Кръстих го Георги на двамата дядовци, а и защото името много ми харесва.
- Публикувана: 7 апр. 2006, 11:29 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2006, 11:20 ч.
Как избрахте името на своето дете?
Моят син е Станимир - на баща си. Идеята за това беше моя. А бащата (мъжът ми) искаше да е на неговия баща. И така и не се бяхме разбрали как ще е ... И след като родих ме пита сестрата - "как ще се казва бебето", а аз й викам - "незнам, дайте ми телефона да се обадя и тогава ще кажа"(все пак исках и одобрението на мъжа ми). И останах много изненадана, когато мъжа ми каза, че иска да го запишем Станимир. И така си е Станимир.
Може би 2-3 години преди да се роди, чух името за първи път. Толкова ми хареса, че казах на таткото "Искаш ли, ако си имаме момиченце да се казва Инес?" И на него му хареса... и така все за "Инеската" си говорехме.... Накрая и тя се появи!!! 
Не е кръстена на никой, то и си личи. Не съм против традицията да се кръщава на бабите или дядовците, стига името да се харесва на родителите, а не за да не се сърди някой. Името на човек му е за цял живот, а се избира един път!
Не е кръстена на никой, то и си личи. Не съм против традицията да се кръщава на бабите или дядовците, стига името да се харесва на родителите, а не за да не се сърди някой. Името на човек му е за цял живот, а се избира един път!
В анкетата има само 1 възможен отговор, а аз имах 2 - за двете деца.
Първото ни дете - Валентин, решихме как ще се казва още като бяхме на 17 години с мъжо и още бяхме далеч от сватби и бебеправене. Решихме, че ще го кръстим на празника на влюбените и така й направихме. Никога не съм имала колебание за името му. Ако беше момиче, щеше да е Валентина
За второто - Виляна - ми беше много трудно да избера. През цялата ми бременност не бях убедена, а мислехме да е Александър/Александра, но някак не ми беше на сърце. Точно 2 дни преди да се роди, реших, че свекърва ми, която много ни помага, заслужава и много ще се радва да я кръстим на нея. Тя се казва Величка, но ми се струва много грубо, а и всички й казваме Вили. И така измислих Виляна.
Първото ни дете - Валентин, решихме как ще се казва още като бяхме на 17 години с мъжо и още бяхме далеч от сватби и бебеправене. Решихме, че ще го кръстим на празника на влюбените и така й направихме. Никога не съм имала колебание за името му. Ако беше момиче, щеше да е Валентина
За второто - Виляна - ми беше много трудно да избера. През цялата ми бременност не бях убедена, а мислехме да е Александър/Александра, но някак не ми беше на сърце. Точно 2 дни преди да се роди, реших, че свекърва ми, която много ни помага, заслужава и много ще се радва да я кръстим на нея. Тя се казва Величка, но ми се струва много грубо, а и всички й казваме Вили. И така измислих Виляна.
.Гледахме в интернет.....,дали на дядовците...и накарая за да не се сърди никой--каквото ни хареса на двамата 
.А.... ,също правихме и списък с имена по азбучен ред....Голяма главоблъсканица беше.... 
С таткото се бяхме спряли на Калоян и Валентин- не че Калоян не ми харесва...но като ме попита след като родих как ще се казва -казах Валентин
Сега като се замисля- май е кръстен на нас двамана- Венета и Цветелин - Валентин, а и с таткото оповестихме скритата си връзка точно на Св.Валентин
Сега като се замисля- май е кръстен на нас двамана- Венета и Цветелин - Валентин, а и с таткото оповестихме скритата си връзка точно на Св.Валентин
Надяваме се един ден и те да си харесват имената 