Публикувана: 28 март 2009, 21:06 ч.
Последно мнение: 9 апр. 2009, 20:06 ч.

За моето куче

4 116
33
1

1
2
3
Всички

28 март 2009, 21:06 ч.

Мнения: 289

Здравейте , не знам темета дали е за тук, но ми е много тежко и мъчно.
Днес родителите ми са приспали нашето куче, което живя с нас 16 години и ми беше като брат.
Никой нищо не ми каза предварително и слава на Бога, само намекваха , беше много стар ,болен, не можеше да ходи , носеха го на ръце до градинката , но нямаше някакви неописуеми болки.
Тежко ми е, че не почина естествено и страдам за него и ще е така много дълго време.

# 1 28 март 2009, 21:23 ч.

Мнения: 3 622

Съжалявам за кучето ти Cry

И аз имам далматинец, на 12 години и се страхувам от момента в който вече няма да го има. Човек много се привързва към животните

# 2 28 март 2009, 21:30 ч.

Мнения: 307

Много съжалявам за кучето ти. Мисли позитивно, сега то е на по-добро място и не е е било нужно да страда повече на земния си път. Предишното ми куче почина от рак и никога няма да го забравя, но сега имам друго, което ме радва и съм насочила мислите си към него. bouquet

# 3 28 март 2009, 22:16 ч.

Мнения: 2 374

Знам как се чувстваш чудесно.Прегръщам те!
Все едно прочетох себе си в твоя пост.Същото преживях преди почти година.
Имахме Коли помня го от дете,невероятно умно куче,уникален.Обожавахме го всички.
Но......настъпи и неговия час,беше по-добре за него,за да не се мъчи,виеше по цяла нощ,
не можеше да стане,не можеше да се храни,не можеше да слиза на разходка,
в продължение на 3 месеца не беше слизал...и все пак беше умен отиваше в банята и свършваше каквото има.
А толкова се мъчеше докато стигнеше дотам,сърцето ми се къса в момента докато пиша.
Приспаха го,единствено баща ми намери смелост да го занесе до ветеринаря (с едно одеало) понеже не можеше да върви.
Умря в ръцете му.Гледката как го свалят беше потресаваща за мен.Да видя как този мой приятел от детството си отива,
беше неописуемо с прости думи.Мъка.Огромна.
Не бях се сещала от 1-2 месеца.Никога няма да го забравя.Винаги ще е част от мен.И от всички нас.

# 4 28 март 2009, 22:35 ч.

София
Мнения: 5 074

Някъде, вече не помня в коя тема писах за моята прекрасна Сара.
Намерихме си я на един мост в планината Пирин.
Мъничка, трепереща и много сладка.
Това беше преди 17 години .
Сара беше принцесата в нашето семейство.
Невероятно умно куче. Мислех си, че е породиста.
Някакво гонче първоначално, после овчарка Grinning

Да, ама не би....
Беше си мивчица, която обаче заслужи нашата любов.
Сарка почина на 18.07.2009 г.
Приспахме я. Не аз, защото не можех да си представя....
Обичам я и ще я обичам винаги.

# 5 28 март 2009, 22:38 ч.

Някъде там...
Мнения: 280

Ох миличка знам колко ти е тежко...Преди една година на 16.02 преспахме моята овчарка... Cry

# 6 28 март 2009, 22:38 ч.

Мнения: 128

Много съжалявам за кучето ти!Ние изживяхме скоро такава загуба.Нашето куче го приспаха по време на операция,когато лекарите разбраха,че е безнадеждно.Ако трябваше да го занесем за приспиване със съзнанието за това,не знам дали щях да го понеса.Сега имаме малко куче и му се радваме много,но никога няма да забравим първата си кучешка любов!

# 7 28 март 2009, 22:47 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Ужасно е. Знам болката....
Винаги съм казвала, че животните могат да бъдат по-висши от нас хората и затова така завладяват сърцето ни.

# 8 28 март 2009, 22:54 ч.

Мнения: 1 341

Плача с вас момичета.
Знам какво е, изгубих верен приятел още като дете. Дълги години не исках да чуя за друго куче, защото знам каква е болката при загубата му. Мъжът ми настоя и си взехме, вече я гледаме 5 г. и никой от нас неможе без нея. Дори дъщеря ми й казва "кака". Само като си помисля, че някой ден ще я загубим и ми се свива сърцето. Cry

# 9 28 март 2009, 23:05 ч.

София
Мнения: 161

Много съжалявам за загубата ти! Бъди силна и помни хубавите мигове с него Praynig

# 10 28 март 2009, 23:14 ч.

Мнения: 398

И моето почина на 16 години.Много си поплаках.

# 11 28 март 2009, 23:36 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: kailid в сб, 28 мар 2009, 21:06

Таке е по-добре за него. Какво значи, че е намяло неописуеми болки?! Нима средни по сила болки са ОК? Да не говорим пък колко е лесно да познаеш дали кучето страда...

# 12 29 март 2009, 00:22 ч.

Мнения: 502

Съжалявам за кучето ти Hug

.
Твоят тъжен пост ме върна преди 6 месеца, когато се наложи да приспя едно от моите кучета-Лора, беше с кокс-артроза/надявам се, че така се пише/.Опитах какво ли не да й облекча болките, то не бяха доктори,лекарства...Ама нищо не помогна, а я болеше много наистина и се принудих да прибегна до тази мярка, за да не се мъчи повече Cry

.
Разбирам те напълно и ти съчувствам, моята Лора ми липсва много...
Добре, че имам още две кучета да ме радват - иначе не знам как щях да се справя.

# 13 29 март 2009, 02:16 ч.

Мнения: 1 844

съжалявам за загубата ти! Hug

аз имам лабрадор и не мога да си представя живота без него,така че разбирам болката ти.. Hug

така или иначе обаче рано или късно този момент идва..
според мен най-доброто решение е да си вземеш друго куче,да намериш в него една частичка от верния другар. Laughing

цитирам по спомен:
ИЗ ЗАВЕЩАНИЕТО НА ЕДНО ПРЕКРАСНО КУЧЕ:
"някога бях чувал моята стопанка да казва,че ме обича и никога не би взела друго куче след мен.сега,искам нещо да й кажа:моля те,вземи и отледай с любов друго куче,защото инак моята памет ще бъде опетнена,искам след мен никога повече да не можеш да оставиш къщата си празна и никога,след като вече си ме имала,да не можеш да живееш без куче-най-верния другар в живота.."

# 14 29 март 2009, 10:48 ч.

Варна
Мнения: 25 241

Съжалявам за загубата ви, мила spoko

Губила съм два котарака и знам колко е тежко Sad

# 15 29 март 2009, 11:32 ч.

Мнения: 593

Съжалявам за кучето ти!
И ние преживяхме подобна загуба.
В двора на комплекса, живееше старо куче на име Роки. Той много обичаше децата. Моето момиче всеки ден си играеше с него.

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=342088&pid=11295037

Последния месец от живота си Роки прекара в нашия двор. Ние го хранехме и му носехме вода, а той по цял ден лежеше до оградата.
Вчера хазяйката дойде и каза, че са намерили Роки... починал през нощта. smile3518

Дано почива в мир, в кучешкия Рай... Flowers Rose

# 16 29 март 2009, 12:05 ч.

София
Мнения: 15 460

Милото кученце Cry

, аз още плача за нашата Джеси, която почина миналия август.Почина след операция за перитонит.Още съжалявам,че когато лекаря каза,че състоянието и е много тежко,не можах да се реша да му кажа да не я будят.Почина 24 часа след това.Внука още пита за нея и я търси.Вчера разнасяше ръкавицата и за сресване и искаше да отидем да я видим на вилата.Той не може още да разбере какво е "погребана" и иска да си я види, защото му било мъчно. Cry

Иска и да му купя друга Джеси, но му казах,че друга като Джеси няма и никога няма да има.Добре,че имаме и друго куче, но мъката не е по-малка.

Последна редакция: пн, 30 мар 2009, 08:28 от Тайна

# 17 29 март 2009, 20:31 ч.

Мнения: 289

Много мерси за думите на всички , така е остава болката. Никога не съм си представяла, че ще се наложи ефтаназия , за това ми е мъчно, че освен стар , и не много на себе си , друго му нямаше, пишкаше навсякъде и така..... bouquet

# 18 29 март 2009, 23:12 ч.

Мнения: 15 379

Имахме той-пудел - 20 годишен! Когато се наложи да го приспим, бях бременна в 7-ми месец.
И той не можеше да ходи, сляп, глух, отслабнал ужасно...
Знай, че така е по-добре, животинката няма как да каже, дори и да е имала непоносими болки. Той е на по-добро място вече. А и на едно друго - в сърцето ти!

# 19 29 март 2009, 23:27 ч.

София
Мнения: 2 623

И ние приспахме нашата прекрасна Чара Cry

Всъщност го направи брат ми, а той милия искаше
да сме ние, защото ако ние я обичахме, то той я
обожаваше, но така се случи, че именно той я
занесе да я приспят. Беше много, много болна
и си представям колко е страдала Cry

Чувала съм, че кучетата изтърпяват невероятни болки
без дори да издадат и звук и ние никога не можем да
разберем какво и колко усещат Sad

# 20 30 март 2009, 00:03 ч.

Моста на дъгата

Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги...
Hug

# 21 30 март 2009, 07:52 ч.

Варна
Мнения: 25 241

Този разказ не е имало случай да го прочета без да се разплача. Много е въздействащ.

# 22 30 март 2009, 11:35 ч.

Мнения: 29

напълно разбирам мъката ти Cry

. и на мен преди около 2 месеца ми умря едното куче от някаква болест за 3 дни така и не се разбра от какво.беше много малък на 7 месеца smile3518

.тогава съпругът ми реши да вземем веднага ново за да не ми е толкова мъчно .е вземахме го от Банско го купихме и го доведохме чак тук във Варна старият му собственик ни каза че е ваксинирано с всички ваксини там който се бият бебешки(то е на 4 месеца).и има няма седмица от както го доведохме и той се разболя от много тежка болест павловироза или нещо такова и шансовете му бяха 50/50 всеки ден инжекции системи доктори и така около 1 седмица.слава на Бога Praynig

спаси се но колко рев изревах с тези животни само някой като вас би могъл да разбере какво ми беше .

# 23 30 март 2009, 11:58 ч.

Мнения: 359

Паравироза се казва. И нашата Каринка я изкара като малка, но оздравя, слава богу! Умря си от старост горкото, но когато са болни и стари е по-добре да ги приспиш, отколкото да се мъчат! И обезателно си вземете ново куче! Като умря котарака ми и аз си мислех, че няма да заобичам друго коте, ама сега имам две, ето ги:
http://media.snimka.bg/1330/008915288-big.jpg
http://media.snimka.bg/1282/008820180-big.jpg

И темата ни май не е за тук Thinking

# 24 30 март 2009, 13:35 ч.

Пловдив
Мнения: 4 517

Искрено съчусвствам на болката ти Hug

Преживях го същото преди почти 4 години,тогава приспахме моето куче,беше също на 16-напълно сляп, с тумор и адски болки.Още не мога да го преживея,беше ми като брат,накрая вече го носех на ръце и го хранех в устата... newsm45

.
Много е трудно и тежко ,осбено като се прибреш в празния дом..Сънувам го често-здрав,зрящ и много жизнен-това донякъде ме успокоява-знам,че е на по-добро място..

# 25 30 март 2009, 14:44 ч.

Мнения: 654

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=370560.0
това е кучешката тема.
Там намерих приятели.

Съжалявам за кучето ти!
Спомняй си хубавите моменти , за взаимната обич между вас.
Моя Бък си отиде на 8 март,нямаше още 2 год.Времето заедно беше кратко , но пълно със щастие.

# 26 30 март 2009, 21:04 ч.

Varna
Мнения: 2 594

Много съжалявам за загубата ти Sad

Знам какво изпитваш. И ако това ще те направи по спокойна искам да ти кажа, че аз предпочитах докторите да бяха приспали нашето кученце отколкото то да се мъчи толкова дълго. Боли ме страшно ме боли дори сега когато пиша, дори плача във момента.-почти 8 години от тогава минаха. Едва преди 7 си разрашихме да имаме този път котенце. Не искахме да имаме повече животинче през живота си. Толкова ни болеше. Тогава за първи път видях мъжът ми и синът ми да плачат на глас. Боли ме толкова много като си спомня мъките му. Отиваше си а дойде при мене качи се във краката ми. Във ръцете ми си отиде. Ако бяха му спестили мъките щях да съм поне по спокойна сега а аз все още не мога да го преодолея и все още рева като си спомня как се бореше Cry

# 27 30 март 2009, 21:10 ч.

Мнения: 940

Съжалявам за кучето ти, много мъчно ми стана. Сигурно имаш много хубави моменти с него, мисли си за тях. Аз гледам да се радвам на всеки момент с нашият Арчи. bouquet

След като загубихме първото си куче, си мислех, че никога няма да искам друго, но сега си имаме един сладур и много си го обичаме.

# 28 30 март 2009, 22:31 ч.

Мнения: 1

Чета и плача. На 07.08.08 приспаха моята 13-годишна котка. Моето момиченце - Каси. Имам нов котарак - вече на 8 месеца, обичам го, но никой няма да замести моята Каси. Не мога да я прежаля, даже наричам котарака с нейното име все още. Плакахме всички - и мъжа ми, който я занесе и прибра мъртва и 18-годишния ми син, който твърдеше, че не я обича. Аз още тъгувам. Няма да я забравя, дано разказа от "няма край" да е истина ...

# 29 31 март 2009, 18:41 ч.

Мнения: 288

Толкова мъчно ми стана като прочетох! Cry

На тринайсти април става една година, откакто приспахме моята котка.Толкова я обичам и толкова ми липсва, така че те разбирам много добре. Тя беше болна от рак и само тежкото дишане в началото издаваше болестта. Не повярвах на ветеринаря, че е по-добре да я приспим, мило ми беше и исках да умре естествено. Докато изведнъж се влоши и стана страшно, а беше събота и неделя и не можехме да намерим работещ лекар, който да прекрати милостиво мъките и. Намерихме един...не искам да си спомням дори.Не съжалявай, че са го приспали, отишъл си е безболезнено . Дано са заедно нашите животинки в техния рай.Няма да ги прежалим никога...

# 30 9 апр. 2009, 16:22 ч.

сусурлево
Мнения: 474

И на мен ми се е налагало - имах канадски вълк живя 15-16 години , но се разболя и много се мъчеше - понякога така е по- добре (знам , че някой може сега да ме нападне) . Взимай ново колкото може по -скоро , така ще ти е по-лесно .

# 31 9 апр. 2009, 16:26 ч.

Варна
Мнения: 25 241

Не мисля, че някой би те нападнал. Напротив, всички сме наясно, че понякога се налага да се направи и този изключително тежък избор.

# 32 9 апр. 2009, 17:21 ч.

Мнения: 654

Съжалявам мила че използвам твоята тема за моята болка.
Един месец без нашия Бъки.Един месец без добър приятел.
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=350936

# 33 9 апр. 2009, 20:06 ч.

Варна
Мнения: 826

И аз си имах Бъки .. далматинец , приспахме го на 13 год . Скоро ще стане 1 година от тогава . Само който е гледал и обичал може да разбере болката. Не минава и ден без да мисля за него . Домът ни вече не е същия ... Sad

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Нормален ли съм ?

Бебеправене, но без много правене

Проблем с котките на свекървата

Причина:

Причина: