Мила Ани,плача и ненамирам думи с които да кажа колко много съжалявам за мъката,която си изживяла.
Гледай напред,колкото и трудно да е,прегръщам те силно!
Гледай напред,колкото и трудно да е,прегръщам те силно!
- Публикувана: 2 ян. 2006, 13:51 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2006, 08:35 ч.
Най кошмарния ден в живота ми
Много, много съжалявам. Това е наистина ужасна загуба, знам, защото съм преживяла почти същото нещо - в 34 г.с. - мърто бебе и последвало нормално раждане. Ужасно е. На мен даже не ми дадоха да видя бебето. Но имай вяра. Не се обвинявай и не си мисли, че ти си сбъркала нещо. Просто се е случило. Ужасно е, но е факт. Приеми го и скътай мъката дълбоко в сърцето си - тя няма да изчезне, но ще се примириш със загубата.
Желая ти за напред само щастие!!!
Желая ти за напред само щастие!!!
Здравей, мила Ани!
Прочетох съобщението ти и цялата ти история. Тежко ми стана, много тежко, защото отново се сетих и за моето ангелче. Но виж: трябва да продължаваме напред, независимо от загубата ни (в момента сълзите ми се стичат
, не мога да ги спра, но трябва да бъдем оптимисти и да мислим за живота, който ни е даден и ние да дадем, и да не се отказваме). Физическата болка, мила, отминава, забравя се, другата се изстрадва и остава някъде дълбоко в сърцето, за да даде предимство на другите радости, които ще ни предложи живота. Важното е човекът, който е до теб да ти помага и да се справяте заедно с мъката. И не се отказвай, опитвайте за друго бебенце, защото то ще бъде най-големият лек за нашите болки. Аз сега съм на 37,5 години. Догодина ще съм вече на 38-39, но все още не съм се отказала. Любовта ражда, както щастие и радост, така и мъка. Много целувки и прегръдки от мен: delux69 или просто Люси.
Прочетох съобщението ти и цялата ти история. Тежко ми стана, много тежко, защото отново се сетих и за моето ангелче. Но виж: трябва да продължаваме напред, независимо от загубата ни (в момента сълзите ми се стичат
, не мога да ги спра, но трябва да бъдем оптимисти и да мислим за живота, който ни е даден и ние да дадем, и да не се отказваме). Физическата болка, мила, отминава, забравя се, другата се изстрадва и остава някъде дълбоко в сърцето, за да даде предимство на другите радости, които ще ни предложи живота. Важното е човекът, който е до теб да ти помага и да се справяте заедно с мъката. И не се отказвай, опитвайте за друго бебенце, защото то ще бъде най-големият лек за нашите болки. Аз сега съм на 37,5 години. Догодина ще съм вече на 38-39, но все още не съм се отказала. Любовта ражда, както щастие и радост, така и мъка. Много целувки и прегръдки от мен: delux69 или просто Люси. 
здравейте момичета:)Благодаря ви за подкрепата.Отдавна не бях влизала тук във форума.просто като вляза и се натажавам адски много за6тото прочитам че има нови ангелчета.
DADA-да видях бебчето си.Видях го как седеше безжизнено на кантара,и как го увиваха в найлон.просто беше потресаваща гледка.Детето ми беше напълно здраво-това показа аутопсията.3.600кг.53см.Единственият човек виновен за това е гинекологът които ми водеше консултации и с когото се бях разбрала той да ме изражда.Адски ми е мъчно -още плача и никога няма да спра да плача.Загубата си остава за цял живот-и мъката в сърцето ми никога няма да изчезне.Ще плача докато съм жива и 6те проклинам доктора цял живот че ме накара да скърбя ....целувам ви всички за оказаната подкрепа.и се надявам да няма повече мъка по този свят
DADA-да видях бебчето си.Видях го как седеше безжизнено на кантара,и как го увиваха в найлон.просто беше потресаваща гледка.Детето ми беше напълно здраво-това показа аутопсията.3.600кг.53см.Единственият човек виновен за това е гинекологът които ми водеше консултации и с когото се бях разбрала той да ме изражда.Адски ми е мъчно -още плача и никога няма да спра да плача.Загубата си остава за цял живот-и мъката в сърцето ми никога няма да изчезне.Ще плача докато съм жива и 6те проклинам доктора цял живот че ме накара да скърбя ....целувам ви всички за оказаната подкрепа.и се надявам да няма повече мъка по този свят
Много съжалявам,ужасно нещо си преживяла.Думите са излишни а болката в сърцети ти никога няма да отмнине,НО ти пожелавам да успееш да преодолееш загубата на Бебо и да продължиш напред ,и нека бог те дари с едно хубаво и здраво бебе.
Мъчно ми е и още по мъчно ми става,че искам а не мога да ти помогна освен да те успокоя с думите си че има Бог,и може би нещо с бебо не е било наред и е щял да страда цял живот, а той ще те дари с друго малко и сладко бебче
Прегръщам те и стискм палци никога да не преживяваш пак това
Мъчно ми е и още по мъчно ми става,че искам а не мога да ти помогна освен да те успокоя с думите си че има Бог,и може би нещо с бебо не е било наред и е щял да страда цял живот, а той ще те дари с друго малко и сладко бебче
Прегръщам те и стискм палци никога да не преживяваш пак това