Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им

Всъщност по света има хора, които обрязват дъщерите си, вадят предните зъби на момчетата, женят дъщерите си невръстни за възрастни мъже и какво ли още не с твърдата увереност, че правят най-доброто за децата си. И не би им хрумнало да се замислят дали това е наистина така, освен ако някой не ги светне, че има и други гледни точки. Не, че и тогава размислят като цяло де, ама поне има някакъв шанс.

Разбирам да не се познаваме  , вече почти десетилетие, децата ни израснаха заедно, Деска.
Хич не съм седнала да убеждавам който и да е - аз имам опит от двете страни, други само от едната.

Сега е по-интересна темата за тормоз в училище и толеранс към него.

пенсионирана русалка – това за многократни намеци, че  децата, завършили тук, са неконкурентни за добрите университети навън - за мен ли се отнася. Ако е така, аз не твърдя подобно нещо. И къде съм критикувала изобщо някого. Напротив.  Дадох пример с опита на мое приятелско семейство. Да, те имат възможност да осигурят и тук и добро образование на детето си, разглеждали са варианти без да се водят от „образование в чужбина” , а „избор на училище”. В техния в случай видяха повече предимства в другото училище и в културната среда, в която попада. Детето също беше ентусиазирано. Отидоха предварително, огледаха, видяха кампуса, съоръженията, програмата с извън учебните занимания.. Детето много искаше там да учи, защо трябва да го спират? Като казвам доволно семейство, нямам предвид доволни родители и недоволно дете. А доволно семейство = майка, баща и дете, което се чувства добре, интересно му е, има стимул, иска да е там. Дори и да не спят под един покрив, то си има постоянен контакт с родителите, не е заточено, нито изолирано. Къде виждате проблем? Ако вместо в чужбина, се бяха спряли на училище, което се намира на другия край на България и отново живеят в различни градове - това нали пак щеше да е раздяла?

Мислиш, че ходенето на училище на друго място е по някакъв начин равносилно с мутилации, аблация, педофилия и тн. ? Нещата, които изброяваш не са продиктувани от родители, които смятат ,че правят най-доброто за детето си. Въпросните традиционни практики са насочени предимно към малки момичета в патриархални общества, където властва мачизъм и е форма да се лиши жената от самостоятелност, образование и идентичност. Теми, на които се противопоставя и световната общност и организации като Уницеф, фонда Малала и тн. Ако ти е интересна темата за сблъсъка на културни разбирания, прочети примерно „Полъх от изток, полък от запад” от Пърл Бък. Малка и много интересна книжка. Там се разказва точно за традицията в Китай за лотосовите крачета и как бъдещ съпруг, имал възможност да получи образование в друго общество, връщайки се да изпълни дълга си, отхвърля тази традиция и малко по малко успява да убеди и съпругата си, която от малка се подготвя за него, че не е нужно да се подлага повече на самоизтезание.
Не мисля, че сравнението ти е по темата на дискусията тук.

Да де, и аз познавам приятелско семейство, което изпрати дъщеря си на 14 г. в британски колеж за 5 цифрена такса, защото детето "много искаше". Искаше, искаше, ама на втория месец започна да реве да се връща. Отличничка, първенец на всички олимпиади по математика тук, там - първа на всички състезания, печели награди и т.н., имат я за гений. Е, да ама това не ти дава нито семейство, нито топлина, нито домашен уют, нито истински приятели. Иска да се връща, ама майка й казва - ааа, нали ти искаше, как сега ще се връщаш?! Голяма грешка да се предоверяваш на детето, щото искало... Нали затова сме отговорни за тях до 18 год. им възраст, или аз бъркам нещо?

Не, SPetrova, намеците бяха на друг. В отговор на тях потребителки дадоха и статистика за прием на ученици от добри бг гимназии в елитни чужди университети. А разклатеното здраве на децата от добрите бг гимназии въбще не го коментирам, тъй като в ответ на такова невярно и  даже обидно изказване може да се каже, че под натиска на новото и изискванията навън децата  ще се поддадат лесно на някои пороци, които също могат сериозно да разклатят психиката им на такава възраст.

Колкото до ученето в БГ в друго населено място и сравняването на подобна ситуация с  ученето в чужбина на 13-14 години - ми не е едно и също. И ще се обоснова защо смятам така. Да приемем, че едно дете е от малък град у нас, където няма училище с интересуващия го профил. Разбираемо е дете със засилен интерес към информатиката примерно, живеещо в такъв малък град, да помисли в посока избиране на НПМГ или ТУЕС. Но... Дори и в друг град, то е сред българчета, не сменя кардинално средата, нито езика на комуникация, не му се налага да се напасва скоростно към изискванията на  съвсем друга образователна система.. Освен това каквото и разстояние да го дели от родителите тук, колко да е то - 400 км примерно? При необходимост, при болест, при извънредни обстоятелства палят колата родителите и за  буквално няколко часа в най-лошия случай са при него. Всяка събота и неделя ще се прибира, oсобено ако делящото ги разстояние е по-малко от цитираното, всяка ваканцийка, малка или по-голяма, също ще прекарва в дома си. Така че не мисля, че нещата са съвсем аналогични...

Време за адаптация към новата среда, към езика, към изискванията,  към необходимостта да се справяш сам с предизивкателствата в една чужда  страна имат  дори и студентите в чужбина, които в общия случай са по-ориентирани и зрели предвид  разликата от 4-5 години спрямо коментираните тук деца. Аз лично не виждам необходимостта да подложа детето си на това, при условие, че утре (ако има желанието за това) ще има и възможността редом с тези от училищата навън да избира къде да учи на база успеха и уменията си.

Сблъсъкът с друга култура води до друг начин на мислене, русалке.
Светът е глобален, технологиите се развиват с бясна скорост, много познати професии отпадат, образованието загубва скорост в тази надпревара.

Страхотно впечатление ми направиха децата, бях на Open day тази неделя и имаше от всякакви националности (с луди родители, дето потрошили маса пари да си пращат децата в ирландски семейства). http://www.rockbrookinternational.com/

Сравнението ми е пресилено, естествено (това е търсен похват все пак), но си е съвсем по темата. В онези държави, в конкретната обстановка, ако едно момиче не е осакатено (според нашите разбирания) няма да може да се омъжи и ще бъде отритната. И затова казвам, че родителите вършат тези безобразия с убеждението, че правят най-доброто за детето си. Точно тук е връзката с пансионите. В Британия се е наложила традицията и "понеже и аз и дядо ти сме учили в пансион" всеки вярва, че това е най-доброто без да обмисля и разсъждава. Ако някой британски лорд от малък израсне в домашна среда може би няма да си даде детето пансион, точно според твоя пример.
Ние пък не сме обременени от тази традиция и може да преценяваме свободно дали ни харесва или не. И пак да кажа - едно е да си дадеш детето в пансион в родната страна, друго е да го запратиш в чужбина. Това, че детето било искало, е от ден до пладне на тази възраст. В 4 клас и моята щерка искаше в Американския колеж, и ние искахме, но в 7 клас вече беше коренно различно. И ако имаше опция да я запишем от 4 клас щяхме да и стъжним живота. Ето ти съвсем конкретен пример.


Дали са луди, жестоки или са се вторачили само в ползите не знам. Но аз няма да си изпратя невръстното дете в чуждо семейство, да го възпитават чужди хора и чужди хора да му се радват, карат и наблюдават развитието му. Ми ти що направо не дадеш яйцеклетка на сурогатна майка да ти износи и детето? Ще избереш някоя здрава спортистка която ще му даде най-доброто износване, нали?. После направо ще го поемат в ясла в чужбина и след това все така по пътя...

Нем, нямам спомен да " се познаваме" или "децата ни да са-расли заедно" .

О, чакай. Това не е ли програмата, която и тук имаме, за приемане на дете за няколко седмици? Не става дума детето да учи там постоянно, или не съм разбрала? При нас също има такива. Съседите ни имаха японче, което ходи на училище с дъщеря им. Шест седмици. После ги водят организирано по екскурзии из страната. В момента в училището на дъщеря ми има дете от училище в Нова Зеландия. Тук е за три месеца. Това са съвсем други програми.

Отначало и аз така помислих и мислех да отговоря, че един езиков курс е съвсем различно нещо, то е като лагер. Но като почетох видях, че били  имали две междусрочни ваканции и заключих, че учат цяла година поне. А може и повече.

Пишеш заедно тук от 2005 г. Общо взето все един и същи никове се въртим в този подфорум.

На Open day едно италианче разказа за животът си тук, 5та учебна година вече.

Което съвсем оправдава написаното от мен.

  ок,щом "писането" е като познаването и-расненето.