?Въпроси всякакви за СО?

от момента, в който съм казвала, че вече не съм дете (грижех се сама за себе си от 13-годишна възраст, плащах сметки, грижех се за къщата, докато майка ми я нямаше, което беше почти през целия месец, всеки месец, ходех на училище и всичко останало) и съм доказвала не един път, че сама си се грижа за себе си, какво да направя така, че да не излиза в очите й че съм дете! Не един път съм се грижила за нея дори финансово! От както съм с мъжа ми помощ не съм й искала, но съм приемала когато е давала нещо , не й споделям проблемите си, нито й рева когато нещата не са наред, а дори спестявам подробности и казвам винаги, че всичко е наред и така! Просто имам чувството, че от както се обвързах с този човек тя сякаш видя, че няма нужда от нея и факта, че взех решение на 21 години с кого да бъда и то първа сериозна връзка и то с чужденец от нация, която тя не понася, сякаш й бръкнаха в гърлото и не може да го преглътне! HighSpeed е права, че дори по този начин наказвам мъжът ми и някак си я награждавам. Но и двамата с мъжа ми сме на мнение, че не искаме да изолираме родителите си от такива моменти, въпреки че и неговата майка не е цвете за мирисане и не малко проблеми ни е създала както по време на първата бременност и раждане, така и след това, с тази разлика, че тя поне затихна и сега единствено се опитва да покаже колко лоша домакиня съм, но никога пред него (отделен е въпроса, че той знае за това й държание, но не й обръща внимание вече поради простата причина, че знае що за човек съм и мнението й не го интересува)! Просто майка му поне се е примирила до някъде, че независимо какво на нея й харесва, той ще си живее така както иска, докато моята не се дава независимо от това какво й казвам! Отдръпнали сме се една от друга много... или по-скоро аз от нея (още една причина поради която тя не го харесва и се оплаква, че вече не сме толкова близки)! Та въпроса ми е трябва да спра всякакви контакти с нея ли? Тя дори с баба ми и дядо ми (родителите й) също се държи сякаш само нейното е правилно и те много добре знаят какво съм изживяла с не, но както и вие казвате тя не може да се промени особено на тези години! Мъжът й не един път й е казвал, че държанието й е неправилно и тя сама си е виновна, но в очите й няма такова нещо! Живеем повече от 2500 км разстояние, чуваме се един път седмично и то не винаги  (както казах и преди минавали са и месеци, без да говорим)! Единственото, което постигам е да си намира нови теми свързани с живота ми и семейството ми, за които да се оплаква и да казва колко са неправилни без да знае дори подробности! Не един път сме се карали за държанието й, всеки път когато съм й казвала колко е некоректна и незряла е наставала такава драма (стигало се е дори до заплахи за самоубийство от нейна страна), че по някое време просто спрях да обръщам внимание на настроенията й и често когато говори от едното ухо влиза и от другото излиза! Не е лесно да се опитвам да не обръщам внимание на острите й думи и не винаги се получава както се вижда, но пък не мисля че ще има и резултат ако я изолирам изцяло!