Кога ще пуснете детето си на училище- на 6 или 7 години ?

 Тук тръгват от 4г. на училище, но заниманията са им свързани с много игри и системата не е натоварена.Нямам нищо против да започне на тази възръст, но в България бих го пуснала от 7г.Нека си изживее пълноценно детството.Всичкият този материла с който натоварват децата на тази възръст е затормозяващ.Според мен детето ти ще се чувства много по-добре в градината.Това, че е едра и знае много неща, няма нищо общо с ранното обучение в училище

Според мен е по-добре да я зашишеш като е на 6г. и 9м. До края на учебната година тя ще навърши 7г. Ако я запишеш на следващата година, то тогава тя през учебната година ще навърши 8г, докато съучениците й навършват 7г.
По принцип карането на децата на училище на 6 год. възраст не е да се мъчат по-рано, а е направено с цел през УЧЕБНАТА година децата да са на 7 или да навършват 7г.

Е, как така да тръгне на близо 6 години? Както разказваш, аз разбрах че в най-ранния случай ще тръгне на 6 години и 9 месеца, което си е близо 7 години. Според мен тази възраст е напълно нормално за да тръгне дъщеричката ти на училище. Казваш, че добре се учи ,да ти е жива и здрава ... Според мен 7 г. и 9 м. (другия вариант) наистина ще и е малко късно и ще скучае вече в детската.
Не го казвам от личен опит, моята бебка още малко ще е в корема, така, че мамите с повече опит ще ти кажат сигурно по-полезни неща. Моето е само усещане и спомен от моят първи клас. Започнах едва навършила шест годинки и се чувствах прекрасно, детската градина ми беше много досадна вече, а в училище намерих един напълно нов свят, който ме увлече и заинтересова.
Каквото и да решиш, го съобрази със собственото си дете най-вече. Тя сама може да ти каже дали е готова и иска, ти също най-вече по нейния характер можеш да прецениш. Каквото и да решиш, няма да е грешно, защото ти най-добре знаеш. Успех!

Ще преместя темата в съответният подфорум.

На въпросът ти.
Дияна е родена февруари 2001. В ОДЗ-то вървеше с наборите си. Мислехме кога да я записваме на у-ще. За да я запишем на 6,7г трябваше да прескочи една група в градината. Не се навих на този вариант. 1во - беше свикнала с наборите си (много приятели). 2ро - нови учителки, деца и т.н.
В крайна сметка я оставихме да си върви с наборите. На у-ще тръгна септ. 2008ма - на 7,7г. В класът й има 5 деца от групата от ОДЗ-то. Според мен нямаше стрес от прехода градина/училище. Всички бяха в кюпа

Аз съм за пускането на училище на 7-годишна възраст. Далеч е времето, когато моят син е е ученик, но ме накара да се замисля, че и той е роден януари и ще сме в подобна ситуация. Раздвоена съм в отговора, ако сега трябва да кажа бих препочела почти 7, отколкото почти 8, но не се знае дали като му дойде времето аз ще усетя, че е готов да тръгне на училище. Щом ти се усетила, че малката е готова - не виждам проблем да започне от сега. Хубавото е, че ще си вкъщи и ще можеш да и помагаш. И момиченцата са по-готови от момченцата на същата възраст

То на мен ми е малко рано да мисля още за тези неща, но...
Виктория е родена декември и имам точно същата дилема. Ще ми е много интересно да прочета различни мнения по въпроса за тръгването на училище на 6 год и 9 месеца и 7 год и 9 месеца.

Аз имам същите терзания за Мартин (въпреки, че имаме още доста време), тъй като той е роден март. Но сме се прели на варианта да тръгне на училище на 6,6г  - съпругът ми е тръгнал на такава възраст и винаги е споделял, ч енито се е чувствал некомфортно, нито му е било особен проблем в училище - даже напротив. Така че аз съм твърд защитник на тази версия.
Ако прочетеш американските психолози обаче (пример: "Как се възпитават момчета"), там се препоръчва по-късното тръгване на училище, поне за момчетата. С оглед на това, че са малко "по-назадничави" и имат проблеми с фината моторика, което оказва влияние на писането им. Не знам дали една година ще реши проблема, но споделям какво пише по книгите.

на близо 7 ще тръгне...това ако си го запиша предучилищна.
на 5 г и 9 месеца не е за училище детето ти....колкото и да е едро.

то да ти кажа после и в училище ще и писне...ама надали ще я спреш....

Абсолютно със съгласна с Биляна

Няма универсален отговор, толкова са различни децата.
Моето е родено също през януари и пое още в ДГ с предходния набор, с него си завърши и с него си започна училище. Досега са налице само позитиви. Детето ми също си е едро, най- големият в класа е /и най- малък на години/, с училището проблемът му е точно никакъв, ІІІ клас е и още му се ходи с удоволствие. Той никога не е обичал градината със спането за обяд и прекарване на целия ден с учителки. В училището откри свобода, която хич не е за изтърване, а на нея специално той си държи много. Ако детето е добре с материала и не се отличава от останалите деца в групата си емоционално, за мен е по- добре в средата на І клас да навърши 7, а не 8 години.
Малкото ми дете е родено през май. То пък си тръгва "с набора" през септември на градина, за него ще му мисля, когато стане ІІІ група. Никога не съм имала колебания, терзания и други от сорта. Ако тръгне предучилищна по- рано и не се справи- има възможност да отсрочи. Но ако се забави при наличие на пълна готовност за училище, бих считала, че го ограбвам и излишно го бавя. Детство има и в училище, дори за мен то е по- хубаво. За големия ми син- също.

Много е спорен въпросът наистина, виждам че не само за мен, а за повечето майчета, които имат януарски деца

Биляна, права си, че учебния материал е доста тежък за малките им главици, виждам че живееш в UK...доколкото знам там системата е мноооого по-различна и не става въпрос за "война", когато детето тръгва на училище...

Мен по-скоро ми се иска да я пусна на 6г и 9 месеца...и на мен ми беше досадна градината, свободата в училище (въпреки задълженията) е мнооооооооого хубаво нещо, освен това две учебни години в градината определено много ми идват. А  и аз с удоволствие си ходех на училище макар че и аз съм тръгнала на 6г и 9 месеца...в крайна сметка си мисля, че може да я запиша сега в предучилищна група и ако не се справя да я върна в 3та група...макар че би било крачка назад ...

Относно омръзването...ако и омръзне самото училище...не знам...може би зависи главно от родителите учителите и мотивацията на детето...

Джуди- става въпрс на 5г и 9 месеца д абъде в предучилищна в самата градина. Иначе и аз не бих я пуснала толкова малка на училище.

Преди година бях говорила с една учителка- тя беше споделила че децата на 7 години имат по-добра моторика, вече могат да издържат по-лесно часовете...но си мисля че е пак индивидуално, примерно моята щерка няма проблем с това...
Друг аргумент ми е, че като е по-малка ще се бори да стига винаги по-големите, което е полезно качество в живота...

В твоя случай и аз мисля,че е по-добре детенце да тръгне от 6.9г.
Аз тръгнах на училище на 6.3г. Моето дете е родено също като мен през юни, така че да е жива и здрава ако всичко е наред, смятам и нея да запиша от 6г.
На мен лично не ми е било натоварено, но тогава и времената бяха други, а и в прогимназията заминах да уча в чужбина. + за мен беше,че на 22г.  завърших университета .

И аз мисля ,че 6.9г. е по- добрия вариант.   

Разбира се, затова става въпрос, на 5 навършени години е подготвителна, на 6 навършени години е в І клас, януари навършва седем в училище. Също не говоря за училище на пет години.
Винаги ме е учудвало какво различно има между първокласник, навършил 7 години в периода септември- декември, примерно, и такъв, навършил също : години, но през януари.
Мисля, че няма никакъв проблем, напротив, "януарчето" поне има по- голям избор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Училищното обучение започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволяват това.

Това  е нормативната уредба, така че няма да имам проблем ако реша че искам да я запиша на 6г и 9м, би трябвало и директорката на деткста градина да не ми прави проблем за предучилищна, защото решението е единствено на родител или настойник! Т.е. не би трябвало да ме задължават да кара 3та група в ДГ. Директорката преди беше правила проблем, сега да видим, Ако реша да предучилищна мога да занимавам Инспектората, закрилата на детето....хммм да видим.

Вярно ли е, че не се заплаща такса за преулищна група...това го пише пак в нормативната уредба  дали важи и за детските градини?

За предучилищна в ДГ се плаща таксата за ДГ. За предучилищна в училище няма такса. Децата са до обяд. За да запишеш детето в първи клас трябва да има удостоверение за подготвителен клас (или както там му е наименованието).
Директорката може да не прехвърли детето в предучилищната група, ако няма място в групата.

Бях в същата дилема. Най-накрая се реших и я пуснах на 6г и 6м в първи клас.
Проблеми няма, дори се радва, че е ученичка. Справя се с материала. В началото бях притеснена, но учителката й ме успокои, че в класа има още 5-6 деца на нейната възраст.

И аз съм на същото мнение 
Със синът ми този проблем го нямам, защото той е роден началото на септември и сега на есен става на 6г. точно и тръгва предучилищна.
С малката ще го имам този проблем, но засега не ми е на дневен ред 
Мисля, че по добрия вариант е да пуснеш детенцето на 6,9 отколкото на почти 8 , но все пак ти решаваш това е твоето дете и ти знаеш най- добре 

И аз много мислих по въпроса и в крайна сметка реших синът ми да тръгне на училище на 6г6месеца. Той е роден през март и този септември ще бъде първокласник. Със сигурност ще е по-зрял година по-късно, но иначе сега според мен е готов. Освен това той върви от началото с предишния набор, което всъщност беше определящото при нас. Не искам да го деля от приятелите му. Спомням си бъдещите първокласници в нашата детска градина от миналата година. Така се получи, че бяха на 7г и 8-9 месеца - бяха направо огромни децата!

Май на авторката проблемът й не е в това кое е по-добре за детето, а кое й е по-удобно на нея, защото е бременна. Сори, ама на мен така ми изглежда.
Иначе, всяко дете да си върви с набора. Такъв му бил късметът.

Благодаря ви за мненията   
Принципно мисля, че майката трябва да си усети детенцето, но пишете още как сте избрали възраста

Andariel, не мога да се съглася с теб- защото най-малкият ми довод е моето удобство, а и представи си да размъквам 1годишно дете насам натам (дано  живот и здраве)...По-скоро ме вълнува "старта" на детето, ако си майка мисля, че ще ме разбереш просто не знам кое ще бъде по-добро- да тръгне по-малка и да се бори или да изчакаме примерно 8 години...където няма да и коства такова усилие, но пък за сметка на това, дали ще и бъде интересно ...дали ще е мотивирана да полага повече усилия, което междувременно е задължително в бъдещото й ежедневието ?  От друга страна едно по-голямо дете би се справило може би по-добре в една враждебна среда, докато едно по-малко...по-трудно...а и влиза напълно в друга среда. А ако я оставя от 8 години в първи клас, после ако желае да учи (дано) в университет, ако има подготвителна година...колко годишна ще завърши...от друга страна з акакво да бърза, ако няма да повлияе на мотивацията и

Принципно -най-сериозният ми въпрос е , ЩЕ БЪДЕ ли мотивирана да полага повече услия ако тръгне по-голяма на училище?

А това, че всяко дете си върви с набора- е огромна отживелица- не можеш да сравняваш едно момчнце декември с момиченце януари, нали....особено някои диви момченца (да са живи и здрави, просто по-късно съзряват някои...като в това число има и момиченца де ) Нали

Аз имам опита и на 6-годишна първокласничка( която е вече студентка де )  и на 7-годишен първокласник. Определено след дъщеря ми нямах никакви мераци да пускам сина ми по-рано на училище.
Мами, не става всъщност въпрос дали ще се справят с материала и как ще се чувстват в първи клас. Децата се справят на интелектуално ниво прекрасно! Проблемите идват когато по-големите от тях започнат с бясна скорост да навлизат година по-рано в пубертета... То са терзания, то са "Аз защо съм по-различна" Да не обяснявам пък за момента в 12 клас преди абитуриентската, когато месеци наред са се втурнали по прощални сбирки, а някои хора нямат навършени 18 и съответно изискването е придружител и без алкохол 

Или, попиши малко по-подробно, моля

Аз съм с 1вокласничка и бебе.
Алекс не го размъквам насам-натам. Всичко е регламентирано у нас Сутрин мъж ми и каката хранят бебето. След това тръгват към у-ще. Следобед аз и Алекс отиваме да приберем каката.

Ами какво да попиша - девойката я виждате на снимката заедно с бодрата смяна след нея.
Така се случи, че тя кара няколко години подред предучилищна група ( има си майка-учителка ) и когато си направих устата да си влезе с набора всички колеги скочиха, че им давала съвети как да си провеждат заниманията и че е крайно време това дете да отиде на училище. 
В началото беше лесно и щастливо и училището беше песен. Тя всъщност никога не е имала някакви проблеми от учебен характер поради факта, че е тръгнала по-рано. Проблемите са от чисто психологическо естество. И определено ме обвинява и досега, че съм я пуснала по-рано на училище. Неща от рода на "Съучениците ми са вече на 19, а аз нямам още 18 навършени..." или "От единайсетокласниците има хора по-големи от мен". Може да ни изглежда смешно отстрани, но тя си го преживяваше.
Ами проблемът със смяната на личната карта при навършване на 18... Тя ги навърши в средата на април и не се знаеше дали на абитуриентската й няма да има нужда от документ, че е пълнолетна 
Но всъщност най-трудният период беше пубертета. Чисто физически останалите момичета започнаха да навлизат в него година-година и половина по-рано. То бяха разговори, то бяха успокояваници. Но това няма как да ви го опиша, защото всяко дете е толкова различно през този период. Само че съм убедена, че всички майки на подранили ученици трябва да се подготвят психически, че това ще им се случи и отсега да си подготвят списък с аргументи. Един от неприетите от девойката аргументи беше, че с течение на времето тези разлики във възрастта ще се стопят. И е права да не го приема, защото те се стопяват когато станат на по 18-19 и нагоре, но животът на децата ни се случва и когато са на 11 и на 14 и съвсем не им е лесно да се справят. Ако пък и ние сме им осигурили допълнителни предизвикателства става още по-екстремно.
Е, аз реших да не минавам през това втори път и Богдан си тръгна на 7.

Няма какво да се чудиш - детето си тръгва с набора. В класовете на децата ми има деца, родени в началото на годината и не виждам някаква особена разлика в истереса към материала. Дори някои продължават да са доста незрели като поведение и не показват кой знае какви резултати в клас.

Моята дъщеричка сега е в първи клас,пуснах я от 6 год.
и изобщо не съжалявам,поне за сега.

то цза сравняване на момиченцата и момченцата....чак до 20-30 години няма сравнение
не знам също според мен би било хубаво детето да си върви с набора - така да се каже, защото в повечето случаи това ще са същите деца, с които е било детето в градината, ще са си му приятелите, ще му е по-приятно на детето.
Аз винаги съм била най-малка в класа си....да ти кажа не ми е било зле..... тръгнала съм на 6 години и 3 месеца...

За това колко ще е мотивирано и кое ще му е по-лесно....все пак в училище ще се учат нови  нови неща, дали ще тръгне на 6-7-8 години - детето ако е любознателно ще му е достатъчно интересно, ако ли не....възръстта няма да реши проблема......
но така или иначе за 12 години в училище и още 5 университет...все ще има моменти на спад в интереса и обратното, моменти когато попива всичко с огромно желание

Средата в училище не е задължително да бъде враждебна, зависи какво училище ще избереш. Ние предпочетохме близкото квартално, където децата общо взето са познати, играят в квартала, ходят си на гости, близо до дома и до този на баба му и дядо му, защото те се занимаваха с вземането и воденето в първи клас. За три години не се е върнал набит или дори ударен. Имаме в І клас един откраднат телефон, но си беше изцяло по негова вина, това може пък да случи на всеки и винаги.
Дали ще бъде мотивирано? Ами това въобще не зависи от възрастта, нито е константа някаква. Синът ми, писах, е най- малкият, с най- високия успех и с достатъчно приятели, без каквито и да било проблеми с дефицит на внимание, разсеяност или уморяемост. Когато има дълга лятна ваканция винаги по средата вече му се ходи отново на училище. Зависи от класа, от класната /много важни фактори в основното училище/- това е важното, а не дали детето е на 7 навършени години в І клас или ще ги навърши след 4 месеца /смешно е, разликата от 4-6 месеца е нищо/. Несериозно е да се говори дори за "големи" и "малки" при разлика от няколко месеца.
Да "наборът" важи за казармата, слава Богу такава вече няма, не за училище.   Както разбра и моето дете е момче, това няма особено значение. Другото "шестгодишно" в класа им е момиче, с някой ден по- голямо от сина, то също се правя отлично. Следващата "отличника" в класа пък е родена през декември /то голяма разлика, голямо нещо  /. "Разликите във възрастта" не се "стопяват", защото такива няма, особено когато става въпрос за няколко месеца. То децата, родени в една година, могат да са и с по- голяма възрастова разлика, от деца, родени в две поредни години.
Когато синът беше в ІІІ и ІV група му предложих да мине с децата, които са му в т.нар. "набор"- ужаси се направо, с "бебетата" и още една година повече в градината- никога не се е двоумил. Искаше си с неговите деца и учителки до края, а след това- на училище.


И да не са същите деца, то ще са деца, минали през същия материал и емоции. Нищо страшно. И аз нямах навършени седем, нито за миг не съм жалила, нито за мен, нито за сина ми.
За материала- първи клас, дори до трети /понеже опитът ми свършва засега до там/ за мен и сина е изключително лесен. Ходи на състезания, има награди, което е обективен показател някакъв. Не е гений изобщо, обожава да прави и говори глупости, но с училището се справя с лекота.
Мога да ти препоръчам в подготвителната да наблегнете на четенето /на 6 години, и независимо колко месеца, едно нормално дете може и нормално да се научи да чете, не говоря само за познаване на букви и думи, за четене говоря, на простички изречения и кратък текст/. Причината- в училище от гадното /за всички, независимо дали са 6, на 7 или на 8 години/ деца писане на ченгели и букви, без което обаче не може, бързо се преминава на четене на текст и в края на годината- на диктовки. Зор видяха не 6-годишните, а децата, които не се занимават достатъчно вкъщи. В нашата градина в подготвителната група повечето деца вече четяха, макар и не гладко, това си беше по програма, надписваха имената си на картички, някои се опитваха да пишат и кратки пожелания. Когато е на игра е приятно и полезно.

За четенето не съм съгласна. Не е нужно детето да отиде научено да чете в първи клас. В предучилищната достатъчно ги занимават и поне в подготвителните групи на на моите повечето деца сричаха, ако не се бяха научили да четат. Така че няма никакъв смисъл от допълнителни занимания, ако детето мине нормално програмата в подгответо.  По мои наблюдения проблем на децата в първи клас не е четенето само по себе си, а по-скоро писането. Трудностите с четенето и диктовките бяха при деца, които и без това си имаха проблеми с усвояването на езика на ежедневно ниво било поради средата, в която са расли, било поради дефицити, които се навакват с помощта на логопед, т.е. те си имаха проблеми още преди първи клас. Писането е проблемно на много деца, защото голяма част от тях нямат търпение и развита моторика, за да изписват ченгелчетата и луличките. И естествено, ако детето трудно изписва буквите ще са му проблем диктовките ,защото ще губи време в техническата част.

да кара с набора си не зависимо кога е родено-дали е в началото на годината или в края

На 7 години с набора си.

ХаПсУлютнУ съм съгласна, колкото и да са подготвени!

Аз съм родена на 02.02. и майка ми ме записа на 6 години. Можех да чета още на 5г.
Само след по-малко от месец ме върна в градината и не съжалявам. Сигурно й е било свидно да ме гледа как с жал минавам покрай децата, които си играят, а аз мъкна тежката чанта и се мъча с буквите(тогава ни караха първо печатните да учим).
Сега и със своите деца мисля така да направя, не бързам за никъде - цял живот после ще учат и работят и никой няма да им върне тази една година безгрижие.

Дария ще бъде първокласничка на есен, на 7 години и пак ми се струва малка. 

 Дъщеря ми е родена през януари 1995г. и нито за миг не съм се замисляла по този въпрос. Пуснах я на 7г. и 8м. Тази една година в детството за мен е много важна, няма кога да си я върне. Нито й е било скучно, нито е загубила нещо.

На 7. Във всички случаи.

На 7г.

     Много благодаря за разнообразните мнения и хубавата обосновка, която сте ми направили

Може би наистина мотивацията няма нищо общо с възрастта.  започвам да си мисля, че ако бъде мотивирана и на 7г и 9 м., една година повече в детска градина няма да и се отрази кой знае как...негативно или положително...все пак е дете и няма да носи тежките раници , направо не знам. Моите родители, леля и половинчо сякаш за по-късното пускане- татко каза- после цял живот ще трябва да работи, за какво да я пускаш по-рано ...

При нея средата ще се смени във всеки случай, ако я запиша предучилищна група...сменя децата, но си има приятелчета там и са и познати...учителките ще бъдат нови, но едната със сигурност я познава защото е била в сборни групи с нея и е очарована от държанието и.
За училището, вече ще бъде  далеч от къщата, в която живеем, но за сметка на това имаме апартамент съвсем близо без пресичане на улица ...така че смяната на учителки, деца и среда ще и се наложи задължително в първи клас. Може би няма да има нито едно познато дете...което ме притеснява, но си мисля че повечето деца ще са непознати и ще са от цяло Русе,та се надявам лесно да си намери приятелки, става въпрос за у-ще Христо Ботев. Започвам проучвания на учителки и прочие...но общо взето отзивите в сравнение с повечето училища са сравнително по-добри, ако мога да използвам такова сравнение...

Благодаря за мненията Помагате ми в колебанията успокоявам се, че имам още време да мисля...в крайна сметка с татко и каквото решим...това...

И аз да се включа!
Синът ми  е роден през Февруари - пуснах го на 3г и 7м на детска градина - всички деца в групата бяха родени през 1995 година, в различни месеци. С тях - до 4-та група, не сме ходили на предучилищна. И със същите тези деца - с набора си - започнахме  първи клас на 7 години и 7 месеца! Не съжелявам! Има и деца родени през Януари, и такива през Декември, но всички са си наборчета    И тъй като продължихме от кварталната детска в кварталното /и мнооого добро държавно/ училище - в неговия клас се събраха 11 деца от групата в градината, другите - в съседния!:) Без никакви притеснения от смяна на колектив, среда и др. такива! Весело им беше и спокойно, а и на нас, родителите - познавахме децата, средата в клас.
Категорично гласувам - с набора си! Децата имат право да изживеят още една година детство! Пък ако искат да учат - целия живот е пред тях, но тази "детска" една година никога няма да се върне, нали?
Успех! 

Не следва да се притесняваш и от факта, дали в класа ще има познати деца. Ние нямахме, приятелчетата от квартала бяха по другите класове, но това също няма особено значение при малките деца, които още градят приятелства, последните- не съвсем устойчиви на тази възраст.
Най- важното е да си изберете подходяща учителка, за което ти желая успех. Най- хубавото е, че имаш избор.

Judy и на всички останали , благодаря за включванията   

И аз мисля, че учителката и подхода и са от решаващо значение, един  добър и  строг професионалист е от огромно значение Определено си мисля, че иска не иска ще и се наложи много пъти през живота да си сменя средата, в какъвто и да е аспект...така, че да свиква от малка с много различни хора...колкото и да и е трудно в началото

Снощи един разговор между двете ни, май наклони още повече везните...милата ми писанка каза: "Другата година, когато се роди бебето ще си вкъщи и ще ме гледаш повече време..." Тя очаква да и обърна пропорционално внимание или поне да не я пускам толкова на градина ако тръгне в предучилищна група няма да може да отсъства много и по-някакъв начин ще се чувства предадена и с по-голяма ревност в душичката и...а определено е свикнала да съм само към нея насочена- труден период ще бъде Та определено наклоних везните, важно  е вътрешната и увереност и това колко се чувства обичана особено през детстството си      Като скрито си се надявам, това да не повлияе отрицателно на така следената ми мотивация 

Дъщеря ми е родена януари 2003. Септември ще е в първи клас - на 6г9мес. Ходила е в ясла и е минала всички градински групи. Сега завършва предучилищна. Винаги е била с предния набор и винаги е била сред най-справящите се деца(по стечение на обстоятелствата е била в няколко различни ОДЗта , а сега е в у-ще и винаги учителките са казвали, че по-нищо не личи, че е по-малка. Водих я на психолог - направиха й тест за училищна готовност и тест за интелигентност. И на двата показа много високи резултати и съвета беше да я пускаме на у-ще без колебания.
Доводите да тръгне на 6г и 9мес (подредени разбъркано):
 - винаги е била в групи с по-големи деца
 - справя се без затруднения с материала
 - готова е (според психолог)
 - обича да учи, интересно й е.
 - опасявам се, че ако я задържа още една година в първи клас ще и е скучно
 - в момента съм по майчинство и първи клас ще съм до нея ако тръгне тази есен
 - на ръст е колкото високите деца от предния набор

Здравейте!Миналата година се наложи да сменим градината и пред нас с баща му изникна дилемата дали не е по-добре направо на училище.Може да чете, самостоятелен, бих казала доста разумен.Въпреки това го записахме в градина.Не съжалявам за това решение.Затова съм твърдо за 7г.Ако пуснете децата си на 6г. пак ще се справят-няма начин, всичко е въпрос на лично решение.Аз като майка съм доволна, че дадох още една година време на детето си да „узрее”за училище, преди да 

6 и 9 месеца е добре -то си е почти 7 . Аз съм тръгнала от 7 и за мен това е нормално .

според детето.

преди години имах същата дилема с моя син, въпреки че е роден в края на юли. бях се засилила да го давам на шест години на училище, защото се научи да чете още на четири и  две години по-късно мислех, че трябва да бъде побутнат да върви напред.

в групата в градината бяха деца и шест, и на седем години, т.е. една част щяха да тръгнат на училище наесен, а друга част - следващата есен. учителките му - две прекрасни, млади и амбициозни госпожици, които с мерак се занимаваха с кандидатпърволаците да пишат ченгелчета и чертички и искаха съответните тетрадки.

купувам аз тетрадките и ги давам сутринта на моя като му казвам:
 " кажи на госпожицата, че не съм решила още дали ще тръгваш тази година в първи клас или догодина."
 при което той се върна при мен, набута ми обратно в ръцете тетрадките и отвърна:
 " щом не си решила още, сега ще си играя,а когато решиш - тогава ще пиша и уча."
и това беше моментът на решението ми. оставих го в градината още една година.

така че, слушайте си детето, наблюдавайте го, то само ще си покаже кога и как му е време за училище.

Синът ми е роден март 2003 година. Ще го пусна с набора му на училище въпреки ,че може да чете и смята.Нека да си поиграе още една година.

  Благодаря Реших, не е от най-уните, не е изключителна - просто едно стандартно дете, че да се притеснявам толкова, а евентаулно ако и е малко материала, ако не е мотивирана има извънкласни задачи и спорт, дано да имам време и да я нося, ако има и желание,  че то  насила хубост не става .

За уплътняване на времето не се притеснявай.
Дияна ходи и на занималня. 1вите няколко месеца Заспиваше веднага след като се приберем у дома, буквално права. Налагаше се да я будя за вечеря.

С цел да не стои по цял ден в училище ние предпочетохме другият вариант /за което обаче имахме избор/- след обяд детето се прибира и играе и то толкова, колкото не играеше и в градината. Пак си е до дете, моето не спи на обяд от 3 годишно и за него беше ад слагане по два часа на легло, когато хич не му е до това, след обяд. Самата аз помня какъв кошмар и за мен беше това в ІІІ и ІV група. 
С извънкласни мероприятия почнахме от ІІ клас, умишлено, исках синът да се поокопити, да поеме важните неща в училището- четенето, писането и смятането, да изградим стабилна основа, след това да се заемем и с волна програма, която също се стараем да не е претоварена. Така той не се чувства изморен и не губи интереса си, има и време да играе в квартала с останалите деца. Къде ще се намери балансът е нещо изключително конкретно, за което общи рецепти също няма.

Моят син тръгва на седем и три месеца.Аз съм тръгнала на 6 и 4 месеца,като преди това не съм ходила на детска градина или предучилищна(тя не беше задължителна тогава) и това беше голям стрес за мен!На всичкото отгоре съм левичарка,а даскалката искаше да вижда 26 ДЕСНИ ръчички да пишат...Караше ме да си слагам лявата ръка зад гърба,за да не се "бъркам"да пиша с нея Както и да е,поувлякох се малко.
В крайна сметка зависи от детето,ако рано се научи да чете,въобще родителите усещат най-добре кога да пуснат малчуганите си.

Моите близначета са родени на 13 ,02,2002 сега са в края на 1 клас не съжелявам ,че ги пуснах по рано.

Все едно съм го писала аз! Моята дъщеря е родена през март и на есен ще е ученичка. Единствената разлика с твоята е че в градината ни няма психолог/ по майчинство излезе/ и не сме и правили такъв тест. Проведох серия от разговори с персонала в градината и с директорката и всички са на мение че детето е готово за тръгване на училище. Сега им правят външно оценяване и там резултатите са повече от добри. Бяхме и болни последните три месеца но си навакса материала. Иначе иска да се учи да чете но не искам да я тормозя с това. На есен живот и здраве ще се учи.
Изпитвам страшни терзания да не сбъркам и да затрудня детето, но все пак се доверявам на персонала от градината. През зимата едната им госпожа беше болна и я замества друг възпитател. Тя без да знае жената че моята е по малка от другите ми я хвалеше че доста добре се справя. Когато и споделих че е по малка тя даже се изненада и констатира че не и личи.

Подкрепям поста защото и ние сме ЯНУАРИ

Малкият ми син е роден края на месец декември и ще тръгва на есен в първи клас със набора си.

Пуснах я на 7 г. и 4месеца.

Тази година септември ще сме първолаци,на 6г и 9м ще бъдем-родени сме на 27.12.2002,момче.Притеснявам се,мисля го,но той сега си завърши предучилищна група в детската градина,чувства се добре,подготвен и наесен с песен  

GP-то казва.:За момиченца 7 год. е ок НО за момченца те узряват по късно така че 8 навършени обезателно ,просто са си бебета и изостават в класа друг е акъла им / е има и вундеркиндчета... но пък при тях в пубертета им се отразява това по ранно тръгване/