Шофиране и спонтанен аборт

Съжалявам за загубата ти. Не се обвинявай....просто продължи. Трябва са сме силни. Трябвало е....станало е. Колкото и грозно да звучи това. Ако се обвиняваш и съжаляваш нищо добро няма да се получи. Радвай се на живота и продължи напред. Успех

Мила, човек не може да се откъсне от живота, когато забременее... Да, избягват се големите рискове, но принципно човек продължава да си има свои задължения, стремежи и т.н. Дори прекаленото вманиачаване в тези неща може да има вредни последици! Дори болнините за бременност и раждане се дават едва 45 дни преди термина, така че през по-голямата част от бременността си жената ходи на работа, отделно се грижи за къщата, поддържа социални контакти и т.н. Така че, според мен трябва да спреш да се обвиняваш. В живота се случват такива неща. Убедена съм, че следващият път всичко ще е наред и ще имаш едно сладко 

Здравей,

Не мисля, че си виновна за каквото и да било. Не се самообвинявай. Природата си знае работата. Може плода да не е бил годен и за това да се е случило всичко. Не бива да мислиш че всичко се е случило заради теб.

Горе главата и гледай само напред !!!
Успех и късмет !!!

Миличка, не се обвинявай. В никакъв случай ти не си виновна. Аз си шофирам и сега и миналия път, но не от това загубих бебето. И моята работа е свързана с много обикаляне. Е този път определено внимавам повече, но в един голям град сподред мен е по-лошо да се блъскаш в автобуси и маршрутки, отколкото да шофираш. Спокойно и дано след няколко месеца пак да се върнеш при бъдещите мами 

Аз пък като учех заместничката ми в офиса,толкова ме беше яд че не схваща и толкова се стараех да и обясня нещата,че от това получавах контракции Не си виновна ти,не си вменявай вина! 

Вината не е твоя. Аз не съм спирала да пътувам и за сега да чукам на дърво всичко е наред. Имам един аборт в 14 г.с. миналата година, и цяла година не спрях да мисля, че вината е моя, но от това полза нямаше Така че горе главата. Сигурно ще прозвучи адски банално, но живота наистина продължава. Ще забременееш пак и ще имаш чудесен мъник

Не мисля, че това е причина затова и не трябва да се укоряваш за нищо. Пред очите ми е моя братовчедка, която до последно си шофира, че даже и с колата си отиде да ражда.

Скъпа Letizija,
не се обвинявай... това е най-лошото, което можеш да направиш... не мисля, че това /шофирането/ е най-опасното нещо за една бременна и за плода.. аз като спазвах всички указания и правила, имах много лека бременност, всичко беше ОК, но.. бебчо не е бил добре... за съжаление го разбрахме като се роди...та и лекарите
...винаги можеш да намериш причина в себе си, че нещо не си направила както трябва... ако не беше шофирала, сигурно щеше да е друго... трябвало да стане.. гледай смело напред!   

И на мен ми забраниха да шофирам, и не шофирах. Даже избягвах да се возя в кола, лежах много и какво стана?...... . Не мисля , 4е е от шофирането.

не мисля че шофирането е проблем, но имам два спонтанни аборта, за които обвинявам себе си , че  не се спрях, но третия път взе отпуск през втория и третия месец, после шофирах до дна преди раждането и всичко беше наред! Така че предпазването не беше излишно!! Желая ти успех!

Ако това беше вярно хората в страните където зависим изцяло от транспорта (аз примерно пътувам всеки ден час и половина до работа и още толкова до у дома) щяха да имат много по-висок процент на спонтанните аборти от БГ. А и сигурно знаеш, че освен в бившите соц страни, никаде другаде по света не се практикува изписването на дуфастони, и всякаквите му там задържащи лекарства. Общо взето до 3тия месец е принципа на естествения подбор.... и в края на краищата % на неуспешните бременности е същия като в страните където практикуват "задържане" и жените не карат ежедневно в трафика.
така,ч е за самообвиняване и търсене на причини дума неможе да става. Просто се успокой - каквото е станало е станало за добро. Господ първи прибира, тези които най-много обича.

Спонтанните аборти не стават заради:
-шофиране
-стрес
-секс
-уплаха
-колебания дали да задържим бебето
-ходене на работа
-домакинска работа
-вдигане на по-голямото дете
-кошмари
и т.н.

разбира се в горепосоченото "т.н." не влизат яздене на кон, злоупотреба с алкохол, лекарства или  екстремни спортове....
Но всичко което се вписва в "ежедневието" е безопасно. В това число ако усилено си спортувала и продължиш това няма да е причина за аборт. Но не и ако тепърва започнеш(т.е. променила си ежедневието) ....

И колкото и да е тъжно, 1 от всеки 5 бременности завършва преди 12 седмица. 90% от случаите причината остава неизяснена. Но шанса след 1 или 2 поредни аборта да износиш здраво бебе е същия % като и на жените които никога не са имали аборти.

Да,Деси е права пак.
Аз като бях във 2-3 месец се возих 400 км.на мотор и нищо не ми стана.Не че пак бих го направила.Това си е божа работа,понякога колкото и да се зорят да направят аборт,не успяват,а друг път(за съжаление..)-от нищо става.

аз шофирах от първия до 8 месец и половина  и в нашата София и в провинцията... резултата - бебето обожава да се вози ...
Съжалявам, че така се е получила но 99% съм убедена, че не е от шофирането... Уви - така е било писано, може да е от стрес, но не и от шофирането! Можеше и да лежиш и пак да стане! Просто малкото е решило, че не е готово сега да дойде!
Почакай и то ще дойде пак! Успех и не се кори! НЯмаш вина! И дано следващата бременност е лека и успешна!

не се самообвинявай! Аз не шофирам, на не слизам от колата. Спрях да карам преди около месец заради корема, з-то трудно се врътя докато паркирам а и се чувствам напрегната като се провирам в задръствания.
Да допълня -понякога сексът и вдигането на тежка могат да навредят, според мен.

Миличка не се самообвинявай, защото най- вероятно причината не в шофирането Ти не си начинаещ шофьор та карането на кола те първа да ти е причинявало стрес. Да не говорим, че страшно много жени карат коли и бременни (аз продължавам и в момента).

Глупости ти е казала докторката ти. 

Аз шофирах до седмица преди да родя, в 5-тия месец даже спуках гума на магистралата и се прибрах в 10 вечерта и пак нищо ми няма.

Последната седмица се возех с такси и един таксиметров шофьор щеше да ме убие та ми причини доста по-голям стрес отколкото ако аз шофирах.

Не се обвинявай...всичко е относително При първата си бременност се пазих от абсолютно всичко като дявол от тамян, но нещастието просто се случи  Втория път, след като изчаках препоръчваните 6 месеца, бях далеч по небрежна или по-скоро не се вманиачавах толкова - шофирах си до края, даже катастрофирах два дена преди секциото , но ето всичко си е ок - да чукам на дърво - здрав и хубав бебек си имам и както се бъзикаме с баща му - много, много жилав

По мое мнение шофирането е по-безопасно от возенето в мрежата на Градския Транспорт. Не съм първата изръгана в корема от бабка, желаеща да седне на мястото, което току що се е освободило пред мен.

Обаче първата бременност си я изкарах лежайки до 5тия месец. Съвсем в началото, когато се придвижвахме, мъжа ми караше колата. Въпреки асфалта, постоянно му се карах да кара по-бано, защото корема ми се стягаше, дори на моменти е карал с 20 
Просто майка ми е правила 2 спонтанни аборта в 4ти месец и ме пазеше много. Ставала съм само да отида до тоалетната и да хамна нещо в кухнята.

Много съжалявам за загубата ти, миличка.
Не се чувствай виновна. Шофирането само по себе си не може да доведе до това. По време на трите си бременности съм карала от първия до последния ден, понякога и твърде преуморена. С Иван даже се закарах до болницата, когато прокървих през шестия месец

Няма място за притеснения момичета!! И аз имам един спонтанен аборт,но не се отказах. Ето вече синът ми е на 12г. и е жив и здрав .Колкото до шофирането- моето мнение е,че всичко е до организъм...шофирах през цялата си бременност и даже се закарах сама в родилното. СТОП на ПЕСИМИЗМА! Смело на пред! Желая ви успех!!!