Вчера слушах едно интервю с Брус Липтън, което е точно по въпросите, които Клонка засегна няколко страници назад за двете жени, а и последвалите после съмнения, че явно подсъзнанието не може всичко. Пак е старата песен, в нов аранжимент, но представено по този начин напълно ми отговаря на въпросите защо понякога "Искам, пък не се получава" или "Каква я исках, тя каква стана" 
Ето резюме на най-основното:
"Съзнателният ум е творческият ум, свързан с идентичността, това кои сме ние. Подсъзнателният ум е касетофон. Записва преживяванията и ги върти. Той е като компютър и е милион пъти по-мощен от съзнателния ум. Той не е добър или лош, добри или лоши са програмите, които върти. Не той, а програмите в него ограничават способностите ни и отнемат силите ни.
Проблемите при позитивното мислене са, че първо, това са творчески мисли, идват от съзнателния ум и се изправят срещу програмите на подсъзнателния ум. Можем да си визуализираме всякакви чудесни неща за добро здраво и любяща връзка, но ако в същото време сме качили програми, че здравето ни никак не е добро и не заслужаваме добра връзка, противопоставяме позитивни мисли срещу негативни програми. Първите идват от мъничък процесор, а вторите – от милион пъти по-могъщ процесор – естествено печели подсъзнанието.
Второто, поддържаме позитивните мисли със съзнателния ум, който действа по-малко от 5% през деня, срещу 95% на другата система от вярвания. Ако в подсъзнанието няма програми, които да съвпадат с тези на съзнателния ум, позитивното мислене не работи, защото се борим с много по-силен процесор.
Третата част на проблема, с която се сблъскват всички е, че съзнанието и подсъзнанието работят заедно в тандем. Съзнателният ум, може да ръководи цялата ни биология. Но понеже процесорът е малък, се освобождава за творческо мислене, като прехвърля функции на тялото на подсъзнателния ум. Когато научим да правим нещо – да се обличаме, караме кола, качваме програмата и поведението става автоматично.
И тук се появява уловката. Когато съзнанието не се фокусира върху някаква работа или задача, а е на режим мечти, блянове, фантазии, например мислим за ваканцията, на която ще ходим и правим планове за нея със съзнателния ум - кой ръководи ежедневието ни – подсъзнанието. И понеже съзнанието е зает, не вижда програмите, които се въртят.
А те са даунлодвани от други хора по време на развитието ни. Програмиращото време обикновено е до шестата година, когато доминиращата мозъчна вълна при децата е тета, тази на въображението, еквивалент на хипнотранс, програмите заобикалят съзнанието и отиват директно в подсъзнанието. Тогава почти не ангажираме съзнанието си, само даунлодваме програми от хората около нас.
Подсъзнанието е касетофон и на него върви касета. Когато тя не ни харесва и животът ни не върви, да очакваме той да се промени само с позитивни утвърждения е като да отидем и да говорим на касетофона. Казваме му да смени програмата, но тя си върви, ядосваме се на себе си, че не контролираме записа, обвиняваме другите, обвиняваме бог – опитали сме да променим живота, но не е станало, значи той трябва да дойде да се намеси. Можем да говорим до посиняване, но касетата няма да се смени.
Не че не можем да я сменим, но трябва да се научим как да натиснем копчето за ЗАПИС. Тогава можем да запишем нови програми в подсъзнанието.
Отива човек на психотерапевт, съзнателният ум разнищва и осъзнава всички причини как заради отношението на майка си, баща си, четвърти, пети сега е на това положение. Но това, че е наясно сменя ли касетата – не. И затова хората се разстройват – всичко им е ясно, а животът им е същият.
Ако искаме промяна, трябва да се научим как да слагаме плейъра на ЗАПИС, а не само да му говорим.
И тук идва ролята на ТЕС като депрограматор и впоследствие програматор (интервюто е по повод на течащата в момента онлайн конференция за EFT) Но мисля, че може да се прояви творчесто и за други начини, който не харесва ТЕС.
Ето резюме на най-основното:
"Съзнателният ум е творческият ум, свързан с идентичността, това кои сме ние. Подсъзнателният ум е касетофон. Записва преживяванията и ги върти. Той е като компютър и е милион пъти по-мощен от съзнателния ум. Той не е добър или лош, добри или лоши са програмите, които върти. Не той, а програмите в него ограничават способностите ни и отнемат силите ни.
Проблемите при позитивното мислене са, че първо, това са творчески мисли, идват от съзнателния ум и се изправят срещу програмите на подсъзнателния ум. Можем да си визуализираме всякакви чудесни неща за добро здраво и любяща връзка, но ако в същото време сме качили програми, че здравето ни никак не е добро и не заслужаваме добра връзка, противопоставяме позитивни мисли срещу негативни програми. Първите идват от мъничък процесор, а вторите – от милион пъти по-могъщ процесор – естествено печели подсъзнанието.
Второто, поддържаме позитивните мисли със съзнателния ум, който действа по-малко от 5% през деня, срещу 95% на другата система от вярвания. Ако в подсъзнанието няма програми, които да съвпадат с тези на съзнателния ум, позитивното мислене не работи, защото се борим с много по-силен процесор.
Третата част на проблема, с която се сблъскват всички е, че съзнанието и подсъзнанието работят заедно в тандем. Съзнателният ум, може да ръководи цялата ни биология. Но понеже процесорът е малък, се освобождава за творческо мислене, като прехвърля функции на тялото на подсъзнателния ум. Когато научим да правим нещо – да се обличаме, караме кола, качваме програмата и поведението става автоматично.
И тук се появява уловката. Когато съзнанието не се фокусира върху някаква работа или задача, а е на режим мечти, блянове, фантазии, например мислим за ваканцията, на която ще ходим и правим планове за нея със съзнателния ум - кой ръководи ежедневието ни – подсъзнанието. И понеже съзнанието е зает, не вижда програмите, които се въртят.
А те са даунлодвани от други хора по време на развитието ни. Програмиращото време обикновено е до шестата година, когато доминиращата мозъчна вълна при децата е тета, тази на въображението, еквивалент на хипнотранс, програмите заобикалят съзнанието и отиват директно в подсъзнанието. Тогава почти не ангажираме съзнанието си, само даунлодваме програми от хората около нас.
Подсъзнанието е касетофон и на него върви касета. Когато тя не ни харесва и животът ни не върви, да очакваме той да се промени само с позитивни утвърждения е като да отидем и да говорим на касетофона. Казваме му да смени програмата, но тя си върви, ядосваме се на себе си, че не контролираме записа, обвиняваме другите, обвиняваме бог – опитали сме да променим живота, но не е станало, значи той трябва да дойде да се намеси. Можем да говорим до посиняване, но касетата няма да се смени.
Не че не можем да я сменим, но трябва да се научим как да натиснем копчето за ЗАПИС. Тогава можем да запишем нови програми в подсъзнанието.
Отива човек на психотерапевт, съзнателният ум разнищва и осъзнава всички причини как заради отношението на майка си, баща си, четвърти, пети сега е на това положение. Но това, че е наясно сменя ли касетата – не. И затова хората се разстройват – всичко им е ясно, а животът им е същият.
Ако искаме промяна, трябва да се научим как да слагаме плейъра на ЗАПИС, а не само да му говорим.
И тук идва ролята на ТЕС като депрограматор и впоследствие програматор (интервюто е по повод на течащата в момента онлайн конференция за EFT) Но мисля, че може да се прояви творчесто и за други начини, който не харесва ТЕС.
,много интересно резюме и по някакъв начин свързано със статийте от линка,който даде 
и да ви прегърна! 
, вчера имах следното вътрешно (силно и зареждащо) преживяване - има дни, в които дълбоките ми страхове излизат на повърхността и ме държат като с въжета. Неща като - "никога няма да имам достатъчно пари", "няма да си намеря работа", "няма да успея" и т.н. Но ако продължавам да вярвам и да работа за промяната, която ми е цел, тази вяра и действията ми се натрупват, събират инерция и в един вътрешен момент въжетата се късат и аз съм свободна. Убеждението "няма да успея" вече няма сила за мен! "Записът" ми е променен и тази трудност вече не е трудност за мене 
И така, лека полека, ще се справя с всичките си спирачки. Всички ще се справим с нашите спирачки 