Раждане в чужбина!

Не знам в Белгия, но в Канада няма секцио по желание.
Не се плаши! Няма от какво! Ще ти сложат епидурална или спинална анестезия и няма да усетиш как ще родиш.
Ширината на таза няма нищо общо с това, че си дребничка.
С наблюдаващия бременността ти лекар не си ли говорила по този въпрос?

Ей, и аз съм така и мога да те уверя да не се страхуваш  и за миг не исках да раждам секцио  Даже като ми предложиха (понеже нямах доста време никакво разкритие) се притесних и се молех да го получа и да не ме режат.
Не се притеснявай - моя приятелка роди в Австрия и таза и е Н пъти по тесен от моя бебе с тегло 4кг

Късмет

Според мен не се притеснявай излишно.1во има епидурална упойка...няма да те оставят да се мъчиш,2ро моя позната може би 1.50-1.60 роди безпроблемно здраво бебе,аз родих с операция,а така исках нормално А наскоро присъствах на раждане съквартирантката роди,а тя повярвай ми е слабичка и с тесен таз,точно за 30 мин и беше готова.Така че горе главата(след операция е много трудно възстановяването повярвай ми...особенно ако няма кои да ти помага както бях аз).Успех

Ако успееШ да докажеШ, че страха ти е много влудяваШ и на психическа основа може и да ти направят секцио по медицински покаzания, т.е. zа да не ти zатормоzяват психиката Поне в Германия това май е единственият начин да ти направят секцио от страх (другият е да се бръкнеШ и да си платиШ от собственият джоб, което наистина не си струва според мен).
Аz пък съм от другият сорт_ zа ниЩо на света не исках секцио, даже по време на раждането като вzеха да отслабват тоновете на бебето и zапочна да се ШуШука, че можело вероятно да се наложи направо ми идеШе да ревна на глас, zа Щастие обаче не се наложи и след час_два бях на крака и се радвах на бебето си Не се самонавивай, че Ще е страШно. ВсъЩност zаЩо си мислиШ, че секциото е по_малко страШно?

Аз също родих с цезарово сечение,понеже дълго време нямах разкритие.
Какво да ти кажа,възтановяването  е като след операция от херния наистина трудно и дълго, разделен си от детето 2 дни докато си в реанимация, но от друга страна аз също много се страхувах и за мен това май беше по добрия вариант,в повечето случаи те шият доста при естествено раждане .защото има разкъсвания,а и при операциа детето е без никакъв стрес, защото го вадят направо през корема.
Но аз раждах в България така че може би и това си оказва влияние.

Но за ръста наистина не се притеснявай,това не определя възможността на таза да се разширява.

Най добре говори с лекаря си още веднъж.
Апропо как е в Белгия за емигрантите?
Аз работя в белгийска фирма с фламандски и ми е любопитно!

И в Англия е така.

Само, че ако е на психическа основа те пращат на психолог. Вече и той ако не помогне тогава - секцио.

Другия начин е на частно.

Аз родих със секцио, защото бебка беше седалищно.

Споко, човече!!!
Не е толкова страшно раждането. В чужбинските болници удловията са доста по-добри отколкото в Бг, така че, не се притеснявай. Лекарите реагират на време, всичко е по-добре уредено. Асвен това с упидуралната упойка вкичко минава без да го усетиш. И аз имам една пирятелка с тесен таз, която мислеше, че трябва да роди със секцио, роди за 1 час. Аз пък дето мислех, че ще родя естествено без проблем, ме резнаха Късмет!!!

Моят доктор от 8 месец ми беше казал, че ще раждам секцио, защото бебето ми е много голямо. И пак, когато отидох с контракциите, ме изчакваше 13часа, за да се убеди, че не мога да родя по нормален начин.
Не мисля, че има повод, за който да се притесняеаш. Наслаждавай се на бременността  .

Незнам в България за пари ли ги плашат бременните с този тесен таз, изключително редки са случаите когато бебето не може да се промуши през таза, връзките са разхлабени, вътрешните диаметри нямат нищо общо с това колко тясно изглежда дупето в дънки ... Секцио според мен трябва да се прави само ако има друг проблем - слаби тонове, друг здравословен проблем на майката, спряла родова дейност ... Гледам че момиченцата понякога доста едрички се получават  , та за себе си бих се замислила следващия път, ако бебето наближи 4 кг. да изпрося някое секцио за да няма много повреди и шев и кройка ...

Всичко е от малко четене според мене..
Никой не може да ме убеди,че секциото боли по-малко от която и да е друга коремна операция. Имам такава...и не мерси. Първото го родих за 8 часа, предизвикано( уж повече боляло- глупости) съвсем нормално при това без никаква упойка. Боли, но не е болка за умиране. Който е имал болезнена менстурация няма да открие твърде много разлики. Да не говорим, че тези "сценки" дето ги дават по филмите как във фазата на изгонването крещят родилките как няма да наплашат нераждалите.. А и често пъти раждали те им "приятелки" им обясняват какъв голям георизъм са извършили и " колко е било гадно".
Като си спомня, че аз в началото също се бях подбъзнала за секцио от чист страх..докато не се посъветвах с лекари и не попрочетох това онова. Сега пари да ми дават не бих се навила за планово секцио, дано не ми се налага по спешност.

Babydoll, вярно че като си на чуждо място е по-страшно, ама мъжа ти нали ще е до теб? Той сега е човека, който най-много може да ти помогне и най-много ти трябва и спокойно можеш да се оправиш и без други роднини( даже понякога е по-добре).  Просто се успокой. Да изпадаш в паника на никого няма да помогне, най-малко на бебето при раждането. Като ти е тесен таза ако не може да излезе толкова бебето ще ти направят секцио. Недей се натиска за операция, при положение, че нямаш показания за такава. Никой не може да ти даде гаранция дали, колко и какви усложнения ще имаш от раждане нормално или секцио. При всеки е много различно. И все пак...секциото Е операция, а вагиналното раждане е Естествено. Опитай! Има упойки, от които няма да усетиш нищо.
Успех, леко раждане и по-малко паника. 

Тук да ,но препоръчват епидурална, длъжни са да ти кажат за възможностите, и са прави.Аз много се страхувах, родих с епидурална , беше страхотно, бих родила така 100 деца ....

ne se pritesniavai,rajdane s operazia ima svoite predimstva no i nedostatazi.Vinagi posle te naboliava operaziata.Az rodih sekzio zastoto go iskah i me bese strah,no nakraia Bebo mi pomogna kato ostana sedalistno.Normalnoto zvu4i strasni4ko no e po lesno za mama.Ne misli kakvoto doide niama strasno i gore glavata.Vajno e da ne se pritesniavas i da se naslajdavas

100% съм съгласна. Първото си дете родих с операция, тъй като беше седалищно, но сега ако всичко е наред съм напълно убедена, че искам нормално раждане. Както всички казват има добри упойки, от които не се усеща нищо /даже наскоро чух за секцио с епидурална упойка, но не знам до колко е вярно/. Първата ми операция беше в БГ и беше много успешна. Възстанових се за отрицателно време, но това че не успях да видя дъщеря си цели 2 дена, а само я слушах как се раздира от рев и никой не й обръща внимание, защото трябвало да й се отворят дробчетата, направо ме съсипа психически /не преувеличавам/ . Може наистина това да е практика само в България, но не искам да рискувам втори път.

те вече са ти отговорили 
наистина е от не достатъчно четене по темата 

в ЕС като гледам никъде няма пожелание секцио  така че не се тревожи излично, ако има нещо притеснително, докторите ще забележат и само ще ти предложат такъв вариант 

и аз не съм фен на секциото, родих с епидурална упойка, супер беше, майтапих се с сестрите, че така мога нон стоп да раждам 

Китайки, филипинки и тн са всички мини гаджета, а я гледай по колко деца раждат  така че не се притеснявай, природата за всичко е помислила

Как два дни в реанимация  . Аз също съм родила с операция по спешност в последния момент след 12 часа нормално раждане, слагаха ми и епидурална и спинална, но в реанимация съм била само 1-2 часа и това беше времето, когато съм била принудително отделена от детето. След това докато се посъвзема първите 1-2 дни ми я водеха, а после независимо от болките аз ходех да си я взимам. Е, боли раната, все пак е операция.
Моят съвет е също ако няма други причини освен, че те е страх, което е съвсем разбираемо, да родиш нормално.

Да потвърдя мнението за болкоуспокояващите в чужбинските болници - има, не се заплащат и дават свободно каквото си поискаш.

Тук също секцио пожелание не се прави,само ако изиграеш добре ролята на психически неуравновесен човек..Аз също исках секцио,точно заради големия ми страх,но се разубедих,после исках и епидурална упойка(тук и нея не я препоръчват и невинаги ти слагат),май вече и от нея се разубедих....ще си раждам нормално(дано няма усложнения).Аз имам 2 операции на яйчниците,да ти кажа после доста боли.А и се получават сраствания,които остават за цял живот,и понякога при секс ,също ме боли(от тях)...Така че много добре си  помисли...

И аз отнесох скалпела по спешност, обаче
- бях в реанимация макс. 2 часа
- станах на крака следващия ден
- излязох на разходка с бебо на третия
Втора коремна операция ми е и не съм имала никакви проблеми по възстановяването.
Още нещо, което явно е тема табу - често чета коментари, че майките след това се изпускали или ако е имало шевове отдолу ги наболява и ...си имат притеснения относно секса.
Има една мъдрост, че на чужд гръб 100 тояги са малко, така че, като се стигне до момента Х, преценявай по какъв начин ще стане срещата с бебчето ти, имаш право на всички възможни начини, за това обаче поемаш сама отговорност, подписвайки се на купищата бумаги.

Това за малкия таз може да се провери. Мен ме питаха кой номер обувки нося, за6тото имало някакво взаимоотно6ение между двете. Тъй като се съмняваха за тесен таз ме изпратиха на специален радиограф, който не е опасен за бебето, и се оказа, 4е имам идеален таз за нормално раждане.
Но след 24-4асови контракции без никакво разкритие, се наложи секцио.


Вярно е. Аз родих секцио с епидурална и доктора даже накрая ми каза да напъна, като при нормално раждане. Половин 4ас след операцията ве4е държах бебо в ръце и се мъ4ехме да су4им и не е имало никакво отделяне на бебо от мен, постоянно бе6е с мен в стаята. Това в БГ е 4удови6тно- да ти вземат бебето и да го оставят да реве, и да не ти го дават с дни. Май само там съ6тествува 

Аз родих в България (2003). Докато бях в реанимация ми носиха бебето няколко пъти. Бяхме разделени часове, не дни.
Предлагаха ми да не взимам бебето при мен, за да си почивам. Отказах и ми го дадаха веднага щом ме приведоха от реанимация в отделението.
Имаше няколко майки, родили със секцио, на които бебетата им не бяха при тях, но това беше по тяхно собствено желание.
Да извинява авторката на темата за отклонението.

az sam s tri seccio i e ujas -posledstvia mnogo i nepriatni. iskai si normalnoto, mila! syvet ot prepatil, 154sm zabremenqla 87 sm hansh i mnogo tqsna s problemen taz.loshoto idva ne vednaga a s godinite srastwania i oburnati smuknati organi.

Аз пък знам, че в Германия има секцио по желание. Можеш да го планираш, но също така може и преди раждането да го поискаш. При започнато раждане зависи в коя фаза се намираш. Също така знам, че се поема от здравната осигуровка.
За упойките при секцио ако искаш да си в съзнание ти слагат спинална упойка, за разлика от епидуралната при нея не ти поставят тръбичка през която да подават анестезия а пак отзад ти поставят еднократна доза. Мен за съжаление не ме хвана и се наложи венозно.
Хубаво е да прецениш и рисковете на секциото, възстановяването е по дълго и все пак не е естествения начин за раждане.

според мен разкъсванията въобще не зависят от това дали раждаш с упойка или без. Май си зависи  от бебето - дали е по-едро или по-дребно. Аз бях с епидурална, но имах много разкъсвания, защото детето беше доста едро - 4 кг се роди. Но пък съм чувала и за случаи, когато майката няма чак толкова разкъсвания въпреки голямото бебе. За себе си мога да кажа, че никога няма да избера секцио. Ако се налага тогава няма начин, но по свое желание никога.

Не се притеснявай от разкъсванията, първо не е задължително да се разкъсаш, докато при секциото 100% ще те срежат- друг начин няма второ и да има разкъсвания в повечето случаи минават лесно и не е болка за умиране (говоря от личен опит) Това място там е създадено от природата със специална функция- къса се по-лесно от останалите тъкани, за да отвори пътя на бебето, но пък и зараства много по-бързо от който и да било разрез по останалото тяло.

Това е така, но ако първите ден-два след операцията не се чувстваш добре и не можеш да ставаш няма как да ги вършиш тези неща и трябва някой друг да ги прави вместо теб

Зависи от политиката на болницата при нас. Наскоро една позната ми обяснява как са и отказали категорично. Първото дете б БГ със секцио и искала и второто така да роди сега тук но НЕ!!! Дори по българската помолила шефа се да ходатаиства    за това тъй като тя самата е здравен работник. Следящия я гинеколог се изсмял и я смъмрил да не праща хора че няма да стане.Нямало показатели.
Тя проучила въпроса основно дори мислила да си ходи в БГ да ражда но се оказало че в болнца в близка до нашета община правели секцио по желание и тя там ражда. Успех на теб и няма да се плашиш а проучи как тоят нещата там при теб ако непременно искаш секцио    

babydoll, ако  толкова искаш секцио май Германия ти е разрешението. Аз по едно време мислех там да ходя за такова. Но след няколко разговора с доктора ми, той ме убеди, че нормалното е за прдпочитане. И понеже аз му имам голяма вяра, навих се на нормално. Но няколко пъти си го питах не може ли поне епидурална, защото в нашия град и 2-те големи болници не се славят с много дащност по този въпрос. Та ако ти гарантира епидурална -навивай се. Тя много облекчава. Освен това наистина може да имаш многолеко раждане и тогава ще е много, много  по-добре от цезарово.
Разкъсванията не зависят от упойката според мен. Аз бях с епидурална, но ми направиха епизотомия та не мога да го коментирам от личен опит. Но моето бебе се роди почти 4кг и най-вече имаше доста голяма глава. Мисля, че и затова на мен раждането ми мина по-тежко...
За ханша не се притеснявай, ще ти направят цезарово, ако бебето не слезне.

Опитай се да не мислиш за раждането. Аз не можах, голяма бъзла бях. Но се оказа наистина безмислено да се тревожа цялата си бременност.
Говори пак с доктора си, обясни му страха си. Даже всеки път му казвай. Но трябва да му имаш доверие...

Tandoori, лично ме засегна. 
Би било добре да не обобщаваш за всички само по своите преживявания. Защото при мен беше далеч по-болезнено от най-ужасната ми бъбречна криза. За менструални болки даже не бих се сетила, като описание. А последния час и половина не различавах начало и край на контракциите.
И да крещях И при напъните. И по точно след неуспешен опит, когато бебето се връщаше назад. А мъжа ми беше през цялото време до мен, та и той е наясно какво преживях. 

Съгласна съм с теб обаче, че ако имаш леко раждане ще е  по-добре от секцио. Аз обаче не "ударих" шестицата от тото по въпроса. Все пак е добре, че при повечето от вас не е минало, както при мен...

marsy, гледам ти си раждала само със секцио. На каква база правиш сравнението?

Погледни си личните да не разводняваме темата.

И аз така мислех да  напиша, че това обобщение не е много на място. Зависи от конкретния случай. А четенето повярвай никак не ми е чуждо и точно благодарение на това все си казвах, този път ще мине леко. Е и този път не мина леко.
Аз имам опит и с цезарово и с вагинално сега.Е, честно за мен няма голяма разлика по възстановяването.Само дето единия път ме дърпаше коремната операция, а сега отдолу шевовете.И другата разлика е, че след секциото на 12тия ден и секс правихме. А сега не ми се струва, че скоро ще съм готова. Не мисля,че се възстанових по-бързо, а по-скоро със същото темпо.Което пак накланя везните в полза на нормалното раждане донякъде.
Само че първия път ми спестиха доста(тогава не мислех така) от гледна то4ка на изчакване, че сама не мога да постигна разкритие. А този път така ми увеличаваха системата, че въпреки епидуралната в момента в който системата започна да  върши работа по разкритието, то аз усещах контракциите. И това 14 часа след като бях отишла с болезнени контракции на 2 минути. Мога само да си представям какво ли е усещането за вида менструални болки без епидурална   И това при все че никога не съм имала непоносимост и страх от медицински интервенции, включително и стоматологи4ните вадения на нерви и др.

Но аз определено съм едно изключение предвид,че и двата пъти бебета бяха над 4кг,с големи глави и до последно стояха високо.

Съгласна съм с pepelyashka за 100те тояги на чужд гръб  

Преценявай как ти ще се чувстваш най-добре, за да бъде и беб4о добре!Успех на финала!

Да кажа само zа Германия, тук не съм 4увала zа секцио по желание, нито докторите, нито акуШерките са го споменавали до сега, нито при информационната ве4ер в родилното са говорила zа такъв концерт по желание.
Аz на 3.3. съм на консултация zа раждането в болницата (имам старо zаболяване на гърба, с4упена опаШка и диzлокация на преШлени та не се zнае дали Ще могат да ми сложат епидуралната или да ли въобЩе Ще мога да раждам нормално....а аz хи4 не искам секцио  ) и Ще попитам ако искаШ.

ТУК правят,
като специално в картона се вписва, че е пожелание.

Германия- мен ме питаха да си избера начин на раждане. Избрах спонтанно, но можеше и секцио като алтернатива. Това е за Хамбург. Моя приятелка- Инголстадт по желание роди с секцио. Тежко първо спонтанно раждане в Бг, много наплашена не искаше да ражда пак така спря се на секцио и така роди.
Хм, обобщенията наистина ги намирам странни. Не ми е прятно вече както преди да чета разкази за раждания точно поради тази причина. Така че бих посъветвала и теб babydoll да не обръщаш много внимание на такива разказчета.

Между другото и аз се питам защо всички известни личности в последно време раждат с секцио. И малко по малко намирам истината за себе си.

ami podobno zapo4nalo 8 sm razkritie iztekli vodi kontrakcii na 1 min i bebe koeto s goliamata si glava i presukana dvoina pupna i tn nama kak da izleze. imam ideia kakvo e, no iskam da mojeh da rodia normalno. zaradi vsichko tova produljih da rajdam s operacia i trite s presukani pupni i problem s dishaneto.

Не мисля, че ще те е яд на бебето. Аз след всичко, което преживах и след разкъсвания и епизиотомия,съответно дълговременно несядане на д-то, нито за момент не съм обвинявала бебо.Даже точно това обяснявах на съпругът ми,че макар дребния да е "виновникът" за всичките ми болки,то аз все му отдавах цялото си внимание. Дори и в болницата като беше в неонатологията(10 етажа далеч от мен) и през нощта ходех да го кърмя, въпреки че никой не ме е насилвал за това.

Мисля, че точно това ти притеснение бързо ще изчезне като докоснеш малкото си слънце.
Успех!

Герилин, всичкото това, което го описваш - го преживях и аз, но не ме стресна на бързо да си направим второто юначе дори ако трябва да го преживея наново всичко това
...за това babydoll не се притеснявай    щом е за децата ни - майката е готова на всичко, ще го разбереш като гушнеш нежното създание

Аз нямам още опит с яд на бебето, ама де, що съм чувала,
в момента на раждането жените ги е яд на таткото,
мразят го, проклетисват го, та чак не искат да чуят за него.
После обаче казват, че болката от раждането се преглъщала
и погледът на бебето, благоговеещо пред теб те карало да
забравях колко те е боляло. Като го изпитам, ще споделя, дали
са били прави жените, минали преди мен по тоя път.

Напротив - Миро бе до мен и ако не бе той, нямаше да се чувствам така сигурна и спокойна, да не говорим ,че ми помогна многооооо.

За пръв път чувам, че някой жени проклинат таткото в такива моменти

Чувала съм за родилки, които са ругаели бебето си и не са искали да го видят, но след раждането са си взимали детенцата, други да крещят, други да не крещят, други да ругаят половинките си, всичко е индивидуално.
След като те е страх от болката поискай обезболяващи.
Аз много исках да видя бебчето и поисках спинална вместо пълна упойка, обаче се наложи да ме упоят, в резултат на което през цялото време на операцията съм повтаряла името на мъжа ми и съм издавала звуци, наподобяващи оргазъм 
Така, че случаи всякъкви 

точно така 
5 часа след операцията се къпех сама    болките са 2/3 дни това е  беше ме страх от секциото който ми беше едвали не наложен от добри приятелки и раzбиращи във форума 
е гледах си бебоците сама 
успех

На въпроса ти: при вас не знам как е, в Австрия секциото по желание е разрешено със закон. След като раждах 15 часа, а от тях 7 бях в родилна зала и накрая ме изпратиха на секцио по спешност, мога да те посъветвам, никога да не си причиняваш операция по собствено желание. На мен ми беше много мъчно че не можах да родя естествено. И не мисли че при секциото няма болка.

Не се притеснявай какво ще си мислиш. Мен лично не ме беше яд нито на бебето, нито на мъжа ми. Просто ме болеше и исках всичко да свърши, но не съм била ядосана. Не съм ядосана и сега когато ме боли и имам някои усложнения като следствие от раждането. За мен няма връзка между моите болки и бебето ми. На него само му се радвам. Желая ти леко раждане (казват че имало и такова... )

Да, и на съпругът ми не ме беше яд никак даже!

Единствено чувство на досада изпитах към "шивачката".Все едно ,че тя ми беше виновна  за безкрайното шиене. А то естествено ми се стори безкрайно, щото исках да си гушна пак бебока.

  не се притеснявай!Да са ми живи и здрави 2 дечица родих нормално с епидурал.Дори ми се стори по-леко отколкото си представях.А да си призная и мен много ме беше страх.Мисля, че всичко зависи много и от акушерката-аз имах късмет и 2та пъти.