алкохолик- как да помогнем?

Ако не можете адекватно да и помогнете, не и се месете.

  това и трябва на нея хич недейте я търпя пращайте я в някаква клиника да се лекува и внимавай да не направи нещо и на детенцето ти

Тъпанари, помогнете на жената!    С внимание и разбиране на първо време.

Не се самозаблуждавай, ако тя не иска да си помогне никой не може, а тя най-вероятно не иска. Въоръжи се с търпение или си търси друг дом. Остава и въможността да говорите с нея когато е трезва, но не вярвам да има ефект.

Аничка имате ли възможност да се посъветвате със специалист, ако досега не сте го направили? Аз поне по описаното смятам, че друго няма да помогне. Не се отказвайте преди да сте опитали всички варианти. Все пак това е майката на мъжа ти, не е някой непознат. Успех ти желая в тази нелека задача  

Аничка, за съжаление няма лесен отговор и от днес за утре няма да се оправите. Имаме човек със зависимост в семейството и имам представа за какво говориш... С "поговорете си" и "обърнете й внимание" няма да стане и вероятно го знаеш. Говорете със специалист по лечение на зависимости, за да ви каже в конкретната ситуация, откъде да я захванете.

мн мило изказване, мислиш ли, че не сме пробвали да поговорим, но когато е трезва тя отрича да е пила някога както и половината от нещата, които е казала. Когато бях бременна една бутилка с уиски беше препразнена и свекървами имаше наглостта да ме обвини, че аз съм я изпила. Повярвайте ми по време на бременността, а и сега не пия.. Също тогава е имало дни, в които ми е било лошо и тя ме е карала да и готвя, да и правя чайове, при все че нищо и нямаше и с нищо не ми е помогнала, както и сега, когато имам нужда дори само за 5 мин да оставя на някого малката. Тя живее в нас и е мн кофти, че за нищо не мога да разчитам на нея. Цял живот тя е била глезла, все някой друг се е грижил за нея, тя дори не може да си изреже ноктите на дясната ръка, защото първо майка и и го е правила, после мъжа и, а след като е починал пак майка и. Няма такъв егоист като нея, винаги тя е най- зле и хич не се интерсува от нас, ок, но поне да не заастрашава живота ни.
Много бих искала да говорим със специалист, но не знам къде да търся такъв, а и как да стане като според нея няма проблем?!

Първо го обсъдете със съпруга ти. Каквато и да е, тя е негова майка. Ако видех, че моята майка ги върши такива, сърцето ми щеше да се скъса. Трудно е решението. А и човек винаги таи надеждата, че утре нещата ще са други, по-различни, че тя няма да се напие.
От разгвори с алкохолик по принцип няма никакъв смисъл. Когато е трезвен, мисли по един начин, обещава, самообвинява се, разбира всичко, дори му се иска да се промени наистина. Обаче, щом барне чашката, всичко отива по дяволите. Имам няколко много ярки примера пред очите си.
А най-големият проблем е, че алкохоликът винаги отрича, че има проблем!
Много е важно дали мъжът ти също мисли, че майка му е алкохоличка. Ако и той е на един ум с теб, то тогава възможността за въздействие е по-вероятна. Но без специалист няма да минете. А също и, за огромно съжаление, клиника за лечение.
Алкохолизмът е страшна болест.

Потърси в интернет, на "алкохолна зависимост" излизат някои центрове и отделни специалисти (психиатри, психолози). Можете да се свържете и да говорите с някого и без да водите жената на първо време.

Ами щом е толко глезена и е свикнала друг да мисли вместо нея - трябват генерални изтрезвителни изпълнения. Най-удачно е, ако имате възможност да се преместите да живеете по-далече. Да остане сама за да взима сама решения. Да си носи и последствията. Нека да стигне дъното, ама да го осъзнава и с пияната си глава за да види, че си усложнява живота. Ако въпреки дъното нещата не се подобрят - начи на нея не и пука и това е нейният начин на живот, който я устройва и радва... И дори да взимате мерки да я спирате - тя най-много да се озлоби към вас щот и пречите да живее "пълноценно" по нейните представи ...

Ляля, не говори така. Алкохолната зависимост е болест. Все едно да оставиш някой склерозирал да се търкаля в лайната си, защото това бил неговият избор.

Абе не е точно болест. Това е доброволна съзнателна пристрастеност. Знае, че като посегне към бутилката ще се напие и го прави! Толкова! Склерозата е диагноза, която е категорична и пациентът няма право на избор кога и по колко да траят кризите.  До като алкохолика сам решава кога да се освини. 

много искам да ти обясня ти каква си, но доброто възпитание не ми позволява. Да не дава Господ на теб и на всички останали, дето сте чели много книги и от всичко разбирате да ви дойде такова нешо на главата

Много е хубаво да кажеш, че алкохолизмът е болест и до някаква степен е така. НО първата чашка винаги е личен избор!Не можеш да се сърдиш на пияния, защото той не контролира това, което прави.Различно е обаче, когато сутрин стане и на трезва глава вземе решението И ДНЕС да се напие.Решение, с което знае че ще нарани най-близките си хора, тях ще ги боли, ще се срамуват и ще си блъскат главите в стената!

Аничка, пробвайте да й помогнете, ако мъжа ти е съгласен пробвайте да я вкарате в клиника, макар, че клиника за алкохолици в България няма! Намерете някакъв психоаналитик, който да я посещава от време на време, но най-вече говорете с нея и вижте, дали тя самата иска да и се помогне, дали тя иска да спре, защето докато й е сладко да пие и Господ не може да й помогне!!!!!!!!!!!!!!!

   Ляля е права, нищо не могат да направят, ако тя не иска.Да я оставят да се оправя сама.За склерозата хората не са виновни, но алкохолизма е неин личен избор. На нея може и да и е добре така, но за тези около нея е ад.

Неин личен избор е била първата чашка. Веднъж като е влязла в матрицата обаче, е много трудно да се спре. Ако беше толкова лесно, нямаше да има хиляди клубове на анонимните алкохолици по света и хората да се борят цял живот с тази зависимост, дори след като са спрели да пият. Преди да се сблъскам с човек със зависимост в дома си и да виждам всеки ден за какво става дума, и аз си мислех, че терапията от рода на "абе остави го да се опра'я сам, бе, три дни ще се въргаля по пода и на четвъртия ше му дойде акъла" върши работа. Но не е така и подобни съвети нямат нищо общо с реалната ситуация, в която се намира авторката на темата.

Съмнявам се, че ще успеете да и помогнете след като тя отрича. За да отиде в клиника или при специалист трябва първо да осъзнае и да признае, че има проблем!
 Пък и от поста ти личи, че жената не се интересува от никой друг, освен от себе си- и това не е свързано само с алкохола след като жената не готви никога и даже не може да си изреже ноктите. Представете си гледката- 70-годишна бабка реже ноктите на дъщеря си! И каква майка, ще извинявате е тази която не помага, а само и основно пречи на децата си?! За мен това е човек, свикнал да живее на чужд гръб, но така както му харесва. И лошо няма-нека си живее както иска, ако къщата е нейна-преместете се, ако ли е ваша- ми нека тя се премести! Не сте длъжни, най-малко ти и детето ти да се съобразявате с такъв човек.  Алкохолизма не е болест, алкохолизма е  пристрастеност, както към цигарите да кажем. Имам опит макар и не в такъв вариант и съм наясно как се живее с такъв човек.

   Човек не става алкохолик с първата чашка. Трябва много чашки да изпие по желание, за да стигне до положение, вече да не може да се спре. Имах един колега, алкохолик, като го питах защо не пие с мярка, той ми отговаряше, че пие с мярка.Като го питах каква е тази мярка, той отговаряше - до посиране.(с извинение)

Опитвала съм да помагам на такива хора,не става
Дори те нападат и казват:кой ,аз ли съм алкохолик?!
Те не се смятат за алкохолици,мислят си че щом държат на пиене и са супер адекватни и готини и не им личи.
Уви,много разбити човешки животи има поради тези пусти чашки,които трябва да се пресушат
Лошото е че алкохолиците имат до себе си хора,които ги обичат и ги нараняват.
Те не знам дали го разбират и осъзнават,но и тях ги обичат, те обаче явно обичат повече алкохола,отколкото любимите си хора
Има толкова свестни мъже и жени,които съсипват живота си и този на любимите си хора,на децата си,своя собствен живот...
Защото алкохола ги променя,те не искат да го разберат и осъзнаят,но алкохола ги променя неузнаваемо и ужасно грозно...
Имах приятел ,който много обичах,държах на него...алкохолът го завзе...напълно,след години,бавно но сигурно...молех,умолявах,давах обич и разбиране...подкрепях...в момента след много години той е диспансиризиран със напреднал стадий на лудост в местният Психодиспансер.
Имаше приятели по чашка,"големи",караше се заради тях,защитаваше ги...сега е сам,като куче...няма кой да му смени памперса...

Жената явно е преживяла нещо, щом е стигнала до там. Каквото и да правите, не  мисля, че вие или който и да е,  може да помогне на свекърва ти , ако тя самата не иска това.

Обаче и вие сте едни кретени...Нейна ли е къщата?

Консултация с психиатър.

Прочети  тази тема. Нещо подобно на твоя проблем е.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=463693.0

Ако тя не признае проблема и не се съгласи да се лекува- нищо не можете да направите...ходене по мъките ще да е. Това си е до гроб. Имала съм го този проблем в къщи и....не можах да помогна.12 годишна,че и повече драма-трагедия. Съжалявам да ти го кажа, но това е истината.....

Този птоблем ми е познат и смятам, че нападките тук са много неуместни. Имам роднина алкохолик. В клиника не може да се вкара такъв човек, защото ако не е осъзнал проблема си, той ще избяга оттам или ще намери начин и там да си набява пиене,което не е сложно. По същата причина не става и с психиатър. Като се стигне до нормален разговор, поведението наистина е агресивно и нападателно: аз не съм алкохолик, как можеш да ми говориш така. Моят роднина поне си признаваше състоянието си, но казва :така ми е добре, не се мешаи,нека умра,аз пък искам да умра. А това е човек, който няма нито финансови,нито други особени проблеми. Накрая при въпросния човек комплексно се обадиха разни болежки, изплаши се и сега пие по чаша вино на празник. Гадно е да се стига чак до там, но наистина, ако човек сам не осъзнава проблема, другите са безпомощни.

Много са малко хората със зависимост, които ще признаят проблема си. Повечето, да не кажа всички отричат. Поговори с мъжа си, ако той също мисли, че нещата излизат извън контрол и тази жена е опасна за себе си и другите, тогава говорете с нея /на трезво/. Изобщо да не ви притеснява това, че отрича да има проблем /така ще бъде/, а се опитайте дая поговорите за количеството алкохол в къщи, колко е, колко се купува, изпива, какво според нея е нормалното количество, може ли да се ограничи по някакъв начин то/ просто подхванете по-отдалече/. Ако не подхване идеята тогава има и по-драстични мерки. Психиатрите не се срещат за пръв път с пристрастен, те знаят как да реагират на отказа на пациента, че съществува проблем. Той или тя ще ви дадат и някои насоки какво можете да предприемете занапред.

От моят опит със съседа,мога да ви посъветвам следното:съседа го изостави съпругата му и аз изнамерих брат му.Отидохме до съда и подадохме жалба до  дежурния прокурор за принудително настаняване в клиника, заради застрашителното поведение и липсатата на елементарна хигиена.Междувременно една сутрин го намерих пред вратата си,парализиран.Извикахме бърза помощ .............и в психото го настаниха.От прокуратурата са издали заповед за настаняване в дом за психично болни .........и след 3 месеца за съжаление ни уведомиха че е починал.Та това е в общи линии пътя.Може да сигнализирате и Закрила на детето,АКО ДЕТЕТО ВИ Е ПОД 18Г, ЗАРАДИ ЛОШАТА СРЕДА В КОЯТО ЖИВЕЕ.УСПЕХ!

Алкохолизмът е болест, която се лекува. Жената е за съжаление! Помогнете й!

С такива няма оправия.Изнесете се.Алкохолиците не си разбират проблема,а и не могат дас е контролират.

Ето още една патка.Най-дружелюбно те питам-ако е твоята майка,ще се изнесеш ли?Аз за теб и за такива като теб,казвам-да!Ще ги прегазите без проблем и ще затръшнете вратата.Когато става въпрос за помощ,още повече на близък...ами няма не може.Действайте,търсете начини,движете се.Когато един човек е в беда и не осъзнава това,ами ето защо има деца,близки,приятели...

Това е най-добрият съвет дотук. Сами няма да се справите с този проблем.
За съжаление, от руснаците знам, че женският алкохолизъм е практически нелечим...

Може и да не е толкова безнадеждно положението и да не се стига до психиатрична клиника!
Опитвали ли сте вече да й помогнете по накакъв начин?
Къщата, в която живеете, чия е?

ПП. Под някакъв начин нямам предвид заключване и караници.

Според мен на алкохолик не може да се помогне докато той не каже:имам проблем,помогни ми
Те стават с годините злобни,обръщат се срещу целия свят
И аз съм ЗА помощта,но имам лоши опити с такива хора...
Още повече че алкохолик не значи примерно че е човек ,който рови из кофите за боклук,напротив,познавам такива,които имат що годе свестен социален статус.
Те са с високо мнение за себе си и не търпят упреци,вс едно са богоизрани и алкохолът им е брат и на тях не действа както на другите,за съжаление жестока заблуда.

Моят чичо е алкохолик. Скоро ще навърши 65... Винаги се е напивал сам и тайно от всички. Разликата е, че, когато му се караха и криеха алкохола от него, той пиеше много повече и буйстваше. Сега никой не му мърмори и хората около него се опитват да го разберат. Не го третират като престъпник! По-рядко пие. Е, не е спрял изцяло, но нито той е търсил чужда помощ, нито близките му!

Жал ми е за такива хора, защото съм сигурна, че има причина да станат такива. Просто трябва да се намери!

Е, като се намери причината какво? Няма значение каква е, трябва да се помогне на жената с адекватни действия и лечение.

Ако знаеш, че човекът пие, защото е самотен, действаш по един начин. Ако пие от скука- по друг. Мое виждане! Никой не е длъжен да се съгласи! Близките са тези, които познават човека много по-добре. 

   На алкохолиците не им трябва причина да пият. Те си измислят хиляди оправдания за това, но никога няма да кажат "помогни ми".Те намразват хората, които искат да им помогнат.Казвате помогнете и, но как? Аз поне, не знам ефикасен метод за това.Самия алкохолик трябва да го поиска, за да има някакъв успех. Насила каквото и да направят, само по-лошо ще става. Свекър ми сам се отказа и то бая време след пенсия, при положение, че преди това е съсипал цялото детство и младост на синовете си и изобщо не е чувал молбите им да спре и да се лекува.

Чувал съм за лекарства, които помагали, но са скъпи и от Холандия. Като разбера точно как се казват ще ги постна.

Щях да напиша същото  ,  за мой роднина.
Получи се същото , когато всички се карахме с него за алкохола , налиташе и на бой.Той и до ден днешен не признава , че има проблем.Не помогна и едномесечен престой в болница , не помогна и диагнозата след болница - диабет.В момента е на конски дози инсулин , но и пие.
Чувала съм за прахчета , които се слагат към ядене и ги кара да се отвращават от алкохола .

Съгласна съм.
Измислят си хиляди оправдания и намразват хората,които се опитват да им помогнат.

В Москва слагат едни подкожни чипове,които се борят доста успешно с алкохолизма.
Имам познат,на който точно това нещо му помогна и вече 3 година не близва изобщо алкохол. А беше адски зависим....

Все едно говорите за баща ми, който наскоро почина, точно от това...Ако сам не иска, никой не може да накара алкохолика да спре, да се лекува и т.н.
Майка ми му слагаше такива прахчета в храната, от което той взе да повръща и я обвини ,че иска да го отрови...явно комбинацията на алкохол с лекарства против него действа така, но факт е, че той не спря да пие до последно...Когато алкохолизъмът е в толкова напреднал стадий, спасение няма, надявам се при авторката нещата да се развият в друга посока!

Жената се нуждае от помощ , това е заболяване от което измъкването е трудно.Вместо да я заключвате и нападате и помогнете , има специализирани заведения.Разговаряте ли въобще с нея или я ползвате за пазач на дома и печката?

Грип, виждала ли си алкохолик? Когато са трезви може да са прекрасни хора, но като се напият стават неузнаваеми и ужасяващи.Като са трезви може да обещаят всичко, като пийнат забравят всичко обещано.Ако не ги закачаш са добри, но опиташ ли да им направиш забележка и да им кажеш нещо - стой, та гледай какво става.

 

Съгласна съм с теб и не оспорвам че ситуацията е нетърпима. Погледнете обаче от друг ъгъл на нещата. Не всеки, който се напива често е алкохолик. Информацията е малко!

Тази жена винаги ли се е напивала? Сама ли живее? Не иска или не й дават да помага? Какво прави по цял ден? Има ли някакви задължения, за да се почувства част от това семейство?

Дадох пример с чичо ми, защото знам, че е. Винаги е бил такъв. Самотен е. Ужасно самотен! Този човек пие сам и се напива, докато заспи. Не сме толкова близки, за да мога да говоря с него. Неговите дъщери са съвсем нормални жени, но просто не могат да забравят лошите спомени от детството и не искат да имат много общо с него. А той все пак им осигурил домове и винаги ги е подкрепял материално...

Сега най-много да го вкарат в клиника и да го изкарат луд. А мислите ли, че там някой ще седне да си говори с него? Защо на непознатите да им пука повече за поредния алкохолик, когото собствените деца отхвърлят?

Уф, на никого не му е лесно в такава ситуация...

Да , виждала съм и е голяма отврат, пиян ,залян , напикан.....Цялото семейство се мобилизира и в продължение на година не се отказаха за да го върнат в нормален ритъм.Само те си знаят къде ли не го водиха , какви нерви и финанси им костваше.

   ГРИП, разпитай ги тогава и кажи на момичето, какво са правили!

  ...обърни се към програмите за взаимопомощ,към психиатър,проучи къде се провежда най-адекватното лечение!!!!!
 ....и само търпение,кротост и последователност в действията!!!!

Ще попитам , въпросният господин е на колежка  свекър .Знам ,че ги беше докарал до лудост по едно време , но сега не можеш да го познаеш.

Може ли да не използваш обидни квалификации?Най-дружелюбно ти казвам-Живея с баща алкохолик,и много добре зная какво е положението!

Права е.

Вторият мъж на свекърва ми е така. Не вижда детето от половин година заради алкохолизма си. През деня е приветлив човек, ходи на работа. Вечер е друг. Плачел често задето не вижда детето. Но предпочита алкохола. Не виждам как хем можеш да съжаляваш и да плачеш, хем да продължаваш да пиеш. Не мисля че има как да помогнете на човек, който сам не иска да си помогне. Докато не го осъзнае сама просто не виждам начин.

Темата е малко стара, но актуална. За жалост прочетох 4 страници празни приказки. Дори и спора - да помогнем или да ги зарежем, е глупав. Истината е, че трябва желание от самия зависим. Да, извод след 3 детоксикации, след всяка три месеца трезвеност. След тях загуба на контрол върху количествата поет алкохол. И в този момент, когато си направил всичко по силите си, намерил си болници, програми, терапевти, и когато виждаш, че човека сам няма желание да се справи, се отчайваш. Не знаеш да му се караш ли, да го съжаляваш ли, не знаеш до каква степен е лабилен и докъде може да доведе депресията. Те също чувстват вина, че са слаби и не са се справили. А алкохола продължава да се лее. В този момент вече ти пука само за хората около него. Дали те ще издържат тази участ. Та кажете - как да помогнем на един алкохолик?

Вярно е, че темата е стара, но фортуна е права.
Жената има проблем, от вас зависи да и помогнете- най -малкото да я изпратите в клиника, но най -голямата помощ която може да и се окаже е тя сама да осъзнае проблема и  да пожелае да се лекува. Ако я лекувате на сила резултата ще е временен. Опитайте с психолог/психиатър като начало. Това е болестно състояние, макар че е вярно, че тя сама се е докарала до там - не вие сте и наливали алкохола в устата. Успех!

ПС: според мен това важи за всеки, който има проблем с алкохола.

Анонимните алкохолици са единственото за което съм чувала, че помага ефективно.
Помага, че се срещат с хора с подобни проблеми, изплакват си болката, подкрепят се, нещо като форума...
Освен това имат програма за алтернативен живот, ментор, хора, които са минали през това и знаят, че има трудни моменти и връщания назад. Хора, които са пример, че са се справили, че има алтернатива на празнотата след алкохола.
Не като добронамерените близки, които обаче си мислят, че всичко е въпрос на желание и можеш да спреш ей така, от утре. А с какво точно да си запълваш дните и да тушиш болката, след години на алкохолно опианение?

По принцип алкохола действа като антидепресант и антистрес. Началото на злоупотребата обикновенно е свързана с проблеми. Ако спреш, проблемите се връщат по 1000, защото междувременно си си прецакал яко живота и си разочаровал всичко живо наоколо.

Сложно е. И за близките е сложно. Има специални програми за роднините; смята се, че и те имат нужда от помощ и не са съвсем здрави, дори и пияницата да е кротичък. Но имат нужда от помощ заради чувството за вина, безсилието, желанието просто да заживееш нормално и тревогата за близък, който се съсипва. Не знам дали в България я има вече тази организация; ако не, може би е време да направим такава.

Имам близък приятел, чиято бивша жена и дъщеря му са били алкохолички. Той все още говореше за AlAnon Relatives като за религия, която изповядва, с 12 стъпки и т.н. Иначе страхотен човек, инвеститор и мениджър, забавен, много пътувал и много преживял. Носеше си картичка с онази мъдра мисъл:

"Дай ми смелостта да променя нещата, които мога да променя,
смириението да приема тези, които не мога да променя,
и мъдростта да правя разликата между двете..."  

Началото винаги е различно и причините са много, но алкохолизмът е болест и, когато се стигне до там, човекът е зависим. Казват, че зависимостта е по - силна от хероиновата, т.е. и абстиненцията. Това, че алкохолът е така разпространен, че е част от традициите и не всеки е зависим, не го прави по - безобиден. Казвам това, защото ми звучи жестоко да оставиш такъв човек с оправданието, че той го е избрал. И не е задължително да си добър или лош, за да си алкохолик.
А за помощта - трябват много разговори на трезво, много постоянство и упорство, за да осъзнае човекът, че има проблем. За съжаление това става обикновено при много тежка болест, ако въобще стане. Аз имам чичо алкохолик, отдавна забравен от децата си, живее сам на село. Не е лош човек, но не иска да си помогне, а и там средата е такава(домашно произведен алкохол, безработица, лоша компания). Може би трябва и тази жена да бъде отделена от този "съсед", които я подстрекава. Да няма приятели по чашка. Повече време в компанията на веселящи и непиещи хора. Също за осъзнаването - снимайте я някой път пияна, оставете я сама на трезво да види снимки, видео - без обвинения и заключване. Специалист и лечение е нужно, но и аз смятам, че без нейно желание няма да стане.

Не познавам алкохолик отишъл сам и с добра приказка на лечение. Любовта към бутилката е толкова силна, че трябва наистина да са принудени да го направят, дотогава ще лъжат, ще се крият и ще пият. Самия период на абстиненция е ужасен и ги кара да търсят алкохол.
Човек се освобождава от зависимостта, но алкохолика остава такъв за цял живот и затова трудната част е след лечението. Проблема е, че всеки изчистен си мисли "Ах, от една бира няма нищо да ми стане", да ама не. След лечението дори виното в соса на яхнията е в състояние да възвърне зависимостта.
Познавам мнозина "излекувани", които си мислеха, че ще пийнат едно и ще спрат или че ще могат да пият, като нормалните хора от време на време.
Миналата година жената на един такъв му постави ултиматум, че ще го изрита. След още почти година лечение и рахабилитация, вече не пие. Не пие дори ябълков сок, не яде продукти с алкохол (например сладкиш с ром), не ползва лекарства с алкохол. Вече 2 година изпитва ужас, че може да поеме някъде алкохол без знанието си.
Комшийката ни беше всяка година на лечение в продължение на 20 години.
Майката на една от най- добрите ми приятелки, също влизаше и излизаше от клиниките, но не успя и пак я гледах преди 2 години с обелен нос.
За съжаление само лечението не е решението на проблема, но е една крачка към надеждата. Истинската работа с алкохолика, започва едва след това.

Здравейте видях темата която е част от моя живот и реших да пиша. Ние потърсихме професионална помощ в един център в добричка област. Много добри специалисти с много години опит. Оставям номера на ръководителя тук, благодарение на тях с мъжа ми живеем един нов щастлив живот! +359 895 588 351 Павел , може да напишете в гугъл МПА Свобода там имат сайт

Петя, не видя ли, че темата е от 2010г., т.е. - от преди 11 години?

 Според вас, след 2010-та няма повече алкохолици ли?

Че има, има, но хората, които са писали по конкретната тема, са се нуждаели от съвет именно тогава. Нищо, де, нека да се пише У форума

Аз лично тази година открих тази тема и пуснах известия за нея. Благодаря за информацията, всякакви подробности биха били от полза също, ако ви се разказва. При наш роднина има светъл лъч, нямам опит и не знам да се надяваме ли ..

Има и други, по-скорошни теми с актуална информация. Потърси по-подробно.
Борба с аклохолизма или как да се преборим с алкохолизма.