Един ден на...

Почакай да дойдат децата, и пак пусни тема 
Иначе - не си само ти.

През повечето време и аз се чувствам така.
От януари половинката ми си е вкъщи и той поема доста от работата по домакинството.
Работата ми в момента много ме натоварва емоционално и като се върна почти час нищо не мога да подхвана.
Миналото лято имах много интересен график-4 първи смени,4 втори,2 нощни и 2 дни почивка.
Направо се скапвах!Работех на първа линия до морето,но ако ме питаш за нощния живот в Слънчев бряг,нищо не мога да ти кажа.Само работа,работа...

И аз съм абсолютно като тебе, чистя в къщи само събота или неделя, защото през семицата се прибирам в 6.30 вкъщи и докато наготвя и хапнем, взема душ, погледам малко телевизия и трябва да си лягам. Дори за себе си каквото правя, гледам да е пак почивните дни, защото иначе рискувам да ходя неепилирана например. Въобще не знам аз ли не мога да се организирам или и другите са така... Понякога си мисля, че човек просто не трябва да се впряга и да оставя нещата ей така, но както казваш за да ти е уютно и приятно вкъщи трябва да е чисто и подредено. И въпреки че сега съвременните домакини са улеснени с много неща, пак е ужасно натоварващо.

Просто не знам какво да кажа, освен че съм в същото положение като тебе...

Въпрос на правилно разпределение на времето. Ето как го правя аз:
- Готвя два пъти седмично, по няколко ястия на веднъж. Пояснявам, че у дома само вечеряме. Изключение правя само, когато имаме гости - тогава наблягаме на скара или печено на фурна /бързо и лесно/.
- Гладя веднъж седмично, обикновено в неделя вечер. Отнема ми два, три часа.
- Чистенето - разпределяме си задълженията. Моя територия е банята, миене на подовите настилки, бърсане на прах и зареждане на пералнята. Съпругът ми - изхвърля боклука, пуска прахосмукачка /три пъти седмично/, подрежда масата и зарежда миялната. Простираме и двамата, който има възможност на момента. Тези неща ги вършим вечер и ни отнемат не повече, от час.
- Пазаруваме заедно. Тук също разпределяме нещата - търчим по щандовете за различните покупки.
Общо взето - работим като добре смазана машина. Дори покрай плота в кухнята не се сблъскваме.   Всеки си има ъгълче.
Всичко е въпрос на организация и навици.  

Последните няколко години отлетяха без да ги усетя - времето не ми стига за нищо. През деня съм на работа, после взимам децата от градината и почва втората ми работна смяна  с тях. Отделно уча. Едва успявам да да си отделя  един път седмично да ходя на фитнес, за да изглеждам добре. Събота и неделя съм пак с децата. Лудницата е голяма край мен, още повече че работа на мъжът ми е такава, че той се прибира след 20ч и работи и събота и неделя. Цялата грижа за децата пада на мен- няма баба, няма дядовци. Не съм си направила план за действие, защото всеки ден нещата е променят. Но не е оплаквам, защото все си мисля, че ще дойде и моят ден да си почина:)

Ами кой както си разпредели времето.
Аз чистя само събота и ако се занимавам с детето викам жена
Пера също само в събуто
Гладя в неделя
Готвя през ден бързи и лесни ястия
А от понеделник до петък сме на работа работим в друг град и се прибираме към 6:30 и отделяме време за детето

Преди появата на детето никога не съм имала чувството, че времето не ми стига.
Какво е това голямо готвене и чистене всяка вечер. Кой ти мърси, след като по цял ден си на работа? 

Сега, винаги си забързана и не можеш да го стигнеш живота или водиш мързелив живот? Щото и двете си ги писала в рамките на една мисъл.


И при мене така. И въобще ми е доста смешно като се разциврят от липса на време хора без деца.

Ох, успокоих се, че не съм само аз.
Моят мъж работи в друг град и си е при нас 2-3 дни в седмицата. Грижата по детенце се пада на мен (Като си е тук той го гледа де). Сутрин водя малчо на ясла, аз бягам на работа, после го прибирам, минавам с него да понапазарувам. Като се приберем той се заиграва, аз правя нещо за хапване. Душче, приказка, сън. Пералнята се върти нощем, простира се сутрин рано. Чисти се събота и неделя. Гладя обикновено....аммм, май на момента  Просто почивните дни гледам да се отдам на семейството си и хич не ми се поглежда към ютията. То затова и вечно имам една купчина с дреги за гладене, де. Не знам и аз, ама в никакъв случай не съм от най-изрядните домакини. Мъжа ми като си е тук и като се включи е друга работа де. Ама не смятам да заменя седенето на земята и правенето на къщи от конструктор с гладене или нещо такова. Пране ще има цял живот, ама детенцето ми ще порасне утре и само ще мога да съжалявам за пропуснатите моменти с него. Въпрос на приоритети де!

На мен за всичко ми стига времето пък, но нямаме деца още.
На работа съм от 9.30 до към 5.30. В 6.30 съм у нас, с торбите. В 7.30 вече ядем и гледаме ТВ. След това пускам пералня и миялна, ако има нужда моп и прахосмукачка. Сгъвам дрехи, гладя ако ми се глади.
После компютър, книга, баня, секс от време на време и всички по леглата.

Ако излизаме, или ходим на кино или театър, хапваме навън и не чистя после в нас.

В събота имаме гости/ходим на гости. В неделя--релакс, лично време, основно чистене.

Ами и аз съм така.

Работя 9 часа.Прибирам се в най-добрия случай в 19:00ч.От там нататък приготвяме вечеря,вечеряме,душ,чинии и т.н. Малко почивка и станало време за лягане.
Гледам да чистя през уикенда но от друга страна мисля,че е по-добре всеки ден по малко.

Нямаме координация с моето миЛу и не можем да се организираме като хората.

Даа, и аз се чудя.

Преди да се роди детето времето ми стигаше идеално за всичко.
След работа минавах да купя нещо за ядене, сготвях си го, сядахме си на ракийката в 7 - 7 30, дълга вечер, филм, гости, каквото ти душа иска. Или излизане.

Чистехме веднъж седмично и беше напълно достатъчно.
Прането не се усещаше, пъсках пералня един или два пъти седмично.

След като родих също нямах, и още нямам проблеми с времето, защото още не работя - пак ми стига за всичко. Като тръгна на работа, обаче, ще трябва по-добре да се организирам.

Готвя всеки ден-само за вечеря (1ч. в повечето случаи)
Чистя всеки ден (налага се поради естеството на работата ми) мъжът ми се включва активно(30 мин)
Гладя след всяко пране (15 мин,през два дена най-често)
Пазар 2 пъти в седмицата (час за едно пазаруване)

...работим през нощта,по принцип,но работа има и за през деня,която в повечето случаи отхвърлям аз,мъжът ми в това време работи по други задачи,нямаме деца,само двама се,телевизия не гледам,чета преди сън,2-3 часа за салон (козметичен/фризьорски) винаги ми се намират,не обичам да вися по кафетата,изпиваме по 1 набързо,най-много 2-пъти в седмицата,не ходим по кръчми,просто защото не обичаме,забавленията за нас са такива,че ни се налага да пътуваме за определени мероприятия 2пъти в месеца най-много,лятото по-често,пътуваме много,но често е свързано и с работа...

Справям се идеално   
Единственото ми правило е "едното, да не е за сметка на другото"
Въпрос на организация и желание.

Времето ми стига за всичко засега, защото още съм в майчинство. Преди да се появи детето нямах абсолютно никакви грижи, имах време в изобилие, домакинската работа не ми е тежала чак толкова, защото най-много вкъщи цапат децата. Но като тръгна на работа ще видим как ще е положението. Предполагам като на повечето мами.

Истината е, че откакто дъщеря ми се роди, времето е най-сериозния ми дефицит.
Поех пълноцено ангажиментите си в офиса когато тя навърши четири месеца.
Но вече на 3 години и аз отдавна съм се справила успешно с новата ситуация.
Може би трябва да уточня, че аз ползвам и помощници.

не ми достига време за качествена почивка, нищо че засега нямам деца.

Въпрос на организация и на не-вманиачаване.
Сутрин ставам 1 час преди мъжа ми и децата - пия кафе, гледам някой филм, отделям време за себе си (душ, грим, лак и подобни). После ги събуждам, приготвяме децата и излизам. Мъжът ми ги води на градина, а аз отивам на работа. Харесвам работата си и не чувствам скука - виждам много хора, пътувам, общувам. Мъжът ми приключва работа по-рано от мен и той има грижа да прибере децата от градина и ходят някъде да се забавляват (на кино, на сладкарница, в парка и подобни). Аз задължително си имам ритуал с една колежка - след работа се прибираме пеша, ходим по магазините, пием кафе някъде. После се чакаме някъде с децата и мъжа ми и пазаруваме заедно (големият пазар го правим 2-3 пъти в месеца заедно в почивен ден) - обикновено купуваме готова храна или вечеряме навън (тогава използваме да се видим и с приятели). Прибираме се, къпем се, приготвяме си вечеря и си почиваме. Често аз или мъжът ми оставаме да работим до късно на домашния компютър. В петък вечер често ходим на гости или идват гости.
През седмицата се занимавам минимално с домакинстване - миялната ми е голяма и не се пълни за 1 ден (вкъщи само вечеряме); пералня пускам 1-2 пъти в седмицата. Понеже през седмицата сме вкъщи само вечер, няма и кой да цапа, че да се налага да се чисти кой-знае колко (прах бършат децата).
Не гладя. Не пера на ръка. Нищо не мия на ръка. За сериозните почиствания викам (2-3 пъти в месеца жена), а за мен остава да пусна през уикенда само прахосмукачката). Все още простирам, но скоро и това ще ми отпадне. С изключение на спалнята, всички помещения са ни с паркет и теракот. Не ми тежи да мина с четката навсякъде за 15-тина минути. Грижите по къщите са изцяло поети от мъжа ми и от свекърва ми, когато е в България (ако си е тук, тя живее в едната къща и поддържа всичко наред). За другите апартаменти викаме фирма за почистване.
През почивните дни използваме времето да сме заедно, излизаме, разхождаме се и т.н.
При хубаво време децата и мъжът ми ходят един от двата дни на вилата и тогава аз ходя на фризьор или козметик, а също тогава използвам времето да сложа 2-3 манджи да се готвят, докато аз чета книга или някоя приятелка ми е на гости.
Ако мъжът ми има някаква работа или се занимава с ремонти и строежи по къщите ни, децата остават с мен и отново гледаме да наблегнем на излизания, срещи с приятелки, забавления.
Т.е. наблягаме на качествено прекараното време заедно и на общуването, а не толкова на това всичко да блести. По-скоро постигаме "чистота и уют" с това, че сме заедно и спазваме определени "правила" (от типа - "всеки си подрежда пространството за живеене и пази, вместо да се разхождам с парцала").

На мен времето все не ми стига...
И аз взех да се замислям колко бързо минава,а хем нямам дете.Представям си тогава какво е.
Най-добре щеше да ми е да работя по 5 часа ан ден 

Азаф, имам няколко въпроса към теб. В колко часа ставаш сутрин, до колко си на работа и в колко си лягаш?

По-принцип съм организирана (поне така си мисля ). Справям се разбира се някак си, но виждам няколко проблема при мен
- мъжът ми не прави нищо вкъщи
- не ми помага майка, свекърва, жена...
- вечеряме винаги вкъщи - готвено
- живеем в стара къща, от която се сипе прах постоянно
- имаме куче
- може би съм малко мързелива  
Благодаря за мненията, поне виждам, че има и други като мен.

Не знам дали питаш сериозно или ме майтапиш, но ставам в 6 ч. и излизам към 7:30.
Работа приключвам межу 17 и 19 ч., според задачите за деня.
Лягам си след 24 ч. (обикновено към 1-2).

Много се шашкаш.Има време за всичко.Още повече, когато са поотраснали децата и те се включват в пазара, подредбата и чистотата на дома.Когато са разпределени задълженията и се спазват има достатъчно свободно време!

няма как да си легна в 1-2 и на другия ден да съм работоспособна...
Лягам най-късно 10.30-11. Ставам в 7.

Да,аз също например ако спа по 4 часа в денонощие съм не само неработоспособна ами съм като изстискан лимон  Минимум 8ч ми трябват за да съм свежа и отпочинала....

Хммм, стигат ти само някакви си жалки 4-5 часа за сън  
Аз се нуждая от минимум 8, по-скоро 9.
Не се оплаквам много от липса на време.
Не се престараваме с чистенето.

Преместих си фитнеса рано сутрин, докато децата още спят.

Въпрос на биологичен часовник. Никога не съм можела да спя повече от 5-6 ч., а в светлата част на деня не съм спяла даже в детската градина.  
И не обичам да спортувам. Компенсирам, като ходя на турска баня или на басейн (по време на командировки - след работно време, де).

Не винаги ми стига времето. При мен всичко е функция от работата, която е циклична. Когато съм слабо натоварена, съм изрядна домакиня, вися по форумите, спортувам. Когато съм натоварена, домакинстването ми остава най-назад в приоритетите, защото се случва да работя вкъщи нощно време, уикендите и съм ужасно скапана.
* Готвя веднъж седмично в промишлени количества, храним се само вечер. Половинката реже всички продукти, аз ги бъркам. Той чисти след моето готвене, както и след вечеря.
* Чистим веднъж седмично - той прахосмукачка и стъкларии, аз прах и с парцал.
* Прозорци мия много рядко, задължително двамата.
* Пералня - 1-2 пъти, аз.
* Пазаруване - веднъж в месеца едно много голямо и след това 1-2 пъти в месеца докупуваме дреболии, заедно.
* Гладя само при силна необходимост.
* Куче имаме, около него чистя 2 пъти на ден - преди и след работа, песчето е мое.
Каквото и да правя, винаги гледам половинката да е инволвирана, за да не си мисли, че нещата стават с щракане на пръсти.  

Същата съм и аз,ако кажа по колко мога да изкарам без да лягам въобще,сигурна съм,че никой не би ми повярвал...

Аз мога, но ви съветвам да промените режима си, защото това може да ви довлече огромни неприятности.

Минзухар, тези неща не стават на сила.

А някой има ли котка? Имаме куче и котка на вилата, ама те живеят на двора и малката ми зълва ги обгрижва. Вкъщи сме имали рибка и аз се занимавах веднъж седмично с чистенето по нея (беше ми приятно).
Сега водим вкъщи преговори за коте, ама мъжът ми се притеснява, че ще цапа много и ще има косми навсякъде (т.е. ще иска, както каза милинка чистене поне по 2 пъти на ден.
Питам сериозно.

минзухар,аз просто не мога да спя,явно грешно съм устроена нещо,а и нощем работя най-пълноценно,но пък и през деня се налага да върша много неща, забелязала съм и от други колеги,че също работят предимно нощем и почти никакъв сън...

за протокола: лягам около 04-05ч и ставам в диапазона между 10 и 12 ч. зависи просто...

п.с.
имаме котарак(невероятния пух в подписа ми)...ако не се чисти всеки ден настава абсолютен ад,не ми тежи, и с него и без него все трябва да почиствам след като приключа с работата...аз цапам повече от котката,а той и една беля не ми е направил в интерес на истината- има драскалка и само там точи нокти,мебелите въобще не ги пипа...

azaf, имам 2 котки. не цапат и космите не са трагични, но аз нямам килими или изобщо мебели със "залепваща" тапицерия. проблема е единствено в дрането на някои мебели, или по-конкретно на един диван и една маса. също така и влизат в един гардероб понякога, но ние сме си виновни - забравяме да затворим. но ги обичам и не ми тежи тази жертва - маси колкото искаш, също и дивани.

azaf, само да вметна, че моят пес е късокосмест мини пинчер Въпросът е, че любимецът е възрастен, със здравословни проблеми, поради което излиза навън само, когато температурите са над 18-20 градуса. Поради тази причина се налага да поддържам високо ниво на хигиена, тъй като все пак съжителстваме с животинка. Проблемът с чистенето е, че е свикнал да си влачи храна от една стая в друга и тъй като го намерих на улицата, възрастен, трудно да му вменя някакви особени навици в това отношение.
Ако животното е късокосместо, не е задължително да се случва това, което е при мен Не се отказвайте, много е хубаво да има любимец в къщата!

Ставам към 7.30, водя детето на ясла, след това спортувам, след което готвя само за обяд. Вечерята ни е или купа със салата или кана с фреш. Ако имам записан час, отивам на маникюр/педикюр/козметик.. Към 14.00 съм вкъщи задължително, за да сервирам на мъжа ми и да обядваме заедно. След това почивам малко и отивам да си взема детенцето. В сряда идва чистачка. Не знам дори къде е прахосмукачката. Пералня пускам вечер. Ако мъжът ми си ляга след мен или е излизал някъде винаги простира дрехите. Ако е студено времето - дрехите в сушилнята. Съдомиялната също пускам вечер. Уикенда оставям детето на майка ми и не пропускаме в петък да отидем на кино, а в събота да се приберем след 4 сутринта. В неделя почиваме, хапваме навън. Пазаруваме, когато ни скимне. Секс през седмицата ако има време и няма МНОГО изморени,  уикенда е първенството  

И на мен не ми стига времето 
Един ден /през седмицата/ минава така:
- Ставам когато ме събуди малкия - напр. 7-7-15, борим се в леглото, после ставаме, и майка ми започва да прави опити да измисли игра с него, така че аз да мога да се измъкна  чудя се кога ще тръгна с един чорап или без пола от това криене 
- започвам работа в 9 часа, и приключвам към 17,30-18,00. Имам между 40 минути и 1 час път до вкъщи.
- с прибирането вкъщи ме грабва малкия.. и така докато заспи. Каквото и да планирам да правя след това, обикновено отпада, защото заспивам преди него 
За щастие майка ми се грижи за цялото домакинство..

В събота обикновено съм сама с малкия - излизаме на разходки, или си играем вкъщи,
в неделя пък обикновено и таткото се присъединява - тогава успявам да отделя някакво време за себе си.. напр. да се лакирам в другата стая..
Фризьори, пазаруване и др.подобни опитвам да вместя в работно време.. иначе винаги изпитвам вина че имам свободно време, а детето ми е не е с мен..

чудесен режим си си създала, но оставам с впечатлението че не ти се налага да вмъкваш 8-9 часа работа в него?

Замислих се  Реално мъжа ми изхвърля боклука, пуска прахосмукачка и 2-3 пъти седмично прибира детето от градината. Пазаруваме повечето пъти заедно. Всичко останало го върша аз  . Баби и подобна помощ не ползвам и ходя на работа от 9 до 17:30. Така, като се прочета ми изглежда невероятно, че още дишам  , обаче реално някак нещата ми са подредени и огранизирани и (не, че си клатя краката), но не ми тежи кой знае колко. В сравнение с преди детето съм намалила ходенията при фризьори, козметици и т.н. и излизането по нощни заведения. Намалила, но не отказала.  Честно и аз не съм сигурна кога успявам да спя по 6-7 часа. 

И на мен не ми стига времето. Мечтая си за поне 30-часов ден за да мога да свърша всичко и да имам време за отдих 
Сутринта бързаме и двамата да се приготвим и да приготвим мъника, оставяме го в градината - понякога той, понякога аз - зависи кой ден е. После на работа, после търча от работа за да взема малкия преди да затвори градината в 6 часа. Също се редуваме в зависимост от деня. За пазарене и готвене поне не се грижа - мъжът ми е шефа в тези задачи. Иначе кухнята поне всяка вечер трябва да се чисти, щото малкият като яде после и по тавана има мазало. Когато мъжът ми си е в къщи чистим заедно и става бързо, но ако е на работа (работи вечер) остава за мен чистенето. Другите стаи само събота минавам прах и прахосмукачка. За прането - пускам като се напълни коша, събирам купчини  и после сгъвам през уикенда обикновено. Нямам истинско време за почивка. Само в сряда си открадвам 1 час вечерта за Лост и това е.

Нямам деца и не работя (в момента), но съм студентка и редовно ходя на лекции, а до преди 4-5 месеца работих. Никога не съм имала проблем с времето. Просто винаги съм била (прекалено) организирана. Дори милото ми все мрънка, че при мен винаги всичко е планирано до секунда, но не мога иначе... Та сега съм от 9 до 5 в университета (в сряда до , излизам в 8 и се прибирам в 6 - разпределила съм си чистенето по малко всеки ден - днес кухнята, утре хола и така... пералнята отнема 10 мин, така че не я броя, милото мие съдовете, че аз имам проблем с верото, той изхвърля и боклука. Всичко друго  си правя сама, ама аз си харесвам домакинската работа - доставя ми удоволствие, а, и обожавам да готвя... Само ми тежи прахосмукачката, че с животното вкъщи (чинчила) ми се налага всеки ден да я пускам. Даже успявам вечер да бродирам любимите си гобленчета  
С подходяща програма за деня и избягване на нагласата "колко ми и гадно, трудно и тежко да шетам..." става лесно. Опитайте се да намерите поне мъничка наслада в нещата, които трябва да вършите и всичко ще е наред!  

    Тъжно е , че в това "състезание" живота просто минава покрай нас....

Абе като чета тук, нещо май хора без ангажименти нямат време ,ами ако имате деца ?
За протокола:На мен не ми стига времето,нищо че съм по майчинство и съм си у дома. От сутрин до вечер е готвене, пране, прахусмокачка , пърцал. Изхвърляне на боклука, пазаруване, излизане на разходка и изообщо цялата домакинска работа пада в/у мен.Много рядко си позвулявам мързалуване,дори и да е чисто.За жалост съпружеското тяло неможе да ми помага ,тъй като патува почти постоянно.С исключение на дните в които си е е в къщи -единственно готви.Не съм от хората които могат да си позвулят детегледачка или домашна помощница.От работата не се оплаквам-напротив в последно време ми е единственото развлечение.

Не ми се налага наистина, но това което съм описала е все пак в идеалния вариант. Малкият не е постоянно на ясла, а домакинските задължения не се изчерпват с чистенето..

Означава ли това,че липсата на дете,автоматично те прави човек без ангажименти...

.

Означава ли това,че липсата на дете,автоматично те прави човек без ангажименти...
[/quote]
Не,но какво ли ще правите ако имате деца и ви се наложи сами да се грижите за тях .Без баби и  детегледачки.

Разбира се че не. Аз даже преди да забременея успявах да видя мъжа си единствено след 21.00 ! Но пък детето е грижа, която няма как да оставиш за след малко/за след час/за утре  

Всеки ден ми е различен.
Понякога не ми стига времето да свърша всичко запланувано.
Понякога имам цялото време на света,което използвам за себе си.
П.С Имам дете.

Ти явно си майка героиня,какво ли знам аз за значението на понятието ангажираност....


п.с.
ако не е станало ясно-допълвам,че не се оплаквам от липсата на свободно време,споделих само как организрам един свой ден(каквато всъщност е и темата)...

за съжаление, точно така излиза...
Преди /детето/ времето ми беше едно много странно понятие...стигаше ми за всичко, пиех бири с часове..
Когато се роди детето, времето стана 3 часово. а сега...чувствам, че изтича между пръстите ми, че не участвам в него

Баба ми преди месец беше вкъщи и като ме видя как хвърча като неориентиран изтребител из къщи и как не съм на себе си ме успоки и каза "все по малко ще ти остава време да направиш каквото и да е"
Мен сега не ми стига,на работа,вкъщи,двете деца,домакинство........едното реве,другото гладно..... ,мъжът ми  и той като се наниже в чакалнята за нещо си направо ми идва да взема да се .Ден с ден не си приличат,всеки ден нещо става.....

когато съм на работа ставам в 5 ,когато не съм в 7,4е трябва да водя малката на у4илиЩе.прибирам се или в 16,30 или 20,00работя вси4ки съботи и недели.по4ивам през седмицата.
използвам докато децата са на у4илиЩе да 4истя основно целия апартамент(с две бани),да пера,да обърна време на себе си например депилация  и хоби,сладкиШи,секс ако  и скъпия по4ива съЩия ден,пазаруване.
гладя  преди ве4еря,като прибера прането обикновено готвя неЩо на фурна за да използвам времето за гладене.понякога след ве4еря докато гледам филм.
на децата или татко им се пада да приберат 4иниите от съдомиялната.
малката понякога по4иства праха със plumero(незнам как е на бг)и минава пода с мопа(това е сух парцал на който се пръска спрей,който поема праха от пода).
ДА СЕ Е... В БЪЛГАРКАТА,АМА КАТО НАВРЕМЕТО НЯМАШЕ ТАКИВА ПРИСПОСОБЛЕНИЯ
на половинката се пада 4истене на терасата и грижата за цветята,4е мен хи4 не ме оби4ат и ми умират.
лягам си по4ти винаги около 23,30/24,00.
естествено винаги имам неЩо полуготово във фризера за когато съм гроги(например баница или nugets)
помоЩ никога не съм искала,4е хи4 не оби4ам баби да ми дават акъл и да ми се мотат между краката.
вси4ко е въпрос кой как си го подреди.
за разходки съм страШно уморена,но отвреме на време и затова остава.
липсват ми оба4е плетките и поШивките 4е за тях по4ти ненамирам време,но лятото като ходим за риба се възползвам и за това занимание.
книга или списание 4ета във влака докато пътувам за работа и на връЩане.45мин в едната посока.

моми4етата които все оЩе нямат деца,по4ивайте сега,после няма време за по4ивка
ЖИВОТА Е МНОГО КРАТЪК И ВРЕМЕТО НИКОГА НЕ СТИГА

забравих.
готвенето е всеки ден,а като съм в къЩи по два пъти.
за ядене на вън не остава нито време нито средства.
2 или 3 пъти годиШно,при повод на ресторант

Определено след появата на детето времето не ми стига-за да си почина,да се видя с приятелки/в удобно и за тях и за мен време/,да сготвя и почистя/въпреки,че мъжа ми много ми помага/.Дъщеря ми е в такава възраст,че само търча след нея и междувремено оправям всичко,но се чувствам адски преуморена.С нетърпение чакам да тръгна на работа и мисля,че тогава ще се оправям по-лесно,а може да стане и по- зле...

Денят ми протича както на 80% от българките с деца. Сутрин ставаме в 7.15, водя детето на ДГ.  Отивам на работа от 8.30 до 17ч. (пазарих се и се споразумях с шефовете за това раб.време след като се върнах от майчинство). Взимам си детето и отиваме да пазаруваме. През цялото време шофирам през задръстванията из София (страшно е изнервящо). Прибираме се. Приготвям нещо за вечеря. Мъжът ми си идва от работа. От този момент поема детето и грижите по него (игри, тоалет, приказка за лека нощ). След 21.30 мога да погледам ТВ. Обикновено по това време гладя пред телевизора. Отскоро се запалих по фотошопа и съответно последните часове прекарвам пред РС. Секс един, два пъти в седмицата, може дори да прескочим. Чистя през уикенда. Чиниите мием и двамата.

Винаги имам време за всичко. Въпрос на организация. Всеки ден си имам "часа на мама" и не позволявам да ми го нарушават. Мъжо не ми помага, той поема  половина от домакинството. Аз не съм му дом. помощница. Имам време и за кафе или разходка с приятелки, и за козметик.
Всекидневното почистване и готвене ни отнемат около час. Неделното, основно - около два часа. Отделно прането.
Гладя когато се наложи.
Сега предстои да се организирам с две деца, но не смятам че ще е голям проблем.

Определено денят ми е запълнен на 100%! Няма време за скучаене! Всеки ден водене на ученичката на училище  по 40 км в двете посоки. След това малкият бръмбазък на градина. Цял ден на работа и ангажименти. В къщи се прибирам след 18.00,а лятото и след 22.00. Ако ми се готви, готвя тогава ,ако не ядем каквото има под ръка или нещо взето пътьом за вкъщи от магазина .
И въпреки всичко някъде между всички ангажименти намирам време 3 пъти седмично да ходя на фитнес ,съответно отделям си време и за козметик. Не обичам да прекарвам времето си в спане ,живота е прекалено кратък ,така също и в лентяйство.
Така съм се организирала,  хем да няма сърдити в семейството, хем и за себе си да имам време!

За сега успявам да се справя, но като тръгна на работа незнам
Повече се занимавам с децата. Мисля си, че като поотрасне малкият, ще смогвам напълно
Домакинските задължения си поделяме с мъжът ми. Той поема една част, а аз други.
И на мен денят ми е запълнен и време за релакс не остава. Ей това е лошо.