Колебая се дали да дам антибиотик

Аз не разбрах, колебаеш се дали да дадеш изписан от лекар антибиотик или сама смяташ да го назначиш.
 Лично според мен, този въпрос трябва да се отнесе към лекар.

Здравей,
Ако лекар е назначил АБ те съветвам да го дадеш, иначе ..... не мога да те посъветвам нищо друго освен да го заведеш на лекар.
Дано бързо се оправи детето  .

ПС Местя темата.

Сигурно няма да ти хареса моят съвет, но аз обикновено се колебая дали да дам антибиотика, изписан от лекаря. При положение, че и самият лекар не е изписал антибиотик, не бих имала никакви колебания... Ако много се усъмня, че нещата не отиват на добре, бих се свързала със същия лекар, който не му е изписал антибиотик. Ако го заведеш в някое спешно звено, може да си сигурна, че ще му изпишат, за да се застраховат...

Лекарката УНГ ни изписа антибиотик вчера предвид идващите събота и неделя "да ни пази страх с рецептата" . Но ми каза да изчакам ден-два.
Всъщност се колебая на този етап дали да го почна днес или да изчакам до утре.
Въпросът ми иначе е колкото конкретен, толкова и комплексен.
Тъй като имам и по-голяма дете, преди тенденцията беше при първата висока темепература и веднага - бух - антибиотик.
Сега вече нещата стоят по различен начин, но доста доктори си карат постарому и изписват антибиотици за щяло и нещяло. Случаят не е такъв, даже напротив - лекарката каза въпреки всичко да задържим максимално дълго.
Хем искам да не го дам, хем се страхувам да не се усложни.

  След като имаш назначен антибиотик, а детето продължава да поддържа много висока температура, въпреки провежданото лечение, според мен е по-добре да дадеш антибиотика, постоянното поддържане на висока температура, говори за развитие на инфекция, така че по-добре е да не се рискува.

 Всъщност напълно те разбирам, защо се колебаеш за даването на антибиотика и аз съм същата и предопочитам да го давам само в краен случай, но след като казваш, че постоянно вдига толкова висока температура, мисля че се налага да го дадеш.
  Стискам ви палци, да оздравеете бързо

Точно обратното, харесва ми начинът ти на мислене. Абсолютно си права, че ако сега отида на дежурен лекар, ще ни кажат да почна веднага антибиотика, за да се застраховат.
Интересно ми е да науча точно как подхождат другите майки при подобни случаи. По-скоро започване на антибиотик за всеки случай или максимално изчакване.

Благодаря ти за това мнение! И аз натам клоня!

Аз вече си казах - максимално изчакване. Особено ако лекарят е съгласен и категорично не ми каже, че даването е наложително.
Ако детето ми изглежда зле (не казваш как се чуства твоето детенце) - под контрола на лекар - влачила съм ги и през ден да се следи какво е положението. Ако се чувства сравнително добре - по-рядко на лекар (през 3-4 дена за по-дългите грипове). Досега един път се отклоних от тази си нагласа за максимално изчакване и се оказа грешка... Скорошно оздравяване и от мен!

Моята дъщеря за първи път пи антибиотик преди месец. Изобщо не ми е хрумвало да не и го давам. Състоянието и не беше зле, но винаги съществува риск да се влоши. Нейната педиатърка изписва антибиотик само в краен случай, затова се доверих на нейната преценка. Не бих изчаквала детето ми да се влоши и пак да прибегнем до антибиотика, аз не съм лекар,доверявам се на тези, които са такива.

[quote .не казваш как се чуства твоето детенце
Ами отпаднал е доста, освен когато посвали до 37 и малко.
Завиждам ти за куража! Аз съм от страхливите майки и най-вероятно довечера ща почна антибиотика...А колко пъти ми се е случвало да дам на големия антибиотик, без да е било необходимо /по лекарско предписание, разбира се, но чувствайки вътрешно, че не се налага...единствено и само от страх.../
И сега също се страхувам, въпреки че според лекарката детето не е за антибиотик и въпреки, че го изписа наистина за всеки случай, по мое настояване и както каза, за да "ми пази страх" (
Уффф...не е лесно:(

[quote ....аз не съм лекар,доверявам се на тези, които са такива.
Именно, че според нашата лекарка засега не се налага, а аз се страхувам, защото състоянието на детето не ми харесва...въпреки нейните уверения, че е класически протичаща вирусна инфекция....абе страхлива съм много

Не е съвсем така - и аз съм страхлива. Просто ме е страх от други неща - да не си тровя децата, да не им отслабвам имунната система, да не ги направя резистентни към антибиотици, т.е. при наистина сериозна ситуация да няма с какво да ги лекувам...
И преди ме беше страх от тези неща, но откакто веднъж ми надделя другият страх и дадох антибиотик, без да чакам достатъчно, внимавам още повече. Тогава в следствие се наложи да давам няколко антибиотика, въпреки това нямаше резултат и лекарите накрая казаха, че не знаят вече какво да изпишат......
Хайде, още веднъж скорошно оздравяване!

Още нещо в допълнение по темата:
По принцип нашата педиатърка винаги праща децата и при УНГ при всякаква вирусна инфекция. Павел за пръв път вдига висока температура. На два - три пъти с хрема и лека температура /до 37,5/, специалистите УНГ му изписваха антибиотик, за да не слезе инфекцията към ушите. Винаги съм давала изписаните антибиотици. Сега тази УНГ /третата в нашата поликлиника, при която досега не бяхме попадили/, при видимо по-лошо състояние на детето НЕ препоръчва антибиотик...и най-вероятно е права...и най-вероятно всяка една от тях е преценила по-обективно състоянието на детето, въпреки видимото му за мен състояние. Аз обаче като неспециалист и страхлива майка не мога да приема, че сега детето не е за антибиотик, а преди е било...пак повтарям - от позицията на неспециалист.
В този ред на мисли също ми се иска да чуя мнението на други майчета.
Благодаря ви още веднъж!!!

[quote
Не е съвсем така - и аз съм страхлива. Просто ме е страх от други неща - да не си тровя децата, да не им отслабвам имунната система, да не ги направя резистентни към антибиотици, т.е. при наистина сериозна ситуация да няма с какво да ги лекувам...

Браво, подсети ми как точно е трябвало да си публикувам основния въпрос: кой от двата страхове при вас, мами, е по-голям?

И в същия ред на мисли, други въпроси:
1. От какво се страхувате повече...да оставите детето не особено навлечено, да го извеждате на всякакво време /или почти на всякакво/ или да се страхувате да не настине...или напротив..страхувате се повече, ако детето бъде изнежено, навличано и държано вкъщи например през зимата?
2. Във връзка с температурата - бързате ли веднага и на всяка цена да свалите температурата, за да не вдигне детето по-висока или изчаквате до покачването й до 38 градуса например /за да си изпълни функцията/ и чак тогава я сваляте...
Тези въпроси ориентират темата към вида на страховете ни - непосредствени и неосмислени /колкото да се спаси моментна ситуация/ или добре премислени в перспектива мерки по отношение на децата...
Аз самата, за мой срам, съм по-скоро от първите, но напоследък се усещам, че започвам да мисля и към другата посока - което считам за напредък лично за себе си!

В нашето семейство избягваме категорично взимането на антибиотици. Аз и мъжът ми не сме взимали от може би 10 години а детето ни никога. Мисля че много лекари прекаляват с тях.
За мен температура 37 и нещо не е температура и никога не давам нищо за такава. Започвам да се притеснявам като стане 38,5. Никога не давам и профилактично лекарства за температура като например преди или след ваксина. Температурата е нормална реакция на организма, която му помага да се бори с бацилите така да се каже. При много малките деца трябва да се внимава единствено да не се качва прекалено много, до 40 градуса например защото има риск от гърч. Хреми, кашлици, червено гърло и от този род лекувам само с хомеопатия от 1 година. Но не сама, а с помоща на хомеопат. Но и да не ползваш хомеопатия, можеш чувствително да намалиш поемането на излишни лекарства. Аз например от 10 години не знам дори какво е това капки за нос. С тях също не бива да се прекалява. Техният ефект е много бърз но те нараняват лигавицата на носа, защото много от тях съдържат кортизон. Кашлицата с отделяне на храчки е също нормална реакция в края на болестта. Организмът се чисти и не бива да се подтиска, а само да се вземе нещо което да облекчи болния ако много се мъчи. Аз например ям мед.
Така постъпвам аз. Мисля че най-важното е да имаш лекар на който да имаш доверие. Той трябва да реши дали даден случай е достатъчно сериозен, за да се пристъпи към антибиотик.

И сега конкретно, от това което си написала разбирам че детето ти е свалило температурата до 37 и нещо. Аз на твое място не бих дала антибиотика. Температурата трябва да се задържи 3 дена висока, за да се мисли за антибиотик.
Пожелавам бързо оздравяване на детенцето.

За съжаление току-що се събужда отново с 39.
Категорично почвам антибиотика.
Но така или иначе, ще се радвам да чуя повече принципни мнения.
Последното публикувано е много полезно, според мен.

Споделям мнението на Лала.
Почти ще я повторя. На малката си дъщеря,3г8м, съм давала два пъти антибиотик преди около две години. От тогава я лекува лекар хомеопат. Почти не е боледувала, настинките и хремите минават много бързо. Преди две седмици явно я пребори някакъв вирус, защото вдигна висока температура. Два дни поддържаще 39. Лекарство за сваляне на температурата давам като вдигне над 39.
Нямам опит с болни сливици, затова не мога да давам съвети.
Само споделям как действам аз.
Бързо оздравяване!

Какви са хомеопатичните?Може да пишеш и на ЛС

В зависимост от симптомите и състоянието на детето са различни. За всекиго е индивидуално. Не съм давала без консултация с лекаря и не го препоръчвам. Просто всеки път си трябва съвет от лекар, затова нищо конкретно не мога да ти кажа.

Аз също споделям мнението на Lala - избягвам да давам каквито и да е лекарства, дори хомеопатични, ако детето изглежда добре. Температурата почва да ме притеснява като мине 39, дотогава я смятам за съюзник, същото важи за кашлица, разстройство и други подобни реакции, чрез които организмът се бори с бацилите. В тази връзка повече ме плашат гриповете, протичащи без темп., по-дълги са и по-трудно минават. Е, сега да не ме помислите за някакъв садист - ако видя, че детето му е некомфортно (напр. трепери, боли го и т.н.), ще потърся начин да го облекча - вкл. Калпол/Нурофен, капки за нос, ако не спи, такива работи. От грипчета съм се плашила два пъти, и двата пъти не поради конкретен симптом (темп., разстройство или нещо такова), а защото децата ми се бяха отпуснали в някакво полусънно състояние...
Настинката за мен е вид вирус, респективно не се "хваща" от студеното време навън, от течението от прозореца или от студена (газирана напитка) напитка.

Аз съм на същото мнение. Абсолютно съм против антибиотиците и за щастие нашият лекар не изписва ей така, за да се презастрахова.

Искам да попитам какво означава становището: АБСОЛЮТНО съм против антибиотиците; означава ли, че ако детето ви е със стрептококова инфекция, с пиелонефрти, с пневмония ще откажете антибиотична терапия?
Много често чувам изявления от рода "абсолютно против антибиотиците съм" и ми е чудно, кое ви кара да стигнете до това становище. Според мен човек трябва да има елементарни познания за това що е микроорганизъм, какви вреди може да нанесе на органичма, ако предизвика инфекция, и какво може да се справи с този микроорганизъм, за да взема изобщо становище по тези въпроси. Аз също съм против неразумното използване на антибиотици, но не съм "абсолюютно" против тях, защото ако не бяха те, сега много от нас можеше и да ни няма.

Естествено, че в такъв случай е неизбежно! И съм сигурна, че повечето родители са наясно с това що е "микроорганизъм, какви вреди може да нанесе на организма, ако предизвика инфекция, и какво може да се справи с този микроорганизъм"
Но в случая става въпрос за сополи, температура и болно гърло.

Аму чудесно, щом повечето са наясно с тези неща, тогава защо изобщо се водят децата на лекар? Моите впечатления от студентите по медицина и от някои работещи лекари е, че не са много наясно с последното!
Аз не коментирам изказването дали е нужно да се дават антибиотици при  "сополи, температура и болно гърло"; апропо, болното гърло може да бъде също причина за изписване на антибиотик, а за изказването "аз съм АБСОЛЮТНО против антибиотците!

Мисля че някои са казали "абсолютно против антибиотиците" без да имат предвид, че в никакъв случай не трябва да се употребяват. Майките просто са настроени против антибиотиците поради факта, че в нашата страна ползването им е меко казано прекомерно. Сравнявам как процедират лекарите например във Франция и тези в България и не мога да не забележа разликата. Тука антибиотиците се взимат дори и превантивно, за всеки случай, чувала съм го от устата на не един лекар. Във Франция това е недопустимо, от опит го зная. Там дори по телевизията има кампании срещу ползването на антибиотици без да е доказана нуждата им. Вижте и изказването на brigite и ще разберете за какво говоря. Радвам се все пак, че и тук се намират лекари, които внимават с изписването на този род лекарства. А и виждам, че и майките стават все по-критични и мисля че с времето нещата ще си дойдат на мястото.

При 5 дена без подобрение давам антибиотик. Приемам го като по-малкото зло. Като гледам има много майки наплашени от антибиотиците (пеницилинът е най-голямото откритие на 20 в.!). Аз пък не обичам изпадането в крайности (в това число и даването на антибиотици без да съм убедена, че е нужно). Антибиотиците са за да спасяват живот, но трябва ли да чакаме пневмонията да ни вкара в болница?!
Колкото до обличането- смятам, че ги обличам подходящо. Нито ги навличам, нито ги държа "голи" (както смята свекърва ми).
За температурата- свалям я като достигне 38, особено ако е вечер (за да осигуря поне няколко часа спокоен сън за всички ни).
Бързо оздравяване!

Точно за това иде реч. Съвременните майки четем в интернет, следим световните тенденции /дори в петък нашето Джи Пи ме контрира на зададен от мен въпрос "Защо ме питаш, това не го ли пише в Интернет".../. Четем за неправомерното изписване на антибиотиците /някъде четох, че това се случва в 50 % от случаите на изписването им/, четем за страничните ефекти както от антибиотиците, така и от от лекарствата против температура, давани при съвсем ниска такава и т.н. А от друга страна не сме лекари. Като става дума за децата ни, сме по-склонни да се вслушаме в съветите на лекарите, въпреки вътрешното противоречие, което изпитваме. От всичко, което съм чула съм убедена, че:
1. Много често се дават антибиотици за презастраховка.
2. Ако не се дадат обаче, в някои случаи, може да възникнат сериозни усложнения.
И понеже изписването им /или неизписването им/ в България се прави насляпо или по инстинкт /без да се правят изследвания за наличие на бактериална инфекция и съответно антибиограма/, това е, което не ми дава мира. Дали някой от вас е попадл на лекар в БГ, изписал АБ след изследвания, при колебания дали инфекцията е вирусна или бактериална? /не говоря за случаите, когато напримар има упорити секрети продължително и се правят локални изследвания за изолиране на някакви коки в носа например. А точно за случаите, когато има съмнение дали става дума за вирусна или бактериална инфекция./

И още нещо ...ако е вирусна инфекция, дали може да се предвиди, че ще прересне в бактериална и да се пресече в зародиш?
Абе истината е, че се чувствам точно като "чела-недочела, разбрала-недоразбрала"....((

Антибиограми в БГ вероятно не се правят, защото струват пари и отнемат време (или поне аз си мисля така). Аз като съм правела е трябвало да чакам поне 3 дена (което може да означава по-силен антибиотик в последствие). Не знам дали съм права, но аз така си обяснявам липсата на изследвания тук.
До колкото знам- не може. Антибиотик не се дава превантивно (даже си мисля, че би могъл да улесни прерастването на вирусна инфекция в бактериална- нали унищожава полезните бактерии... но може и да греша).

Погрешното даване на антибиотик със същия успех (да не кажа с по-голям) може да доведе до необходимостта от втори, трети или n-ти по-силен антибиотик в последствие , тъй че аз лично предпочитам да позачакам ден - два за резултати от антибиограмата (за толкова излизат първите резултати). Сега, за да не ме обвини някой в абсолютизъм, да си кажа, че не говоря за случаи, при които спешното даване на антибиотик е наложително. Както вече сме дискутирали обаче, в Бг повечето не са такива. Ето, който му е интересно, да разлгеда предишните две теми за антибиотиците/антибиограмите (може и други да има, ама за тези си спомням) за повече мнения:
Пак за антибиотиците. Антибиограма?
Искате ли от педиатъра антибиограма преди да изпише антибиотик

Аз бих дала антибиотик на твое място. Съвсем очевидно ако нещата са били причинени от вирус вече има и бактериална инфекция. Още повече, че говориш за гной по сливиците.

Не, не е гной по сливиците. Гнойни секрети в носа има. Даже гърлото е относително спокойно на фона на тази темп. Май се очертава чревна инфекция, защото се появиха и болки в коремчето и леко разстройство.
Аз почнах антибиотика в събота вечер - трети ден беше с висока температура и беше ясно, че има и нещо бактериално. Тази нощ за пръв път почти не вдигна темп.
Благодаря на всички за подкрепата. Дано вече да се стабилизира, че беше много страшно
П.П. Много целувки на Александра!

Аааа, аз не съм довидяла нещо  . Сега като се върнах назад прочетох..... Дали това разстройство не е от антбиотика все пак... понякога антибиотика дразни коремчето. Какво ви е изписала? А може пък да си е гадния вирус дето върлува. Понякога се наслагват вирусната и бактериалната инфекция...
Ще се оправи детенцето, не се притеснявай!
Ще предам целувките , а вие оздравявайте

[quote Дали това разстройство не е от антбиотика все пак... понякога антибиотика дразни коремчето. Какво ви е изписала? По принцип би могло да е от антибиотика. Аугментин е, а той ги дава тези усложнения. Но първият признак за стомашен дисконфорт беше една ли не 5-10 минути след първия прием на АБ. Едва ли толкова бързо е дал страничен ефект. Най-вероятно е наслагване. Аз му дадох Ентеролче снощи и тази сутрин и поовладяхме болките и лекото разстройство май. Уфф, не е лесно.

Ами да, Аугументина дава такива стр. ефекти. Аз си мисля, че би могло за десетина минути да раздразни стомаха, още повече ако е суспензия... Повечето хапченца се разтварят за двадесетина минути.. то всъщност зависи де... ама повечето са така...
Хайде оправяйте се!