искам да чуя и Вашето мнение, дали сте преживели подобно изпитание. Става въпрос за следното - след няколко месеца ще ставам баща и това ме прави страшно щастлив. И давамата го искахме. Но в последно време жената, която обичам и която ще става майка, се промени коренно - мнението й се мени постоянно, трудно се разговаря с нея, тъй като стана прекалено раздразнителна. Появи се и дистанция между нас двамата, която по всякакъв начин се опитвам да намаля. Тя просто не се чувства уверена. Всичко това е нещо ново и е нормално човек да изпитва притеснения и да си задава много въпроси. Трябва ли да се отдава това поведение на промените с хормоните вследствие на бременноста ? Наясно съм, че всяка жена приема по различен начин всичко това.
- Публикувана: 11 окт. 2004, 15:14 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2004, 11:26 ч.
vasheto mnenie
Това е временно явление колега. Ще се оправят нещата. При мен се нормализираха в 4-ия месец някъде. Приеми го като нещо естествено и задължително, а то е такова наистина. "Стопи" дистанцията помежду ви. Показвай й че си с нея всеки ден. От това има нужда.
Друг е въпроса, че са недоволни постоянно, но ...тФа е част от играта
Обичайте се !
Друг е въпроса, че са недоволни постоянно, но ...тФа е част от играта
Обичайте се ! 
Да така е! Това е огромна промяна и всеки го изживява различно. 
:
Особено първият път. Раздразнителнини сме, защото сме неуверени в себе си. Защото не знаем дали ще се справим, защото се страхуваме за новия живот, защото носим огромна отговорност за него и си даваме сметка, че ако нещо при нас не е наред и при него няма да бъде наред.
Но ти не се стряскай! Всичко ще дойде на мястото си. Добре е, че се стремиш да я разбираш и не се сърдиш. Добре е, че се опитваш да й прехвърлиш от своята сигурност и увереност. Толкова й е необходимо това сега, колкото няма да й бъде никога повече. Дори отново да имате дете, вече тя-бъдещата майка, ще е по-различна. Просто защото е минала един път по пътечката.
Само не пропускай да правиш крачката в страни. Стоейки на тази позиция ти ще бъдеш до нея винаги и тя ще усеща присъствието ти, без да се притеснява. А интуицията ти, ще ти подскаже кога, колко близо да стоиш и кога да направиш крачка в страни. Щом се обичате, ще усетите момента.
И ако мога да те посъветвам нещо - бъди до любимата и когато Бебчо се появи.
: Особено първият път. Раздразнителнини сме, защото сме неуверени в себе си. Защото не знаем дали ще се справим, защото се страхуваме за новия живот, защото носим огромна отговорност за него и си даваме сметка, че ако нещо при нас не е наред и при него няма да бъде наред.
Но ти не се стряскай! Всичко ще дойде на мястото си. Добре е, че се стремиш да я разбираш и не се сърдиш. Добре е, че се опитваш да й прехвърлиш от своята сигурност и увереност. Толкова й е необходимо това сега, колкото няма да й бъде никога повече. Дори отново да имате дете, вече тя-бъдещата майка, ще е по-различна. Просто защото е минала един път по пътечката.Само не пропускай да правиш крачката в страни. Стоейки на тази позиция ти ще бъдеш до нея винаги и тя ще усеща присъствието ти, без да се притеснява. А интуицията ти, ще ти подскаже кога, колко близо да стоиш и кога да направиш крачка в страни.
Щом се обичате, ще усетите момента. И ако мога да те посъветвам нещо - бъди до любимата и когато Бебчо се появи. Цитат на: Future pere
Цитат на: Туфи
Само още нещо-трябва да изтърпиш и малко следродилна депресия (ако я хване, евентуално).
Верно ли има още бе Туфи...еее не знаех...мислех че се е свършило де.а мама му...
а след следродилната депресия най-вероятно ще трябва да търпиш и синдрома на майчинството - "искам да съм нормален човек, да общувам с нормални хорааааа ! не искам да говоря на бебешки!"
Цитат на: Julie
Цитат на: Future pere
Цитат на: Туфи
Само още нещо-трябва да изтърпиш и малко следродилна депресия (ако я хване, евентуално).
Верно ли има още бе Туфи...еее не знаех...мислех че се е свършило де.а мама му...
а след следродилната депресия най-вероятно ще трябва да търпиш и синдрома на майчинството - "искам да съм нормален човек, да общувам с нормални хорааааа ! не искам да говоря на бебешки!"
тъй тъй-хванеш ли се един път на хорото-край няма, да знайш!
Горните не са общовалидни, тъй че НЕМА СЕ ПУАШИТЕ, татковци!
Цитат на: Future pere
Цитат на: Туфи
Само още нещо-трябва да изтърпиш и малко следродилна депресия (ако я хване, евентуално).
Верно ли има още бе Туфи...еее не знаех...мислех че се е свършило де.а мама му...
Ахам, има и още как. После, като мине следродилната, се засилва синдрома "нямам ко да облека" /виж една друга тема/, след туй пмс-та, едно друго...абе бъди оптимист
Цитат на: vadldes
A vie sigurni li ste, che vsiaka jena ia hvashatat tezi hormoni.
Moita za sega pu..pu..pu... mai osven che useshta mirizmi vpoveche i niama nishto
Moita za sega pu..pu..pu... mai osven che useshta mirizmi vpoveche i niama nishto
А, ми при моята май същото беше.
Абе какво да ти кажа, преди бременноста, като че всички искат и правят еднакво секс, та по време на нея ли ще са еднакви.
Pak zdraveite
Aniakoi da kaje dali e normalno da se striaska ot vsichko.To ne che nie dvamata znaem mnogo no - lekarite kazaha da hodim sled mesec /sega sme v 8 sedmica pochti/ i nehsto ne se orientiram.
Edin kazva edno , vtori drugo i ako sa dvama lekari mojesh da pushtoreesh - kak da razberesh kude e istinata?
pozdravi na budeshtite Bashti
Aniakoi da kaje dali e normalno da se striaska ot vsichko.To ne che nie dvamata znaem mnogo no - lekarite kazaha da hodim sled mesec /sega sme v 8 sedmica pochti/ i nehsto ne se orientiram.
Edin kazva edno , vtori drugo i ako sa dvama lekari mojesh da pushtoreesh - kak da razberesh kude e istinata?
pozdravi na budeshtite Bashti
Хм, и аз бях цвете 
Макар да живеехме с брата на мъжо, работата да им беше у дома и непрекъснато да се влачеха разни хора в къщи.
А аз - на работа, на разходка и после вкъщи, манджи, чистене. Уф.
Май като имаш действителни дразнители по-леко минават хормоналните кризи. Поне знаеш що те е яд.
Но ми беше хубаво да съм бременна. Пък и татито беше абсолютно на място. И без следродилна депресия се разминах. Само се наревах една вечер, когато видях, че вече всичко е наред.
Но виж, синдрома "И аз съм човек" го имаше. И вече пак съм човек. От 9 до 15ч. След това пак съм конче, майка-хранилка, нещо сладко за гушкане... И веднъж в седмицата съм човек, когато се случи да излезем
Макар да живеехме с брата на мъжо, работата да им беше у дома и непрекъснато да се влачеха разни хора в къщи.
А аз - на работа, на разходка и после вкъщи, манджи, чистене. Уф.
Май като имаш действителни дразнители по-леко минават хормоналните кризи. Поне знаеш що те е яд.
Но ми беше хубаво да съм бременна. Пък и татито беше абсолютно на място. И без следродилна депресия се разминах. Само се наревах една вечер, когато видях, че вече всичко е наред.
Но виж, синдрома "И аз съм човек" го имаше. И вече пак съм човек. От 9 до 15ч. След това пак съм конче, майка-хранилка, нещо сладко за гушкане... И веднъж в седмицата съм човек, когато се случи да излезем
Цитат на: vadldes
Pak zdraveite
Aniakoi da kaje dali e normalno da se striaska ot vsichko.
Aniakoi da kaje dali e normalno da se striaska ot vsichko.
Кво говориш... от стрелките на часовника се стряска (така е думата). Вече не гледам футбол вкъщи, че то не може да се израдва човек.... или евентуално да казвам "Скъпа, ........ вкараха гол - ще викна, да знаеш. ГООООООООООООООЛЛЛ!
Адски лесно се стряска, вервай ми.
Препоръчани теми