката.Поне при мен .как разбрахте , че е голяма любов?Какво ви се случи че сте осъзнали че е голяма любов?Била съм влюбена - наистина чувството е страхотно.Но при мен винаги има неуцелване те когато аз обичам не ме обичат , когато ме обичат аз не обичам.Общо взето мъка.Затова си мисля ,че "Голямата любов "е само мит.Дай боже да не съм права.Иска ми се да не съм.

О, няма начин да не се разбере !Човекът се променя, целият му свят става различен.Но за мене голямата любов беше и голяма мъка! Това беше една невъзможна любов!

# 42 21 март 2009, 23:27 ч.

Мнения: 19

Не бъди страхлива, за всеки влак си има пътници. Не оставай с него само защото те е страх да не останеш сама Naughty

Животът е сън, ти обаче решаваш какъв да е той Peace

# 43 22 март 2009, 14:36 ч.

Мнения: 1 290

http://www.youtube.com/watch?v=UrCh9D5CcBI&feature=related

"Голямата", "Истинската" или както и да е там наречена Любов е само една.
Тя има мирис и вкус, има изтръпване "под лъжичката"...
има една топка в корема, която не си заминава след 3та ,4та среща..., нито след 5тата година...
Тя е чиста като утринна роса и порочна като нощта ...
в нея има всичко което те кара да те боли от щастие...
Тя е като женският оргазъм - когато го изпиташ за пръв път не се чудиш това ли е или не.
Любовта ...
Другото са много връзки на база страст, уважение или общи интереси, с които не казвам, че не може да се живее прекрасно, но -!
"Онази" любов е една
и тя може да бъде срещната и чак на 50, ако досега не е изживяна
Никога не е късно да те халоса и да завърти живота ти на съвсем друга посока Mr. Green

# 44 22 март 2009, 14:51 ч.

Мнения: 7

от известно време мисля за един мъж.Фантазирам си за него .Не спя , не се храня, не мога да мисля за нищо друго.Интересен ми е .Когато се срещнахме си говорехме , по точно той говореше, а аз го бях зяпнала и само си мислех че искам да го целуна и др.Това любов ли е или просто похот?Чувствам се като ученичка.Това за стягането на гърдите , свиването на стомаха ,чувството на безтегловност което изпитвам и разтреперването само като го видя да ми пише по скайпа токова е хубаво отново да изпитвам нещо .За съжеление едва ли ще има бъдеще , той е само приятел.

Препоръчани теми

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Как да приема тази фантазия?

Не му родих дете и се разделихме

Нужда от съвет

Причина:

Причина: