Най-трудното в това да си възрастен е...?

  • 6 223
  • 109
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 3 099
unadaptable, естествен ход на живота ли е детето ти да умре? според теб, вероятно да...

Всъщност, дори да е (ако страда от тежка болест), това за майката никога не е леко! Всъщност, това е самия ад. (да пази Господ!!!)

Идеята е, че колкото и да си приел "хода на живота", при определени трагедии философията не сработва...

# 76
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
unadaptable, естествен ход на живота ли е детето ти да умре? според теб, вероятно да...


Напълно съгласна. И много истинско... И много страшно.

Няма такава болка. И не е естественият ход на нещата това...

И майната и на философията в такъв случай...

# 77
  • Мнения: 86
Аз съм заставала пред ковчега на баща си (който си отиде изведнъж, без да е болен, без дори и знак, че нещо подобно предстои). Не съм отричала чувствата си, кой би могъл да се примири с подобна несправедливост. Но това, което най-много ми помогна беше разговорът ми с един човек, загубил баща си, брат си и накрая майка си (в рамките на 4 години).  Цялото му излъчване ме успокояваше, но думите му ме дръпнаха страшно от потъване и зацикляне. "Аз съм свикнал със смъртта. Нашият свят е смъртен, но животът винаги продължава". Предполагам, че първият път е най-трудно, но после човек наистина става възрастен. И не само може да се справи с подобна ситуация, но и да утеши близък, да му помогне.

Няма начин да не станеш възрастен. Всъщност има - да умреш млад! Или да се побъркаш!  Peace

# 78
  • Мнения: 60
Хубав пример сте дали, аз като загубих сина си, не бях първа младост, признавам си, но все си мисля, че и на 90 да бях, пак нямаше да виждам някакъв естествен ход на нещата в подобно нещо.

# 79
  • София
  • Мнения: 3 099
Хубав пример сте дали, аз като загубих сина си, не бях първа младост, признавам си, но все си мисля, че и на 90 да бях, пак нямаше да виждам някакъв естествен ход на нещата в подобно нещо.

 Hug Hug Hug

Извинявай, че дадох този тежък пример, но само който не е усетил с кожата си жегата зад ъгъла, може да философства и теоретизира така смело, без да си дава сметка, че животът е дълъг и пълен с обрати....

# 80
  • Мнения: 60
Хубав пример сте дали, аз като загубих сина си, не бях първа младост, признавам си, но все си мисля, че и на 90 да бях, пак нямаше да виждам някакъв естествен ход на нещата в подобно нещо.

 Hug Hug Hug

Извинявай, че дадох този тежък пример, но само който не е усетил с кожата си жегата зад ъгъла, може да философства и теоретизира така смело, без да си дава сметка, че животът е дълъг и пълен с обрати....
Няма защо да се извиняваш, примерът ти е абсолютно точен. Спомням си как мой познат - мъж на 55г. почина при катастрофа, майка му беше на 80, не можа да го понесе жената, почина 6 месеца по-късно от болест, а дотогава беше толкова жизнена бабичка, гледаше градини животни и пр., аз самата съм се чудела как може да става в 5 сутринта всеки божи ден.

# 81
  • София
  • Мнения: 3 099
Да, и аз преди години се чудех защо толкова драматизират жените при загуба на съпруг/партньор. Сега знам и вече гледам да не се чудя на нищо, че все ме застига...

# 82
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
По повод на това, Ивонска много силно е това в подписа ти... Peace Имам предвид линка.   bouquet


А иначе примера, който си дала е точен. Peace

# 83
  • София
  • Мнения: 3 099
По повод на това, Ивонска много силно е това в подписа ти... Peace Имам предвид линка.   bouquet

...


Да, велико е! Ако ползваш английски, потърси го цялото - заслужава си.  Wink

# 84
  • Мнения: 8 809
unadaptable, естествен ход на живота ли е детето ти да умре? според теб, вероятно да...

Децата си отиват след родителите, при смяна на местата се  нарушава естествения ход на живота. Друго мислех, докато пишех, но както и да е.....
 
Цитат
Клише е и е безполезно, защото има много малко или никаква пракическа стойност, Unadaplable
Има огромна практическа стойност, но трябва да бъдеш поставен в някаква екстремна ситуация, за да го разбереш. От 4 години съм в такава ситуация, знам, че мога да умра във всеки момент и никой не може да ми помогне. Успявам да живея толкова време в относително спокойствие, без да изгубя разсъдъка си, точно защото съм приела, че това е естествения ход на моя живот, както е казал онзи познат на caffeine. Не можеш ли да приемаш  статуквото, което ти се пада по някакъв начин, да се нагодиш към него, за да откриеш начините да го неутрализираш, да го надхитриш, да го изпревариш, нямаш шанс да продължиш. Но първо трябва да се приеме. Като част от хода на живота, независимо дали ти харесва, или не. Аз съм приела и вярвам, че това е, което ми помага сега и в бъдеще.  Това по повод на хипотетичните примери за смъртта, дадени по-горе, за да ме оборят. Mr. Green
Иначе пак по темата:не е трудно да си възрастен, ако си готов емоционално и мисловно за това. Не че е лошо да си дете и да живееш безотговорно и безгрижно, защото друг мисли вместо теб Wink

# 85
  • Мнения: 60
и какво става когато се наруши естествения ход на нещата?

# 86
  • София
  • Мнения: 3 099
....  Това по повод на хипотетичните примери за смъртта, дадени по-горе, за да ме оборят. Mr. Green
...

Аз се оттеглям, защото ти явно чуваш само собствените си мисли - що за отблъскващ коментар, би трябвало да си вдянала, че за някои от нас това не са хипотетични примери!

Желая ти успех с прилагането на тази наистина чудесна концепция!  Peace

# 87
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
О, поставен в екстремна ситуация, човек започва да обезценява много неща. Първия път, в който бях на ръба на живота, беше онзи случай на парализа, за който споменах по-нагоре - полиневрит Гилен-Баре, оставан на самотек до почти пълно спиране на самостоятелното дишане. Доста време се люшках между живота и смъртта, вързана към машина, накрая все пак изплувах. Спомням си, че по време на болестта и дълго след това бях развила много нихилистично отношение към живота, помагаше ми да продължа. Това обаче не означава, че по-малко бруталните нюански на човешките драми трябва да се неглижират.  

# 88
  • Мнения: 2 448
 Днес един приятел ми каза: мечтите остават, само времето им минава и направо ме прониза с меч...

# 89
  • Мнения: 4 758
В последната страница говорите за големи трагедии. Не знам дали човек пораства с тях и колко пряко са свързани с темата.

По-скоро нещо в теб умира при такава драма. Не съм убедена, че порастваш.

Колкото и време да имаш, все няма да ти стигне живота за всички мечти.

Общи условия

Активация на акаунт