Чудех се има ли такива дето на мъжете им сестрите или братята живеят до тях съседен апартамент ,къща или на 2 минути пеша. Моя е почти всеки ден там с децата ,да играели братовчедчетата ,а аз почивам ,вярно спокойно ми е ,няма суматоха в къщи ,но се чудя до къде се простира границата. Хем се радвам че ги няма, хем се чудя нормално ли е да ги няма. Какво мислите.
- Публикувана: 28 юни 2009, 17:10 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2009, 23:11 ч.
братята и сестрите
Чудех се има ли такива дето на мъжете им сестрите или братята живеят до тях съседен апартамент ,къща или на 2 минути пеша. Моя е почти всеки ден там с децата ,да играели братовчедчетата ,а аз почивам ,вярно спокойно ми е ,няма суматоха в къщи ,но се чудя до къде се простира границата. Хем се радвам че ги няма, хем се чудя нормално ли е да ги няма. Какво мислите.
Как бих искала и моя брат да живее на 2 минути път, а не в чужбина. Като си идва няколко пъти годишно по 2 - 3 седмици купона в къщи е пълен, но е твърде рядко. 
еми другите са доста заможни ,огромна къща , басейн , пясъци ,пързалки ,какви ли не играчки в къщата , батути по 10 метра дълги на двора ,а ние сме в апартаментче без тия екстри и няма място, та затова ходят там.
Мдам. Не е случила на мъж, милата...
2.Ако ти си доста заможна,щеше ли да ти е приятно всеки ден да идват твоите племенници да играят у вас?
Разбира се, че да. Където едно там и две деца, тъкмо ще се забавлява и моето.
Не разбирам само авторката защо не се присъединява по често към компанията, след като на мъжа и явно му е приятно, а и домакините щом нямат нищо против.
Ох Сийке какъв беден роднина ,какви глупости ,ако има значение това сме мааааалко по беднички от тях
, просто се чудя дали не нормално нашето семейство да си е заедно, а пък при роднини един два пъти примерно, колко съм чела тук за провалени бракове заради роднини ,мъничко дистанция . Незнам и аз, обърках се вече. В началото малко ни се бъркаха и затова и аз не вися нон стоп там ,напрегнато ми е.
Ох Сийке какъв беден роднина ,какви глупости ,ако има значение това сме мааааалко по беднички от тях
А, не знам.
Не го писах аз това:
еми другите са доста заможни ,огромна къща , басейн , пясъци ,пързалки ,какви ли не играчки в къщата , батути по 10 метра дълги на двора ,а ние сме в апартаментче без тия екстри и няма място, та затова ходят там.
... просто се чудя дали не нормално нашето семейство да си е заедно, а пък при роднини един два пъти примерно, колко съм чела тук за провалени бракове заради роднини ,мъничко дистанция . Незнам и аз, обърках се вече. В началото малко ни се бъркаха и затова и аз не вися нон стоп там ,напрегнато ми е.
A, да си дойдем на думатааааа...
Мисля, че трябва да ходиш по-често с мъжа си у тях.
Ако имаш някакви съмнения, добре е да ги държиш под око.
Чудех се има ли такива дето на мъжете им сестрите или братята живеят до тях съседен апартамент ,къща или на 2 минути пеша. Моя е почти всеки ден там с децата ,да играели братовчедчетата ,а аз почивам ,вярно спокойно ми е ,няма суматоха в къщи ,но се чудя до къде се простира границата. Хем се радвам че ги няма, хем се чудя нормално ли е да ги няма. Какво мислите.
Според мен трябва просто да разговаряш със съпруга си, че искаш да ходите и на други места. Иначе не виждам нищо чак толкова лошо. Поне имаш време да си починеш.
Аз съм в сходна, но в същото време доста различна ситуация. Сестра ми живее в къща точно до нашето блокче. Докато беше бременна, а после и с малкото бебе, почти всеки ден съм минавала край тях за по няколко минути да я видя, а ако мога и с нещичко да й помогна. Почти всеки ден съм й пазаряла от магазина. В същото време тя изобщо не идваше до вкъщи. Дори при изричната ми покана, винаги е намирала повод да откаже - уморени били, детето не било спало, щели да се къпят... Детенцето отрасна, вече е на три годинки. Но те продължават да не се отбиват през къщи. Не мога да си го обясня. Мързи я да изкачи стълбите до третия етаж ли? Или я е срам от продавачките от магазинчетата до входа???
Откакто родих, сестра ми е идвала 3-4 пъти да види бебето, а то вече стана на 7 месеца. 
Ами с времето съм се примирила и гледам много да не го мисля. Но в същото време ми е адски обидно. Не веднъж съм й го казвала. А тя продължава да ми се оправдава, че имала голям ангажимент с детенцето си. Това вече аз не го смятам за нормално. И аз имам две деца, знам какво е. Не я карам да ми помага с нещо. Нито да стои с часове. За пет минути да се качи да се видим, дет се вика.... 
Аз съм в сходна, но в същото време доста различна ситуация. Сестра ми живее в къща точно до нашето блокче. Докато беше бременна, а после и с малкото бебе, почти всеки ден съм минавала край тях за по няколко минути да я видя, а ако мога и с нещичко да й помогна. Почти всеки ден съм й пазаряла от магазина. В същото време тя изобщо не идваше до вкъщи. Дори при изричната ми покана, винаги е намирала повод да откаже - уморени били, детето не било спало, щели да се къпят... Детенцето отрасна, вече е на три годинки. Но те продължават да не се отбиват през къщи. Не мога да си го обясня. Мързи я да изкачи стълбите до третия етаж ли? Или я е срам от продавачките от магазинчетата до входа???
Откакто родих, сестра ми е идвала 3-4 пъти да види бебето, а то вече стана на 7 месеца. Ами с времето съм се примирила и гледам много да не го мисля. Но в същото време ми е адски обидно. Не веднъж съм й го казвала. А тя продължава да ми се оправдава, че имала голям ангажимент с детенцето си. Това вече аз не го смятам за нормално. И аз имам две деца, знам какво е. Не я карам да ми помага с нещо. Нито да стои с часове. За пет минути да се качи да се видим, дет се вика.... Честно, изобщо не проумявам къде виждаш проблем 
Аз най-обичам, когато мъжът ми изведе малката. Не ме интересува къде.
Аз най-обичам, когато мъжът ми изведе малката. Не ме интересува къде.
И като ме задърпа и мен....ужас, най-си ми е хубаво в нас 
Абе, не е приятно да си бедният роднина...
мдаааа е, това е ключа към палатката. не се чувстваш с тях така добре, както с твоите приятели.
сменяй чипа и си живей живота, не се трови с глупости.
сменяй чипа и си живей живота, не се трови с глупости.
