Копривщица
Бях ходила там само веднъж като дете и спомени не ми бяха останали никакви... Преди три години лятото един колега (по настоящем съпруга ми) ми се обажда по телефона с предложението да ходим до Копривщица за няколко дена... Мислих, мислих и реших - тръгвам! Събрахме се четири човека - аз, съпруга ми, приятелката ми от детските години и един негов приятел, с който тогава се запознахме. Докъто стигнем до там почти се беше стъмнило....
Още със самото влизане в градчето ме завладя едно странно чувство. Имах усещането сякаш сме се върнали назад във времето. Дори миризмата във въздуха сякаш е различна. Къщите със старинна архитектура, запазили се през годините, дори училището построено в същия стил.... всички административни сгради също поместини в такива стари къщи.. Въобще приказно. И тишина... спокойствие, почивка...
Настанихме се в хотела, който се оказа паметник на културата - къщата от вън е цялата с дървена облицовка, вътре стените са изрисувани, както по къщите - музеи. В апартамента гори една двулицева камина с лице към хола и спалнята и създава уют. Чесно казано не знаех къде се намирам. Чувствата които ме бяха обзели тогава няма да забравя никога. Почувствах се като частица от Историята - в този град е събрана половината от историята на България - като започнем от Георги Бенковски и Тодор Каблешков и стигнем до Любен Каравелов(а като влязох в къщата му разбрах от къде е черпел идеи за обстаноката която описва в "Маменото детенце"
, припомних си това, което бях учила в гимназията по литература....)
Ето и малко снимки: http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=14092&AlbumId=47708
Бях ходила там само веднъж като дете и спомени не ми бяха останали никакви... Преди три години лятото един колега (по настоящем съпруга ми) ми се обажда по телефона с предложението да ходим до Копривщица за няколко дена... Мислих, мислих и реших - тръгвам! Събрахме се четири човека - аз, съпруга ми, приятелката ми от детските години и един негов приятел, с който тогава се запознахме. Докъто стигнем до там почти се беше стъмнило....
Още със самото влизане в градчето ме завладя едно странно чувство. Имах усещането сякаш сме се върнали назад във времето. Дори миризмата във въздуха сякаш е различна. Къщите със старинна архитектура, запазили се през годините, дори училището построено в същия стил.... всички административни сгради също поместини в такива стари къщи.. Въобще приказно. И тишина... спокойствие, почивка...
Настанихме се в хотела, който се оказа паметник на културата - къщата от вън е цялата с дървена облицовка, вътре стените са изрисувани, както по къщите - музеи. В апартамента гори една двулицева камина с лице към хола и спалнята и създава уют. Чесно казано не знаех къде се намирам. Чувствата които ме бяха обзели тогава няма да забравя никога. Почувствах се като частица от Историята - в този град е събрана половината от историята на България - като започнем от Георги Бенковски и Тодор Каблешков и стигнем до Любен Каравелов(а като влязох в къщата му разбрах от къде е черпел идеи за обстаноката която описва в "Маменото детенце"
, припомних си това, което бях учила в гимназията по литература....)Ето и малко снимки: http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=14092&AlbumId=47708
