д-р Димитър Марков - едно недоразумение във феталната морфология

Аз бях питала Марков дали винаги "вижда" Даун. Каза, че му се случвало веднъж на 2 години да "изтърве" някой случай. Вярно, че и лекарят е човек, но като се налапат с много пациенти, ходят в 2-3 кабинета, паралелно водят и раждания.... ами изтощени са,  невнимателни.

tanq_petrova87, какво ще го правят това бебе като предизвикат раждане в 7ми месец? То е жизнеспособно, няма ей така самО да почине! А неонатолозите са длъжни да го реанимират и спасят. Родителите НЯМАТ право да откажат реанимация, гарантирам. Дали са го обмислили добре? Да не стане 2 в 1, хем недоносено със съответните тежки последствия, хем с Даун... Натъжих се много. Моето дете е родено 1200гр/38см с проблеми и беше голяма борба да го спасим. Нямате идея колко съвършено изглежда едно такова малко човече! Ако ще го оставят в дом поне да му дадат шанс с още 2 месеца, да е доносено и здраво. Има кой да го осинови и така.

Това е наистина много сложен казус, Марков не искам въобще да го коментирам, каквото е имало съм го казала, но просто нямам идея майката как би взела някакво адекватно решение в така създалата се ситуация, а и както казва Добра към този момент от бременността не мисля, че има медицински метод, законово обоснован това детенце да се премахне, поне така мисля(не съм сигурна), защото това би било чисто съзнателно убийство.Та наистина, ако няма начин, поне по-добре да го износи до края, за да му даде шанс за живот дори и при друго семейство, ако те нямат желание да си го гледат, защото по домовете не е опция никаква.Отглеждам недоносено бебенце, вече не е бебе всъщност и сега си носим тежките последствия от недоносеността(ДЦП и епилепсия).Това, което бих казала на майката е, че не е лесно да се гледа различно дете, но пък е благословия.А и познавам специални дечица с Даун те са много интелигентни същества и абсолютно биха могли да водят самостоятелен и пълноценен живот.Много сили за семейството в този тежък момент и дано се случи Коледно чудо

Бебчето е с много дефекти още в утробата и лекарите са и казали, че шанса да оцелее след раждане е минимален Затова е взела решение да го роди преждевремнно. Това е много трудно решение. Никой не може да я обвинява. Аз даже и не мога да си представя ако ми бяха казали в седмия месец, че бебчето ми е със синдром на Даун и няма шанс да оцелее Прекланям се пред силата на тази жена и знам, че Бог ще я дари с бебче съвсем скоро.

tanq_petrova87,
Никой не обвинява майката, само споделих как стоят законово нещата. Реанимацията е задължителна над определени седмици и тегло на бебето. Иначе лекарите са подсъдни.
Относно мъката на майката, уви знам през какъв ад минава. На моето дете не му даваха шансове, имаше двойно по-сериозно изоставане от смятаното за "тежко". Едната лекарка си позволи да се разплаче докато ми прави видеозон - това ме довърши! Всички ходеха с наведени глави, казваха да се надявам, положението било лошо, но да се надявам и моля. Ставали чудеса! Сега е здрав юнак на 4 години. Господ така реши!

Много се радвам за детенцето ти. Не ка е живо и здраво. За съжаление нейното няма как да се оправи. Относно лекарите, знам, че реанимацията е задължителна. А относно преждеврененното раждане е свикана комисия, която го е разрешила.

Привет,
Ще разкажа накратко своята история за това колко лоши хора има на света, както и за това как света може да се срине за секунди в краката ти.
Преди повече от половин година имах запазен час за фетална морфология при доктор Марков... Бях щастлива, че ще видя момчето си, така казваха всички доктори, при които бях ходила до тогава – 22 г.с
Когато легнах на кушетката на 08.12.2014г. , той каза „Знаем пола, нали? „ При което аз казах, че знам. Той обаче започна с това: „Значи няма какво да коментираме, знаете, че от тук нататък всичко ще се купува в розово...“ Бях шокирана, щастлива, объркана .. Момиче.. Каква радост, май повече съм го искала, щастлива съм до небето.
Може би аз подведох доктора за да ми каже всичко онова, което ми каза, явно си направих лоша услуга. Под емоцията, еуфорията, сълзи от щастие той ме попита кой ми е казвал, че е момче и аз започнах да изреждам всички доктори, които бяха казали, че бебенцето е момче. Споменах и че съм ходила в Майчин дом да си правя БХС, но тъй като не съм правила първия, а само втория резулатът не беше напълно обективен и споделих с него, че ме притеснява, че излезе риск за Даун 1:590 , но доктора, който ми води консултацията ме увери, че няма място за притеснение.. На 28 години съм, спортист, без генетична обремененост в семейството, както в моето, така и в това на мъжа ми.
Да, ама доктор Марков мисля, че точно това чакаше, мамче, което е дошло на прегледа само, с новини, които не очаква.. Както и да е..
Радост голяма, бебето е момиче.. Все едно наново забременях, не спирах да плача от щастие.. Да, ама не.. Изведнъж доктора казва : „ахааа.. мхммм.. амиии.. тук виждам нещо, да ти кажа то не е нещо кой знае какво .. Ама и щом ти е дал такъв риск за Даун .. Тогава света падна, целият, в краката ми, в тези, на уж най-добрия доктор на света .. Света просто се срина.. Каза, че виждал, че бебето ми има Аберантен ход на дясна подключична артерия. До тогава не бях чувала подобно нещо, изобщо не знаех какво ми говори... Увери ме, че не нещо кой знае колко притеснително, но е един от маркерите за Даун.. Вече сълзите ми не бяха от радост.. Започнах да разпитвам как така, вижда ли хубаво, нали всичко беше наред, нали сърчицето бие страхотно, в ритъм, всичко е ок, защо, не може... Помълча още малко и каза, че вижда още един маркер за синдрома .. Бебенцето ми няма развита последна фаланга на малкият пръст на дясната ръка.. Моляяяя ? Вече не знаех къде съм, с кого говоря, какво се случва.. Детето ми е болно ??
Той побърза да ми кажа, че е сигурен, че всичко е наред, защото иначе детенцето много хубав профил има, сърчице здраво, органчета, всичко в норма, но тези две неща не можело току така да пропуснем...
Нали разбирате как се чувствах и дали знаех на кой свят съм. Заговори ми за амниоцентеза, но пък не било желателно, защото има риск от аборт.. Като чух и това вече исках да изляза на улицата и да скоча пред първият автобус, който видя. Секунда по-късно обаче ми каза, че мога да отида да си направя Хармони тест в клиника на негов познат, за 1200 лв. Няма опастност за бебенцето и ще ми кажат дали всичко е наред. 1200 лв .. в клиника на негов познат......Вече се бях съгласила и търсех номера на клиниката.. Тогава мъжът ми беше командирован и не знаех как да му кажа, че бебенцето ни сигурно е болно. Исках да умра.. Говорехме по телефона, плачех, четях за този синдром, молех се на всички богове да е лош сън и да се събудя. Тогава мъжа ми каза да се успокоя, утре си идва и отиваме на второ мнение. Да не бързам да запазвам час за този тест.. (аз вече бях запазила час и приготвила парите)
На следващият ден той си дойде и отидохме в клиника Фемина при доктор Цолова. Покланям се до земята на тази жена, да бъде здрава, дай Боже сто години.Не и казах, че идвам за второ мнение, казах само, че идвам да видим дали е момче или момиче. Започна толкова спокойно да разглежда бебенцето – главичка, тяло, крачета, ръчички.. Ръчички, казах дайте да видим всичко ли си има, спря кадър на дясната ръчичка – пет пръстчета, с по три фаланги всяко... Сърцето ми щеше да спре от щастие, има си всичко, което трябва. Предната нощ бях изчела за всички проклети маркери за синдром на Даун и я помолих да погледне хубаво костицата на нослето на бебенцето, а тя обидена от това, че и давам акъл как да си върши работата ми каза, че ако има нещо няма да ми го спести. Показа ми и костицата на нослето, в норма. Най-красивото носле на света. Разглеждахме бебенцето, а аз стисках мъжа ми с все сила. Прегледа премина, каза ми към 30-та седмица ако искам да заповядам отново. Отидохме и в 30 г.с. Вече човече, мърда, смуче си пръстите, рита.. Отново гледахме всичко, а когато я попитах трябва ли да дойда отново тя каза „да, като направите братчето“...
На 7-ми април тази година родих най-красивото и ЗДРАВО дете. Без аберантен ход на каквото и да било, с прекрасни малки ръчички и страхотна муцунка. Точно в това ме увери доктор Цолова, но до този ден, в който я видях с очите си не спирах да мисля за думите на онзи лекар..
Скъпи майки, медицината днес е грозен бизнес. Аз го разбрах с цената на това да нямам спокойна бременност, а да плача всеки ден и да се моля детето ми да е здраво. Здраво е, здраво е било и тогава. Всеки ден я прегръщам си и казвам „благодаря ти, Господи“.

Толкова много писане, а не видях с какво ти е навредил. При съмнение се правят допълнителни изследвания, но никой не може да те принуди да ги правиш, нито да ти каже къде. С по - малко превземки по - добре се живее.

Съмнение за какво, уважаеми анонимен потребител?  За 24 часа аберантния ход вече не е бил аберантен и за толкова и фалангата се е оформила и вече я е имало? Хакде, много моля!  Когато става дума за детето ми няма превземки.

Извинявай, но толкова тръшкане и драми са напълно излишни. Да ти е живо и здраво детето, че когато се разболее от нормални детски болести, пак ли ще изпадаш в паники и истерии?  
Ако мислиш, че д-р Цолова е безгрешна, дълбоко се лъжеш.

Вероятно не е безгрешна, но не изфабрикува болест, която не вижда за да продаде услуга. Няма драма, за радост.. И нека не сравняваме нормални детски болести като летен грип със синдром на Даун. За мен този доктор е лош човек. Преди годни ако е бил професионалист, сега е лош бизнесмен и точка!

Темата е за Марков нали? Или поне така прочетох и то даже за споделяне за негативен опит от този лекар.
Жената е написала своята история на правилното място.
Не виждам какъв е проблема за да я нападате.
Излишен стрес никому не е благ.

Откога изразяване на мнение е нападение? Аз също смятам, че патосът е в повече, все пак нищо не й се е случило, докторът може некомпетентен да е, може и умишлено да го е казал, но това трудно ще се докаже.  като цяло тонът в специализираните подфоруми не ми се нрави.

Да изразиш мнение за нещо на което не си присъствал??????
И така е думата по форумите.
Трябваше ли да й се е случило в резултат на думите му за да приемете историята й..

magnet_for_happiness, благодаря ти, че не намираш това за драма и превземане.. Ще го кажа отново и ако трябва всеки ден ще го напомням - за мен, казвам за мен, този човек е най-лошото нещо, което съм виждала от много време. Съжалявам, че вече съм далеч от София за да отида и да му го кажа лично. Аз имам чест и достойнство и точно с тази чест съм готова да го заплюя, защото той беше лош вестоносец за нещо, което не вижда, не съществува. Аз изстрадах това дете. Не ми говорете, че вкарвам излишна драма. Само майка, която е минала през това знае за какво говоря. Да, аз имам здраво дете и отново благодаря на Бога. Но докато не я видях с очите си в съзнанието ми беше само ехото от лошите неща, които каза този човек. Спрете да му адвокатствате. Поднесете му картичка и цветя, като сте толкова доволни.Аз не съм и няма да го крия.

Ти в този форум изразяваш мнение само за неща, на които си присъствала ли?