Публикувана: 18 апр. 2009, 21:18 ч.
Последно мнение: 22 апр. 2009, 11:41 ч.

А как се справяте...

2 359
31
1

1
2
3
Всички

18 апр. 2009, 21:18 ч.

Мнения: 1 470

...с обидите от близките си хора?!
Питам за съвет,не за дискусия...Имам нужда от прочистване на душичката си от болките причинявани от най-близките ми-майка,баща и пр.
Не ми се иска да ви натоварвам с многословие...Просто вече нямам кътчета където да ги събирам,и игнорирам...А ми се струва че ми пречат,и объркват и без това обърканият ми живот,напоследък...

# 1 18 апр. 2009, 21:23 ч.

Мнения: 6 618

Много зависи от обидите .
Аз си изкрещявам всичко ,което ми е на душата както и те и след 1ч. ни минава.
Проблемите ни обаче са служебни , а не лични.

# 2 18 апр. 2009, 21:24 ч.

Мнения: 1 517

Много боли...но не ми се коментира.

# 3 18 апр. 2009, 22:03 ч.

Мнения: 4 406

ми кажи си им - и на теб ще ти олекне, и няма да те натоварват за известно време, докато са ти сърдити.
понеже са ти близки и те обичат- ще ти простят един ден и... пак ще почнат да трупат в съзнанието ти...

# 4 18 апр. 2009, 22:07 ч.

София
Мнения: 12 103

Просто не се обиждам. Всеки опитал се да ме обиди, очевидно изпитва лоши чувства към себе си, а не към мен. Ако е близък мога само да го съжаля и утеша, защото да мразиш себе си толкова, че да нападаш най- близките е ужасно състояние, което търси подкрепа и любов. Това не означава, че бих търпяла кротко агресивния човек. Ще обясня, че не приемам подобно отношение, ще се опитам да помогна, а ако не стане- червен картон.

# 5 18 апр. 2009, 22:13 ч.

Мнения: 194

Прощавай!

# 6 18 апр. 2009, 22:22 ч.

в страната на чудесата
Мнения: 8 300

според мен между близки хора могат да бъдат казани всички или поне много неща - т.е. спокойно да споделиш какво те дразни и обижда... и после да обсъдите, да си простите...

# 7 18 апр. 2009, 22:34 ч.

Мнения: 2 448

Казвам им как се чувствам, дори и да не променя нещата, поне ми олеква и няма после, ама аз ако знаех ... С всички близки хора постъпвам така.

# 8 18 апр. 2009, 22:35 ч.

Мнения: 1 470

Цитат на: К-А-М в сб, 18 апр 2009, 22:13

Прощавай!

Ето това искам,да мога да простя,и да забравя...Но те продължават да се трупат...И да напомнят за старите такива...

За казване,казвала съм...30 години вече се опитвам да се справя със себе си...Знам че няма да променя нищо в отношенията ни,каквото и да направя...Знам го защото между пропастта и звездите,аз нямам връзка с тези хора...И въпреки това ги обичам,и не мога да спра да се надявам...А тази надежда ме погубва...За това искам да простя,и да забравя...Как се забравят живи родители?!

# 9 18 апр. 2009, 22:38 ч.

Мнения: 194

Не го прави Шапчице.

Не се забравят.

Само да уточня, че съветът ми е на база на това, което пишеш.

Конкретната ситуация може да има друг нюанс и други решения. Confused

# 10 18 апр. 2009, 22:45 ч.

Мнения: 157

За съжалени винаги най- много нараняваме най - близките си хора, защото си мислим подсъзнателно , че са длъжни да ни простят. Единият от критерийте по които оценявам хората е отношението им към родителите им, но разбира отношенията винаги се градят двустранно. Опитай се да намериш път към доброто/ако е възможно/ за да не се терзаеш. Ако не става и няма обратна връзка еми всеки си носи кръста,фокусирай се към отношения които са взаимни за да не страдаш.Както се казва никой не си избира роднините.

# 11 18 апр. 2009, 22:45 ч.

Мнения: 9 865

Аз имам същия проблем. Много е трудно. Прощавам, забравям лошото, но те раждат нови и нови лошотевини. Всеки поотделно, разбира се, защото са разведени. Има моменти, в които бълват по мен, засегнати от факта, че не им обръщам внимание по равно и разни такива...
Като ми се натрупа много - плача, крещя. Отнасят си го други близки хора. И започвам пак отначало. Не се свиква и няма справяне.

# 12 18 апр. 2009, 22:46 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Червената Шапчица в сб, 18 апр 2009, 22:35

Цитат на: К-А-М в сб, 18 апр 2009, 22:13

Прощавай!

Ето това искам,да мога да простя,и да забравя...

Има такива неща за съжаление, и аз имам такива към родителите си, просто съм приела, че колкото и да ми е тежко нищо не може да се промени и е като затворена страница. Прошка дори не е и нужна, те не се чувстват виновни, аз нищо не мога да променя, но не се връщам към миналото постоянно. Казала съм им го и повече не го споменавам.

# 13 19 апр. 2009, 14:32 ч.

Мнения: 2 474

Цитат на: черно лале в сб, 18 апр 2009, 22:45

За съжалени винаги най- много нараняваме най - близките си хора, защото си мислим подсъзнателно , че са длъжни да ни простят.

Вярно е това.
Можеш да спреш да се чувстваш обидена и да спреш да ги обвиняваш на първо време.

# 14 19 апр. 2009, 18:59 ч.

Мнения: 505

Цитат на: Бояна Ламбер в сб, 18 апр 2009, 22:07

Страхотно! Невероятно! Абсолютно вярно. Само да му стигне енергията на човек и за него си, и за другите, защото не можеш да покажеш червен картон на родителите си. Но ако знаеш, че обидите, дето ти ги нанасят, са от болка, от страх - ще можеш да им прощаваш, отново и отново. На беззащитния си го изкарваме, когато сме наранени и не можем да понесем болката, а нашите деца са беззащитни.

# 15 19 апр. 2009, 19:36 ч.

София
Мнения: 12 103

Цитат на: Penkailieva в нд, 19 апр 2009, 18:59

Цитат на: Бояна Ламбер в сб, 18 апр 2009, 22:07

Червен картон можеш да дадеш на всеки, защото червен картон означава да отстраниш някого от мача, до следващата среща, не завинаги. До тогава, а често и до половин един- час човекът няма да е така разпален и ще е преосмислил някои елементи от поведението си. Това исках да кажа.
Иначе, дори и най- близките би трябвало да се научат да изразяват претенциите или чувствата си по цивилизован, неагресивен начин. В крайна сметка, всеки се простира според допуснатото от другите и ако му бъде обяснено спокойно, че поведението му е неприемливо и наранява, рано или късно ще го разбере. Сред най- близките много често се върти една и съща плоча- обиждащите са едни и същи, страдащите също. Просто някой трябва да промени с уравновесено поведение сценария, защото в противен случай тази пиеса няма да слезе никога от семейната сцена.

# 16 19 апр. 2009, 20:31 ч.

Мнения: 15

Цитат на: Бояна Ламбер в нд, 19 апр 2009, 19:36

Цитат на: Penkailieva в нд, 19 апр 2009, 18:59

Цитат на: Бояна Ламбер в сб, 18 апр 2009, 22:07

Страхотно! Невероятно! Абсолютно вярно. Само да му стигне енергията на човек и за него си, и за другите, защото не можеш да покажеш червен картон на родителите си. Но ако знаеш, че обидите, дето ти ги нанасят, са от болка, от страх - ще можеш да им прощаваш, отново и отново. ВСИЧКО ВСЕ ПАК СИ ИМА ГРАНИЦИ.

# 17 19 апр. 2009, 22:55 ч.

Мнения: 1 364

Цитат на: pasinet в сб, 18 апр 2009, 22:34

# 18 20 апр. 2009, 09:26 ч.

Мнения: 1 470

Момичета,благодаря ви че ме изтърпяхте!!!И за съветите!!!Благодаря!!!

Нашите не са агресивни,не обиждат директно...Но...Цялото им отношение обижда...С годините се трупа...Никога не са били доволни от постъпките ми...Когато се ожених-защо?!Когато родих първият-истерия...Вторият-истерия...Третият им бе съобщен по телефона,след което затворих-не исках да слушам поредното олеле,малеле...Живеем самостоятелно,оправяме се сами с мъж ми,не разчитам за нищо на тях,и въпреки всичко постоянно ми натякват колко съм неспособна да се оправя с живота си...Аз нали си го харесвам?!Не могат ли поне веднъж да се зарадват на моето щастие?!

Поводът за темата беше,че ме поканиха...Може би ще разберете по-късно...Хората които ме поканиха...Аз много ги обикнах последните два-три месеца,и много ги уважавам за това което са правили,правят а и като гледам няма да се откажат лесно...Но не очаквах такъв жест...Може би друг път ще обясня точно случаят...

Отидох при майка да и споделя...Бях в еуфория...Исках да я зарадвам,да и покажа че нещата които правя не са безмисленни,и хората ме уважават заради това...А тя...Въобще не пожела да ми обърне внимание...Гледала си филм-някаква сапунка...Дори не ме погледна...Все едно...Онази простотия беше по важна от това което има нужда да и сподели дъщеря и...

Отстрани изглежда може би твърде незначително...Но аз го почувствах като капката която преля чашата...

# 19 20 апр. 2009, 09:39 ч.

Мнения: 194

Червена шапчице, приеми, че са просто такива и не се огорчавай.

Знам, че има защо, но никой не си избира родителите.

Не се карай с тях, за да ти е чиста съвестта Wink

# 20 20 апр. 2009, 10:30 ч.

София
Мнения: 12 103

Червена шапчице Има няколко поколения, като това на родителите ти, които са възпитани в идеята, че критиките водят към прогрес, а похвалите разглезват и пречат на детето да се развива. Прилагайки този подход и към своите деца те са убедени, че го правят за добро и много пъти се оливат в желанието детето да прави/има най- доброто. Най- доброто не съществува, по не на земята, и винаги има какво повече да се желае, и винаги има недоволство.
Според мен, можеш да и обясниш, но спокойно и без обвинения, че цениш желанието и да получиш най- доброто, и да постигнеш много, но ти имаш нужда от подкрепа, разбиране и положителни реакции. Не е лошо, да подчертаеш няколко пъти, че я обичаш и не я обвиняваш.
Родителите лесно могат да се почувстват /почувстваме/ виновни, защото не само искаме, но и се чувстваме длъжни да сме безгрешни спрямо децата. Всяка критика по тази линия удря право в най- слабото място и малко родители могат спокойно да помислят и да се коригират. Така, че може и да пожелае да те разбере, но поне на теб ще ти олекни. Лично за мен, разговорите с най- близките са по- добро решение от недомлъвките. А и ти не приемай лично отношението им- те са отгледани така и така разбират правилното поведение на добрия родител.
Казвам всичко това с уговорката, че това е мое лично мнение на база на твоя пост и е само една идея за възможно решение. Не съм семеен терапевт, не съм и никакъв друг психотерапевт.
Вярвам, че ще намериш добро решение и положението ще се подобри. Hug

# 21 20 апр. 2009, 13:40 ч.

Мнения: 431

С игнор се справям. Не споделям НИЩО лично, нито добро, нито лошо. Не се доказвам, не искам одобрение, приела съм да съм черната овца. Не се насилвам да прощавам, да съм добра, да съм ценна в нечии очи. Изпитвам само съжаление, като към нещастни болни хора. Simple Smile

Само това мога да те посъветвам - да се откъснеш емоционално и да се опиташ да пораснеш. Нужното ти одобрение няма да получиш така или иначе, грижи се за себе си.

# 22 20 апр. 2009, 14:02 ч.

Мнения: 2 018

Който и да ме е обидил, независимо близки или не се опитвам да го разбера като човек, защо така е постъпил. Изходната ми позиция е че хората не са идеални и сигурно човека изпитва вътрешен дискомфорт за да се опита да нарани когото и да е. Намеря ли отговор, прошката идва от самосебе си. А по този начин и мира в душата ти. За жалост отсрещния си е все същия човек със своя проблем и може да продължи да се опитва да наранява /съзнателно или не/, но аз знам причината и не му се обиждам, а се опитвам да му помогна.

# 23 20 апр. 2009, 14:43 ч.

Мнения: 502

Цитат на: К-А-М в сб, 18 апр 2009, 22:13

Прощавай!

Да,прощавай. Така най-бързо олеква. Шапчице Hug

# 24 20 апр. 2009, 15:32 ч.

Чикаго / София
Мнения: 3 636

Избягах надалеч. Сега тук ми е много добре. Не се натоварвам излишно с кой какво казал и как реагирал. Чувствам се свободна и лесно прощавам, и забравям като не ги виждам често.

# 25 20 апр. 2009, 15:36 ч.

Мнения: 3

Цял живот не се почувствах обичано дете.Майка ми обичаше преди всичко себе си.Дълги години не казах майко.Дълбоко ,дълбоко седи една обида...така ще си и остане ,защото майка ми почина..
Аз все още си мисля,че бях добър син....

# 26 20 апр. 2009, 17:07 ч.

Мнения: 593

Цитат на: irka в пн, 20 апр 2009, 15:32

И аз избягах.

# 27 20 апр. 2009, 17:08 ч.

Мнения: 1 470

Цитат на: 88_Jaki в пн, 20 апр 2009, 15:36

Ех,това съвсем ме натъжи...Докато са живи,все може да се оправят нещата...Но после ще ми тежи още повече,предполагам...

Не я потърсих тези дни,но ти ме накара да преглътна отново,и май ще се пробвам пак... Crazy

# 28 20 апр. 2009, 19:00 ч.

Мнения: 13 512

приеми,че животът е игра и че те в момента играят тази роля. По-лесно е, отколкото да влизаш в обяснения с тях или да таиш лоши чувства. Постави се на тяхно място, опитай се да разбереш защо го правят, какво им липсва.
Аз много си улесних живота откакто спрях да обръщам внимание на такива неща.
Може би съдбата ти изпраща този урок, за да си вземеш поука, приеми го като изпитание.

# 29 20 апр. 2009, 21:28 ч.

Мнения: 505

С риск да се повторя, Hug

на Бояна.

# 30 21 апр. 2009, 14:49 ч.

Мнения: 19

Цитат на: Червената Шапчица в сб, 18 апр 2009, 22:35

Цитат на: К-А-М в сб, 18 апр 2009, 22:13

Прощавай!

И аз съм била в твоята позиция.Бях прочела около 30 пъти "Излекувай живота си",и в крайна сметка се поуспокоих ,но не съм простила.Приемам ,че никой не избира родителите си и ,че моите такива са прости ,за което само те могат да съжеляват,а не аз .Вече съм по-спокойна.Полагам усилия и до ден днешен да запазя добрия тон,но това далеч не значи ,че им спестявам каквото и да било.Казвам си го с доста спокоен тон/трудно е ,но не е невъзможно/,т.е. старая се да издавам вид,че биха могли да ме подразнят.И най-важното -обещам ,че няма да допусна същите грешки към моето дете.Дерзай!!!УСПЕХ!!!

# 31 22 апр. 2009, 11:41 ч.

Мнения: 1 394

Как се справям ли?Не ми се е случвало да са от близки хора...е не де,имало е и такива,но не се чак толкова сериозни ,че да им обърна внимание,но все пак:
Вариант едно:поплаквам си ,така ми олеква.
Вариант две:отвръщам на "удара" с усмивка /така адски много се дразнят/
Вариант три:просто не си го слагам много навътре...
Вариант четири:/Ако обидата е непростима и силна/-На удара с удар!

Препоръчани теми

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

Политиката в България - Тема 5

Знаете ли кого видях - 44 тема

Причина:

Причина: