Отговори
# 540
  • Мнения: 432
Жена за огън

Каква жена ли съм?
Ето каква!
Във всичко влюбена.
Силна - каквото си днес наумя,
утре съм го постигнала.

Обичам заедно трима мъже.
И на тримата съм нужна.
За сънища - звездно небе.
За делници - вода теменужна.

Каква жена ли съм?
Ето каква!
Сух барут в горяща камина.
Пътя си избирам сама.
Зная как, с кого да го мина.

Одирам очите на всеки мъж,
гледащ ме победоносно.
Давя го в капчица дъжд,
ако скверно ме докосне.

Каква жена ли съм?
Ето каква!
Обичаща до изнемога.
Като изстрел, пръснал цевта.
Просто - жена за огън.

Т. Балинова
[/color]

Е това е великолепно Simple Smile Много красиво Heart Eyes
Hug Hug Hug

# 541
  • Мнения: 432
Понякога се случва да съм лоша.
Тогава ставам чак неузнаваема...
Но затова го има празник "Прошки".
Простете! Сбърках несъзнателно.
И нека всеки днес за себе си реши
от кой да търси прошка и на кой да дава.
Нали е казано: "Човешко е да се греши,
а пък божествено - да се прощава!"

Мая Попова

# 542
  • Mystic Falls/Eindhoven/SoFiA
  • Мнения: 10
Най-страшната жена, която може
да съществува още на света,
да люби, да не люби, да тревожи,
да бъде всякаква и всичко - туй е Тя!
Да бъде римата на всички рими
и ритъмът на всички времена.
Но ще спестя конкретното й име,
защото тя е всички. И една.
Навремето, когато я обикнах
и името й преблагослових,
огромна като свят тя в мен проникна
и стана името на всеки стих.
На любовта с любов не ми отвърна.
Та любовта ми стана нелюбов,
а името в омраза се превърна.
И го изрекох пак. Със сквернослов.
И я намразих! С толкова омраза,
че с името й кръстих всяко зло.
Но и във злото името опазих,
макар с проклятие, макар в тегло.
Накрая изличих я. И тогава
приживе я превърнах в мъртва тлен.
Осъдих я жестоко на забрава.
Завинаги. Отвсякъде. Съвсем.
... Години оттогава. Тъй огромна
забравата помежду нас лежи.
И остаряхме. Двама. Тих погром ни
разсипа. Но се сепвам: щом я помня,
то май че огънят е още жив?
[/color]

# 543
  • Мнения: 432
Не съм ограбена, опустошена.
Нима се свършва огънят,
защото някого е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си, нехайно е свалил
във кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми.
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на този свят
са вземали от тебе -
значи си богат.
А взелият е беден.

Станка Пенчева

# 544
  • Mystic Falls/Eindhoven/SoFiA
  • Мнения: 10
                            Обичам те толкова силно,
                                                        и знам, че обичаш ме ти,
                                                        но тази любов невъзможна,
                                                        за нас е, нали?


                                                        Аз чаках до днес да те срещна,
                                                        за мене, знам, чакал си ти,
'                                                        и може би има надежда,
                                                        да рухнат онези стени,


                                                        които пред нас се простират.
                                                        Безмилостни те ни делят,
                                                        а времето наше не стига
                                                        през тях да преминем без страх.


                                                        А времето наше отлита,
                                                        не можеме ний да го спрем
                                                        и тази любов ще отмине,
                                                        без даже да дойде при мен,


                                                        без даже със теб да се слее.
                                                        Ще мине навярно край нас,
                                                        и всички мечти и копнежи,
                                                        след нея сами ще вървят.


                                                       Обичам те толкова силно
                                                       и знам, че обичаш ме ти,
                                                       но тази любов невъзможна,
                                                       остана за нас. И боли!

# 545
  • Mystic Falls/Eindhoven/SoFiA
  • Мнения: 10

# 546
  • Mystic Falls/Eindhoven/SoFiA
  • Мнения: 10

# 547
  • Мнения: 432
Мисъл за любов

Нозете ме болят - ония, босите
и разранените от пътища към тебе.
Плещите ми тежат от дълго носене
на чувства и любови непотребни.
Очите замъглени са от взиране
в една врата - дали ще се отвори,
дали ще видя погледа ти - синия,
и с теб или с тъгата ще говоря.
С изтръпнали ръце от непрегръщане
и устни от мълчания обсебени,
към себе си тревожно се завръщам,
но стигам все до мисълта за тебе.
До мисъл за любов - оная, босата,
непредвидимата, но дяволски човешка,
с десетки незададени въпроси,
с раздели, продължения и грешки.
С вини, които дълго ще се помнят
и дати, зачертани в календара,
с очаквания, срещи и със спомени...
С една врата, която се отваря.

Нели Вангелова

# 548
# 549
  • Мнения: 432

ЖЕЛАНИЕ, СТРАСТ, ПРИВЛИЧАНЕ...ЛЮБОВ

# 550
  • Mystic Falls/Eindhoven/SoFiA
  • Мнения: 10
Самотните длани. Прегръщат нощта.
Изгарят без думи. Усещам тъга.
Душата не плаче. Аз искам така.
Пътуване в мрака - посрещам съня...

Студените капки. Твоите сълзи.
Разливат мечтите. Угасват лъчи.
Тръгваме бавно. Тихо в съня.
Докосване нежно. Тайно в нощта..


# 551
  • Mystic Falls/Eindhoven/SoFiA
  • Мнения: 10
Беше любов и болеше,
и времето беше спряло,
по нищо не му личеше,
че ще лекува – беше умряло.
Нямаше птици в небето -
и то беше с тях отлетяло,
животът, зазидан в сърцето,
предсърдно мъждеше и вяло.
Беше любов и болеше
като във стадий обречен,
Дяволът пулса броеше,
в мантия бяла облечен.



# 552
# 553
  • Мнения: 3 371
Жена за огън

Каква жена ли съм?
Ето каква!
Във всичко влюбена.
Силна - каквото си днес наумя,
утре съм го постигнала.

Обичам заедно трима мъже.
И на тримата съм нужна.
За сънища - звездно небе.
За делници - вода теменужна.

Каква жена ли съм?
Ето каква!
Сух барут в горяща камина.
Пътя си избирам сама.
Зная как, с кого да го мина.

Одирам очите на всеки мъж,
гледащ ме победоносно.
Давя го в капчица дъжд,
ако скверно ме докосне.

Каква жена ли съм?
Ето каква!
Обичаща до изнемога.
Като изстрел, пръснал цевта.
Просто - жена за огън.

Т. Балинова
[/color]

Е това е великолепно Simple Smile Много красиво Heart Eyes
Hug Hug Hug

Явно имаме еднакъв вкус за поезия ! Peace Бях го постнала преди няколко странички ! Hug

Много красиви стихове сте публикували , момичета ! Благодаря ви !  bouquet

# 554
  • Мнения: 12 009
Там нейде в страни далечни
Скрит текст:
Обгърнати в мъгли потайни
Имаше старец един сладкодумен
Приказаки дълги редеше безспир
За любовта,за истините житейски.
На сън яви ми се този мъдрец
Приказка тъжна разказа ми той.
„В дом богат и красив
Живеело семейство сплотено,
Където баща децата обичал си безрезервно.
Там лъжата не се зачитала
a само любовта и истината.
Срещнал бащата хубавица една
И тъй като дълго бил без съпруга-
Починала рано майката на неговите деца
Влюбил се в нея и решил да я направи
Дама на своето сърце,която да стопля
Нощите му дълги и самотни
А може би майка на своите вече
Пораснали малко деца...
И потръгнал живота в това семейство
Със смях оглсяла стаите невестата млада
 децата обичала макар и посвоему...
Съпруга си уважавала и болката своя умело прикривала.
Болката за изневярата майчина,
Но коя била тя да я съди...
Минал месец,два,три
И от чужбина се върнал племеника любим
На съпруга и верен,търпелив..
Красив бил той като скъп изумруд
Сърцето му неверно било към жените.
Влюбила се младата жена до полуда
В този красавец неверен.
Отвърнал и той с огнен плам
На страста нейна невярна.
Вложила тя сърцето си в тази любов забранена
Забравила за съпруга си любящ
За майчината изневяра.
В любов и огнена страст изгаряла душата и крехка
И мислила,че любов такава изпитва и нейния любим..
Но уви,в нощ тъмна ,потайна
Разбрала истината за любовника си неверен,
Той сгоден бил за дъщерята доведена
Влюбена в него с душата си чиста по детски.
Със сърце превърнало се в камък
С душа обгърната от студ зловещ
Решила да сложи край на тази любов невъзможна
Да спаси едно младо сърце от страдание жестоко
Сложила жената млада край на своя живот...
Съпругът и вечно за нея да страда
А любовника и неверен,всяка нощ да броди
Самотен и тъжен да търси
Червената роза,която цъфти веднъж на 100 години
Роза поникнала от капките кръв
Отронени от сърцето и нараненои
И да срещне душата и някъде
Прошка да иска за чувставата и несподелени...

Автор:Slawena

Последна редакция: пн, 23 яну 2012, 14:22 от Slawena

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт