Точно така Бонго тук вече си си научил нещата 
- Публикувана: 23 фев. 2012, 16:22 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2017, 15:08 ч.
Как му казахте че го напускате
а кога не съм ?
Точно така Бонго тук вече си си научил нещата
но тук имаш 6+ 
Обмислях варианта раздяла след като бях усетила промяната в човека с който бях(не съпруг)нямахме брак и по-добре.Просто една вечер го чаках да седне да вечеряме около 2-3 часа.Не седна,направи го към 21ч.,а знам че го направи нарочно.Просто искаше със всичко да покаже,че не ме зачита.Това със сядането на масата не ми е проблем,не чак такъв,че да кажа тръгвам си.Ама то крушка си има опашка.Той ми казваше ,,направи това което теб ще те направи щастлива''казвах,че незнам какво би ме направило щастлива,з-то това вече не беше той и пак се повтарям той съвсем нарочно се беше превърнал в бетонна стена,за да ми покаже колко не му пука.Поне нямах проблеми с детето,то си беше в корема ми 
събрах си багажа,даже го оставих да си поживее без да плаща наем 2 месеца,защото беше предплатен.Да е жив и здрав и все така безволев човек му пожелавам.Той от както се е родил не знае какво иска,а е на 32 години.
Много излязох от темата,ама ми е болна затова.
събрах си багажа,даже го оставих да си поживее без да плаща наем 2 месеца,защото беше предплатен.Да е жив и здрав и все така безволев човек му пожелавам.Той от както се е родил не знае какво иска,а е на 32 години.Много излязох от темата,ама ми е болна затова.
Аз, като авторката, чаках активно (компромиси, усилия, широко затворени очи за някои неща, преглътнати унижение след унижение от всякакъв вид) айде не 5, но 4 години. Преди това отношенията ни никога не са били идеални, даже не знам дали да кажа добри, но се търпеше без постоянни усилия.
Миналата седмица му казах, че искам да се разделим. При нас да се изнеса с двете деца не става за сега.... Сигурно така ще стане, но не сега....невъзможно ми е в момента. По-късно.
Проблемът ми е, че откакто говирихме, всъщност аз говорех, той крещеше и обиждаше, все едно нищо не се е случило за него..... Пълен denial ....
За него това е поредното ни скандалче, нищо съществено, някакво мърморене там. Изобщо не ме взима на сериозно и не знам как ще разбере, че за мен всичко приключи - дори и откъм желание да правя каквото и да е като усилие за спасяване на брака. Не знам ... В шах съм !? Някой, ако може да ми даде съвет - приемам всякакви идеи. Как да ме забележи - мен и това, което му казвам ? За него съм като част от декора, предмет, обслужващ персонал, все от този спектър...
Миналата седмица му казах, че искам да се разделим. При нас да се изнеса с двете деца не става за сега.... Сигурно така ще стане, но не сега....невъзможно ми е в момента. По-късно.
Проблемът ми е, че откакто говирихме, всъщност аз говорех, той крещеше и обиждаше, все едно нищо не се е случило за него..... Пълен denial ....
За него това е поредното ни скандалче, нищо съществено, някакво мърморене там. Изобщо не ме взима на сериозно и не знам как ще разбере, че за мен всичко приключи - дори и откъм желание да правя каквото и да е като усилие за спасяване на брака. Не знам ... В шах съм !? Някой, ако може да ми даде съвет - приемам всякакви идеи. Как да ме забележи - мен и това, което му казвам ? За него съм като част от декора, предмет, обслужващ персонал, все от този спектър...
Няма да разбере, докато не предприемеш действия. Да подадеш молба за развод, да се изнесеш (когато това стане възможно) и т.н. Щом за теб нещата са приключили наистина, проблема дали ти вярва или не, си е негов проблем. Така и така когато, примерно, подадеш молба за развод, ще ти повярва
petya_pan,
ако чакш той да те забележи или да чуе какво му приказваш- ще си останеш с чакането.
Всъщност той упорито се прави, че няма нищо.
Ти пък се връзваш- ама как да няма, нещата не са наред. И така те въвлича в ситуацията , бави те, разколебава те...и всичкото е отлагане във времето.
Номерът е да не чкаш на него да се "разберете", ами да се запиташ ти как виждаш за себе си нещата в бъдеще и да си действаш.Него няма да го промениш, извън властта ти е.
ако чакш той да те забележи или да чуе какво му приказваш- ще си останеш с чакането.
Всъщност той упорито се прави, че няма нищо.
Ти пък се връзваш- ама как да няма, нещата не са наред. И така те въвлича в ситуацията , бави те, разколебава те...и всичкото е отлагане във времето.
Номерът е да не чкаш на него да се "разберете", ами да се запиташ ти как виждаш за себе си нещата в бъдеще и да си действаш.Него няма да го промениш, извън властта ти е.
petya_pan няма да те забележи докато не предприемеш конкретни действия. На него така му е добре, сама казваш обслужващ персонал. Един живот живеем момичета и компромиси да, но в името на нещо и ако се правят от двете страни. Не бива да позволяваме да ни унижават. А как умеят да манипулират! Разбирам, че няма накъде да се изнесеш с двете деца. Досещам се, че жилището е на двама ви. Мисля, че в този случай законът защитава майката и той ще трябва да се изнесе.
И аз като авторката на темата се чудя как да му кажа.Мисля мисля и незнам как точно да го направя.Спим дори в отделни стаи.От време на време се храним заедно и на него изобщо ама изобщо не му пука за мен.Поне по нищо не му личи.Това е че живеем в общо жилище и имаме кредит за него.Аз съм родом от друг град и ми е малко далеко а и не ми се иска да разделям рязко детето ми от баща и.Чудя се кога да повдигна темата 
.И незнам кога е подходящия момент.Решението ми е окончателно но незнам как и кога точно да му го кажа.Дали няма да е по добре да излезе на квартира и аз да остана в апартамента като си поделим заема защото все пак за детето ще е по добре.Свикнала си е в деткста градина и рязка промяна незнам как би и се отразила.
.И незнам кога е подходящия момент.Решението ми е окончателно но незнам как и кога точно да му го кажа.Дали няма да е по добре да излезе на квартира и аз да остана в апартамента като си поделим заема защото все пак за детето ще е по добре.Свикнала си е в деткста градина и рязка промяна незнам как би и се отразила. 
И аз като авторката на темата се чудя как да му кажа.Мисля мисля и незнам как точно да го направя.
Що не пробваш директно като междувременно си му събрала два сака с багаж,които да го чакат до вратата??Аз съм почитателка на тоя подход,затова това предлагам
Казах му директно вчера че желая да се разделим а той направи драма.Бил ме обичал не искал да се разделяме нямало да ми даде развод.Ама ако се разделяме по добре да се развеждаме.Мислеше си че блафирам защото много пъти съм му казвала че искам да се разделим но вчера най накрая разбра че говоря сериозно.Давах му достатъчно възможности да се промени и достатъчно шансове и смятам че връзката ни се е изчерпала.Викна свекър и свекърва ми да дойдат в нас и те говориха с мен та така ме ядосаха че отрязах свекърва ми много.Сутрин се опитва да се сдобрим.идва при мен и иска да сме имали второ дете.Иска да сме сключвали църковен брак.Ама аз не не искам.КОгато иксах второ дете той не искаше когато исках да имаме и църковен брак той не искаше.Сега изведнъж иска.Виждам го че полага усилия и се старае днес но това до кога.Най вероятно ще се задържи по дълго време месец два три...година най много и после най вероштно ще стане същиш.Омръзна ми да давам шанс .Вярно че за дететето ни ще е голям стрес но все пак в крайна сметка... Втори път на тази земя аз няма да се родя.Искам да попитам колко време трае развод не по взаимно съгласие.Каква е центата на разода?!Тъй като явно ние няма да се разделим по обикновения начин.Как бихте процедирали вие.
Аз търпях и давах шансове около 3 години. Решението го взимах около 6 - 7 месеца
Една вечер, след поредната му изцепка /замеряше ме с пари и ми обясняваше, че ако искам да ми дава пари - под пари разбирайте 10 - 20 лв - трябва да си ги израбтоя, знаете как
/ запалих колата, взех от баба ми 50 лв назаем, отидох в един ресторант, където се бяха събрали мои колежки, напих се за норматив, колежките ме нахъсаха едно хубаво и го реших. Взех телефона, пратих му смс, че няма да се прибирам вкъщи, докато не се изнесе от нас и наистина не се прибрах.
На другия ден, като се прибрах по обед него го нямаше вкъщи. По едно време си дойде, влезе в спалнята, събра си багажа и се изнесе.
Но тъй като той живее на две преки от нас имаше няколко опита за разговори от негова страна, но след като видя, че съм категорична се отказа
Тъй като ти живееш при него, а и той явно е доста агресивен, мога да ти предложа следното: Подай си молба за развод в съда, след това през деня, когато е на работа просто си събери багажа и отивай при родителите си. Остави му една бележка на масата в хола и си изключи телефона.
Нека има време да разбере какво е станало, да се ядоса и да се успокои. Да асимилира информацията и след седмица, ако прецениш се чуйте и поговорете. Най-малкото, като си при вашите едва ли ще може да си проявява изблиците на ярост.
Успех ти желая, много търпение и нерви, защото ще ти трябват. Но пък спокойствието, което ще имаш после си заслужава всичко това
Една вечер, след поредната му изцепка /замеряше ме с пари и ми обясняваше, че ако искам да ми дава пари - под пари разбирайте 10 - 20 лв - трябва да си ги израбтоя, знаете как
/ запалих колата, взех от баба ми 50 лв назаем, отидох в един ресторант, където се бяха събрали мои колежки, напих се за норматив, колежките ме нахъсаха едно хубаво и го реших. Взех телефона, пратих му смс, че няма да се прибирам вкъщи, докато не се изнесе от нас и наистина не се прибрах.На другия ден, като се прибрах по обед него го нямаше вкъщи. По едно време си дойде, влезе в спалнята, събра си багажа и се изнесе.
Но тъй като той живее на две преки от нас имаше няколко опита за разговори от негова страна, но след като видя, че съм категорична се отказа
Тъй като ти живееш при него, а и той явно е доста агресивен, мога да ти предложа следното: Подай си молба за развод в съда, след това през деня, когато е на работа просто си събери багажа и отивай при родителите си. Остави му една бележка на масата в хола и си изключи телефона.
Нека има време да разбере какво е станало, да се ядоса и да се успокои. Да асимилира информацията и след седмица, ако прецениш се чуйте и поговорете. Най-малкото, като си при вашите едва ли ще може да си проявява изблиците на ярост.
Успех ти желая, много търпение и нерви, защото ще ти трябват. Но пък спокойствието, което ще имаш после си заслужава всичко това
X
Реклама