От известно време голямата ми дъщеря, за каквото и да става въпрос, ходи из къщата и повтаря само НЕ, НЕ, НЕ.... Принуждавам я да ме слуша за някои неща, но то си е наистина принуда. Например много обича да си събува пантофите, че и чорапите. Започнах да обувам чорапогащници, но за пантофите не можахме да се разберем нормално. Затова й обясних, че ако си събува пантофките, ще й срежа една от кърпите (вместо биберон или пръст, си дъвче едни кърпи, обича си ги толкова, че ги приема едва ли не като одушесени създания). И понеже нещо не ми повярва, срязах една от кърпите много демонстративно, оттогава не си събува пантофите. Много ме тревожи тов,а че напоследък все така "слуша" - само ако е заплашена с лишаване от нещо любимо.
Част от белите, предполагам, предизвиква ревността спрямо сестра й. Но не зная ако е период докога може да продължи и какви би трябвало да са адекватните ми действия?
Моля ви, помогнете ми Така искам да се разбираме с думички, а имам чувството, че съм постоянно на война
Последно днес я бях сложила на гърнето, стана и ... се изпика на килима