Раждане в Окръжна Болница "Св.Анна" град София

Ако искаш и си в състояние да се грижиш за бебето, то е при теб, иначе го взимат в неонатологията.

Привет,

Да знаете дали има Дни на отворените вративе Окръжна за да се види отделението и условията там?

Редактирам се и си отговарям сама - всяка сряда в 12,30 пред Родилното

Моето раждане беше преди 2 години, но се сещам за акушерката Деси и за Добринка и 2те са прекрасни хора и много добре си вършат работата.
Иначе и аз си спомням, че бебето го оставят при теб, когато кажеш, че си готова да се грижиш за него, а ако не се чувстваш добре можеш да го оставиш в неонатологията за да си починеш.

Да, благодаря за отговорите. И аз смятам за разумно да ти го дадат след като събереш малко сили след раждането.

Аз също имам питане - дават ли адаптирано мляко на бебето в началото (преди да е дошла кърмата на родилката)?

Най-вероятно.Аз родих следобяд и първата нощ не ми го дадоха, едва ли нищо не са му давали. Иначе след това -край - беше само на кърма

Да,дават.

Искам да ви разкажа за моето раждане в "Св, Анна" една малко по-различна гледна точка. Родих септември. Приеха ме през нощта с малко изтекли води, без болка но с 5 см разкритие. Приеха ме в предродилна зала. Към 8 вече бях с 8 см разкритие, сложиха ме на масата, пуснаха 1 банка окситоцин и 9;30 бях родила. Много съм доволна от д-р Жекова ( нека обаче ви предупредя, че е малко не знам как да го кажа, странна. Не е особено мила, не се усмихва, но е голям професионалист и аз съм доволна от нея!). Мен никой не ме подготви да ми каже предварително какво следва. Още с постъпването ги предупредих, че съм с хепатит Ц (Държа да подчертая за следващите събития, че той се предава САМО по кръвен път!!!!!!!!!!!). На деня на отворените врати ни казаха, че там ще ни покажат как се кърми, как се къпе и как се сменя памперс. Такааааааа. Още по време на раждането, докато екипът се подготвяше влезе една санитарка (руса, на около 45 г) и ме попита дали съм с избор на екип и дали ме боли. Болеше ме вече много, а бях без избор на екип. И тя ми вика "Ми ако си беше платила, нямаше да те боли". После отишла отвън, където чакаха мъжа ми и майка ми и ги наплашила, че се съдирам от болка, че са зле нещата и ги скастрила защо им се свидят парите, та да не ме боли. Добре, че точно в този момент излязла гл акушерка и ги успокоила, защото мм вече побеснял, а майка ми е била на косъм от припадък. Обяснила им, че няма такова нещо, че ме боли, но все пак раждам и т.н. После разбрах, че яко са я скастрили тая санитарка. Родих аз и ме сложиха в 7 стая, която се води изолатор, при положение, че аз не мога да заразя другите родилки или бебетата им, но това се оказа, че никой не го знае. Като цяло не бяха наясно каква е тази болест и как се предава. На първия ден не можех да стана и бях с катетър. Загубих и доста кръв, но от самите лекари съм доволна, обърнаха ми необходимото внимание. От тук нататък започна кошмарът за мен. ДЕТЕТО НЕ МИ ГО ДАДОХА ПРЕЗ 4ТЕ ДНИ ПРЕСТОЙ!!!!!!!!Исках да кърмя, но накараха мм да отиде до Иван Рилски при лекуващият ме лекар да вземе документ, че аз МОГА да кърмя, въпреки болестта. Въпреки, че имах този документ ми казаха така. "В 7ма стая не водим бебета и теб в неонатологията не можем да те вкараме. Можеш да кърмиш, ама няма къде!" Детето го виждах веднъж дневно за около минута на средата на коридора и толкоз. Веднъж отидох следобеда да попитам дали има жълтеница, защото информация никаква не получавах за състоянието му. Скараха ми се, че съм била вече нахална, след като съм го била видяла в 11 ч сутринта. В деня на изписването се оказа, че съм с хемоглобин 77 и ми преливаха кръв, не можеха така да ме пуснат. Отидох аз в 12 да видя малкия (до тогава ме преглеждаха лекарите) и знаете ли какво ми извикаха в лицето "Що не дойде по-рано да ни кажеш, че няма да те изписват? Ние тука сме го приготвили детето, ти си мълчиш. Каква майка си ти да идваш чак в 12 ч да го видиш, особено като знаеш, че му е по-силна жълтеницата?" !!!!!!!!!!!!!!! А часовете за посещение са от 11 до 15 ч. Аз ли съм човекът, който трябва да им каже, че ще ме изписват на другия ден???????/ На следващия ден ме изписаха БЕЗ КАКВИТО И ДА Е ОПИТИ ДА МИ ПОКАЖАТ КАК СЕ КЪПЕ, КЪРМИ ИЛИ СМЕНЯ ПАМПЕРС, ОСОБЕНО СЛЕД НАД 100000000000000 МОИ МОЛБИ. Знаете ли как вървях по коридорите и виждайки другите майки как се радват на децата си, съм ревала, че аз моето го бях пипнала по ръчичката и толкова!!!! На изписването като ги попитах дали трябва да знам нещо, ми казаха само да му давам АМ на 3 ч и това е. За жълтеницата нищо! Детето 7 ч не се събуди, а аз не знам да го будя ли и си мисля, че просто така си спят бебчетата, накрая го събудих и после педиатърката каза, че добре че съм го събудила, защото от жълтеницата са така сънливи и може да стане лошо. В следствие на всичко това изпаднах в адска депресия, кърмата ми спря и аз успах да го кърмя само 2 дни ( то и не знаех какво да правя). Аз това дете го взех на ръце на изписването, преди това не го бях държала дори за минута! Все едно никога да не сте дори виждали новородено, в един момент да ви връчат едно и да ви кажат Айде оправяй се. Повярвайте ми стресът беше огромен и аз втори път там няма да стъпя!!!!!!!!!!!!! Благодарна съм на Господ и д-р Жекова, че въпреки всичко и целия стрес, който до края на живота ми ще ме преследва, сега прегръщам здравото си 4 месечно детенце!

мен също никой не ми е показвал как да го къпя или семням памперс.Акущерките от неонатологията идваха и къпеха бебетата.Единствено как да кърмим ни бе показано.Малко пресилено  ми звучи ,че лекарите там не знаят5 какво  ехепатит ц и какво следва да се спазва при него.Ти да не мислиш,че там с всяка една родилка се държат мило гледат те в очите и питат как си,добре ли си.Не се впрягай толкова.Важното,че сте в къщи и всичко е завършило добре.

Ами при положение, че не искаха да ми дадат да си кърмя детето, а аз имах документ от лекуващият ме гастроентеролог, началник на отделение по гастроентерология, че мога да кърмя...... Твърдяха, че не искат да поемат отговорността??????? Каква отговорност? Ще ги съдя, ако заразя детето си ли??????? Това за къпането и памперсите не си го измислям. Беше ни казано на деня на отворените врати. Аз не исках да са мили, а да се държат нормално. Не  мисля, че за такова се смята, крещенето, пренебрегването на молбите ми и отказа, да ми покажат как се кърми. С очите си видях как се държат с момичетата в другите стаи. Как им се обясняваше, когато имат въпроси и т.н. Мен ме подминаваха като малка гара, сестрата, която ме беше приела като раждах ме видя да плача в един ъгъл и като и казах, че не ми дават да си видя бебето (в деня на изписването), че са ми се скарали и т.н. и тя полудя. Ако не се беше намесила в този ден аз нямаше да го видя. Не мисля, че е нормално да виждаш детето си за 1 мин и то само защото си болен!!!!! Да, вярно е че всичко завърши добре, но тези няколко дни, в които ако не се молех и плачех, никой нямаше да ми каже каквото и да било за детенцето ми. Само се замисли как би се чувствала на мое място

Оф, аз съм убедена, че след раждането жените са в едно особено състояние на духа и тялото, емоциите са по-различни.. Аз лично бих ги направила луди, диви и щастливи. И аз си поплаках за разни неща ама като нещо не ми е харесвало си го казвах. Мен ме ядосаха от неонатологията защото ме караха да кърмя, а виждаха, че кърмата ми не слиза, трудно се цеди и т.н, отказваха да ми дадат АМ, а беба се спука да реве че е гладна, накрая след разправии и една читава акушерка ми дадоха. Дано бързо да избледнеят неприятните спомени. 

valen_tina_171 изобщо не обръщай внимание. Тук винаги се намира някой, който да намекне че тези с отрицателно мнение за отделение си измислят или преувеличават. На щат ли ги набират само да следят тази тема ли не знам . Интересно как никой не оспорва тези с положително мнение, а винаги тези с отрицателното преувеличават. Абсолютно вярвам във всичко, което си разказала, моята ситуация не беше същата като твоята, но напълно със същи чувства съм към това отделение. Няма да стъпя надявам се повече там. И аз мисля, че не е редно да се държат с нас като чували с картофи, тъй като не сме си платили. Плащаме си осигуровките, и пак ще кажа не малки, поне говоря за себе си, затова очаквам с мен да се държат нормално, не мило, нормално като човек с човек. Аз не си позволявам такова държане с клиентите ми на работа.

Аз бях с избор на екип и въпреки това съм отвратена от това място!!! Не става дума само за това какво е било отношението към мен, да кажем, че беше поносимо, а за всичко което видях и чух!

Би ли разказала по-подробно какво имаш в предвид и при кой лекар си раждала?

Момичета, радвам се, че има и такива, които ме разбират. Сега наистина ми идват много неща, които бих казала или направила, но както iiiv след раждането емоциите са различни, а и в този момент на акъла ми беше само, че в крайна сметка детето ми е при тях, а хора всякакви, знам ли какво биха направили. То чудното беше, че никой от лекарите не спомена нищо за плащане, даже д-р Жекова лично се зае с мен и забрани на другите да ме пипат, заради болестта. Да не поемат риска. Това за парите дойде от някаква тъпа санитарка дето не и влиза изобщо в работата. Само дето стресирала мм и майка ми.... Добре, че всичко свърши, но и аз повече не бих отишла там. Чисто психически, този престой много ми повлия.