Второ дете - противоречиви емоции

Честито ти раздвижване на хормонките-бих казала аз....Иначе, и аз сега съм на тази вълна, но все още си чакам.Същите терзания имам и аз, та ще ми е интересно да прочета.Иначе, колкото до любовта-знам,че ще я има и второто.

Защо ли ми е толкова познато ???

И аз съм така от първият миг , дори се чувствам гузна на моменти ... Чак сега започва да ми  " просветва " , но заедно с лекото облекчение изпитвам и един невъобразим страх дали всичко ще бъде наред - дори кошмари сънувам ...
С една дума - НЯМА НИЩО НЕНОРМАЛНО в това което изпитваш !
Поздрави   , лека бременност и дано пролетта и лятото ти помогнат поне малко за добро и ведро настроение / ... че на мен и тази безкрайна зима ми се отрази ужасно ! /

Здравейте настоящи и бъдещи мами на две дечица.Моите момиченца са с 3,3г разлика.И двете са планирани,но и на мен не ми се разминаха черните мисли-как ще се справям,как ще ги гледам като таткото е на работа,а на бабите вече им забравих физиономиите-идват по два пъти в годината.Мислех,че ще ми е по-трудно,но се справям добре.Таткото много ми помага,но честно казано  ми липсва бабите да идват поне веднъж на един-два месеца.Не за друго,а за да излезем малко с тати сами.Но май няма да стане.Ако кажа,че ми е много лесно ще излъжа,но не съм си и мислела,че така ще се пристрастя към гледането на деца.Честно,ако имах финансовата възможност-бих си родила и трето,ама пак го искам момиче.

Горе главата и хич да не ти пука - нормални терзания, а и знаеш - хормоните и т.н. Имай предвид, че способността от несптравяне с живота е много често срещана напоследък и то не само от бъдещите майки .... Все нормални изживявания бих казала - минах по същия път - аз съм на 39 год., и си имам момиченце на 5 месеца, а баткото е на 5,5 годинки. Каква ирония само - според лекарите не би трябвало да имаме деца по нормален начин - е, аз се радвах и на едничко - ама на - ето ти вече сме четирима  .
На баткото му казахме още веднага след като разбрахме -то може ли човек да скрие такова нещо - и аз нас си беше шок . Той беше въодушевен, едва дочака ноември, и все още е, въпреки, че аз си мислех, че ще има ревност и т.н. Нищо подобно - това момче се преобрази - при всичките ми грижи за малката и факта, че след прибирането ми в къщи имах проблеми и месец не трябваше да ставам от леглото - ставах само до тоалетната и обратно (и това беше лукс...) и бях по цял ден с нея в спалнята - той не престана да бъде нежен и любвеобилен и към двете ни ... Верно е, че всичко се забравя - пюренца, кашички, захранване ..., а и дете с дете не са еднакви, но вярвай ми - заслужава си. И се опитай да не си тровиш живота с черни мисли за това ще се справиш ли и как ......, не се съмнявай -  ще!!!! Не казвам, че е лесно - тъкмо си понаперил гребена и си си канализирал живота и ... айиде пак в първи клас, но ... пак ти казвам тръпката си заслужава

Аз също имах подобен период на неприятни мисли в началото на втората бременност, въпреки, че беше планирана, желана и т.н. Игра на хормони. Рано или късно отминава.
За другите ти въпроси - да, по-натоварена съм, но и повече ми помагат. Между другото напоследък предпочитам да съм с двете деца, когато съм сама вкъщи - занимават се заедно и имам време и аз да свърша нещо. Баткото рано научи за новия човек, защото много ми прилошаваше, но понеже беше малък, осъзна голямата промяна едва след като тя се случи. Имаше период на опасна ревност в първите месеци, но и това отшумя. Сега повече пазя баткото от бебето За разпределянето на майчината обич - съмненията ти ми звучат много познато - задавала съм си същия въпрос. Но сърцето на майката е голямо. И двете рожби са ми безкрайно мили!

Здравете! Аз съм на 34год. и съм бременна в шестия месец с второто дете.Трябва да си призная, че от моя страна нямаше голямо желание за прираст в нашето семейство, но малко по малко се навих /натиска беше повсеместен/. Каката е на 11 години. Не съм казала още на никой, защото преди това имах една неуспешна бременост, за която бях казала на много хора и когато направих спонтанен аборт се почуствах ужасно. Но още по-ужасно се почувства дъщеричката ми. Така, че моят съвет е: не бързай с разгласяването на новината поне до четвъртия месец. А относно обичта, която бих изпитвала към четвъртия член на нашето семейство - честно казано , колкото и парадоксално да звучи още не мога да изпитам чувствата, които ясно си спомням от първата бременност. А и като погледна дъщеричката си и като си помисля колко силно я обичам, не мога да си представя, че бих обичала и друго човешко същество по същия начин. Все още не знам. За сега съм се отдала на бременеене , а оттам каквото стане - и с бременеенето и с чувствата, които изпитвам или бих изпитала по-нататък.

Е, и при мен бяха такива чувствата в началото на втората ми бременност! Като надделяваше чувството на вина пред сина ми, че ще му отнемем половината свят с това бебе...
Всичко премина обаче доста бързо!
И двете ни деца са планирани, желани и чакани! Знам, че ще ги обичаме много и двете!
На баткото казахме за бебето веднага щом разбрахме. Досега много сме му говорили и много го подготвяхме за момента. Мисля, че е готов за неговата му възраст. Той също много го чака и много го иска.
Остават си обаче притесненията, как ще се справим и с бебето - всичко отначало, но знам че ще успеем /на нас също баби не ни помагат/. А и сега отговорността е още по-голяма, тъй като имаме и баткото! Аз дори сега се замислям много повече над това, колко време ще бъда в болницата и как ще се възстановя след раждането, заради сина ми - много сме привързани и не сме се делили въобще...
ГОРЕ ГЛАВАТА! ЛЕКО БРЕМЕНЕЕНЕ И ОЩЕ ПО-ЛЕКО РАЖДАНЕ ВИ ЖЕЛАЯ!

П.П. Много объркано си изложих мислите, но и моите хормони, логика и ясна мисъл не са съвсем наред!

Аз минах през абсолютно същите терзания. В началото на втората си бременност непрекъснато си мислех дали е възможно да обичам още едно дете толкова силно, дали ще се справя с отглеждането на две деца, дали няма неволно да правя разлика между тях и не на последно място дали това е най-подходящият момент за второ дете и дали баткото няма да се чувства пренебрегнат с появата на бебо.
Е, сега когато съм в края на бременността си, всички тези негативни мисли отстъпиха място на вълнението и трепета, с които очаквам появата на новия член на нашето семейство и съм сигурна, че ще му дам всичко това, което давам и на големия.Сигурна съм, че сме взели правилното решение и че големия ще е щастлив от появата на братчето, ще си има другарче и надявам се да ги науча взаимно да си помагат.
Лека бременност и бъди сигурна, че всички тези кофти мисли, които са те обзели в момента ще отминат.

Нормално през цялата ми втора бременност мислех само за това , че си развалям рахътлъка сега когато бебо е пред мен обаче умирам от щастие , а само като си помисля че исках да правя аборт - освен това второто дете се гледа по- лесно
леко бременеене

Както сами ще забележите и аз с голям интерес ще следя темата! Па дано ми мине.

Мили мами,

Много ви благодаря за отговорите, много по-леко ми е като разбрах, че чувствата ми са напълно нормални.

Лека бременност,  здрави бебчета и дечица на всички бъдещи и настоящи майки.

И аз имах доста съмнения и колебания... Това, което мен най-много ме притесняваше при мисълта за второ бебе беше бременността - аз изпитвам страшна неприязън към това състояние, даже когато видя бременна жена, настръхвам, защото си се представям бременна.  Раждането не ме е тревожило никак, знаех, че ще е секцио. Да, при мъжа наистина не настъпват по-малко промени в ритъма на живот, а жената излиза от нормалния живот минимум за година и нещо, но това трябва да се приеме просто  Иначе притеснения дали ще си обичам второто дете като първото не съм имала никога. Малко се колебаех как ще се справя с две, но то е ясно, че като са вече вкъщи, къде ще ходя, та няма да се справя.

Така че - сега мога да кажа - плюсовете са хилядократно повече от минусите, тоест минуси няма, освен бременността, която трябва да се изтърпи и това е. Резултата си струва всичко Баткото е страшно доволен, с него практически проблеми не сме имали, освен съвсем за малко в началото. Двамата заедно са страхотна картинка. 

milaniko, поздравления!
И на мен ми минаха подобни мисли през главата (ох, сега къпане, мазане, нощни хранения, захранване, преваряване на вода, стерилизации...прохождане....после гърнето.... - тъкмо бяхме приключили с всичко това), но бързичко отминаха. И повярвай ми, една година толкова бързо отлетя, че не разбрах кога дребен порасна толкова, че вече иска от нашата храна, разбира толкова много неща....
Разликата между децата ти е супер! Ревност сигурно ще има, но все пак вие с таткото сте насреща да подготвите "каката" и да я обгрижвате така, че да не се чувства изолирана. Само ще вметна, че въпреки нашите грижи и внимание, дъщеря ми се прави на бебе във всеки удобен момент-няма как, не е толкова голяма, за да разбира нещата.
Екшъна предстои у вас! Мисли позитивно и с обич! 

Лека бременност и бъди щастлива !!!
Като се роди малкото човече ще забравиш всички подобни терзания  и ще бъдеш доволна, че имаш още едно слънчице у дома 
Колкото и да се променя живота ни с второто дете  си заслужава 

Oх и мен ме терзаят такива мисли.Хем ми се иска,хем не ми стиска. Реших да почакам,докато Дани стане около 4,дано дотогава не ми е минало желанието.Сега само раждания и кърмене сънувам.

ние казахме на дъщеря ни веднага,защото от началото ми беше зле,повреъщах,болници и т.н. и тя имаше нужда от обяснение какво ми става
подготвихме я полека-лека с еднакнига със снимки на бременни и бебета,освен това често се виждахме с наши познати с бебета,за да види какво е това -бебе,и разни такива-докато си четеш списанието или книжката за бременни ,можеш да покажеш някоя картинка и да дадеш малко разяснение по нея,на другия ден още ммалко и така...не може изведнъж да се приберете в къщи с бебе!
когато родих второто дете,първите дни като че ли не можех да го почувствам като мое!може би защото очаквах да е същия като дъщеря ми,не знам,но много скоро разбрах,че всъшност ги обичам и двамата невероятно много,а сега вече се чудя какви са били тия мои мисли през бременноста и след раждането!всичко си идва на мястото от самосебе си
дъщеря ми се радва на бебето и мнопго ми помага.на моменти много се лигави,но тя си е такава и не го отдавам на ревност.забравила съм много неща,дори питах лекарката как се вари вода!но нали затова са форума и книгите
на всички бъдфещи майчета на втори дечица желая много леко бременеене и повече хубави мисли!

Хахаха, хормонален тайфун, здравей!
Аз пък си мислех, че ще обичам повече бебето и за каката няма да има място. И всеки път като я поглеждах потъвах в чувство на вина.
Каката подготвихме още преди да забременея. Нашия татко една година ми ходи по петичките, че иска бебе, аз все не, накрая един ден ми каза, че ако не махна спиралата днес ще имаме сериозни семейни проблеми. Същия ден бях без спирала и казаха на каката (тя беше на 5), че с тати искаме нейното разрешение да имаме бебе. Тя дълбокомислено "Ох, мамо, пак ли ще трябва да правиш секс с тати?". Когато забременях се чудех как да и кажа, но бях притисната от обстоятелствата да и кажа още първия ден, защото повръщах страшно. Сутринта тръгнах с колата да я карам на градина и по пътя се наложи да спра, за да повърна. Като и видях уплашената физиономийка ми стана много мъчно и и казах, че имам страхотна новина за нея. Тя реагира по-добре и от баща си. От тогава до последно всеки ден ме питаше как съм, как е бебо. Пипаше ме по корема и му говореше (говоренето ставаше като викаше в ухото ми, за да я чуе бебето). После..., после се роди бебето. Беше щастлива, но ни гледаш под лупа как се държим с нея. И противно на всичките ми терзания през бременността аз обичам нея точно толкова, колкото и преди. А него обичам точно толкова, колкото и нея.
Ревността я има. И от двете страни. И това е винаги, когато обърна малко повече внимание на единия, отколкото на другия. Но си има и начини да се реши проблема.
Успешно раждане и се обгради с позитивни хора.

Преди да забременея с второто ми дете, дъщеря ми беше на 3 годинки и вече тайничко завиждах, когато видя на улицата майка с количка, т.е. искаше ми се пак да гушкам бебче. Но когато забременях без да сме го планирали (мислех да бъде няколко години по-късно), два дни ходих като ударена с мокър парцал - ами сега, как ще се справя с работата, не мога да отсъствам от работа (имахме частен бизнес), но на третия ден се взех в ръце и реших, че това е чудесна новина, на която само трябва да се радваме и че малкото човече е добре дошло. На дъщеря ми й обясних, че бебетата се раждат, че живеят в коремчетата на майката (никакви зелки и щъркели) и т.н. Когато се синът ми се роди, тя го прие добре и сега съм доволна, че се получи така. А второто се гледа много по-лесно от първото, то някак си расте "помежду другото", изобщо не разбрах кога порасна. Желая лека бременност и леко раждане!

На 34г. родих второто си дете.Имам дъщеря на 14г.Въобще нямах желание да раждам след толкова години пак,но кой ли ме пита.И аз изпитвах ужас,като теб от повторно раждане,дебелеене и всичко останало.Към края на 9-ия месец,като че ли свикнах с тази мисъл.
Каката много се радва,че има сестричка.Грижи се за нея по-добре и от мен.Много ми помага,нали е вече голяма. За таткото да не говорим,той е на седмото небе от щастие,че има две моми.
А до това дали ще обичаш второто дете като първото-няма никакво съмнение.Всички умираме за това малко слънчице
Бъди сигурна,че животът ви коренно ще се промени и то от хубаво към по-хубаво.Успех!