Татковци, подкрепят ли ви жените до вас :)

Първо обясни какво разбираш под подкрепяне? Да имаме общото разбиране.

Щото иначе да цитирам: "- Цени ли те жена ти? - Не! - Защо бе?! - Не ми пуска!"

За липса на подкрепа разбирам:
Да се сърди и да вдига скандали ако искаш да спортуваш понеже това е лишаване на семейството от твоето присъствие.
Да станеш веган примерно а да ти сервират мръвка. Когато стане въпрос за това темата да се заключва щом си решил ОК оправяй се сам.

За подкрепа разбирам пак в горните два примера:
Да сподели, че спорта е хубаво нещо и да се разберете за време в което ще е ок на всички да може да спортуваш. Да се търси вариант да спортувате заедно ако може.
Да се поинтересува какво е това веганството и какви с какви гозби от него може да се разнообрази вкъщи. Когато стане въпрос по темата да можете да си говорите интересни неща за това.

В този дух разбирам подкрепата. По скоро като осъзнаване на нещата които са част от партньора ти и креативно и позитивно участие в тях. Това разбира се е взаимно, но аз попитах татковците за едната посока само

Друже, напълно те разбирам.

Понеже имам периоди, в които рядко ям месо, а пък умирам за салати. Имах преди връзка, в която тя не можеше без месо. Ами кофти е. Един начин е да си готвиш сам твоето или да готвиш две манджи. Но да, тук без подкрепа няма как да бъдеш себе си.

Аз от веганствотро се отказах, защото то може да е толкова вредно за духа, колкото лошите мисли, но това само го вмятам.

Виж, това за домашния арест, както аз го наричам като има скандали, когато излизаш, за да направиш нещо за себе си, е много по-опасно. Имал съм такива връзки и никоя от тях не е просъществувала.

Е, има вариант такава връзка да "просъществува", ако си "послушен" и напълно се откажеш от себе си.

Моето мнение е, че всеки и мъж, и жена, трябва да има своето лично време за изява, връзка с приятели и да върши нещо, което обича. В противен случай се превръща в придатък на другия.

И да, в този смисъл съм имал връзки и то дълго време, когато не са ме подкрепяли. След като мине една година в такава ситуация, вече знам, че промяна няма да има и трябва човек или да остане верен на себе си или да направи безмислена жертва. А така жертва и бъдешето на децата с и особено на синовете, защото те следват бащата като поведение, каквото и да става в семейството.

"По-добре ужасен край, отколкото ужас без край!" С.М.

Но това е само мое мнение. Всеки трябва да го усети сам за себе си дали, как, кога, какво.

Аз докато обичам вярвам, че филма ще е с добър край
Трудно е без подкрепа знам го от личен опит. Понякога обаче липсата на подкрепа може да е вследствие на непреодоляни трудности в семейството и разни други фактори - т.е. ако е временно може да се понесе. Ако е по принцип или временното продължи дълго то любовта рано или късно ще се изчерпи и тогава раздялата ще дойде от само себе си. Аз без любов да съм с някой дори само за децата не мога.
Гледам или няма много татковци във форума или никой не смее да се похвали .

Офтопик - докато бях веган се чуствах супер, теглото ми закова на идеалните 80 при ръст 183, обаче доста разнообразно се хранех и не пропусках всички дарове на природата - плодове, зеленчуци, ядки и тн., от седмица пак се върнах в лоното не мисля, че ми се е отразило лошо на духа ...

Виж се какво си описал по-горе като липса на подкрепа и после виж това тука.
Виж и тази логическа конструкция "непреодолените трудности......са временни" и доколко това е вярна логика. А дори и да е вярна идва въпросът "за колко време временни?" - месец, година, 10 години...

Като си решил да ставаш веган, а тя обича месо, ти си този който трябва да се поинтересува от такива рецепти. Не тя. Не е длъжна да го прави. Ако нарочно ти сервира мръвка е друг въпрос. Ама като няма друго, нали знаеш че трябва да си го сготвиш. Намери време и се грижи за себе си, не си бебе. Тя не е длъжна да готви две манджи. Както ти е казал Божидар Цендов, готви си отделно за себе си. Иначе няма как да се получи.


За спорта, зависи наистина дали отнема от времето за семейството. Но ако е по такова време че не отнема или да спортувате заедно, разбира се че трябва да те подкрепя. Обаче ако искате да спортувате заедно, трябва и тя, и ти да направите компромиси за вида спорт. Не може да очакваш да играе тенис примерно, ако тя иска да ходи на зумба.

Божидар, временно временно колко да е временно хаха ... 10 години си е постоянно, ние сме заедно от 4 между другото. Имах предвид, че ако партньорите са си нацупени за известно време нормално е покрепата да страда и това не се брои за подкрепа по принцип. Въпроса ми беше по скоро за подкрепа по принцип.

kitarista, аз съм минал един период на веганство заедно с жената до мен. В предния период не ме подкрепяше с навлизане в материята, но 1 от 10 вегански яденета ми приготвяше и го чуствах го като подкрепа и ми беше приятно. Сега отново съм веган, отскоро. Естествено, че се интерсувам намирам си рецепти и си готвя. Не очаквам някой да се грижи за прищявките ми. Все пак в едно семейство мисля, че би било хубаво да има взаимност и интерес към заниманията на партньора. Още повече, че в момента само аз работя а детето вече е на детска градина. Малко помощ със веге храните няма да е излишна при положение, че работя до късно. Не си представям след 10 или 20 години да правим всичко отделно един от друг по тази логика. Всеки спорт отнема време от семейството, но пък от друга страна спорта е полезно и здравословно занимание и може да се намери баланс според мен. Заедното спортуване по скоро би било заедно ходене на едно място за спорт - фитнес зала с басейн итн., не очаквам жена ми да ми държи гирите или пък аз да се размятам на белиденс .
Ако жена ми има интерес в някаква област обаче няма да седя безучастно, ще се поинтересувам, ще почета и ще се запозная. Ще ми е хубаво да си говорим на тази тема.

Няма лошо в това да правите някои неща отделно. Ако правехте всичко заедно, нямаше да има личен живот. Ако пък, ако правите всичко отделно, то няма как да стане ако сте семейство.

Спортът е едно на ръка. Не е само спорта. Нормално е човек да излиза на срещи с приятели само по мъжки или само по женски. Да ходи на преходи в планината, ако го кефи и има приятели, с които да го прави (ако половинката не иска преходи). Да има свои приятели, които са различни от семейните приятели, защото, ако за приятели има само семейните, то той вече абсолютно всичко, което прави, го прави само в семейството.

Семейството е САМО част от живота на човека. Това е хубаво да се разбере от всяка уважаваща себе си личност. Партньорът не е всичко за другия и никога няма да бъде. Всичко друго е манипулация и опити за контрол. Човекът освен семейния има и индивидуален и колективен живот, където има преживявания с много хора извън семейството.
Така малко общо по темата говоря, защото така го почувствах

Сега конкретно: пич, няма какво да се оправдаваш и да обясняваш, че спортът е полезен. Влече те, имаш право на собствен живот и това е! Разбери, че в семейството логическите аргументи нямат никаква тежест
И второ, няма никаква нужда да се оправдаваш за това, което си. А ти явно си любител на спорта

Не само съм любител а и е в много силна корелация със здравето и тонуса ми. Когато се запознах с МЖ тренирах почти всеки ден. Получи се в крайна сметка, че тя се сърди даже когато искам да тренирам по обяд понеже съм щял да работя по малко т.е. ще се прибера пак по късно. От 2-3 години почти не съм тренирал добави към това и по 1-2 кутии цигари на ден и 15 килограма .

Нали знаеш, че няма как да ти помогнем със съвет, ако ти не отстояваш себе си. Само ще си бърборим макар и приятно

Не искам да спорим, а безцелните разговори са безполезни

Добре, оставям я отключена, може би някой има още нещо, което да добави 

Ако позволите да се намеся в мъжката ви тема. 
Подкрепата според мен зависи от много неща. Не само от количеството любов, което изпитваме към другия. Зависи на първо място от това какъв човек си. Дали си спокоен, толерантен и широко скроен човек или си  обсебващ егоист, който иска всичко да е по неговия начин. Времето също има значение. Продължителността на връзката искам да кажа. Аз в началото на нашата връзка, когато бях още истерично влюбена не исках мъжа ми да се отделя от мен. Не ми е минало през ума да го спра да спортува, разбира се, но ходех с него. Което подозирам е досадно. Сега след 10 год е много по-различно. Всичко е кротко и спокойно, той си спортува колкото и когато иска, не го спирам да излиза (но трябва да призная, че излиза рядко сам). За храненето - винаги съм готова да подкрепя един хранителен режим, защото аз самата съм цял живот на диети и знам колко е саботиращо да не те подкрепят. Но и това е според човека. Аз обичам да готвя много. Ако не обичах сигурно щеше да ми тежи.
Искам да кажа, че нещата винаги са двустранни. Ясно е, че за да просъществува една връзка трябва и двете страни да правят компромиси и да се съобразяват с другия. Няма как иначе. Но от друга страна трябва очакванията ни към човека да са съобразени с неговия характер. Не може да изискваме невъзможното. Защото колкото и да изстискваш един портокал, той никога няма да пусне ябълков сок. Т.е. ако си се оженил за жена, която не готви и не обича да готви е нереално да очакваш, че с желание ще започне да готви по 3 различни манджи на ден, заради твоя режим. А за спорта... крайно неприемливо е според мен да те спира да спортуваш поради каквито и да било причини. Каквото и да е здравето е по-важно от всичко друго. Трябва да намерите компромис.

Подкрепят ме.

В разумни граници всичко.

Спорт- да, но не и ако си носи редовно спортни травми, обаче твърди, че го прави за здраве. Истинският спортен майстор не допуска травми. Нито пък ще приема, че ще ходи на спорт и ще е толкова скован и уморен, че да не може да върши друго. Това също е неправилно спортуване. Ако толкова иска да хаби енергия, няма защо да е на бягаща пътечка, може да направи нещо полезно.

За готвенето- стига да не е с безкрайни претенции и да не се стигне до орторексия. Бившият ми мъж от време на време решаваше, че ще е вегетарианец, тоест бойкотираше сготвеното от мен. Същевременно от време на време просто си купуваше месни продукти и ги изяждаше наведнъж, щото всъщност не можеше да трае без месо. Та зависи какъв вид вегетарианец или веган си. Ако създаваш около себе си кофти атмосфера- не е приемливо. Ако много държиш, правиш нещата сам. Ако ти вреди, разсеян си или не го вдигаш- няма подкрепа:)

Хм, това съм го чувал от доста възрастни жени....абе направо баби си бяха.

Та за приемането се сетих нещо.
Понякога ни се появява инерцията да чакаме подкрепата от другия като разрешение да направим нещото. И излиза, че без подкрепа не бихме правили това, не бихме правили онова.

Е, ако нямаме подкрепа да живеем, ще умираме ли?!?! А тези неща спорт, излизане с приятели и т.н. са част от живота. Реално, колкото повече ограничаваме живота си, толко повече започва да умира душата ни.

Според мен въпросът е не дали ни подкрепят, а дали се подкрепяме сами?!

Ако се подкрепяме сами, все едно целият свят ни подкрепя.

Другият въпрос е, че без поне някакво приемане на другия такъв, какъвто е, реална пълноценна връзка за двамата няма да има. Все някой ще бъде управляван от другия за сметка на душата си.

Подкрепям го,ама не искам да участвам.

подкрепата е нещо хлъзгаво понякога
едната страна си мисли, че подкрепя другата, но втората не че чувства подкрепена

Подкрепям в зависимост от ситуацията и в границите на разумното.

Ако реши да става веган/вегетарианец ок, няма да му бутам мръвки пред лицето с "яж, яж, кво се правиш сега", но пък няма да стана и аз вегетарианец заради него.
Ако иска да става културист - да става. Аз няма да ставам обаче. Ако иска да тича в парка - и аз ще тичам.

Ако иска да си смени работното място по някаква причина - ок, до него съм.
Ако иска да си продаде колата за да започне собствен бизнес или за да даде парите на близък за операция - до него съм.
Ако иска да продаде колата си за да си купи най-новия Айфон - ще го изгоня от вкъщи!

И така... ситуации и ситуации. Всичко е "зависи".

Моят мъж не ми иска разрешение да излиза с приятели или да спортува, нито пък аз искам такова. Ако иска да става вегетарианец - да става, няма да правим проблем от това

Не съм татко, жената съм в случая, но ще споделя.
Моя мъж е самбист. Когато почна да тренира този спорт, беше само за да влезе във форма и да се научи на някакви хватки. Подкрепих го. След няколко тренировки, започна да се прибира скапан физически, посинен, с аркади. Пак го подкрепих, въпреки че ме болеше сърцето, когато го гледах така. В последствие задобря. Не е професионален спортист, тренира за удоволствие този спорт, но дава всичко от себе си, когато тренира. Винаги ще съм до него. Винаги ще го подкрепям, дори ако реши да се състезава професионално.
Има хоби, което изяжда голяма част от свободното му време. В началото много ме дразнеше, но ми беше ясно, че той обича наистина това, което прави. Не мога да му забраня да си го практикува, за това пак го подкрепих. Дори съм му помагала да го развива. За него е важно, че вместо да мрънкам как предпочита хобито си пред мен (въпреки, че не е така, нека не бъда разбирана погрешно), аз му помагам. Съответно, започна да избира по-често мен, отколкото хобито си (не съм му повлияла на това решение, или поне не умишлено).
Взима хранителни добавки, които са изцяло натурални. Но, докато се науча да ги различавам, много се притеснявах. Все пак, видях че му влияят добре и го подкрепих.
В общи линии, винаги съм подкрепяла мъжа си, във всяко начинание, във всяко решение, във всяко действие. За мен е важно той да чувства в мое лице опора. Както и обратното, разбира се.

Подкрепям - напълно, безрезервно ... без да участвам, но егоистично си измъквам "хубавинки" от основното хоби Става дума за колело и бревети Ходи през лятото по "Европата" да кара по 1200; 1600 и повече км. ... Ами, да върти педалите, като му е кеф Аз през това време съм в "началната точка" на бревета и се забавлявам Я в Италия, е в Испания, я в Швеция, я в Англия, я във Франция ... Ех, Париж ... Ако знаете колко много чакам таз годишния бревет Париж-Брест-Париж - преди 4 години голямо миткане му ударих - вЕрно сама, ама се забавлявах както искам без някой да ми се пречка и да иска да ме изкарва от музейте Сега ще сме с голямата щерка и вече сме направили плановете как ще се забавляваме, докато таткото ни кара колело

За момент се зачудих дали не си ММ.  Тези двете са ни болни теми. За вегетарианските приумици, опитах сериозно да минем на вегетарианство (не веганство, мисля, че и за двама ни е множко). 2 месеца и половина бяхме така. Ами на мен не ми се отразяваше добре никак. На стомаха, на ставите, дето се казва на настроението. А не е да съм подходила с лошо, напротив, бях си наумила да се пробваме сериозно. Редовно има безмесни манджи вкъщи, аз обожавам всякакви салати, дори по-често не ядем месо - 2 пъти в седмицата да речем ядем, но да го "подкрепям" да не ядем никога месо за сметка на моето здраве някакси не ми звучи справедливо, а с нашия режим 2 манджи на ден са нещо изключено. Аз през седмицата спя по 5-6 часа на нощ, какво остава да седна и да готвя още час.

За спорта, и двамата много обичаме планините и там нямаме спор.  И двамата обичаме да тичаме по много. Никакъв проблем да си тича, ако иска и всеки ден, но то това не стига. На него му се ходи на състезания на м*йната си, с извинение. Аз не обичам състезанията като идея. И нека съм ужасна егоистка, ама някакси не е честно, както и двамата обичаме планината, а от работа до Пирин стигаме 2 пъти в годината и единия път той да си ходи сам в 5-звезден хотел, за да иде после за 5 часа на състезание. И на тази тема се гледаме накриво. Аз се опитвам да съм подкрепяща де... Обещала съм му да идем на Малката И голямата обиколка на Витоша тази година. Стига да не си прецакам коленете пак, живот и здраве, ще идем.

Бе то на мъжете все не ви стига , все много ограничени се чувствате , не се находихте .жените все сме ви възпирали и не сме ви разбирали.ама сте хитри , направите по едно лапе и после ооо сори аз ще ходя да бягам , ще ходя за риба , ще ходя на майната си с приятели пък то стой вкъщи дондуркай лапето на теб ти е ред и ти се пада вече ми писна мъжете да го играете жертви.до гуша ми е от пикльовци.Искате хем добра домакиня , хем секси мацка.да е руса , но да е умна.да не ви ограничава , да ходите САМИ където си поискате , без да се интересувате ТЯ дали не иска да се находи , да захвърли всичко вкъщи , а вие да свършите всичко  да ама не нали сте много уморени ,ама да ходите да тичане не сте.
Добре , че моя дреми вкъщи като саксийно цвете като е зима , иначе стоплили се очите му не мога да видя, дреми по цял ден за риба , но иначе много уморен ХА тя въдицата тежи 100 кила.един баща да ви беше правил нямаше да сте толкова еднакви

Лелеее...  ... жертви, саможертви и като каза че сме хитри, по въпроса с направата на лапетата много може да спорим... да не говорим че доста мъже са прецакани нарочно, за да бъдат впримчени по някакъв начин.... най вече заради изгодата, било то материална или финансова. 



Мъж без жена е като куче без бълхи... Живее си, но скучно!
А жена без мъж е като бълха без куче... може да живее, но няма кого да хапе! 



Сакън, не закачай рибарчето... пък и ходенето за риба сплотява семейството..ФАКТ!!!! 

- По-рано постоянно ми носеше подаръци, но откакто се оженихме, престана.
- Скъпа моя, нима си видяла някой рибар да дава червейче на рибата, която вече е хванал?   

...........

Сега по темата...
Дали ме подкрепя...е, поне се опитва... както видяхте, не е лесно рибар да се подкрепя.
Вярно е че сме волни души и двамата, но все пак, категорично ме подкрепя във всичко.. докога обаче, Божа работа. 
Повечето тук знаят, че никой не може да ме спре влезе ли ми мухата в главата.. камо ли пък жената. 
Аз също не бих могъл да я спра науми ли си нещо... на шега и на майтап, навъртяхме четвърт век съвместно.. сами преценете дали ме подкрепя. 

Шест неща, които правят мъжете щастливи:

http://bgtatko.bg/31900/shest-neshta-koito-pravyat-majete-shtastlivi/

Общо взето не виждам много различия спрямо това, което прави и жените щастливи.

т.1,2,3,6/най-вече посл. изр./ е 1:1
т.4 виждам изв. различие
т.5 И аз си обичам свободата, ама чак пък `скиторене`...

Когато бяха малки децата - първо едното, после другото - не подкрепях времето за спорт (оценям го сега като грешка). Доста години бяха това, сигурно много ми се е ядосвал, ама и аз на него, че не мисли за децата си толкова колкото аз.
Сега след години вече не само подкрепям, ами го и тикам насила да ходи като го видя, че пропуска някои от редовните си тренировки. С риболова по същия начин
За хранителния режим по-скоро аз имам нужда от подкрепа като измисля някоя по-здравословна диета за двама ни, но общо взето срещам безразличие...

Подкрепата както и НЕподкрепата са временни явления при нас и постоянно се редуват. ММ има нещо като хоби, за което не взима пари, а гълта половината му свободно време. Но това е, което прави с любов и го определя какъв е. Подкрепям до колкото мога, но определено щеше да ми е по-лесно, ако и аз имах такова нещо, но уви за сега нямам възможност за такива дейности. За веганството- постоянно минаваме през такива фази. Съобразявам се колкото да има какво да яде като се прибере, но заради детето си готвя всичко и хич не ми дреме дали се дразни или изкушава от нещо
Има един много тънък момент, за който много мъже не се сещат навреме. Изведи ме 1-2 вечери някъде, прави 3-4 пъти секс за 1 ден/нощ за разнообразие; заведи детето на театър/балет/опера подари, купи нещо без повод (и на двамата), пък ще видиш не подкрепа, ами и веганска торта ще ти направя Но ако не съм ти виждала очите 9 дена, а ти на 10-тия ми звъннеш, че ще ходиш сам някъде си... нали разбираш.
Има и друго. Фрази като: "Писна ми само да ми мрънкаш; да ми държиш сметка" само засилват мрънкането. Опитай с "Обичам те, за това че не ми мрънкаш прекалено" или нещо такова

Мъж веган.............................. е такова чудо не съм срещала досега.....

Аз не знам ко'й туй да та подкрепя жена 

Мужчину должны украшать 3 вещи: порядочность, характер и поступки, а не дешёвые понты, завышенная самооценка и длинный язык!



За такива подобия като марсо , белким го разберат 
Няма да го превеждам