Обмисляме идеята да си имаме бебе

Таня,
и аз напълно подкрепям това, което са написали всички момичета... знам как сечувстваш, тъй като аз самата се подмотвах (и се подмотвам) все още...
И да ти кажа винаги можем без да се напъваме да си намерим хиляди причини да не ни е точно сега момента...
Самия факт, че пишеш по този въпрос обаче, си значи, че някъде нещо в теб всъщност иска бебе!
Според мен, това е абсолютния израз на любовта между двама души и да имаш дете е нещо прекрасно, всички останали лоши неща, които виждаш ичуваш някак не са от такова значение, когато гушнеш малкото си бебче...

 

Цветунчо))) Направо си на вълната на мислите ми! Точно като го написах постинга си казах Ей ся сигурно като отида на гинеколог ще ми отркият проблем и ще ми се върне оптимизма тройно и сигурно няма да имаме дете, защото ми е голяма устата!)))
фаталистка съм и песимистка...

Ние мислим тая година   да се насочваме към опити, но подчертавам, не заради възрастта ми..... Все пак казах на Таня, тя  е на 25, аз си узрявам за идеята......   Но за нея да се кахъри - това чак е смешно.

Най-общо постинга ми искаше да каже, че не бих направила бебе на всяка цена , заради условности на средата ( хора, мнения, време, часовници и тн).

Вярвам, че ще имате дете, както вярвам, че и ние ще имаме! Една моя съседка в София , възрастна македонка знаеш ли какво ми казваше - все гледа , че съм сама, не излизам, от училище вкъщи, после от работа вкъщи ... спираше ме всеки ден на стълбите да ми каже, че  късмета ми е назад.

Та така, аз вярвам в това, а то почна и да се сбъдва!!! Ето ме тук, намерила човека за себе си..( вж. лентичката)..

Та, късмета ни е назад, мила , но пък затова е ДВОЕН!
 
Кураж и спокойствие ти желая!!


  

Здравейте, отново. Благодаря за новите мнения, много е вълнуващо да видиш, че нещата, които те занимават са развълнували и други хора. Продължавам да чета отговорите Ви. дано тази тема бъде полезна и интересна и за други хора.

Таня, ако чакате визи и и сте твърдо решени да пътувате може би е добре първо да се установите за малко и тогава да почнете с бебеправенето . Но разбира се, условията едва ли някога ще са перфектни за перфектното бебе, затова едва ли трябва да чакате много дълго. Най-важното е, че ще го дарите с много  любов и грижи, а постепенно ще му дадете и всички, от което се нуждае. На 25 хе хе хе имаш още толкова време . Дано мечтите ти се сбъднат 

Скъпа Таня, разбира се, че темата ти е интересна и вълнува много от нас . Дори и аз, която от почти година съм с тази мисъл в главата все си задавам разни въпроси, за това дали съм готова и дали ще се справя . Но това си е в реда на нещата, новото и неизвестното винаги предизвиква много въпросителни, особено пък при мен това си е на 100 % вярно
lenilaf, това за късмета и на мен все ми го разправяха , така се и случи, дай Боже както казваш ти да е и ДВОЕН
А ти не бъди фаталистка и песимистка, сигурна съм, че всичко ще е наред и ще станем мами за чудо и приказ  
Благодаря за хубавите думи  

Светът става красив с детската усмивка за теб, с блясъка в детските очички, с усещането за обич.

Здравейте. Виждам, че темата е била интересна и за други хора във форума, макар че моето запитване беше малко по-различно, отговорите Ви ме накараха да се чувствам по-спокойна. Благодаря на всички.
При нас, със съпругът ни, изчакването за дете винаги е било свързано с опитите ни да се установим да живеем за по-дълго и дори за постоянно в Америка. Откакто работехме там, точно преди да се оженим, се върнахме в България, за да завършим и след това да опитаме да се установим там. Съпругът ми е програмист и ходи вече близо година в командировки в Америка, сега работодателите му ще подават за визи и ако успеем да ги получим, смятаме да живеем там и да си имаме бебета ( дай Боже). Защото и без друго аз ще получа виза като придружител и мога само да уча отново, защото тук съм юрист, а там ще бъда юрист с непотребна диплома и да бъда майка. Което мен лично много ме радва. Въпросът ми, обаче беше, че ако не получим визи и трябва да останем да живеем в България, тогава започвам да си мисля за всички онези неща, за които говорих в началото, тогава се чувствам несигурна.
Може и да звучи странно, но аз не познавам хора ( колежки от работа, колеги от университета или приятели), които да са на моята възраст и да искат да си имат дете тук, сега , в България. Всички изчакваме и се колебаем, а тези, които вече имат дете, поне при всички мои такива познати, стана случайно и то преди сватбата. Затова се питах има ли и други такива, колебаещи се млади жени и мъже или просто моето обкръжение е изключение.
Въпреки всичко Вашите отговори ми дадоха да разбера, че ако понякога човек се чувства готов за нещо трябва да поеме риска и да има бебе,  без да се  оставя  някакви външни фактори да му влияят. В крайна сметка  мога само да определя кога да нямам бебе, но не мога да определя кога да имам бебе, не зависи само от мен и съпруга ми.   Благодаря Ви за мненията, за мен беше много важно и полезно.

аз също почти нямам познати на моята и около моята възраст с бебета в софия.
на 30г си живеехме, като в 10ти клас.
мисля, че хората нямат пари и се колебаят, защото няма къде да живеят и хиляди неща, които има в българия като проблеми. наистина си е предизвикателство да вземеш такова решение в българия, ако си прекалено отговорен.
слава богу, че  някои все пак се престрашават.

  Страховете са си страхове!Винаги ги има! А ако чакаме да се оправят нещата, ще си останем без деца до края на дните си. В Америка няма да се чуствате по-комфортно или по-сигурно. Поне в началото.
   Относно правенето, да медицината е доста напреднала и помага, но все пак...има толкова двойки, които нямат деца, въпреки медицината. А  колко струва !
  Даже и да се справите с правенето на бебе, износването си е чисто предизвикателство. Казвам го от личен опит! Бях на 20 първия път.Не разбрах , кога мина всичко, не се спрях на едно място. Изобщо беше един луд студенстки живот, купонджииски
  Сега съм на 35 и е съвсем различно. Ама не стана по-рано, въпреки усилията.
   Успех ви желая и умната 

Действайте, без да се замисляте!
И аз преди си мислех, че не съм готова за бебе, а сега когато вече това ми е фикс идея, срещам различни трудности.
25 години си е една направо чудесна възраст - (ще има време и за второ).
А на dikita искам да кажа, че преди и аз се страхувах от раждането. Сега не мисля за това. Просто си искам бебето!

Аз съм от "последните мохикани" -  на 24 години съм и ИСКАМ БЕБЕ! Даже не едно! Знам, че ще е трудно, замислям се за това, че нямаме собствено жилище, не сме женени дори, че работя за мизерна заплата, че уча все още (магистратура), че в България трябва да си малко луд, за да искаш да родиш и да отглеждаш деца, но АЗ ИСКАМ! Може би е лудост, но знам, че никога няма всичко да ми е наред и да си кажа "ей сега е момента!" Ами ако тогава не мога да забременея?! Пък и не става от раз, както вече всички тук знаете (а бях глупава да решавам и в кой месец ще забременея ).
Някъде бях прочела: "Брак без деца, е като сандвич без плънка. Просто две филии намазани с масло или маргарин!" Не искам да сме "сух сандвич"! Децата осмислят живота ни! Децата правят пълна къщата, семейството, душата ни... Затова да не се страхуваме! Да бъдем смели и щастливи! ИСКАМ ДА СЪМ МАМА!

Може ли да попитам какво ще рече това "късметът ти е назад" 

Иначе по темата -
Не си мислете, че на света има идеално място за отглеждане на деца. Вярно, че в България положението е доста плачевно, но всяко местенце по света си има кусури.
Освен това според мен за отглеждането на едно дете най-важен е домът, в който расте, независимо от това в коя държава се намира този дом. Семейството прави човека, а не чистотата по улиците 
И още нещо по повод на това, че някои нямат никакви гинекологични проблеми и това не е гаранция за лесно забременяване. Аз съм (за съжаление) жив пример - допреди година не знаех почти нищо за таблетки, глобули, гъбички, овулации, температури и всички други нещица, които обсъждаме тук. Бях ходила на гинеколог 3-4 пъти, и то профилактично. И когато опитахме да забременея се озовах в болница с извънматочна бременност и проблемите буквално се стовариха на главата ми. Така че гаранция няма! Не се осланяйте на досегашното си здраве - всичко се мени за секунди!

Извини ме, но нещо не те разбирам, теб и обкръжението ти. Как така в България не искаш да имаш дете, а ако си в Америка изведнъж ти се приисква. Или го искате или не. Явно не искате толкова силно, ами изчакайте тогава. Моята най-добра приятелка живее от много години в Париж. Трябва да ти кажа, че въпреки финансовата сигурност и беше най-трудния период в живота отглеждането на Рая в чужбина. Не си мисли, че там ще си по-сигурна, и повече майченски настроена.
Но те съветвам, да не мислите толкова дълго, защото това не е като ученето, има си време, след което и да викаш за помощ, няма да можеш да забременееш.
Извини ме, че съм може би остра, но никъде и никога няма да бъдеш съвсем сигурна финансово.
И не разбирам, защо ние в България да не искаме деца, само защото държавата е нестабилна? Не е сериозно.
Помни, че идва момента, в който искаш да върнеш времето назад, но е твърде късно.   

Здравейте, отново.
Благодаря за всички мнения.  Аз точно, заради това започнах  тази тема, защото се чувствах объркана и се срамувах от несигурността да си имаме дете. Знам, че човек не може да планира тези неща, така както му се иска, но винаги сме искали да имаме поне две деца с малка разлика, а сега като си помисля и се плаша, ами къде ще живеем, ами с какво ще живеем, ами казармата на мъжа ми(той още и в казарма не е ходил), изобщо започвам да мисля с години  напред и много се плаша, а искам деца. Затова бях толкова объркана, знам, че преигравам с притесненията си, по принцип не съм такъв човек, но самата мисъл, че ще имаме и още един човек, за когото да се грижим (финансово и като време) ме стряска.
Както и да е. радвам се на всички отговори, защото те ми помагат да си проясня мислите.

според мен е добре да се замислите сериозно или поне да отидеш на лекар да се прегледш като му кажеш че смяташ да забременяваш, възраста ти абсолютно подходаща да имате дете, не слушай другите като казват че на 30-35г. е по-добре, да може и на тази възраст някой да забременяна, но само тези жени си знаят колко лекари са посетили и през какви лечения са достигнали до това дете, аз имам позната, която се лекува 1 год. забременя на 33год. но изънматочна, сега от 1,5 продължава да ходи по-лекари и без резултат , а за психическото напрежение да не говорим.