"Бъди благословена"след 30+

Гледах го. Пак След 20-тина години. ....

Като тийнка го гледах. Страшно тъжно и неразбираемо ми беше тогава.Страшничко...

Гледала съм го няколко пъти тоя филм.
Сега вече не ме впечатлява, просто защото съм порастнала. На времето много ми стана тъжно за тия жени и много ме беше яд на обществото, че така ги отхвърля. Че не им дава възможноста да отгледат децата си. Може би и целта на филма беше такава - да се промени начина, по който се приемаха тези жени, да се промени фалшивия морал...Това беше актуално тогава във времената, в които живеехме, т.е. социализма.
Гледайки го сега си казвам, че слава богу не живеем в такива времена. Слава богу, че сега мога да си позволя "лукса" да съм самотна майка и де юре и де факто. И че всеки си прави собствения избор. А нашите деца не са "чужди". Дано да сме ги направили щастливи

Аз си мисля че филма е страхотен по няколко причини:

1. Образа на Доротея Тончева - точно така си представям част от био майките. Големи демонстрации, аз ще си го гледам, обичам го - накрая обаче го оставя... Случва се и втори път - не е да кажеш грешка, незрялост, обстоятелства. ЕСТЕСТВЕНО че то ще живее щастливо - това толкова удобно верую. А че седи самичко в клетката, докато ти си стягаш куфара, че спи самичко непрегърнато и негушнато, докато ти лицемерно рониш сълзи ... че ще дойдат някакви чужди хора да го вземат и нито ще знаеш обичат ли го, бият ли го, целуват ли го, обиждат ли го ... добри ли са, луди ли са, нежни ли са, психопати ли са
А това с тортата дето черпеше децата на рождения ден на първото си изоставенот дете, а пък после изостави и второто ..... направо.... отвратително, но според мен напълно реално

2. И второто нещо, което беше страхотно и мен всеки път много ме вдъхновява - домовете Майка и Дете са злокобни места и ако искаш да се спасиш трябва да избягаш от там.  Да си гушнеш бебенцето в утробата, да вземеш билет за влак за където и да е и просто да бягаш - пък да става каквото ще...

Филма е страхотен

Четох книгата, заедно с продължението 'Не се сърди човече" още когато излезе... май съм била ученичка, вече не си спомням. Във всеки случай било е по времето, когато бях много далеч от планове да имам деца. Бях си поставила други задачи в живота преди тази стъпка.

През цялото време се опитвах да се поставя в образа на главната героиня и бях удовлетворена от финала - че тя избра майчинството пред примамливите перспективи да завърши висше образование и да се ожени за "голямата си любов" Георги (мисля че така се казваше), но с цената на изоставянето на детето си. В продължението тя е шофьор с който кара провизии в дома, а Мамето е лелка и перачка.

Мисля че за онези времена книгата (замислена като трилогия, но излязла само в две части) е наистина революция. И то написана от мъж! Поставя се на дневен ред за обсъждане темата, че зараждането на живот в утробата на жената е Божия благословия и и точно поради тази причина околните трябва да се отнасят с уважение към всички бременни, независимо дали са заченали в брачно ложе или не, а не да ги отхвърлят и презират и индиректно да ги карат да избират между живот без перспективи или гледане на дете, което ще има безрезервната и безпределна обич от майка си, но ще бъде презряно и отхвърлено от цялото общество.

А филма никога не ми е харесвал особено. Там наистина на преден план е поставен образът на Мамето (изигран блестящо от Доротея Тончева) и като че ли крайното внушение е колко страдат тези жени, но и как наистина нямат друга алтернатива в живота си освен да изоставят детето си.

А и втората част на книгата "Не се сърди човече", в която основно е внушението, че майката на Георги (забравих и името ) е направила по-добрия избор, като се е опънала на обществените предразсъдъци и е задържала детето, с цената на много жертви - самотен живот, отказване от образование и по-добра професия, отхвърляне от роднини и приятели не ми е ясно защо не е била филмирана.

  виж колко различни неща виждаме в едно и също нещо... на мен образът ми се видя правдив, защото аз страдание не видях ... видях само фалшиво лицемерие ...
Знаеш какво си направил, черпиш с торта, а после пак правиш същото ...
Още първия път като гледах филма - била съм малка още, хабер съм нямала да бъда майка - тази жена ме отврати до дън душа ...

затова съм неспособна да приема тезата за добрата био майка, която изоставя от любов ... сега си давам сметка за това ... явно понеже съм гледала филма като дете, непредубедена и неоплескана от предрасъдъци и скруполи - в главата и душата ми е останало детското възприемане, а то беше на отврат ...
Възможно е и баба ми да е допринесла за това внушение - тя беше лекар и мреше за деца ... затова нейния коментар на филма и до днес си го спомням ... сто процента ми е повлиал ...

а втората част е филмирана ... ама е УЖАСНО тежка ... и нея съм гледала като дете - заведе ме другата ми баба и ме изведе по средата на филма, защото беше наистина много тежък - от него помня само едно разплакано момченце, дето директорът на дома му дръпна ухото и плесна един шамар

много трудно се намира междувпрочем - аз досега не съм успяла

"...Филмът "Не се сърди, човече", продължението на "Бъди благословена", беше спрян, защото това беше преди промените и в него домовете за сираци бяха показани, каквито са. Главният герой се самоубива, написах го по действителен случай. На художествения съвет тогава директорът на кинематографията каза: "Няма да допусна да се пуска филм, който клевети социалистическата действителност, показва домовете за сираци като концлагери за деца". И самата книга бе спряна с вътрешна рецензия от нашумял журналист-водещ, който написа убийствено отрицателна рецензия. "Бъди благословена" първо стана филм и след това излезе книгата, защото тогава у нас не се говореше за самотните майки с изоставените деца. Няколко години се борих с художествените съвети, с реакционност и консерватизъм в мисленето..."
Кирил Топалов
Публикувано от Вестник Монитор Дата 6/8/2006

незнам ... ама аз съм го  гледала ... или  може пък да съм гледала друг филм за домове ...

1. Имам чисто прагматично питане:
Абе, джанъм, като толкова е тесногръдо и враждебно настроено онова общество към извънбрачнозаченалите, а те са толкова клети, невинни и безпомощни и за тях е немислимо да си живеят с детето, ами защо НЕ Е  било толкова немислимо да си легнат с мъж без брак или това, какво мисли обществото, са го научили  на другия ден сутринта ...

Ей това не го разбирам ...

Та оставаме с представата, че забременяването идва като земетресение, наводнение и пр., неизвестно къде, неизвестно кога ... 

Не визирам изнасилено момиче ( Да не дава Господ на никого).

 2. А осиновителите определено не са чужди хора, май тези от филма са доста по-чужди на което и да било бебе.

3. Намирам за единствен плюс, поне за мен, на този филм, по-непросветените да спрат да мислят, че тогава социалния състав на изоставящите е иднетичен с този днес.

Целенасочено не го гледах. И нямам намерение. Съвсем честно си признавам.

Аз пък наистина смятам, че в някои случаи е виновно точно обществото. Да си легнат с някого в повечето случаи е съзнателно нарушена забрана - сладък грях. И докато това може да се прикрие, то едно бебе със сигурност разкрива истината. Мисля си, какво ли щеше да се случи, ако бях на 15 и бременна от женен мъж. Ами най-вероятно родителите ми щяха да разберат и да прикрият случая точно по този начин - изоставяйки детето. Всички ние сме големи и сме живели и в това време тогава. Смятате ли наистина, че обществото не е толкова тесногръдо и няма да ви осъди? Ще ви осъди и още как. И не само вас - и приятелите ви, роднините и самото дете. Днес уж хората са малко по-либерални, но общо взето и днес не могат да приемат всичко (особено в малките градове и села). Просто не ги интересува толкова какво става в чуждия двор. И все пак една подобна бременност и днес се приема като чуждо нещастие. А и друго - почти винаги е виновна само майката - тя е сгрешилата (независимо дали ще остави детето или ще го отглежда сама). Та ние все още живеем в патриархат, а искаме обществена подкрепа. И ако все пак майката реши да си гледа детето сама, сякаш е по-грешна. Защото ако го остави и все пак научат, говорят и спират - забравят, но ако детето е до нея, непрекъснато напомня на всички, че е срешила, тогава "грешката" е видима. Дори когато детето порасне и реши да създава собствено семейство ще се намери някой да "просветли" отсрещната страна в каква "унизителна" ситуация се забърква.
Честно, надявам се с всяко едно следващо поколение хората да стават по-човечни.
Миналата седмица четох за "убийство на честта" на тинейджърка в южна Турция, защото говорела с момчета. Семейния съвет (братята и бащата) се събрали и решили съдбата и - погребали я жива. В България не убиват, но все пак се опитват да потулят случаите, в които някой от семейството сам е накърнил семейната чест. И ако сега е по-лесно, то преди време, само много силните успяваха да подложат на това себе си и децата си. И много от слабите вярваха, че именно за детето е по-добре - да има истинско семейство и да бъде обичано от "чуждите хора".
А за чуждите хора... абе мислите ли, че на една биологична майка потенциалните осиновители на детето са и близки?
Мислите като осиновителки. Поставете се от другата страна.

Да, смятам че обществото щеше ме осъди - мен и детето. И понеже съм живяла в онези времена достатъчно дълго мога да кажа, че обществото осъждаше децата независимо дали живеят с майката (познавам лично самотни майки на деца на моята възраст), дали живеят в дом, дали живеят в семейство на осиновители. Такова дете за онова общество си оставаше "к.......о".

Може би наистина разсъждавам като осиновителка, но при това положение питам честно ли е да се скриеш в гори тилилейски за да родиш, да си излезеш и да си продължиш живота начисто, а да оставиш едно дете, за чиято поява на белия свят си отговорен само ти, да носи кръста на общественото охулване самО?

И доколкото си спомням (и аз не го гледах снощи) главните "героини" не бяха на по 15, а пълнолетни момичета, които сами взимат решенията си .

Ами не знам при другите как е, но племенницата на баба ми е оставила първата си дъщеря и в семейството ми я осъждат точно за това, а не за това, че е спала с женен мъж, какъвто наистина е случаят. Направила го е под натиска на майка си и леля си, като всички останали ги осъждат.

Не знам, аз просто така съм възпитана. При нас е срамно изоставянето, другото се преглъща. Хем мисленето "Какво ще кажат хората" е много силно застъпено, не е да е без значение, явно си е до самите хора.

На мен също филма не ми хареса може би защото го гледам с очите на осиновител. Опитвам се да разбера има ли разлика от това да носиш срама от изоставянето на дете или от това че си самотна майка. На времето майка ми за да ме просвети и предпази беше купила книгата включително и "Игра на възрастни" на Клара Герасимова и трябваше да ги прочета до някъде с нежелание. Интересни ми бяха но някак далечни.  Преди години и сега ценностите ни не са се променили и сега положението е същото само къде не им осигуряват пансион.

Когато в младежките си години гледах филма, наистина ми стана много тъжно за тези жени и техните деца. Макар и да съм израстнала в семейство с един родител.
Но с времето и житейския опит, който напрупах, мога да кажа следното :  Зная, че не беше лесно да си дете на разведени родители, да не си "като другите", но слава богу имах майка, която ме отгледа и възпита така, че да не изпитвам вина или комплекси от факта, че нямаме баща. Ама наистина нямаме. Така, че формално погледнато и ние със сестра ми бяхме от категорията на не много читавите....Но, и двете със сетра ми сме имали достатъчно самочувствие да намерим мястото си с онова общество, разчитайки единствено на собствените си качества и ценности. И сме нямали проблеми. Значи, напълно е било възможно една сама жена да отгледа детето си, независимо дали е родено в брак или не.

"3. Намирам за единствен плюс, поне за мен, на този филм, по-непросветените да спрат да мислят, че тогава социалния състав на изоставящите е иднетичен с този днес. " - Много съм съгласна с Мариета, защото тая заблуда съществува измежду кандидатите, мога да ви дам пример.

Не съм гледала филма, но книгата с двете повести я имам от близо пет години и често я препрочитам. При всеки прочит се изумявам/меко казано/ как нищичко не се е променило за толкова години в системата и устройството на домовете за лица лишени от родителски грижи. На "не се сърди човече" винаги плача...толкова много мъка и недетско разбиране за живота са описани.

не си спомням по какъв повод обсъждахме филма в училище.Тогава не го бях г ледала, но знаех за какво става въпрос.Тези ,които го бяха гледали явно бяха в достатъчна степен възприели посланието на филма-  да те натъжи съдбата на нещастните самотни ,излъгани жени и да ти се прииска да заклеймиш лицемерното общество с фалшивия му морал и спорни ценности.
Учителката ни по литература слуша, слуша , след което ни предложи един доста по-отрезвяващ поглед .Спомням си, че направи много интересен паралел между Султана, героинята на Талев и тези жени.Много фино и впечатляващо, но ако се опитам да го пресъздам, няма да успея/ пък и нали са минали 30+ години оттогава / Не ни прозвуча нито морализаторски/ при все, че кой не е негодувал срещу жестокостта на Султана към родното си дете, срещу ограниченото и мислене/, нито назидателно. Прозвуча ни истински и май всяка от нас се позамисли.

Впоследствие гледах филма/ все откъслечно/ и странно, тъжно ми беше, но  и някак далечно и неразбираемо. По-късно прочетох и двете повести.Интересното е, че обикновено се филмира литературно произведение, а в случая първо е създаден филмът, а впоследствие написани повестите, сякаш да се доразкаже още и още .

хубаво е, че е направен филм за тези неща, прекрасно е, че на моменти се прокрадва и чувство за хумор/ На мен най-симпатична ми стана героинята на Мария Статулова, а Г.Мамалев, макар и епизодично участващ е неотразим!/ но някак не мога да повярвам в "Лошото , лицемерно и ограничено общество".Може и да ме е обсебило манипулативно мнението на оная учителка, може и други фактори да са ми повлияли.Но това лошо, ограничено общество предоставя на здрави, прави и в  по-голямата си  част пълнолетни жени безплатно лечение, безплатен пансион, докато износят бременността си, безплатна храна и фалшив болничен лист а да оправдаят дъъългия си отпуск.Затова да не бъркаме обществото с отделното семейство и съответните ценности.

В същото време, един друг филм/ интересно съвпадение беше, че го гледах за милионен път предната вечер/показва пак същия проблем, но от друга гледна точка- "Москва не вярва на сълзи". Значи, можело.

И най-много ме гложди въпросът, всъщност затова пуснах и темата.Защо какви ли не смели и революционни идеи са филмирани, а един български филм няма за живота на осиновеното дете?За съдбата му, за размислите му.  Не можах да измисля друго, освен "Щурец в ухото", ама и там не е детето в центъра , а първо е странична линия, второ страничната линия е посветена на"свещената тайна на осиновяването".И пак за "Бъди благословена"- много сълзи предизвикват съдбите на "излъганите жени", но някак приглушена  остава съдбата на децата, явно на филма чак до там не му е стигнала революционността.Или, по-вярно, просто гледна точка.
Аз някак не успях да повярвам на този филм.

П.С. Зная, че винаги един въпрос води до друг.Една приятелка на майка ми, с голямо осиновено дете казва"Ами какво щяхме да правим ние, ако нямаше такива жени".Нищо нямаше да правим, нищо.Който иска да ми вярва, но аз с ръка на сърцето си казвам "Бобо е най-безценното нещо в живота ми", но бих се примирила  и по-добре да няма изоставени от рождена майка деца.Всеки път с радост честитя на новите майчета тук и съм искрена, но всеки път ми се свива сърцето, защото това означава още една изоставена невинна душичка.

А за социалната група на родилките- абсолютно вярна констатация е , а освен това и обнадеждаваща!

незнам защо по този повод се сещам са това как майка ми проведе с мен родителския "час по полова просвета" 

Седна един ден Тейчето пред 15, 16 годишната си дъщеря - аз в този период бях напълно невменяема  и ми разказа как на една от близките й приятелки, дъщеря й, 1 година по-голяма от мен,  забременяла и направила аборт. Помня като днес думите на мама:

"Имай предвид, че пред теб тази опция не стои, защото няма да ти позволя да направиш подобно нещо с тялото си, докато имам още права над твоите решения. Ако това се случи с теб - приготви се да бъдеш майка. Разбира се, ние ще ти помагаме, ще сме зад теб, ще си изгледаме детенцето,  но родителят ще си ти и си прави сметката можеш ли да носиш такава отговорност. "

Ами да ви кажа кръвчицата ми се смръзна ... аз по природа съм страшна пъзла и понеже много ме е страх, нещо да не ми се случи  на крехкото тЕло,  , този разговор ме караше да взимам по 675 предпазни мерки и да не си помислям че от някой друг зависи да се пазя, защото отговорността си е моя.

Моят час по полова просвета беше на 17 години и беше нещо от сорта "Ако до 18 направиш Онова нещо (ти си знаеш кое), баща ти ще те изгони от в къщи!". Онова нещо го бях направила вече.

Така че.. хора всякакви, майки всякакви и т.н.

За филма не мога да коментирам - помня, че го гледах някога си, но не ми е направил впечатление.

 да .... и деца всякакви ... може би всяка майка, ако иска, знае какво да каже на детето си, така че да му налее акъл в главата ...
мисля си, че ако моята ме беше заплашила с изгонване от вкъщи, пубертетното ми малоумие щеше да направи много пъти "онова нещо " без да внимава, само за да е напук ...
 Фоксче, ти си била по-разбрана  
Аз съм завършила една от доста елитните гимназии с диплома 5.93 и поведение "задоволително" ...

за сметка на което, мама  и дума не обели какво да правя за да се предпазвам ... Голямото междучасие беше нашата социална мрежа тогава, както и по други живототрептящи въпроси като обезкосмяване и пр. .... мани, мани ....

Моята и до днес мисли че "онова нещо" е много срамно и отвратително нещо и се прави от немай къде само за да имаш деца. И че всички мъже, които искат да го правят с теб не набързо под юргана в брачното ложе (не дай си боже други "екстри" да включва  ) са мръсници които искат само да се подиграят с теб.
Пък и аз си бях бая залупена и учех в девическа гимназия (3 момчета в клас) така че поне училище завърших чиста и неопетнена, както искаше майка ми.

После животът така се завъртя, че много рано (на 18) станах финансово независима от родителите си и можех да взимам всички решения сама. Е, явно и аз съм била разумна или по-вероятно съм имала късмет че не ми се наложи да бъда в ситуацията на жените от филма....

Момичета, кефите ме.  Може ли да да правите "такива неща".

Моята майка не ми удряше спирачки, но беше доста властна, че аз горкана трябваше да се откъсна от нейната майчина сянка, за да разцъфна и заухая със собствен аромат. по-добре да не ви казвам на колко години бях, когато го свърших "онова нещо", защо ще излезна най-голямата задръстенячка Ама бързо се открехнах, както виждате, има-няма за 20 години

Фуси, къв е тоя успех, кво е тва нещо!?Аз все съм те мислила за пълна отличничка

Да де, естествено че осъждат и изоставянето на дете, но само ако го знаят. А целта е била именно никой да не разбере. Ако хората не знаят - няма да има кого и какво да осъждат. А и не забравяйте, че тогава осиновяванията също се криеха. В лошия случай детето разбираше от някой страничен на семейството, а в добрия изобщо не разбираше, че е осиновено. Та от там и виждането, че то ще живее добре при "чуждите хора", някак си не се приемаше, че ако знае, че е осиновено ще е щастливо.
Аз мисля, че книгата (не съм гледала филма) за времето си е изумителна.
А за родителите - абе все си мисля, че родителите си познават най-добре децата и каквото и да се случи - твърдо ще застанат зад тях, дори и да не е с най-адекватните и правилни мерки. Но пък и ние не сме застраховани от грешки. Спомням си, като бях малка с приятелки си шушукахме как дева Мария е забременяла без да прави "онова нещо" и приятелки ме уверяваха, че е напълно възможно да се забременее така. Та един ден, докато пресичах улицата с майка ми и казах, че съм бременна (още дори не бях си и помисляла да правя "онова нещо"). Помня, че в далечината идваше огромен камион, майка ми само ме издърпа по-бързо на тротоара и започна разпита. Накрая се смяхме и двете. Обаче ако беше баба ми на нейното място... Най вероятно така щеше да се паникьоса, че камиона да сгази и двете ни.
Чудя се как ли бих постъпила аз, ако някой ден мое дете (независимо дали родено, осиновено или приемно) ми каже подобно нещо. Дали ще взема най-правилното решение и за кого?

От мен по-голяма задръстенячка няма, ама да не влизам в подробности...мога да се обзаложа на каквото и да е.

Но си спомням, че изпитвах огромен ужас от аборт и непланирано забременяване.За съжаление, понякога съдбата си прави лоши шеги. Като мома не съм забременявала и не съм правила аборт. Направих аборт на 39 години, вече като омъжена жена и то класически / не спонтанен/, с пълна упойка, поради мъртво бебе. Чувствах се  ужасно онеправдана и изпитвах чувство за вина, че не съм умряла заедно с бебето.Което впрочем, в моя случай не беше далече от действителността. И май е крайно време да захвърля на боклука ехографската си снимка, единственият спомен от бебето...Както и да е, животът е гениален учител.Особено при неочаквани и непредвидени уроци.

Но все пак думата ми беше за изкуство...

Да не си имала моята майка 

И книгата и филма си спомням, че ме караха да настърхвам, ужасяваха ме. Аз си спомням Цветана Манева от тези филми. Иначе ми е в мъгла... Тя май оставаше при децата, а нейното не беше там... И някакъв ритуал ми е като запечатан и как хората ги приемаха с тия кореми в една сладкарница...
А лицемерието в обществото, според мен само се е засилило.

ще си оспорваме първото място.
Чела съм книгата още като ученичка.Плачех на частта"Не се сърди човече".Мъчно ми беше за децата.Най много ме разтърси историята на Ангелчо когато майка му се обади на Огнян да дойде да го вземе и да го закара  обратно в дома.Впечатли ме и деня в който тръгнаха да търсят родителите си-след рецитала за мама.Може би подсъзнателно още тогава (нямах осми клас) ме е впечатлило точно това което засяга и мен като изоставено дете.Още тогава  изпитах отвращение към Майчето.Давам си сметка че сега вече я свързвам с моята БМ.Толкова много е страдала по първото си исоставено дете,че е имала сили да остави и второто.

Тъжен филм.

kristti 
На мене ми се струва, че за второто са и трябвали десеторно повече сили, именно защото е оставила пьрвото. На всичкото отгоре вече се презира и смята, че е недостойна за майка. Много, много тьжен филм, знам, че навремето ми направи голямо впечатление.
А това, че са ви карали да го гледате за назидание, все пак искрено ме развесели 

Това кой го твърди?Нещо съм пропуснала?

 Доста е стара темата, но случайно попаднах на филма "Бъди благословена", потърсих и втората част, но не я открих, та се надявам някой да има идея как да намеря втората част
 Ето линк към първата част "Бъди благословена" http://www.youtube.com/watch?v=Jjxbv1BrrKY

leprikon, благордаря за линка и за това, че "актуализира" тази тема!:) Не бях попадала на нея. Вчера изгледах филма. Хареса ми. Образите бяха в известна степен многопластови, ситуацията беше представена от един по-друг ъгъл. Но според мене показаните проблеми на БМ (и в обществото) бяха по-скоро конюнктурни.. Мисля си също така, че нямаше как да бъде изложена и съдбата на децата, защото въпросът е достатъчно сериозен и не би било възможно, в толкова ограничено време да се представят в дълбочина тези така различни аспекти... Може би филмът първоначално е замислен по този начин като част от трилогията, може би втората част би трябвало да е посветена на децата... И вероятно третата - на осиновителите? Но не вярвам, едва ли са мислили тогава за осиновителите.


Аз пък за друго си мислех във връзка с образа на БР и заблудите. По социалистическо време ромки не са ли оставяли деца за осиновяване? Те били ли са настанявани в Дом Майка и Дете?...

Случайно попаднах на тая тема - скоро и аз гледах филма(даваха по някой от каналите на БНТ)
Чела съм и двете части на книгата и филмите съм гледала - някои неща са доста даже спестени.
Аз като живяла достатъчно време в соц България, пък и раснала в малък град, мога да кажа, че по наше време властваше патриархален, ама много патриархален морал. Майка ми ми внуши, че "такива работи"
правят само "пропадналите". Заради това се разделих и с първата си любов - как така, ще иска той от мене такива работи.
Имаше такива момичета, които си оставяха децата, аз познавам две такива - бяхме на по 18, 19.
Не съм ги осъждала тогава, преди да имам дете просто не разбирах какво е.
Когато бях студентка предучилищна педагогика, ходихме на стаж в Дом майка и дете.
Бях потресена - плаках и си казвах, че ще взема една такова детенце, много ми беше жал.
После си казвах, че всички момичета трябва да посетят такъв дом и да мислят, преди да правят каквото и да е ....
Така се случи, че забременях без да съм омъжена - но нямах колебания, бях на 32 вече с две образования, отгледах го. Баща му беше с нас до 5 година, но после му омръзна и изчезна.
Исках друго да споделя - като го записваха след раждането и разбраха, че не сме женени ме питаха - Ще си вземете ли детето??????? Това беше през 1993 година!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
А вие говорите за 70 години...Не им е било лесно, но това не ги оправдава,
 разбира се!
Човек винаги трябва да бъде готов да поеме отговорностите си!
И не трябва да правите аналогии с Русия - там няма много мъже, все войни и революции - самотнотното майчинство е било често, още от 19 век.

И сега се "толерира" изоставянето , но  с цел "бизнес"!

http://www.vesti.bg/bulgaria/incidenti/dans-razkri-kanal-za-traf … ovorodeni-6019432

 аистенок, то май не е спирало Все повече тайни излизат на светло Току-що прочетох коментар на бивша мед сестра от групата "Търсим се". Там изцяло има доста интересни и осветяващи неща https://www.facebook.com/TursimSe/photos/a.690903614316650.10737 … ;relevant_count=1

[b[/b]
Здравейте и извинете ме с многогодишнот ми закъснение ,но днес се натъкнах на филма “Не се сърди човече” .
Изгледах го до край и не разбрах с какво точно се свързва с нашите “малки” и “големи” проблеми.
Освен ако е някой друг и се дублира заглавието. Ако е така извинете ме.