Страх ме е,че живота ми тепърва започва,а няма да мога да го изживея така както аз искам.
Здравей, мило другарче и от мен!
Искам да споделя някои неща и аз.
Първо, стискаме много палци да е само финроаденом. Дано тънкоигленната биопсия показва правилно, защото моята показа съмнение за атипични клетки, което при теб не се е случило. Дано операцията потвърди фиброаденома.
Но, ако се окаже друго, искам да знаеш следното - животът ти няма да се промени, просто ще имаш доста заета година.
Това го заявявам най-отговорно. Бях бременна в началото на 9-ия месец, когато си открих бучката. Ще спестя подробностите, за да не се повтарям, но синът ми беше на 15 дни, когато битката започна. През цялото време си гледах детето (с редки прекъсвания, защото пътувам за по няколко дни всеки месец за лекарство), правих каквото си правя по принцип. Тъй като не повръщах и не се чувствах зле от химиотерапията (е, съвсем леко неразположение и т.н. ), дори си четях, слушах музика и т.н. по време на вливките. А след тях и преди тях - гледане на детенце, домакинска работа, разходки...
В един момент се притесних дали така е редно, дали не трябва да си почивам повече и се обадих на моя близка, лекар и то онколог.
Тогава тя ми каза следното - ако не се чувстваш изморена и не изпитваш нужда да си почиваш, живей така, както по принцип. Няма нищо по-добро и оздравително, ако си запазиш обичайното ежедневие. Така и направих.
Знам какво си мислиш - дали ще я отгледаш. Спокойно, ще я отгледаш, и не само нея, но и внуци.
Просто си следи нещата, действай на време и не губи дори за миг надежда!
Стискам палци!!!