Принципът на непоисканото добро

Предпочитам да не правя непоискано добро. Особено, след като съм го изпитала и на гърба си. Много близки роднини решили да ни изненадат и пребоядисали стълбището и коридора ни. Е, определено не им бях нито благодарна, нито зарадвана. Изненадана - да, ама неприятно. И после от тях чух точно тази приказка "Направи добро, та изяж лайно". Т.е. те ни помогнали, облекчили един вид, а ние сме били неблагодарници.
Затова смятам, че доброто за едни, не е добро за други. Ако ме помолят за помощ и мога да я дам - тогава да. Но иначе не.

И аз от дълго време разсъждавам по темата за Непоисканото добро. При мен през последната година се случиха няколко такива ситуации. Един познат беше без работа и аз му подхвърлих, че имам друг познат с фирма, който може би ще се заинтересува от кадър като него. Попитах изрично: Да ти съдействам ли да започнеш работа??? Отговора беше да. И естествено започна работа при този мой познат който в същия момент имаше нужда от такъв кадър. Няма да ви казвам какво мрънкане беше и от двете страни като накрая се чудех кой от двамата лъже и преувеличава. И двамата недоволни - работникът бил мързелив, а работодателя не бил коректен. Чуди се сега на кой да вярваш! Теглих им по една и двамата наум и ги оставих да се оправят.
Другата ситуация се изразяваше в парична помощ в доста големи размери, за което се наложи да чуя репликата, че никой не ме бил карал да го правя.  
След всичко това НЕ желая да помагам на никой освен на хората от моето семейство. Не приятели мога да помогна с нещо дребно, но повече големи жестове НЕ НЕ и НЕ.
Накрая и от двете ситуации се чувствах обидена, използвана, употребена, едва ли не някой се беше подиграл с мен.
Та ето в едни такива случаи: Няма ненаказано добро.
Явно трябваше да оставя единия сам да си намери работа. В момента е в чужбина и работи като куче и мълчи. Другия също трябваше да го оставя сам да си намери парите които му трябваха, а не да тръгвам да си предлагам услугите с идеята, че помагам.
Това което пишете за просяците - да и аз вече не давам пари на просяци, защото те са такива повечето по собствено желание или поради грешки, за които сами са си били виновни. Давам само на стари хора. Например веднъж видях една старица да рови в кофите за боклук. Дадох й някакви пари - ако знаете как й се насълзиха очите!  
Това е жалкото, че хора които са били учители или знам и аз какви в трудоспособната си възраст, пенсионирайки се в нашата мила родина са обречени на глад и мизерия. Но точно пък те все още имат и гордост и никога няма да ви помолят за помощ.
А за осиновяването има някаква логика. За това е хубаво да можеш да избираш. да избереш това дете с което още от пръв поглед усетиш някаква химия, привличане, някакво особено чувство.

Старая се да спазвам този принцип, да не се меся в живота на другите, така както аз самата не обичам да се бъркат в моя под предлог, че видиш ли, било за добро. Имала съм опит с такива ситуации и съм съгласна с това, че когато ти направят или се опитат да ти направят непоискано добро, обикновено реакцията на отсрещната страна (на която и правят доброто) е отрицателна. Всъщност Dandelion е дал доста добър пример за това.

Дъновистите са достатъчно изтрещяли и заблудени от техния гуру.  Акаша го е казала добре. 

По стечение на обстоятелствата нямам около себе си хора, които действително имат нужда от помощ поради независещи от тях обстоятелства. В техния случай доброто може да е непоискано, защото се чувстват горди и не искат някой, изживяващ се като велик милосърдец, да им натрапва прекомерното си човеколюбие.

При Дънов съм чела за непоисканото добро и като се замисля, наистина нанася вреди. При мен вследствие на смърт на близък ми се яви жилище в повече, което не исках да продавам, защото смятах и смятам да остане за моето дете, което доста бързо си расте. Моя много близка приятелка по своя инициатива се зае да ми търси наематели, щото как така да стояло празно, ми то не носи доходи, ми то няма кой да го поддържа и пр. Доста беше настоятелна, водеше ми някакви нейни колежки, накрая ми препоръча зет си като почтен фирмаджия наемател, платежоспособен и пр. Е тоя човек такива щети ми остави като си излезе, че вече няколко години не мога да ги възстановя. Мъжът ми искаше да го съдим, аз махнах с ръка, но и се отдалечих от тази жена. Та така, нейното добро освен разходи ми струваше и едно приятелство, което при други обстоятелства щеше да се запази.

По въпроса за кармата при осиновяване не съм попадала на изказване на Дънов, но съм чела, че не е правилно да се зачеват деца ин витро. Защото не случайно на даден човек или семейство е отредено да нямат деца. Или трябва да си отработят кармата с безплодие, или да се обърнат към Бога и духовността и евентуално тогава да им се даде рожба. Неслучайно хора,обиколили разни манастири, укрепили вярата си, накрая се сдобиват с дете. Актът на зачатие и слизане на душата в зародиша е дълбоко духовен и липсва при чисто техническото и оттам ариманическо оплождане на яйцеклетката под микроскоп. Който не е запознат с тези неща, трудно ще го разбере.

Не може ли да разсъждавате със собствените си глави малко?

Аз доста често нарушавам този принцип в ежедневието си . Опитвам се да помагам, според своето усещане за правилност. Опитвам се и да не съм натрапваща се, да бъда деликатна, вероятно успявам, защото хората не ми се сърдят и запазваме хубави отношения. Просто не ми следват съветите. 

Но аз имам "визия" за нещата... Не е приятно, определено...

Относно дали да се купи еднократно храна на гладуващ човек или да му се предложи работа - и двете! Уместно е и едното, и другото, в зависимост от ситуацията, от възможностите, от "даващия".

Аз свързвам принципа за непоисканото добро с две твърдения, на които вярвам:
Помагайки на другите, ние помагаме първо на себе си. И още - Всички знаем кое е добро и кое е зло, но не знаем кое е за добро и кое за зло..

Подкрепям подчертаното, макар че контекста на поста не е точно такъв. Отдавна съм се отказала да мисля, че като помагам на някого с най-чисти намерения - намирам му работа, давам пари, когато поиска и т.н., върша "добро," та било то поискано или непоискано. Според Лао Дзъ цялата полемика би била леко излишна, защото доброто е неосъзнато. Осъзнаването на доброто от даващия или от приемащия внася воля и его и само го изкривява.

Дао Дъ Дзин
......
"38. Истински добрият не осъзнава добротата си,
и затова е добър.
Глупакът се опитва да бъде добър,
и затова не е.

Истински добрият не прави нищо,
и все пак не оставя нищо несвършено.
Глупакът все нещо прави,
и винаги оставя много за вършене.

Когато наистина мил човек прави нещо,
нищо не оставя несвършено.
Когато справедлив човек върши нещо,
оставя много за вършене.
.......
Ето защо когато се загуби Дао,
се появява доброта.
Когато добротата е загубена,
се появява милост.
Когато милостта е загубена,
се появява справедливост"

Подчертала съм абзаците, касаещи доброто и справедливостта, защото срещнах много мнения от рода на "прецених, че има нужда и ..." правя го, ако преценя, че човека заслужава, а някъде стана въпрос дори и за "ако закона го изисква"...... е    Лао Дзъ го е казал много точно: "Когато милостта е загубена, се появява справедливост"
 

Не съм изчела цялата статия, но от личен опит се убедих, че ако системно помагаш на някой, без той да е убеден, че трябва да се промени или да действа в дадена насока, нищо не постигаш. Не говоря тук за даване на левче на бездомниците или купуване на банички.

А какво им пречи да се обърнат към психотерапевт да си решат психоемоционалните проблеми, възпрепятстващи забременяването, ако няма физически такива. Един вид ще стане отработване на кармата 

"Отвъд представите за правилно и грешно има едно поле. Там ще се срещнем"
Руми

Толкова за представата за добро и лошо.
Тя е лична и индивидуална за всеки.
И ако ясно (осъзнато) не го заявиш - как аз ще съм сигурна дали е добро или лошо?
Доброто за теб, може да е лошо за мен.
Но ако осъзнато ми заявиш желанието си за помощ - аз ще направя свой избор и ще тръгна (или променя) пътя си.
Както и ти.

Тук изобщо не става дума за това как някой е приел начин за съществуване чрез просене на помощ.
Точно тогава пък хич не бих помогнала. И не става дума за това дали да нахраниш гладен.

Аз си мисля, че важното в случая е не човек да преценява кое добро да прави и кое е непоискано и да стои отстрани.

Ох, опитах нещо да обясня, но се оказа, че се обърквам и за самата мен нещата стават много неясни.  Вероятно това е , защото умувам и се опитвам да разбера нещата логично.
Чувствам се много по-спокойна и свободна да правя непоискано добро, явно и това е част от пътя на мен и другия човек. В един момент, когато това стане неправилно, би трябвало да го усетя и да престана. С умуване кое е поискано и кое не, аз лично не бих се справила...
В този смисъл, по отношение на примера с гладния човек, понякога бих дала пари или храна, друг път бих подминала, трети бих попитала има ли нужда от помощ и да потърся друг начин...

Имам усещането, че да се закове правилото Не прави непоискано добро, и да се филтрира през него действителността, не е разумно.

Вместо това, интуицията и добронамереността може би са посоката.

Изобщо, преценката кое е добро и лошо, само спъва нещата да текат естествено.

 един от любимите ми цитати на Руми.

След него какво повече да говорим....
Не ви ли звучат неестествено в едно изречение да се намират думите принцип и добро ?

Също усещам някаква дисхармония в целия този принцип, по-точно формулировката. Но когато нещо се сложи под шапката на "принцип", аз се респектирам и започвам да го приемам като истина. Което означава вероятно за мен предоверяване на авторитети... 

По съвсем същата логика не е редно да се пият антибиотици, защото неслучайно на човека е дадена тежка бактериална инфекция.