Подсъзнанието може всичко 45 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Явно не отбирам   почти нищо не разбрах от поста на Lyublyana

Някой може ли сокрацте да ми го преведе  




Сигурно мн. убедително ще стои това в подфоромите за деца с увреждания , тема за рака , спина ...... и ....
Как ли мислят хората от другата страна ам ? Дали са щастливи в пълния смисъл на думата  
Как ли им изглеждаме ние тук от страни ..... с тези възвишени съжедния  ?







п.п. явно съм примитивен индивид , гледам вс. са разбрали само аз не ....

Lyublyana ако правилно разбирам, проблемите са дар, трябва да ги обичаме и да мечтаем за нещо по- добро, да се надяваме, че "щастието само ще ни намери". За мене тази нагласа е прекалено мазохистична Болна съм, затрупана съм с проблеми, а лежа по цял ден,  и освен сметките в пощенската кутия, нищо не ме намира. Веднъж да оздравея и просто ще действам, въпреки депресията ми, за да реша отложени вече проблеми. Както мога.
Хич нямам време да си ровя из подсъзнанието да търся конфликти от детството, току виж съм откарала още половин година на легло.  И като казвам НИКОГА ВЕЧЕ, на моите 34 г. си знам - никога вече няма да изпадна в подобна ситуация. И срещу този твой романтичен позитивизъм слагам най - обикновен, мой, здрав реализъм. Ако оживея, просто започвам отначало. Това е.
Проблемите за един силен човек са предизвикателство, ми се струва. Не са дар, който да обичаш, нито нещо, което мазохистично да приемеш.
Поправете ме, ако греша
 

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. ...


Добро утро на всички!      
И дано скоро не осъзнаем, че сме си луди! 

И аз в редицата на примитивните и не разбралите. Още по-зле не искам и да разбирам, това не е моята философия явно 

И аз не съм сигурна дали и какво съм разбрала, но имам малко личен опит с проблемите.
Първото, за което се сещам, е от преди има-няма две години. Когато се появи наистина голям (от моя гледна точка за момента) такъв, то трябва да го реша по начин, който ми подсказва сърцето, подсъзнанието и кой както иска да го нарича. Важното е, че не послушах другите и избрах нестандартно и налудничаво за околните решение. Щях да получа нещо поискано, но по начин, който ще коства много на мен и семейството ми. (Да, това е и пример за лоша формулировка на желанията май  ) Аз сякаш стъпих на проблема (отказах се от исканото), за да се оттласна и поема по нов път. Решението ми беше трудно, но сега (когато отмина всичко, не когато ми се стовари на главата) съм благодарна, че точно в този момент се появи и аз можах да видя себе си и целия си живот, от доста по-различен ъгъл, вземайки най-правилното решение.
Когато това, което правя е добро и носи щастие на мен и на околните, сякаш всички се надпреварват да ми помагат. Колкото повече се отклонявам от тази линия на щастие и има опасност някой да пострада - появяват ми се все по-големи проблеми. Е, обикновено са заедно с вариантите за тяхното решаване и само от мен зависи кое ще избера. Някои никак не са лесни, но пък придобивам увереност, че като направя 1, 2 и 3 - 4 ще стане, няма начин да не стане, колкото и други хора неща да са замесени по трасето.
Не съм мазохист, но не рядко се е оказвало, че съм сгрешила, премълчала, обидила или пренебрегнала нещо/някой. И тогава ми се появява проблем. Намирам причината, поправям каквото може и нещата се разсейват.
Ако ги няма - значи действам в добра посока и съм на път да си заслужа крилцата   

даниела80305,Доколкото знам имаш дете и трябва заради него да си стъпиш на краката! Айде стига вайкане и тръшкане! Ако сама не си помогнеш, няма как Господ да ти помогне! Или се изправяй и тръгвай нагоре, или стига с това мрън-мрън....То да беше Брад Пит, как да е ...пък то...български мъж

Благодаря ти, Корал Понеже и аз се чувствам с този аватар по-добре и за това и си го смених /преди бях с друг/, а и с надежда, че и това ще допринесе да изляза, в трудния период, в който се намирам в момента и скоро да започнат да се случат тези положителни неща, за които толкова много копнея, в момента А и така ми напомня за идващите празници, които за мен са може би най- хубавите и изпълнени с уют, топлина и красиви мигове от всички други през годината .
Сега се връщам да допричитам тази и предишните теми.
Желая на всички прекрасен ден!

От проблем до проблем има голяма разлика. Ако за един, това че някой /мъж/ го е зарязал, е края на света, то за други края на света настъпва с диагноза за нелечимо заболяване например. Така че просто трябва да различаваме степента на проблемите и да не се тръшкаме за такива, които определено са с малко значение за общата картина /живота ни/.

Това да обясняваш на някой с голям проблем, че той го кара да израства, си е направо гавра според мен. Той нито ще те разбере, нито ще ти повярва.

А колкото до твърдението, че проблемите ни карат да израстваме, то ДА, карат ни, но това се отнася за малките и все пак е по-добре с малки проблеми, които да решаваме без да се тръшкаме, а големите проблеми нека ни подминават!  



  

Даниела, специално за теб 

"Ето защо е толкова важно да позволим на някои неща да си отидат, да ги пуснем на свобода, да се избавим от тях. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, понякога губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап, не от гордост, от некадарност или надменност, а защото просто не се вмества в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, който си бил и се превърни в този, който си всъщност." - Паулу Коелю

Привет, Подсъзнателни Дами, Можещи всичко!  

Да се изкажа и аз за поста на Любляна. Нормално е на едни да им допада и да го разбират, а на други - да не им импонира и да не го разбират. Пътищата са много, дори в повечето случаи - безкрайни и безбройни и никъде не е казано, че всички трябва да следват един и същи Път. Така и с проблемите - на един се изпраща рак,СПИН, инвалидност, дете-инвалид, война, смърт на близки; на друг - да се чувства нещастен на фона на добро материално състояние и живи и здрави близки хора...На трети - да е щастлив, въпреки тежките проблеми. Кое е по-хубаво? Да сме с тежки проблеми и нещастни, или да имаме тежки проблеми и да сме щастливи?

Призивът да обикнем проблемите си ми звучи като Христовото: обикни врага си! Това е нещо като прекратяване на веригата на Злото - да не му отвръщаш със зло... Така щото, ако ти е пратено някакво нещастие, ти би трябвало да му отвърнеш със своето щастие. Това не са мои твърди убеждения, просто си разсъждавам...

За щастието. вярвам, че то се излъчва, както всяко друго нещо. Знаем, че влизайки в стая, в която има хора, след които цари враждебност и омраза - без да сме чули и дума и без да познаваме хората, веднага ще усетим гадната атмосфера. Така и с щастието на Земята - както казва Дъглас Адамс в "Пътеводител на Галактическия Стопаджия", цитирам по памет- Земята беше едно място, на което хората бяха почти през цялото време нещастни...

Щастлив ден на Всички!

Здравейте и от мен в този студен, но иначе слънчев ден!

Ако приемем, че обикновено ние сме си източника за появата на един или друг проблем, то появата му обикновено ни оказва влияние по 2 начина - отчаяние и самосъжаление и другият, след като се "преживее" първият начин, обикновено се отварят всичките ни сетива, за да открием изхода от проблема. Който намери пътя обикновено повече не повтаря грешката си и постига успех както в дадената област така и в други по аналогичен начин.

Не казвам, че е лесно и приятно, но важното, че надежда винаги има. Това е моето мнение по въпроса, и май всички казваме едно и също, но се изразяваме по различен начин, но нека това не пречи на добрия тон в темата, която е толкова полезна.

Приятен и усмихнат ден! 

 

Ето ме за миг да споделя с вас, мои близки и далечни, познати и непознати приятелки, че така между другото се случи да преживея много голяма промяна и голяма радост едновременно.



Загубих най-голямата си илюзия и намерих най-голямото си щастие.

В петък ми предстои много голям и отговорен за мене изпит. Подготвям се за него косвено и пряко от повече от 10 години. Обещавам да наваксам с четенето в тази моя свидна тема, но сега времето ми е плътно разпределено между офис, извънофисни, семейство и ученето/ подготовка за изпита. С вас съм във всички неща, които ви се случват. Зачитам по малко, но не се наемам да пиша, защото искам да го правя отговорно.

Прегръщам ви, момичета! Мислете си хубаво за мене в петък, моля ви!!

До не отдавна мислех точно така като по конец и книга, като теб и написаното 

Но вече ми се повръща от такива съждения честно 



Плюй си в пазвата да не ти се случва  наистина да имаш сериозни проблеми дано никога не си промениш този си мироглед .











Споделям

Рози, успех!