Ами варианта с кухото яйце? Отиваш на ЖК, но е кухо яйцето и трябва да направиш аборт. Успех!
- Публикувана: 9 юни 2009, 14:24 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2009, 13:15 ч.
моля спешно за помощ
Ами варианта с кухото яйце? Отиваш на ЖК, но е кухо яйцето и трябва да направиш аборт. Успех!
А той няма да иска да я придружи нали....
Аз, ако веднъж съм излъгала за нещо такова - не бих си признала за нищо на света. Бих обяснила, че нещо не е било наред с бременността - примерно кухо яйце - и най-голямото ми желание е да си направим ново бебе. Ако наистина искам да задържа този мъж де. Хич и окото няма да ми мигне, че съм го излъгала, той ще ходи да живее с колежки, аз ще си трая - не. Е, наистина лъжата с бебето е малко трудничка за измъкване, но не е чак толкова непостижима. Ако човека е навит да има бебе, значи има шанс да се оправят нещата. Ох, дано темата е измислена!
Ако историята е истинска, предполагам, че нереалната ти бременност е била поводът той да се върне при вас.
Мога само да добавя, че и дори да беше реална бременността ти, самия повод да се върне е не заради ТЕБ, а заради негови си очаквания от съвместното ви съжителство. Тук си мисля, че и с любовницата си едва ли е бил много щастлив. Човека може да си търси причина да се върне...догадки.
Да излъжеш съпруга си че си бременна 
Бъди честна - ако не с него, поне със себе си.
Бъди честна - ако не с него, поне със себе си.
И тук е написано вместо мен.
Вярно е, че жената трябва да бъде малко актриса, но ти си се уляла. Защо не си остави вратичка, в случай че те заведе лично на доктор? И, момичетата, които предлагат изфабрикуване на изследвания при гинеколог, видеозон и прочие, предполагам не го мислят насериозно
. Егати историята. Дано да не е истинска. Но, ако е истина, освен да "пометнеш" в следствие на стрес (или да кажеш истината, което не ти е вариант) не се сещам. Дано историята да е измислица.
Обикновено не бих дала съвет в такива случаи. Но като се замисля, все пак публикуваш поста, защото явно нямаш идея какво да правиш и имаш нужда от подкрепа и помощ, както и различни гледни точки. Така че, ето го и моето мнение: не съм съгласна че да кажеш истината не ти е вариант. Да, ако я кажеш, има не малка вероятност той да ви остави. Но дори да не го направиш, вероятността тя да излезе на яве и той със сигурност да ви остави не е по-малка...
Аз съм на принципа че истината винаги е най-доброто до каквото и да води. Но знам колко те е страх. Така че, ако не го направиш и се опиташ да го излъжеш (може би че си открила че е нямало бременност наистина е по-малка лъжа и цирк от "аборт") няма да те съдя. Опитай да му кажеш истината, внимавай как ще го направиш. Може би започни с това че ефекта върху теб и детето ви на това той да е там е невероятен... кажи му че искаш второ дете да сплоти семейството ви, че за съжаление няма такова още и си го излъгала заради сина ви. Тук ако още те слуша изрази колко много всъщност искаш второ бебе от него. И как не си виждала друг избор и те е довел до това отчаяние, но наистина искаш шанс с него и искаш заедно да вирнете и запазите усмивката на детето си...
Ще е много трудно! Успех, имаш подкрепата на много майки тук. И моята виртуална.
kaji mu 4e si hodila na pregled i ne si bremenna a imash hormonalni problemi ot pritesnenie
това си мислех, докато 4етох темата. щом не си ходила на гинеколог до сега, може да е бил фалшив тест за бременност и заради притеснения и стрес да не ти е идвало за известно време и си помислила, 4е си бременна.
не мисля, 4е открит разговор ще допренесе за по-добро положение, най-вероятно ще усложни нещата и няма да помогне за ситуацията на сина им.
Според мен,ако кажеш истината той наистина ще се върне при другата.Наистина заради детето си и аз бих постъпила по същия начин,колкото и да е лошо,някои неща и ситуации го изискват.Моят съвет е да инсценираш помятане,прокървила си и си отишла на лекар и там са те изчистили.След аборт се лежи около 2 часа в болницата,не съм много сигурна,ако някоя майка знае да ти каже как стоят нещата с аборта и помтането за да не се объркаш съвсем в лъжите.Успех 
благодаря ви момичета за подкрепата и съветите,нямам възможност винаги да влизам във форума-през деня съм на работа,а вечер съпруга ми си е в нас.Наистина съм забъркала голяма каша,да призная всичко -ще е голямата грешка.Ще се опитам да "пометна" .След 10-на дни съпруга ми май ще пътува за Белгия в командировка,смятам тогава да пометна,но съм много притеснена,наистина нищо не знам за абортите.Вчера го излъгах,че тези дни ще ходя на женска консултация,на такава съм била преди 14 години и не знам какво да му кажа.Той няма да тръгне да проверява никога дали съм ходила някъде или не съм,но проблема е че все пак трябва да споделя нещо.Моля ви,помагайте.Съвестта ми е много гузна,чувствам се отвратително,но когато погледна в очите на сина си -съм сигурна че трябва да го направя и да издържа до края. 
Просто нямам думи. Наистина не мога да разбера как зрели хора могат да постъпват по този начин и да се забъркват доброволно с подобни лъжи. Като гледам, част от потребителките са на същия акъл, щом предлагат да помогнат с фалшиви документи за бременност.
Авторката, съвет не мога да ти дам. За мен най-достойно е да му признаеш, че си излъгала и да му обясниш причините за това. Почти съм сигурна, че ще последва окончателна раздяла - щом мъжът ти се е върнал при теб само заради "бременността" ти, то нищо няма да го спре да си тръгне, като разбере, че няма такава.
Авторката, съвет не мога да ти дам. За мен най-достойно е да му признаеш, че си излъгала и да му обясниш причините за това. Почти съм сигурна, че ще последва окончателна раздяла - щом мъжът ти се е върнал при теб само заради "бременността" ти, то нищо няма да го спре да си тръгне, като разбере, че няма такава.
Просто нямам думи. Наистина не мога да разбера как зрели хора могат да постъпват по този начин и да се забъркват доброволно с подобни лъжи. Като гледам, част от потребителките са на същия акъл, щом предлагат да помогнат с фалшиви документи за бременност.
Авторката, съвет не мога да ти дам. За мен най-достойно е да му признаеш, че си излъгала и да му обясниш причините за това. Почти съм сигурна, че ще последва окончателна раздяла - щом мъжът ти се е върнал при теб само заради "бременността" ти, то нищо няма да го спре да си тръгне, като разбере, че няма такава.
Авторката, съвет не мога да ти дам. За мен най-достойно е да му признаеш, че си излъгала и да му обясниш причините за това. Почти съм сигурна, че ще последва окончателна раздяла - щом мъжът ти се е върнал при теб само заради "бременността" ти, то нищо няма да го спре да си тръгне, като разбере, че няма такава.
Жестоко е от твоя страна,дано никога не изпадаме в положението в което е тази жена.
Елица,пиши ми на лични,ще се опитам да помогна.
Може би крайното отчаяние и афект са те довели до такова меко казано твърде необмислено, глупаво и крайно егоистично решение да излъжеш, че си бременна.
При други обстоятелства бих написала друго, но сега (лично мнение) си мисля, че най-вероятната причина е, че съпругът ти дълго време е таил надежда за здраво дете, мечтал е за това, кой ли не би. Не знам дали имате и други деца, но с вървежа на годините сигурно тази му мечта, непримиримостта му с положението...., много би могло да се напише, са го тласнали в посока "колежката", която е просто обстоятелство...
"Бременността" ти го е отрезвила, може би си му възвърнала вярата, надеждата и сега да "пометнеш"...Много е жестоко това, което искаш да направиш. В името на какво? Мислиш ли, че той ще е щастлив с Вас, мислиш ли, че след няколко месеца, година, две ситуацията няма да се повтори, мислиш ли, че съпругът ти не иска пълноценен живот, колко мислиш още ще се примирява с положението (изхождам от позицията, че човекът си е тръгнал и бременността на съпругата го е върнал в семейното гнездо), което той очевидно, макар и не заемайки твърда позиция не успява да приеме?
Седни и поговори с него. Има много недоизказано между Вас, говорете искрено, според мен това е единственият шанс да запазите добри отношения, макар и да не продължите заедно като семейство, единственият шанс на болното ти дете да има все пак баща, макар и от време на време. Иначе според мен просто отлагаш във времето краха на връзката Ви, който неизбежно ще се случи. Ти решаваш дали по нормалния, цивилизован и човешки начин, или със скандал, омраза, лъжи...
Желая на всички Ви успех и дано детето пострада най-малко от цялата работа, дето с баща му сте надробили.
При други обстоятелства бих написала друго, но сега (лично мнение) си мисля, че най-вероятната причина е, че съпругът ти дълго време е таил надежда за здраво дете, мечтал е за това, кой ли не би. Не знам дали имате и други деца, но с вървежа на годините сигурно тази му мечта, непримиримостта му с положението...., много би могло да се напише, са го тласнали в посока "колежката", която е просто обстоятелство...
"Бременността" ти го е отрезвила, може би си му възвърнала вярата, надеждата и сега да "пометнеш"...Много е жестоко това, което искаш да направиш. В името на какво? Мислиш ли, че той ще е щастлив с Вас, мислиш ли, че след няколко месеца, година, две ситуацията няма да се повтори, мислиш ли, че съпругът ти не иска пълноценен живот, колко мислиш още ще се примирява с положението (изхождам от позицията, че човекът си е тръгнал и бременността на съпругата го е върнал в семейното гнездо), което той очевидно, макар и не заемайки твърда позиция не успява да приеме?
Седни и поговори с него. Има много недоизказано между Вас, говорете искрено, според мен това е единственият шанс да запазите добри отношения, макар и да не продължите заедно като семейство, единственият шанс на болното ти дете да има все пак баща, макар и от време на време. Иначе според мен просто отлагаш във времето краха на връзката Ви, който неизбежно ще се случи. Ти решаваш дали по нормалния, цивилизован и човешки начин, или със скандал, омраза, лъжи...
Желая на всички Ви успех и дано детето пострада най-малко от цялата работа, дето с баща му сте надробили.