Здравейте, темата за куче и новородено е много актуална за мен, защото след няколко месеца ще имам бебе, а имаме пинчер вкъщи. В дебелите книги пише, че новороденото до края на първият месец е много уязвимо защото имунната му система е твърде крехка. Точно поради тази причина не е препоръчително да има куче в апартамента до минимум до навършване на 6 месечна възраст на бебенцето. От друга страна кученцето по-трудно ще приеме бебето след дълго отсъствие от вкъщи и ще ревнува и ще пробва да си "извоюва" територия. Съпругът ми е много привързан към кученцето и дори смята да го задържим, но от гледна точка на здравето на бебето според мен е рисковано. Много ви моля да ми дадете съвет, според вас кое е по-правилното решение!?
- Публикувана: 20 окт. 2014, 15:50 ч.
- Последно мнение: 27 май 2016, 22:29 ч.
Новородено бебче и куче?!
И двете ми деца отраснаха с куче и котка. През април очакваме третото си дете и в къщи отново имаме котка и куче /тайска котка и кокер шпаньол/. Не мисля че биха навредили по какъвто и начин на бебето и определено нямам намерение да се разделям с тях 
Освен това старата ми котка беше едниственото средство срещу коликите, което действаше безотказно
Освен това старата ми котка беше едниственото средство срещу коликите, което действаше безотказно 
Здравей!
Рядко се включвам и пиша, но тази тема ме вълнува много.
Имам бебе почти на седем месеца вече. От преди да се роди имаме две котки, едно куче и декоративен пор. Живеем в малък апартамент. И аз и мъжа ми сме ветеринарни лекари и за миг не съм си помисляла да се разделям с животните си, когато разбрах, че съм бременна. В началото в стаята на детето не пускахме котките, заради космите предимно. Постепенно започнаха да влизат и сега нямаме никакъв проблем. (Да чукна на дърво). В чужбина никога не е било въпрос дали може да живеят животни и дете. Разбира се, че може. Животното трябва да се обезпаразитява редовно, да се мие след разходка и първите срещи с детето да са винаги под наблюдение от възрастен. Възможно е животното да ревнува малко, но с времето ще свикне.
Рядко се включвам и пиша, но тази тема ме вълнува много.
Имам бебе почти на седем месеца вече. От преди да се роди имаме две котки, едно куче и декоративен пор. Живеем в малък апартамент. И аз и мъжа ми сме ветеринарни лекари и за миг не съм си помисляла да се разделям с животните си, когато разбрах, че съм бременна. В началото в стаята на детето не пускахме котките, заради космите предимно. Постепенно започнаха да влизат и сега нямаме никакъв проблем. (Да чукна на дърво). В чужбина никога не е било въпрос дали може да живеят животни и дете. Разбира се, че може. Животното трябва да се обезпаразитява редовно, да се мие след разходка и първите срещи с детето да са винаги под наблюдение от възрастен. Възможно е животното да ревнува малко, но с времето ще свикне.
Да, и у нас е така, с куче и котка. Кучето го осинових преди 4 години и още тогава ме питаха, ако имам дете какво ще стане с кучето. Както и тогава, така и сега не съм се и замисляла. А бебето от новородено е с кучето постоянно. Чак на 5 месеца започнаха да си обръщат внимание, кучето е едра порода, но пък незнайно защо се страхуваше от бебето 
Имаме ротвайлер и дете. Кучето беше първо. В последствие детето разви алергия към домашен прах, полен, кучета, котки и т.н. и т.н. Педиатърката въпреки, че беше против да гледаме бебето с кучето, "защото този звяр ще го изяде" 
каза категорично, че ако махнем кучето детето ще се травмира, а алергията няма да изчезне. Кучето остана с нас, алергията на детето не се влияе от животното. И сега сме си истинско семейство 
каза категорично, че ако махнем кучето детето ще се травмира, а алергията няма да изчезне. Кучето остана с нас, алергията на детето не се влияе от животното. И сега сме си истинско семейство 
Аз имам котарак. Със сина ми стояхме в родилното повече от 9 дена. Котаракът направо се беше поболял без мен.
Като се прибрахме бе силно впечатлен от бебето. Успяваше от време на време да се намъкне при него в стаята, но тези случаи бяха много редки. Даже се опитваше и да си при бебето.
Когато сина ми започна да шава повече котаракът реши, че това не е за него. По принцип си е страхлив, а сега още повече Когато сина ми е в хола котаракът гледа да е в стаята и обратно.
Като се прибрахме бе силно впечатлен от бебето. Успяваше от време на време да се намъкне при него в стаята, но тези случаи бяха много редки. Даже се опитваше и да си при бебето.
Когато сина ми започна да шава повече котаракът реши, че това не е за него. По принцип си е страхлив, а сега още повече
Когато сина ми е в хола котаракът гледа да е в стаята и обратно. 
Ние нямаме домашни любимци, но ако имахме със сигурност не бих се разделила с тях. Мисля, че е много важно и полезно за едно дете да расте с животно у дома. Родителите на съпруга ми имат куче (при това смеска от пинчер) и никога от както се е родил малкия не съм се и замисляла дали да го водя там. Кучето му е супер интересно, в началото когато беше по - малък тя милата си опитваше да установи контакт с него, лежеше под количката, много искаше да го види, да го близне. Сега вече той е на годинка, закачат се, опитва се да я дърпа за ушите, а тя милата не казва и гък... При моите родители пък има котарак, с него го
запознахме когато беше на 6-7 месеца може би, пак малкия се опита да му дърпа ушите. Котарака обаче запази страшно спокойствие и просто изчака малкия да свърши с терора преди да му се измъкне...
Така че със сигурност не бих се замислила за раздяла с любимец заради бебчето. Да, в началото може би е добре да се ограничат контактите, но само това... 
запознахме когато беше на 6-7 месеца може би, пак малкия се опита да му дърпа ушите. Котарака обаче запази страшно спокойствие и просто изчака малкия да свърши с терора преди да му се измъкне...
Така че със сигурност не бих се замислила за раздяла с любимец заради бебчето. Да, в началото може би е добре да се ограничат контактите, но само това...
Здравейте и от мен. Бременна съм в средата на осмия месец.В събота метях на кучетата на двора и моите две си играеха - имам 2 , отгледани от мен ротвайлера,които са ми като деца. Преди 2 години осинових 6 годишна ротвайлерка , отглеждана при ужасни условия. Тя стои вързана , защото е асоциална и жестоко хапе "моите сладки кученца". Изпънала докрай дългия си синджир , дойде да я галя. Обича ме,храня я добре,моите ръце я мият и галят,свикнала е да се храни от ръката ми. Клекнах до нея и я погалих,както стотици пъти преди това...Както говорех на мъжа ми да ни види колко се обичаме двете и че тя целува само мен,кучето ме удари силно с глава и ме захапа три пъти за лицето.Няма да описвам шока , болките , струйното кървене.Направена ми е пластична корекция. Бебето ми се задържа , дано стане голям и силен българин. Това куче скоро ще напусне дома ми , но...сега изпитвам страх и от моите!Аз , която съм мила дупета и опашки , която щедро раздавам обичта си и вниманието си , не смея да докосна любимите муцуни. А като дойде бебето ...Дайте ми малко кураж,имам нужда.
veliza71 , много съжалявам за преживяването ти.Адмирации и за това, че си осиновила и дала нов живот на кучето, но и сама каза, че тя асоциална и агресивна.Сам по себе си този факт е достатъчен, за да се замислиш, че може да последват неприятни сцени в някакъв момент.Преди да я осиновиш тя мина ли програма с треньор и тестове от кинолог , които да потвърдят, че е готова за осиновяване и може да съжителства с други кучета?Не те обвинявам, но не всяко куче с проблемно поведение става за нов живот в семейство, а животът на верига си е затвор..
Сега е нормално да си в шок, трябва да мине време, за да се успокоиш и да не пренасяш напрежението и страха върху останалите ти питомци.Важното е ти и бебето да сте добре.Дръж се, всичко ще е наред!
А по темата - синът ми израстна с немската ни овчарка, винаги са били комбина в игрите.Като беше бебе и спеше в количката, кучето с часове лежеше тихо до нея.
Сега е нормално да си в шок, трябва да мине време, за да се успокоиш и да не пренасяш напрежението и страха върху останалите ти питомци.Важното е ти и бебето да сте добре.Дръж се, всичко ще е наред!
А по темата - синът ми израстна с немската ни овчарка, винаги са били комбина в игрите.Като беше бебе и спеше в количката, кучето с часове лежеше тихо до нея.
veliza71, всичко е наред и ще бъде наред. Другите кучета, щом не са агресивни, няма да има пробем с бебето и с теб. Кураж.
Към авторката - съседите ни имат куче още от преди бебето им да се роди, а ние имаме котки. Няма проблем с животните, само че трябва да пазиш животното от бебето и после детето, че децата трудо се въздържат да не издивеят върху домашния любимец. Ние държахме бебето и котките първите 3 месеца в различни стаи, индиректно си обучаха, най-вече бебето с космите на котките, които ние разнасяхме по дрехите. Вече бебето е дете на 3, няма проблем. На съседите бебето също, то е на около година и нещо.
Към авторката - съседите ни имат куче още от преди бебето им да се роди, а ние имаме котки. Няма проблем с животните, само че трябва да пазиш животното от бебето и после детето, че децата трудо се въздържат да не издивеят върху домашния любимец. Ние държахме бебето и котките първите 3 месеца в различни стаи, индиректно си обучаха, най-вече бебето с космите на котките, които ние разнасяхме по дрехите. Вече бебето е дете на 3, няма проблем. На съседите бебето също, то е на около година и нещо.
Здравейте,
и ние си имаме куче, лабрадор, на 6 години, прекрасно същество, обилно ръсещо косми навсякъде. Все още нямаме бебок, но винаги мисля как ще се справим с козината по земята, когато имаме бебе и най-вече когато то започне да лази
Защото просто е някакъв ужас - пускам прахосмукачка и след 1 час вече тук там козината на Арчи се забелязва по пода.. Как се справяте с този проблем? Вредно ли е, опасно ли е?
Иначе други опасения нямам - щом кучето се обезпаразитява редовно, ваксинира и къпе след всяка разходка не би трябвало да има проблем. А пък за нрава му въобще не се тревожа - той ще ми е най-добрата и грижовна детегледачка, готова за игри денонощно.
и ние си имаме куче, лабрадор, на 6 години, прекрасно същество, обилно ръсещо косми навсякъде. Все още нямаме бебок, но винаги мисля как ще се справим с козината по земята, когато имаме бебе и най-вече когато то започне да лази
Защото просто е някакъв ужас - пускам прахосмукачка и след 1 час вече тук там козината на Арчи се забелязва по пода.. Как се справяте с този проблем? Вредно ли е, опасно ли е?Иначе други опасения нямам - щом кучето се обезпаразитява редовно, ваксинира и къпе след всяка разходка не би трябвало да има проблем. А пък за нрава му въобще не се тревожа - той ще ми е най-добрата и грижовна детегледачка, готова за игри денонощно.
Моето бебе е на 3 месеца и още от първия си ден след изписването е с кучето, даже в една стая.
Куч е белгийска овчарка, не е малка.
За нищо на света не бих лишила бебето си от такава прекрасна компания като кучето!
П.П. Не съм чела останалите коментари, но мога да си представя как истеричните мамички съветват авторката да разкара възможно най- скоро "проклетото животно", защото света ще свърши ако съжителстват заедно бебе и куче.
Куч е белгийска овчарка, не е малка.
За нищо на света не бих лишила бебето си от такава прекрасна компания като кучето!
П.П. Не съм чела останалите коментари, но мога да си представя как истеричните мамички съветват авторката да разкара възможно най- скоро "проклетото животно", защото света ще свърши ако съжителстват заедно бебе и куче.
Здравейте и от мен. Бременна съм в средата на осмия месец.В събота метях на кучетата на двора и моите две си играеха - имам 2 , отгледани от мен ротвайлера,които са ми като деца. Преди 2 години осинових 6 годишна ротвайлерка , отглеждана при ужасни условия. Тя стои вързана , защото е асоциална и жестоко хапе "моите сладки кученца". Изпънала докрай дългия си синджир , дойде да я галя. Обича ме,храня я добре,моите ръце я мият и галят,свикнала е да се храни от ръката ми. Клекнах до нея и я погалих,както стотици пъти преди това...Както говорех на мъжа ми да ни види колко се обичаме двете и че тя целува само мен,кучето ме удари силно с глава и ме захапа три пъти за лицето.Няма да описвам шока , болките , струйното кървене.Направена ми е пластична корекция. Бебето ми се задържа , дано стане голям и силен българин. Това куче скоро ще напусне дома ми , но...сега изпитвам страх и от моите!Аз , която съм мила дупета и опашки , която щедро раздавам обичта си и вниманието си , не смея да докосна любимите муцуни. А като дойде бебето ...Дайте ми малко кураж,имам нужда.
Здравейте отново. Много благодаря за топлотата и съветите ви. Раните ми бавно преминават,но по- страшното е , че се боря със страха от собствените ми кучета , които съм отгледала с всичката си любов. Те усещат , че не ги гушкам и целувам като преди и това много ги натъжава и обърква. При всички положения ще се отърва от ухапалото ме осиновено куче , не мога да я приспя , защото ...просто не мога ! Но ще се преборя със страха си и ще продължа да отглеждам моите си "бебета ".
И ние чакаме бебе края на януари и въпросът с кучето доста ме притеснява,защото има мноооого дълга козина(аляски маламут е кучето),която се завира навсякъде.Има ли опасност бебето да развие някаква алергия покрай животното?
Точно обратното, като расте детето с животното, ще развие имунитет към разни алергии
А и нали имате прахосмукачка
Определено доста чистене ме чака
Ние покриваме леглото на малкия, но котките редовно се пъхат под покривалото.
Няма да казвам как детето се прави на котка и й носи играчките на котките.
И ние имаме куче, кокерка на 4г, знаехме, че ще се стигне до бебе някой ден и беше ясно, че ще намерим начин да ги съчетаем, а и мисля, че е добре за детето да израстне със животно.
Сега съм бременна в края на трети месец и се чудим как точно ще стане схемата.
За сега сме в гарсониера, кучето винаги е било в нашата стая, не понася да стои отделно. Не, че лае и драска, но тъжи и при всеки възможен момент се вмъква при нас.
Плюс това тя не само, че трябва да е в нашата стая, ами трябва да е или на леглото ни, или на дивана, в никакъв случай на земята
Вечер винаги е под завивките ни, много е зиморничева и макар климатика да е постоянно на 25 градуса, тя трябва да е завита и на топло.
От както забременях и забранихме да се качва на леглото, в началото беше шокирана и правеше опит след опит, сега чат пат се качва, казвам и да слиза и се връща обратно. Но няма ли ни в стаята веднага се разполага Иначе сега мястото и е на дивана, но скоро и от там трябва да я изместим и да я пробваме в кучешкото и легло, което стои непотребно от както е бебе.
Това е планът ни, като цяло - постепенно изкарване от леглото ни, постепенно приучаване да си спи в леглото и поставянето му на земята и след това евентуално отделяне в коридора, което според мен ще е най-трудно.
Иначе имаме прахосмукачка робот, ще се чисти ежедневно, ще се тупа и бърше, няма как. Просто тя пуска косми целогодишно и ми се иска поне първите месеци да не затупа бебето с тях, пък после вече е ясно, че ще се върне пак в стаята.
Мислехме си за решетка на вратата, но така всички косми от коридора пак ще влизат вътре, тя не ми пречи като присъствие, просто космите ще ме изнервят... и така... ще видим.
Сега съм бременна в края на трети месец и се чудим как точно ще стане схемата.
За сега сме в гарсониера, кучето винаги е било в нашата стая, не понася да стои отделно. Не, че лае и драска, но тъжи и при всеки възможен момент се вмъква при нас.
Плюс това тя не само, че трябва да е в нашата стая, ами трябва да е или на леглото ни, или на дивана, в никакъв случай на земята
Вечер винаги е под завивките ни, много е зиморничева и макар климатика да е постоянно на 25 градуса, тя трябва да е завита и на топло.
От както забременях и забранихме да се качва на леглото, в началото беше шокирана и правеше опит след опит, сега чат пат се качва, казвам и да слиза и се връща обратно. Но няма ли ни в стаята веднага се разполага
Иначе сега мястото и е на дивана, но скоро и от там трябва да я изместим и да я пробваме в кучешкото и легло, което стои непотребно от както е бебе.Това е планът ни, като цяло - постепенно изкарване от леглото ни, постепенно приучаване да си спи в леглото и поставянето му на земята и след това евентуално отделяне в коридора, което според мен ще е най-трудно.
Иначе имаме прахосмукачка робот, ще се чисти ежедневно, ще се тупа и бърше, няма как. Просто тя пуска косми целогодишно и ми се иска поне първите месеци да не затупа бебето с тях, пък после вече е ясно, че ще се върне пак в стаята.
Мислехме си за решетка на вратата, но така всички косми от коридора пак ще влизат вътре, тя не ми пречи като присъствие, просто космите ще ме изнервят... и така... ще видим.
Здравейте. Ние също си имаме бебе на 11 месеца и куче порода коли. От първия ден бебе и куче са заедно, макар, че първия месец кучо го бе страх да влезе в стаята където е тя. Той ръси косми - абсолютно всеки ден мия пода. Единствената разлика преди и след бебето е че Майки (кучето) вече не се качва по диваните и кревата. На беба не й позволявам да лази на пода а само в кошара или на спалнята. Иначе Майки възприе беба добре и даже сега не може да й се скараме, защото веднага той започва да лае в нейна защита. Като види че тръгваме на разходка не ни пуска да излезем ако не го вземем с нас. Постоянно ходи около проходилката и иска да я близва по главата и ръчичките и аз не го спирам въобще. Смятам че алергиите се появяват при деца, които ги държат в стерилна обстановка. Все пак да кажа, че кучето ми е ваксинирано и обезпаразитено вътрешно и външно. Никога не бих се разделила с моя Майки, за мен той е моето първо бебе.
При всички положения ще се отърва от ухапалото ме осиновено куче , не мога да я приспя , защото ...просто не мога !
Много хубава теме и ни я чакаме бебче през май ,и си имаме един космат приятел .Кавалер кинг всички ни питат какво ще правим ще го махнем ли или др .Но ни я сме решили че остава все пак и двамата сем отраснали с домашни любимци а и бебо от малко ще ги обича.Ай имунитета се засилвал .
Ние държахме 3 месеца котките и детето в различни стаи, но апартамента ни е голям и котките нямаха традиция да обикалят из спалните. Виж, сега покрай детето, вече са навсякъде, детето ги пуска при него.
Но пък косми сме носили при новороденото, няма проблем с тях.
Доста зор видехме да научим детето, че не се играе с котешката тоалетна и не се яде и пие храната и водата на котките.
Е, все детето и малката котка бъркат и пият котешката вода и така докато ги хвана. 
Но пък косми сме носили при новороденото, няма проблем с тях.
Доста зор видехме да научим детето, че не се играе с котешката тоалетна и не се яде и пие храната и водата на котките.
Е, все детето и малката котка бъркат и пият котешката вода и така докато ги хвана.
Здравейте.Аз имам женски Ротвайлер на 4 год. ( това ми е любимата порода) имаме и бебе на 1.2 мес. На третата седмица след раждането куче и бебе заживяха заедно.той си стоеше предимно в леглото, а аз чистех постоянно.нямаше никакви проблеми.на 5-6 мес го сложих в проходилка и така се " спасихме" до някъде от космите.сега вече не можеш да го спреш.бърка и в устата, хапе и ушите...лудница.
При майка ми имаме още три кучета и две котки.няма никакви проблеми.
При майка ми имаме още три кучета и две котки.няма никакви проблеми. 
Ние сме с бебо и немска овчарка
Много ги обичам и двамата и не обръщам никакво внимание на молби да съм махнела кучо, защото и аз съм израстнала с кучета и знам, че само хубави неща могат да произлязат от това съжителство:)))
Успех на чудещите се бременни и не се оставяйте да ви разделят с кучето ви
Много ги обичам и двамата и не обръщам никакво внимание на молби да съм махнела кучо, защото и аз съм израстнала с кучета и знам, че само хубави неща могат да произлязат от това съжителство:)))
Успех на чудещите се бременни и не се оставяйте да ви разделят с кучето ви
Ние сме с дете-8 г, бултериер и чакаме бебе.
Кучето е първо-на 10 г,когато доведохме бебето бяхме hf преместили от спалнята,но веднага ги запознахме.Горкото куче какво е изтърпяло от детето само то си знае-жива играчка,но и до ден днешен са постоянно заедно и спят в една стая.
Чистенето е всекидневно,но се свиква
Кучето е първо-на 10 г,когато доведохме бебето бяхме hf преместили от спалнята,но веднага ги запознахме.Горкото куче какво е изтърпяло от детето само то си знае-жива играчка,но и до ден днешен са постоянно заедно и спят в една стая.
Чистенето е всекидневно,но се свиква
Ние също имаме куче. Малка калпазанка, дребна порода. Бременна съм в 4 месец. Зор видях със свекитата, докато разберат, че кучето не мърда от къщи. Незнам как ще я свикваме да спи в къщата си, а не при нас на леглото. Мъка ще е да я отделим от стаята за известно време. Смятам че 1-2 месеца ще е достатъчно.
Ние също имаме куче. Малка калпазанка, дребна порода. Бременна съм в 4 месец. Зор видях със свекитата, докато разберат, че кучето не мърда от къщи. Незнам как ще я свикваме да спи в къщата си, а не при нас на леглото. Мъка ще е да я отделим от стаята за известно време. Смятам че 1-2 месеца ще е достатъчно.
Кученцето ни спи при нас в момента и е станал много миличък и добър. Според мен по някакъв начин усеща, че съм бременна и е много по-внимателен. За сега смятам, да го задържим, като единствената промяна ще е да си спинка в неговата кошница в кухнята. Това ще е необходимо за да може хем той да свикне с бебето, когато се появи, хем бебенцето да се климатизира към средата.
Ние сме с малтийска болонка. 12 годишна е вече. Не сме я отделяли за миг от къщи. Дори докато малката спеше при нас, кучето доброволно се изнесе на една голяма възглавница на пода. Сега пак е така, ако малката спи с мен, кучето си спи на земята. Иначе се завира между мен и мъжа ми.
Като се прибрахме от родилното още от вратата кленах при нея, за да може да я подуши. След това й дадох едно от бебешките бодита, за да свикне с миризмата. Подмята го няколко месеца, едвам успях да го докопам да го изхвърля. Постоянно го мъкнеше със себе си.
Имаше стол до бебешкото легло. Там се качваше и наблюдаваше какво става вътре. Ако бебето плачеше и не съм в стаята, кучето веднага идваше при мен и ме подканваше да я последвам. Не даваше непознати да се доближат до бебето. Можеше само в случай, че аз или мъжа ми сме там, или пък ние сме им дали бебето на ръце.
Въпреки тормоза, който е преживяла от малката, продължава да а пази, за което съм й много благодарна.
Моите родители ми приложиха голям натиск за това, как трябва да разкарам кучето, но не им се получи. Щяла да изяде бебето, докато не съм в стаята. Щяла да я хапе, много косми имало и т.н. Малката има здравословен проблем, заради който естествено кучето е виновно, но вече свикнаха и спряха да ми дуднат на главата.
Извинявам се за дългия пост
Като се прибрахме от родилното още от вратата кленах при нея, за да може да я подуши. След това й дадох едно от бебешките бодита, за да свикне с миризмата. Подмята го няколко месеца, едвам успях да го докопам да го изхвърля. Постоянно го мъкнеше със себе си.
Имаше стол до бебешкото легло. Там се качваше и наблюдаваше какво става вътре. Ако бебето плачеше и не съм в стаята, кучето веднага идваше при мен и ме подканваше да я последвам. Не даваше непознати да се доближат до бебето. Можеше само в случай, че аз или мъжа ми сме там, или пък ние сме им дали бебето на ръце.
Въпреки тормоза, който е преживяла от малката, продължава да а пази, за което съм й много благодарна.
Моите родители ми приложиха голям натиск за това, как трябва да разкарам кучето, но не им се получи. Щяла да изяде бебето, докато не съм в стаята. Щяла да я хапе, много косми имало и т.н. Малката има здравословен проблем, заради който естествено кучето е виновно, но вече свикнаха и спряха да ми дуднат на главата.
Извинявам се за дългия пост
Здравейте.. Понеже виждам, че повечето от мамите с бебе и животно са си имали животното преди бебето.. А моето бебе е на 6 месеца почти и искам да си вземем кученце.. какво ще кажете? немога да убедя ММ, хем искам пинчерче, с късо косъмче, не е някое огромно куче с 6,7 см. косъм и немога да го убедя.. Давайте доводи, с които да го убедя моля ви. Аз съм живяла доста години на село и немога така без животно, и неискам и детето да расте така.. аз съм на мнение, че трябва от малка да свиква.. ако ще има алергии, ще гии има но не защото е имало животно... ММ с този аргумент ми излиза, че животните в малка възраст могат да отключат алергии,които може и да не се проявят. Благодаря ви предварително
Здравейте.. Понеже виждам, че повечето от мамите с бебе и животно са си имали животното преди бебето.. А моето бебе е на 6 месеца почти и искам да си вземем кученце.. какво ще кажете? немога да убедя ММ, хем искам пинчерче, с късо косъмче, не е някое огромно куче с 6,7 см. косъм и немога да го убедя.. Давайте доводи, с които да го убедя моля ви. Аз съм живяла доста години на село и немога така без животно, и неискам и детето да расте така.. аз съм на мнение, че трябва от малка да свиква.. ако ще има алергии, ще гии има но не защото е имало животно... ММ с този аргумент ми излиза, че животните в малка възраст могат да отключат алергии,които може и да не се проявят. Благодаря ви предварително
Можеш да му кажеш, че алергии се отключват от различни видове храни, препарати, домашен прах и много други неща.
Ние също чакаме бебче и имаме куче, но дори за миг не съм си помисляла да се разделям с кучето.
А истината за алергиите е че кучетата дори предпазват от появата на такива при бебета и малки деца и повишават имунитета на бебетата още по време на вътре-утробното развитие
Така че няма от какво да се притесняваш, стига да спазваш добра хигиена на кучето, да го ваксинираш и обезпаразитяваш редовно !!
http://www.webmd.com/children/news/20120709/many-babies-healthie … n-homes-with-dogs
А истината за алергиите е че кучетата дори предпазват от появата на такива при бебета и малки деца и повишават имунитета на бебетата още по време на вътре-утробното развитие
Така че няма от какво да се притесняваш, стига да спазваш добра хигиена на кучето, да го ваксинираш и обезпаразитяваш редовно !!
http://www.webmd.com/children/news/20120709/many-babies-healthie … n-homes-with-dogs
Аз бих изчакала детето малко да поотрасне, преди да взема куче, освен ако бебето не емного кротко и лесно за гледане. Просто малкото куче изисква много внимание, разходки по 5-6 пъти на ден, обучение, не знам дали с малко бебе ще имате време за това.
По първоначлната тема куче и бебе след това- твърдо съм ЗА. Хубаво е детето да расте с животно, а според по-новите теории това се отразява добре и здравословно. Единствено бих дала като съвет кучето да се обучи добре предварително, например да не спи в леглото с родителите, даже ако може да не влиза в спалнята; да знае команда "на място" и "не", за да е по-лесно за всички.
Аз като забременях научих кучето да не влиза в стаята, в която ще спим тримата с бебето. Начинът е да го спирате първо с ръце на прага и с НЕ и ако не прекрачи, награда. Постепенно се отдалечавате и го оставяте "на място" пред вратата и т.н. Моят куч до днес обича да ляга на прага и да ни гледа, ако вратата е отворена.
Косми ще има, надявам се да не са проблем, моето бебе е още малко (на 3 месеца) и вече му откривам косми и по дрешките. А чистим редовно и решим кучето, но то просто е космата порода.
По първоначлната тема куче и бебе след това- твърдо съм ЗА. Хубаво е детето да расте с животно, а според по-новите теории това се отразява добре и здравословно. Единствено бих дала като съвет кучето да се обучи добре предварително, например да не спи в леглото с родителите, даже ако може да не влиза в спалнята; да знае команда "на място" и "не", за да е по-лесно за всички.
Аз като забременях научих кучето да не влиза в стаята, в която ще спим тримата с бебето. Начинът е да го спирате първо с ръце на прага и с НЕ и ако не прекрачи, награда. Постепенно се отдалечавате и го оставяте "на място" пред вратата и т.н. Моят куч до днес обича да ляга на прага и да ни гледа, ако вратата е отворена.
Косми ще има, надявам се да не са проблем, моето бебе е още малко (на 3 месеца) и вече му откривам косми и по дрешките. А чистим редовно и решим кучето, но то просто е космата порода.
Ама разбира се че ДА. Домашните любимци са си част от семейството. И ние сме имали котка и никакви проблеми... даже сега се сещам за едно детско филмче - "Лейди и скитника", може да сте го гледали с децата. Там е разказана историята на ражданетона едно бебе от гледна точка на кучето в семейството
Ние сме с лабрадор, осиновихме я на 4г, лятото, тъкмо бях направила теста за бременност. От самото начало не й се позволява да се качва по легла и дивани, не толкова заради бебето, а че е голяма и лятото пускаше страшно мноооооого косми. Децата се търкалят при нея и си играят. В детската стая влиза много рядко, то и децата я ползват предимно за спане, само там е с килим, в останалите стаи сме с плочки, та е по-лесно за чистене. Тя е толкова добра и послушна (все пак е и тренирана преди да я вземем), че изобщо не се притеснявам за бебето. Лятото наше приятелско дете на година и половина я язди, бърка й в ушите, устата, тя дори не избяга (а ако се случи момчетата да се боричкат по-грубо с нея се измъква и премества).
Само не знам дали ще успея да я науча да се разхожда с мен с каишка, закачена на количката. Тя върви редом и изпълнява команди, но ако някое едро куче залае се е случвало да скочи или пък от любопитство тича да си играе. А е все пак 35 кила, да не повлече и мен, и количката с бебето.
Само не знам дали ще успея да я науча да се разхожда с мен с каишка, закачена на количката. Тя върви редом и изпълнява команди, но ако някое едро куче залае се е случвало да скочи или пък от любопитство тича да си играе. А е все пак 35 кила, да не повлече и мен, и количката с бебето.
Ние сме с лабрадор, осиновихме я на 4г, лятото, тъкмо бях направила теста за бременност. От самото начало не й се позволява да се качва по легла и дивани, не толкова заради бебето, а че е голяма и лятото пускаше страшно мноооооого косми. Децата се търкалят при нея и си играят. В детската стая влиза много рядко, то и децата я ползват предимно за спане, само там е с килим, в останалите стаи сме с плочки, та е по-лесно за чистене. Тя е толкова добра и послушна (все пак е и тренирана преди да я вземем), че изобщо не се притеснявам за бебето. Лятото наше приятелско дете на година и половина я язди, бърка й в ушите, устата, тя дори не избяга (а ако се случи момчетата да се боричкат по-грубо с нея се измъква и премества).
Само не знам дали ще успея да я науча да се разхожда с мен с каишка, закачена на количката. Тя върви редом и изпълнява команди, но ако някое едро куче залае се е случвало да скочи или пък от любопитство тича да си играе. А е все пак 35 кила, да не повлече и мен, и количката с бебето.
Само не знам дали ще успея да я науча да се разхожда с мен с каишка, закачена на количката. Тя върви редом и изпълнява команди, но ако някое едро куче залае се е случвало да скочи или пък от любопитство тича да си играе. А е все пак 35 кила, да не повлече и мен, и количката с бебето.
Хайде да се похваля момичета.. Убедих го ММ.. и сега от едни приятели ще взимаме мини пинчерче, хем е дребно, ако беше някой лабрадор примерно(аз такова искам) ако легне върху малката.. няма да я намерим... хем с по късо косъмче, да не мърмори ММ, че навсякъде има косми.. Благодаря ви.. Без вас надали щеше да се навие.. Целувки от мен и лек и спокоен ден
За мен лабрадор е много по-подходяща порода за деца, лесно се обучават, умни са, без никаква агресия и са семейни кучета, които обичат да играят с деца. Но ако вече сте го решили, успех и дано ви донесе много радост кучо
Подкрепям!Лабрадор няма да легне върху дете, освен ако не иска да го предпази от нещо.
Пинчерът не е подходяща порода за семейства с малки деца. Това са крехки, нервни, трудно обучаеми кучета, които в по-голямата си част имат и Наполеонов комплекс. След като детето проходи, трябва нон-стоп да ги дебнеш, за да не нарани не кучето детето, а детето - кучето. Казвам го като горд стопанин вече на втори пинчер, в сегашна комбинация с кокер и 2-годишно дете.
И аз харесвах и исках пинчер, или съвсем дребна порода, но за децата е много по-добре, на тях им трябва голямо животно, с което да играят, не да викам по тях да го пазят да не го смачкат. При нас на етажа има 2 пинчерчета и много им се радваме, но са такива пискливци... За едното стопанката не смее да го пусне в коридора, че било много злобно. То до нашата лабка, това малкото е като въшчица, ама се дзвери.
Но пък голямото куче пуска мнооого косми и не става да си го гушнеш в леглото. Като порастнат децата искам да си вземем някое дребничко, но не пинчер, че са звънчета.
То до нашата лабка, това малкото е като въшчица, ама се дзвери. Но пък голямото куче пуска мнооого косми и не става да си го гушнеш в леглото. Като порастнат децата искам да си вземем някое дребничко, но не пинчер, че са звънчета.
Ние имаме пинчер и мога да кажа, че не са подходящи за деца. Много са ревниви за внимание и са много страхливи кучета, което ги прави и агресивни. В момента нашият пинчер е на две години и половина и ми бяха нужни 9 месеца да го превъзпитам, да е по- спокоен и умерен в отношенията както с околните така и с децата. Все още не може да приеме големият син на мъжа ми, който е на 8 годиники. Моята препоръка за порода подходяща за семейство с деца е английски булдок. Много умни и доброжелателни. В миналото са били обучавани да пазят децата в двора на богатите аристократи.
Ние имаме пибулка на почти 7 години която е много добра но и много ревнива - дори и от нас двамата.Честно казано малко се притеснявахме как ще реагира на бебето, дали ще се чувства пренебрегната и прочие. Да но се случи точно обратното - само ходи да го проверява, да го близне по крачето, когато се разплаче първа отива да види защо. А той само като я види и започва да се смее и веднага забравя за какво плаче. Голяма любов са - той само иска да я мачка и пипа а тя да го ближе и да му дава лапа Всички ни казваха да я махнем но за нас тя си е като дете. Не мога да си представя да я няма или малкия да не е около нея. 
А той само като я види и започва да се смее и веднага забравя за какво плаче. Голяма любов са - той само иска да я мачка и пипа а тя да го ближе и да му дава лапа Всички ни казваха да я махнем но за нас тя си е като дете. Не мога да си представя да я няма или малкия да не е около нея.
Пит булите са малко невнимателни понякога, но иначе са страшни с децата. Моя пит е на 4г. а Калоян на 11м. ГОЛЯМА любов са. Коко проходи на 9м. само и само да докопа кучето. Яко чистене пада, но вече не ми прави впечатление косми ли чистя или размазани банани. С две ръце съм ЗА - куче и дете. Доказано е,че децата отглеждани с куче развиват резистентност към повече от 500 вида вредни бактерии, сравнено с деца без домашни любимци
Оооо да чистенето след толкова години никак не ми прави впечатление - всеки ден като стана , правя едно кафе и след това пускам прахосмука. Яде скъпа храна, решиме я по 2 пъти на ден..но косми си има- няма как. Даже мм е алергичен към нея и алерголожката все му се кара но не - от 2 години си слага инжекций и се бори с алергията но кучето си остава при нас.
Аз имах куче когато родих чихуахуа още си го имам. Първия месец се стараех да са в различни стаи, но от втория кучето си спи при нас на леглото, от време на време взимам и бебето при нас, колкото по- бързо свикнат толкова по добре. Няма никакви алергии малкия, дано и да няма.
Здравейте, момичета, да се присъединя и аз към темата. Бременна съм в 4 месец с близнаци, живея в апартамент и имаме 2 котки и 1 куче. С моят мъж не даваме на никой да ни говори глупости как трябва да махнем животните. Те са с нас и остават с нас. Ще станем едно голямо и весело семейство-все едно ще бъдем с 5 бебета
Ами освен и аз да се разпиша. С бебе на 2 месеца сме и 3 котки, риби и куче с епилепсия. Както се разбира съм абсолютно ЗА животните и децата:) Дори от първият ден вкъщи не са разделяни животните от бебето. Котките проявиха по-голям интерес, понякога искат да лягат до нея, ако е на нашата спалня, но кучето хич и не я забелязва. там обаче е заради лекарствата, които пие за епилепсията, малко е като предрусала... Иначе чистенето е яко, всеки ден прахосмукачка, моп, а понякога и по два пъти, ама няма как.
След няколко месеца ще имаме бебе. А в момента имаме 2 ротвайлера. Попринцип са на двора, но стоят основно на верандата (по топло и е и е сухо). При всяко отваряне на вратата в къщата влизат косми... Няма как да се преборя с това дори и да чистя по цял ден. В къщата има повече техни косми, отколкото мои. Обичам тези животни и не бих се разделила с тях за нищо на света. Непрекъснато се галим и играем, въпреки че са супер мръсни. Няма как да ги поддържам чистички и парфюмирани, след като са непрекъснато навън. През зимата пък е невъзможно да ги къпем, защото е студено и ще ги разболеем. Но пък има сапуни и прах за пране. Не мога да си представя как ще отглеждам детето си без тях - те са част от семейството. През лятото сме нон-стоп навън, т.е. бебето също ще е навън, т.е. ще е в постоянен контакт с кучетата. Дори и през първият месец да го държа вътре, после не смятам да ограничавам контактите. Подозирам, че родителите ми и бабите ще нададат вой по този въпрос, защото те винаги са били против животните, но решението си е мое и на мъжа ми.
За живеещите в апартамент мисля, че не е проблем достъпът на домашният любимец до стаята с бебето да се ограничава през първият месец. Освен това хигиената е на доста по-високо ниво, защото животното не е непрекъснато навън и не е проблем след разходка да се измият само лапите. Когато животното е на топло може да се къпе и по-често, без това да застрашава здравето му.
В крайна сметка всичко е индивидуално. Има хора, които без да се замислят биха изхвърлили домашният си любимец при поява на бебе. За мен такова нещо е недопустимо, но хора разни
Обичам тези животни и не бих се разделила с тях за нищо на света. Непрекъснато се галим и играем, въпреки че са супер мръсни. Няма как да ги поддържам чистички и парфюмирани, след като са непрекъснато навън. През зимата пък е невъзможно да ги къпем, защото е студено и ще ги разболеем. Но пък има сапуни и прах за пране. Не мога да си представя как ще отглеждам детето си без тях - те са част от семейството. През лятото сме нон-стоп навън, т.е. бебето също ще е навън, т.е. ще е в постоянен контакт с кучетата. Дори и през първият месец да го държа вътре, после не смятам да ограничавам контактите. Подозирам, че родителите ми и бабите ще нададат вой по този въпрос, защото те винаги са били против животните, но решението си е мое и на мъжа ми.За живеещите в апартамент мисля, че не е проблем достъпът на домашният любимец до стаята с бебето да се ограничава през първият месец. Освен това хигиената е на доста по-високо ниво, защото животното не е непрекъснато навън и не е проблем след разходка да се измият само лапите. Когато животното е на топло може да се къпе и по-често, без това да застрашава здравето му.
В крайна сметка всичко е индивидуално. Има хора, които без да се замислят биха изхвърлили домашният си любимец при поява на бебе. За мен такова нещо е недопустимо, но хора разни
Здравейте дами, темата е малко забравена, но реших да се включа. Чакаме бебе, а вкъщи имаме ротвайлерка на 5 години. Има малко особен нрав и наистина ще положа усилия да стане по социална , живеем в къща и тя стои на двора, което изключва чести разходки сред хора. Ивеждаме я предимно в гората, защото ни е близо и не се налага да слагаме каишка. Притеснена съм как ще приеме новия член на нашето семейство, а много ми се иска да подходя правилно и да я предразположа . Вързана е , защото копае оградата и излиза сама навън. В игрите е доста ревнива и често ръмжи и бърчи нос когато искаш да и вземеш нещо, настървява се .... едва ли ще допусна игра с детето, защото е много тромава и дори да не иска ще го блъсне, настъпи и прочие . Моля, дайте ми съвет как да подходя при първата им среща , искам да съм спокойна , защото ако усети притеснението ми ще приеме, че детето е причината за моята нервност и ще премине в отбранителен режим....
Чакаме бебе, а вкъщи имаме ротвайлерка на 5 години. Има малко особен нрав и наистина ...... Вързана е , защото копае оградата и излиза сама навън. В игрите е доста ревнива и често ръмжи и бърчи нос............ причината за моята нервност и ще премине в отбранителен режим....
Това го пиша с мисълта, че това не е порода с която човек може да си прави експерименти! И вие най добре може да прецените дали кучето може да съжителства с детето! Успех!
Ротвайлерите са изключително интелигентни животни - не я подценявайте
Нашата е на 7 години. Още първият път, в който синът ми се разплака, след като се прибрахме от болницата тя разбра, че това е бебе и е новият член на семейството. Първите 3 седмици скимтеше под прозорцете, когато малкият плачеше. Сега ми е смешно, но тогава главата ми беше станала на балон Няколко пъти сме го оставяли да я "гали", т.е. щипе, скубе и бърка в очите. Не реагира изобщо. Дори не се дърпа. Мъжкият (на почти 2 години) също е внимателен по свое му - т.е. не скача върху бебето Души го, проскимтява, но до там. И нашите са гледани на двора и освен гостите ни (вярно, че честичко идват хора вкъщи) нямат кой знае какви социални контакти. На разходка ги водих последно, като бях бременна в 7-мия месец и то в гората до нас (после ме беше страх вече, че ще ме съборят, защото бях станала супер нестабилна), а детето вече е на 8 месеца.
Нашата е на 7 години. Още първият път, в който синът ми се разплака, след като се прибрахме от болницата тя разбра, че това е бебе и е новият член на семейството. Първите 3 седмици скимтеше под прозорцете, когато малкият плачеше. Сега ми е смешно, но тогава главата ми беше станала на балон
Няколко пъти сме го оставяли да я "гали", т.е. щипе, скубе и бърка в очите. Не реагира изобщо. Дори не се дърпа. Мъжкият (на почти 2 години) също е внимателен по свое му - т.е. не скача върху бебето Души го, проскимтява, но до там. И нашите са гледани на двора и освен гостите ни (вярно, че честичко идват хора вкъщи) нямат кой знае какви социални контакти. На разходка ги водих последно, като бях бременна в 7-мия месец и то в гората до нас (после ме беше страх вече, че ще ме съборят, защото бях станала супер нестабилна), а детето вече е на 8 месеца.
Здравейте дами, темата е малко забравена, но реших да се включа. Чакаме бебе, а вкъщи имаме ротвайлерка на 5 години. Има малко особен нрав и наистина ще положа усилия да стане по социална , живеем в къща и тя стои на двора, което изключва чести разходки сред хора. Ивеждаме я предимно в гората, защото ни е близо и не се налага да слагаме каишка. Притеснена съм как ще приеме новия член на нашето семейство, а много ми се иска да подходя правилно и да я предразположа . Вързана е , защото копае оградата и излиза сама навън. В игрите е доста ревнива и често ръмжи и бърчи нос когато искаш да и вземеш нещо, настървява се .... едва ли ще допусна игра с детето, защото е много тромава и дори да не иска ще го блъсне, настъпи и прочие . Моля, дайте ми съвет как да подходя при първата им среща , искам да съм спокойна , защото ако усети притеснението ми ще приеме, че детето е причината за моята нервност и ще премине в отбранителен режим....
Ако можете, поправете първо вашите грешки. Сами сте написали, че не я водите сред хора и други животни и не я разхождате често. Поне едната разходка нека стане на по-социално място (започнете в час, в който няма много хора, например рано сутрин и постепенно увеличавайте разсейващите фактори, както се прави при социализация с куче-бебе- първо на двора, после в малка градинка без хора, после в по-голяма с малко хора, после с хора и кучета и трамваи и т.н.).
Ако е разходена два пъти на ден достатъчно дълго, с тичане, игри и нови впечатления, не вярвам да рови чак толкова градината (може да се дават и кожени кокали за занимавка). Така че постепенно може да я отвържете. Агресивни са предимно вързаните кучета, ако е на свобода и е социализирана, постепенно ще улегне.
Кастрирането също е добра идея, моето куче откакто е кастрирано е много по-спокойно, не е бягало и не се е било нито веднъж. Разбира се това "действа" няколко месеца след кастрация.
С бебето я срещнете веднага (не я изолирайте, ако е вкъщи) и й предложете лакомство или нещо друго, което да й даде положителна асоциация. Знаете и за носенето на пелена от родилното, за да свикне с миризмата още преди да ви изпишат.
При редовен контакт между двамата не вярвам да се случи нищо лошо, кучетата са много умни и деликатни към деца. Нашето позволява яздене, бъркане в очите, дърпане на опашката и т.н.
Препоръчани теми