Публикувана: 11 фев. 2016, 10:56 ч.
Последно мнение: 25 фев. 2016, 10:37 ч.

Мислите ли за несигурността?

6 345
62
1

1
2
3
4
5
Всички

11 фев. 2016, 10:56 ч.

Мнения: X

Живеете ли с мисълта, че...няма нищо сигурно...
По-скоро натрапчивата мисъл за това. Ама толкова натрапчива, че да пречи на нормалното ви ежедневие и радости..
Около мен много хора си....изневеряват, разделят, някои преглъщат, други не....и все пак вече нищо не е същото...
Аз съм крайна в мнението си по подобни въпроси, но не желая да ги споделям и обсъждам сега.
Прихвана ме някакво ужасно чувство. Че се чувствам несигурна. Издигнала съм семейството в култ и само мисълта за нестабилност ме изяжда. Всъщност точно това е думата. Самоизяждам се. Непрекъснато питам съпруга си...дали ще ме обича, дали ще ми е верен.....изнервям го вече...
Страхувам се и че някой може да се разболее и пак да се преобърне всичко...
Ако се опитвам да го тая в себе си, се затварям и плача... Сънувам ужасни сънища. Несвързани...които ме изтощават.
Започнах да мисля, ако се разделим къде ще отида ...Дали не трябва да се подсигуря по някакъв начин. Имам възможност да продам имот и евентоално да купя д руг по-хубав. Обаче всеки ми казва, недей купува щото ще е на двамата......и не продавай щото може да те изгони някой ден...хората се променят...
А истината е, че нямам никакъв повод въобще да си мисля такива неща. Просто така се чувствам, повлияха ми някои неща и....изпаднах в състояние от което ми е трудно да се абстрахирам. А това влияе на околните.
Незнам какво искам с тази тема.
Искам да благодаря, че ще я прочетете.

# 1 11 фев. 2016, 11:06 ч.

Мнения: 124

В живота няма нищо сигурно .Много малко неща можеш да контролираш и трябва да се научиш да живееш с това.Моят съвет е да поговориш с психолог.

# 2 11 фев. 2016, 11:19 ч.

Мнения: X

Всъщност, знаех че ще се стигне до психолога...Известно ми е общо взето с какво имам да се боря и да преодолея към момента , необходимо за вътрешния ми баланс.
Идеята беше друга....И въпроса също....
Все пак, благодаря. Отворена съм за всякакви мнения.
Знам, че няма нищо сигурно. И това е толкова естествено...за съжаление или не, както казваш.
Но минават ли ви през ум подобни неща..

# 3 11 фев. 2016, 11:24 ч.

Мнения: 140

Не, не ми минават. Напълно съм наясно, че няма нищо сигурно. Живея живота си сега и го пълня с различни интереси и търся и намирам смисъл в много неща. Вкопчването в едно нещо както в твоя случай в мъжа ти за мен е грешно поведение.

# 4 11 фев. 2016, 11:26 ч.

Мнения: X

Възможно е да е грешно. Но има и такива като мен. Tired

# 5 11 фев. 2016, 11:49 ч.

Мнения: 2 222

Сама се измъчваш без причина Peace

Аз никога не съм живяла с подобни размишления, пък взе, че ми се случи най-неочаквано с гръм и трясък - разведох се. Така че от личен опит знам, че нито е края на света, нито има смисъл предварително да се тревожиш. Аз поне като семейна съм си живяла добре, като се наложи и се разведох, се оправих. Сега съм омъжена за втори път и не се безпокоя какво ще стане - нека си живеем добре, пък каквото е писано - такова. Животът е днес и сега.

Разбира се, имам си тайните страхове относно децата - те да са ни живи и здрави Heart Eyes

- но гледам да не се втелясвам и на тази тема...

# 6 11 фев. 2016, 11:51 ч.

Мнения: 553

Може би ще се почувстваш по-спокойна ако се постараеш да станеш по-независима от мъжа си. Имам предвид да изкарваш сама прехраната си (т.е. да имаш съответното образование, специалност, работа), да си осигуриш някакви резервни финанси (твой имот, спестени пари), да имаш някаква "емоционална" независимост (приятели, хоби, спорт). С една дума дума "Надявай се на доброто, но се подготви се за лошото". Не товари околните със страховете си!

# 7 11 фев. 2016, 11:51 ч.

Мнения: 4 617

Да, мислила съм си. Когато бях с предишния ми приятел се страхувах непрекъснато, като теб. Накрая стана това, от което толкова се страхувах - той ме остави и за мен всичко се срина, само за да осъзная, че в крайна сметка човек трябва преди всичко да разбере, че може да разчита единствено на себе си, всичко останало не е под твой контрол, временно е, а ако имаш доверие на себе си, че би могла да се справиш във всяка ситуация, ще спреш да се страхуваш. След като преживях тази болка, разбрах, че мога да се справя с нея и вече не ме е толкова страх от нещата, които може да се объркат. Не е нужно да преживяваш и ти голяма болка, просто имай вяра в себе си, каквото и да стане - ще се справиш! Стига си му пилила на мъжа, ами ето - Свети Валентин наближава, измисли нещо за двама ви. Зарадвайте се взаимно.
Успех! Hug

# 8 11 фев. 2016, 12:04 ч.

Мнения: 2 222

Точно така - трябва да се живее всеки ден добре, защото утре ако дойде друго, така или иначе ще трябва да го мислим тогава. Животът е борба Simple Smile

# 9 11 фев. 2016, 12:07 ч.

Мнения: 2 013

# 10 11 фев. 2016, 12:09 ч.

Мнения: 4 500

Не мисля. Важното е да знам, че сме здрави и имаме работа, с която се издържаме. Любов, секс, брак, приятели, изневери, работа, училище - това ако взема да го мисля всеки ден, трябва да се гръмна.

# 11 11 фев. 2016, 12:11 ч.

Мнения: 4 617

О, да, ако нямаш самочувствие и по някакъв начин си зависима от мъжа си, нищо чудно, че се чувстваш така. Прекалено многото свободно време също е от значение. Получава се over thinking и хората затова много от случаите изпадат в депресивни състояния.

# 12 11 фев. 2016, 12:18 ч.

Мнения: 124

Намери си някакво занимание което да те отвлече от тягостните мисли ,дали ще четеш книга ,месиш тесто ,правиш йога или шиеш гоблени ,ти си реши ,но си запълни свободното време с нещо ,което да те отвлича.Може да се запишиш на танци .

# 13 11 фев. 2016, 12:28 ч.

Мнения: X

Цитат на: Magdalena1978 в чт, 11 фев 2016, 12:07

niama_me , ще те провокирам (като въпросите ми са съвсем добронамерени). Дори не е задължително да отговаряш на тях тук във форума. Важно е за себе си да намериш отговорите:
- Имаш ли достатъчно много свободно време, с което се чудиш какво да правиш? - Имам.
- Имаш ли някакви индикации от твоя мъж, че нещо не е наред? - Абсолютно никакви.
- Тези страхове на база интуиция ли са? - Незнам какво е, казвам му интуиция, но се появи от това което става около мен.
- Ако утре като гръм от ясно небе се разведете, ти в каква ситуация ще си от гледна точка: място за живеене, печелене на пари и т.н.? - Имам тези неща.
- Ти финансово независима ли си? - Почти.
- Възможно ли е да "преекспонираш" чужди проблеми (от твоето обкръжение) върху твоето семейство? - Абсолютно. Както когато видя нещо хубаво се чудя защо и при нас не е така, така като видя лошо, започвам да се страхувам дали няма да се случи.
- Възможно ли е твоето самочувствие като жена да е пострадало по някакви причини? - Не само е възможно. Така е. Качих 5 кг и адски много целулит. Ниска съм и се отразява доста...Немога да ги сваля. Не издържам на глад, а по медицински причини не мога да спортувам. Единствено лечебна гимнастика.

Има едни психологически "хватки", които за мен са малко "евтини", но все пак: напиши на един лист всичко това, което имаш (от материален и нематериален характер), всичко това което те прави щастлива и се фокусирай към позитивните емоции.

И малко out of the blue информация - липсата на вит Д може да повлияе на настроението на хората и да спомогне за депресивни състояния, а все пак сме в такъв сезон в момента.

Успех в дебрите на самопознанието - никога не е излишно това.

# 14 11 фев. 2016, 12:30 ч.

Мнения: 8 813

Авторке, щом живееш с такива нагласи значи всичко ти е наред и поради липса на реални проблеми, съзнанието ти търси точка на безпокойство, около която да се върти. Това е бъдещето, разбира се, защото е непредвидимо от нас Simple Smile

Трябва да призная, че това ми е добре познато, и аз съм минала през подобни безсмислени терзания. Доста по-късно нещата се промениха за мен и всичките ми смешни страхове отпреди изчезнаха, заместени от истински сериозни проблеми. Дадох си ясна сметка колко глупаво съм се изтезавала сама, вместо да се радвам на спокойния си живот. Когато сама стигнеш до тези мисли, без някой да те убеждава, тогава ще се освободиш от страховете си.

# 15 11 фев. 2016, 12:33 ч.

Мнения: X

Мисля си....,
че ако спра да мисля лошото...то трябва да приема в съзнанието си обратното развитие на нещата , а именно - хубавото.
Тогава обаче се страхувам, че може да стана като кон с капаци...

Ън, това не го чувам за първи път....Имам две мои приятелки с, с които като споделя подобни неща и все казват, че просто няма за какво да мисля..

Напоследък се замислям често, че всъщност въпреки че имам много спокойни и хармонични отношения, с моя съпруг сме доста време заедно....
Започнах да си мисля, че е "време" да му омръзна....
В същото време аз го обичам повече отколкото в началото....Сега е истинска огромна любов. И се страхувам....

# 16 11 фев. 2016, 12:39 ч.

Мнения: 2 222

Сега вече и аз почвам да мисля, че няма какво да правиш... не работиш ли, нямаш ли ангажименти? И аз обичам мъжа си, но през деня мисля за работата, после имам разни задачки покрай децата, чак вечер можем наистина да си обърнем внимание един на друг. Пък за всепоглъщащи чувства и страхове дали няма да ме зареже или ще му омръзна през деня просто нямам време.

Мисли си, че и при него е така, че и той си те обича много и т.н. в този дух Heart Eyes

# 17 11 фев. 2016, 12:45 ч.

Мнения: 2 013

Цитат на: niama_me в чт, 11 фев 2016, 12:33

Започнах да си мисля, че е "време" да му омръзна....
В същото време аз го обичам повече отколкото в началото....Сега е истинска огромна любов. И се страхувам....

Сама си вкарваш автоголове с този начин на мислене. И въпреки, че си на ясно с това продължаваш.

Имаш достатъчно свободно време, леко си изпуснала килограмите (5 кг са нищо според мен, но зависи от ръста) - прави повече гимнастика, запиши се на някакви по-леки физически натоварвания (има йоги, каланетика, каквото ти е при сърце и каквото позволява твоето състояние).

Опитай се да ограничиш поне малко контактите с тези хора, които явно успяват да пренесат техните страхове и неволи върху твоето съзнание и психика. Явно си по-чувствителна и изживяваш всичко. Хубаво е да си патерица за твоите познати и приятели, но мисли и за твоя психически комфорт.

Мисля, че ако започнеш да работиш по тези две неща, полека-лека самочувствието ще е ок, негативните мисли и страхове, с които други хора те заливат, ще намалеят и е много вероятно да се почувстваш по-добре и да можеш да се наслаждаваш на любовта с твоя мъж.

И последен въпрос: Как би определила себе си? Дали според теб си човек-максималист? Винаги всичко да е идеално по него, около него, всичко да е изрядно подредено, предвидимо и т.н.?
Критикуваш ли много себе си? Критикуваш ли много околните? (дори и да не е изказано на глас)

Сякаш в теб усещам и желание за свръх-контрол на ситуациите и на всичко в живота, но не съм сигурна...

Последна редакция: чт, 11 фев 2016, 12:57 от Magdalena1978

# 18 11 фев. 2016, 14:19 ч.

Мнения: 14 654

С такива страхове живеете тези, които наблюдавате какви неща се случват около вас, но на вас не се е случило нищо. Като животът ти завърти един шамар, ще спре да те е страх. Има далеч по-лоши неща от това да се разделиш с мъжа си или да ти изневерят.

# 19 11 фев. 2016, 14:35 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Цитат на: Янeчeк в чт, 11 фев 2016, 14:19

Несигурност в този смисъл, който niama_me влага, не изпитвам. Всъщност , не че не изпитвам, но съм приела този факт и не пречи на качеството ми на живот.
Но имам един ужасяващ страх, който е свързан с детето ми- вероятно майките ще разберат какво имам предвид, защото не искам да го назовавам с думи. Той ме сковава, но и в същото време
донякъде ме прави по- отдадена майка, понеже ме кара да се стремя да изживявам пълноценно всеки миг, прекаран с детето ми. Скоро ще стане на 7, а аз още лягам да се погушкаме с нея, преди да заспи; много рядко ми се случва да й откажа да си играем на нещо или да се поглезим; вслушвам се в думите й; интересувам се от мнението й; искрена и открита съм с нея; уважавам я като личност; никога не нарушавам обещанията си; ако знам, че не мога да направя нещо, не обещавам...
Преди да се появи този смразяващ страх, го карах по- лежерно. А сега се чудя дали по начина, по който в момента градя отношенията си с нея, не й навреждам...

# 20 11 фев. 2016, 14:52 ч.

Мнения: X

Магдалена, така е. Точно в десетката си с последното изречение...
Защото само "усещането" че мога да оправя нещата ми дава сигурност и спокойствие най-вече. Баланс.
Затова и на моменти съм доста обсебваща, спрямо потомството си....В желанието си уж да предотвратя нещо неприятно...

Бронте, това което описваш и при мен е така. Tired

И аз си мисля същото....че тези мои чувства и мания не водят до нищо добро....Но искам да усещам връзката помежду ни силна, и имам чувството че единствено давайки максимално много обич и грижи, това може да бъде така..

# 21 11 фев. 2016, 14:54 ч.

Мнения: 2 222

А реално не е така. Любовта не е по заслуги. Няма нужда да надскачаш всеки ден себе си, за да я доказваш. Нито да контролираш нон стоп.

# 22 11 фев. 2016, 15:31 ч.

Мнения: 12 473

Като дете, отгледано от такава майка - абсолютно същите драми имах години наред.
Разбира се, и най-големите ми страхове се сбъднаха до един..)

Но..това не беше краят на Света, а началото му..)
Да, много боли да сбъднеш страховете сии ще те боли цял живот ако не ги надмогнеш, както и никога няма да намериш истинско щастие.
А щастието е Тук и Сега.
С това, което имаш и заради това, което Си.

Всеки ден съм благодарна за това.
И не мисля какво може да е утре.
Само здрава да съм - всичко останало ще се случи по-най добрият за мен начин.

# 23 11 фев. 2016, 16:28 ч.

Мнения: 2 013

Цитат на: niama_me в чт, 11 фев 2016, 14:52

Добре е, че до известна степен осъзнаваш нещата. Това със свръх-контрола го имаше и при мен, но в последствие е свръх-смазващо, ако нещо се провали въпреки огромните усилия и енергия за планиране и "отиграване" на всички възможни ситуации.

Така че колкото и да не искаме да признаем пред себе си - не всичко е на 100% под наш контрол. Като тук включвам и средата (извън семейството ти), при която явно има големи кризи и промени.

Страховете, ако са те обсебили могат да "достигнат" и до твоите деца под различна форма: свръх-обсебване (сама го писа), свръх-очаквания, свръх-изисквания, свръх-критики, за да е всичко перфектно.

# 24 11 фев. 2016, 18:16 ч.

Мнения: 31 848

Цитат на: niama_me в чт, 11 фев 2016, 12:33

Радвай се на това което имаш и не дърпай дявола за опашката.
Плюс това си намери занимание. Мислиш си глупости май от скука.

Цитат

Самоизяждам се. Непрекъснато питам съпруга си...дали ще ме обича, дали ще ми е верен.....изнервям го вече...

На мен ако ми ги казват тия неща ще ми писне и ще се отдръпна. Такова черногледство и липса на самочувствие ще предизвика точно нежеланите от теб неща.
Нали знаеш как понякога нещата, които си мислим се случват.
Та внимавай какво си мислиш.

В тоя живот няма нищо сигурно, освен данъците и смъртта.

# 25 11 фев. 2016, 19:07 ч.

Мнения: X

Давам си сметка, за всичко което казвате. Осъзнавам го. Приемам го. Опитвам се да се боря срещу тези мисли...понякога успявам. Понякога просто имам чувството че имам нужда да се отдам на тях. Сякаш да ги преболея...следователно споделям всичко с него....И той се дразни.. Sad

каза че му е омръзнало да влизам и излизам от такива ненужни и непровукирани периоди...И просто ще изчака да ми мине... Sad

Толкова ми е гадно в такива моменти, най-вече заради това, че го осъзнавам.
Вярвате ли в любовта? Тази която свързва двама души и остава завинаги?

# 26 11 фев. 2016, 19:13 ч.

Мнения: 31 848

Ако ти сама не можеш да си контролираш мислите, няма кой друг да свърши тая работа.
Нали знаеш, каквото повикало - такова се обадило. Внимавай, че с лоши мисли може да привлечеш кофти ситуации.
Кое точно ти е гадно? Реално си си добре, ама влизаш в някакви големи филми и предположения.
Вземи се в ръце, ако не работиш - работи, намери си хоби, чети книги, гледай някой филм, не се занимавай с глупости.
Иначе не, не вярвам в любовта. Mr. Green

И не дразни много мъжа си, че да не избяга и да не сбъднеш филма си. Naughty

# 27 11 фев. 2016, 22:32 ч.

Мнения: 4 569

Аз ако на мястото на мъжа ти, ще те зарежа. Постоянно мрънкане, мания за контрол ...

Цитат на: Янeчeк в чт, 11 фев 2016, 14:19

+1

Достатъчно добри съвети има в темата.

# 28 11 фев. 2016, 23:04 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: niama_me в чт, 11 фев 2016, 19:07

Толкова ми е гадно в такива моменти, най-вече заради това, че го осъзнавам.
Вярвате ли в любовта? Тази която свързва двама души и остава завинаги?

Престани да ни питаш глупости!
Върви на доктор, имаш нужда.
Докато се мотаеш тук, на мъжа ти ще му писне от непровокираните ти периоди и ще се чудиш откъде ти е дошло!

# 29 11 фев. 2016, 23:13 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Цитат на: niama_me в чт, 11 фев 2016, 19:07

Вярвате ли в любовта? Тази която свързва двама души и остава завинаги?

Категорично- не.
Което не значи, че я няма. Даже и да я има, може пък точно на теб да не ти се случи.
Аз и в Ада не вярвам, но пък Данте е вярвал, че го има, даже и подробно го е описал...
Това, дали вярваме или не, с нищо не може да ти помогне.
Успокой се и спри да полудяваш Peace

# 30 11 фев. 2016, 23:22 ч.

Blondeville
Мнения: 2 843

Няма ме, разбирам те напълно Hug

Разбирам какво е да не можеш да сложиш граници на мислите си, макар и да знаеш колко налудничави са те. Разбирам и как може за секунди да се вкараш в някакъв филм и да изпаднеш в ужасно състояние. Като съвет мога да ти дам това - като усетиш как мислите ти отиват в грешна посока да започнеш да мислиш за нещо друго, позитивно и усмихващо. Ако страхът ти е от раздяла, се опитай и да си представиш живота след нея, срещни този страх, разиграй го в главата си за да си кажеш, че би могла да го преживееш ако се случи.

Към останалите съфорумки - мненията, в които казвате, че на мястото на мъжа й бихте я зарязали не й помагат. Може да разчитате на отрезвяващия им ефект, но повярвайте, у човек у когото са се отключили такива обсесивни и натрапващи мисли, подобни мнения по-скоро могат да ги засилят, отколкото да стреснат и помогнат. Щом е стигнала до тук да пише тема за това, тя осъзнава сама, че няма повод за тревога, но вижда, че не може да сложи спирка на тревогата си. И в тези случаи логиката не помага. Тя знае сама, че страхът й е алогичен, но него го има. Силна воля и насочване на мислите в правилна посока, а и може би консултация с психолог са най-доброто решение според мен. Успех!

# 31 12 фев. 2016, 00:12 ч.

Мнения: 2 013

Аз пък се обърках Simple Smile

При свръх-контрол, човек не се самосъжалява. Общо взето е или едното или другото. Последния пост го разбирам малко от сорта "изпадам във филми, самосъжалявам се, искам и мъжът ми да ме съжалява, защото това доказва истинската му любов към мен, обаче той отказва да ме съжалява"

Аз наистина се обърках Simple Smile

# 32 12 фев. 2016, 05:25 ч.

Мнения: 3 778

Цитат на: niama_me в чт, 11 фев 2016, 19:07

Вярвате ли в любовта? Тази която свързва двама души и остава завинаги?

Не вярвам в такава любов, даже самата идея, че нещо ще е завинаги, било то и любов ме потиска. Като воденичен камък на шията го усещам.

А по темата, мисля че трябва да си намериш занимания извън семейството, да не се фокусираш толкова много върху мъжа ти и да не го вкарваш в налудничави сценарии.

Мъжете в по-голямата си част са хора на действието, прагматични и премащи буквално всичко, което им се каже. Ти вече си му досадила с мрънкането си за няма нищо, сега остава и да му вкараш идея, че може да се огледа и да намери нещо навън, което ще е усмихнато и приветливо и няма да търси под вола теле.

Ако не можеш да си помогнеш сама, може би е добре да се посъветваш с психолог, който би могъл да ти предложеи техники за справяне с натрапчиви мисли.

Аз лично не изпитвам страх, че мъжът ми би ме оставил сега или когато и да било в бъдеще. Преживяла съм такива неща, пред които изоставянето или изневярата ми се струват детска игра. И да се случи, светът няма да спре да се върти за мен.

# 33 12 фев. 2016, 06:49 ч.

Мнения: 6 912

На мен ми изглежда, че страдаш от безпокойство и имаш нужда от лекарска помощ. Поне при мен така бяха нещата. Появиха ми се изведнъж едни натрапчиви мисли и нямах възможност да ги контролирам, което ме побъркваше. И то за нещо, което перфектно знаех отдавна и го приемах нормално, но изведнъж вече не можех, тревожех се и не можех да спра. Бях се засилила да ходя на лекар вече, защото не се издържаше, но при мен беше провокирано от друго заболяване, което за щастие отшумя и с него си отиде и безпокойството. Към днешна дата нещата са същите, нищо не се е променило, просто аз вече приемам спокойно и нормално всичко.

# 34 12 фев. 2016, 09:14 ч.

Мнения: 460

Миличка, момичетата са ти дали насоки и съвети. Аз искам да ти предложа нещо по-различно. Вместо да се фокусираш над връзката си (която очевидно е страхотна) или евентуално какво може да се случи с децата (които са здрави и щастливи), опознавай и мисли за себе си в тези периоди на терзания.

Скрит текст:

Погледни тази книга, много интересна е и много занимателна. Ще ти отвлече вниманието, ще те накара да помислиш за себе си и за това, което искаш да се случи с живота ти. Надявам се да ти хареса и на теб. Аз имам малко по-различни терзания от твоите, но много ми помага.
Успех и хубав ден!

# 35 12 фев. 2016, 09:32 ч.

Мнения: X

Цитат на: Magdalena1978 в пт, 12 фев 2016, 00:12

Аз пък се обърках Simple Smile

"изпадам във филми, самосъжалявам се, искам и мъжът ми да ме съжалява, защото това доказва истинската му любов към мен, обаче той отказва да ме съжалява"

Такова нещо никога не се е случвало, и дори по някакъв начин някой да е прозрял подобно нещо през думите ми, абсолютно грешно е и не е така.

blondie_anna, благодаря ти много, мисля че си осъзнала абсолютно всяка моя дума ! И да- това че щял да ме зареже щото имам нужда от помощ, не само, че не помогна - а напротив.
Както и да е.
Благодаря

# 36 12 фев. 2016, 10:01 ч.

Мнения: 30 802

Аз пък, за да не мисля за несигурноста, съм я приела за постоянно присъствие. Наясно съм, че ако изпусна и не правя честичко по нещо малко и позитивно, нещата ще почнат да вървят назад. Важи за всичко, не само за връзките: не приемам нищо за даденост, която никога няма да почне да се разваля. Затова всеки ден правя по някой дребен ремонт на нещо. По-прагматично е, отколкото да си цензурирам мислите и да си казвам- връзката ми е чудесна и така ще си е винаги.

Мислите винаги ще ги има- те ти казват нещо важно. Въпросът е какво ще правиш по въпроса. Най-успокояващо е да се заемеш с конкретни и прагматични действия, които да подобряват нещата, така че след време да видиш, че си сложила достатъчно ред и едва ли всичко ще се срути изведнъж. Малки ремонтчета, редовно. Иначе както всичко изглежда наред, така се чупи изведнъж.

# 37 12 фев. 2016, 10:09 ч.

Мнения: X

The Siren of Titan, под малки ремонтчета, вероятно имаш предвид, дребни жестове, изненадващи но приятни моменти, корекции на негативното, най-вече в самия себе си и т.н...

Тези неща ги правя Hug

До колкото мога.

# 38 12 фев. 2016, 10:20 ч.

Мнения: 2 013

niama_me, извинявай, че не съм разбрала правилно този твой пост.

Може също да има при нас и разминаване в разбиранията на различните понятия. За мен човек да се отдаде на страховете си е някаква форма на самосъжаление и проява на слабост.

Радвам се, че няма самосъжаление в твоя случай.

Аз ще се присъединя към мненията, които предлагат посещение при психолог.

# 39 12 фев. 2016, 10:34 ч.

Мнения: X

Самосъжаление няма, дори много често изпитвам силен гняв и дори омраза към себе си, затова че не успявам да се справя. Не само с това. По принцип съм го изпитвала. И не винаги разбира се.

Както и да е, разбрах съветите и оценявам мненията на всички. Благодаря ви.

# 40 12 фев. 2016, 10:36 ч.

Мнения: 30 802

Под "малки неща" имам предвид не само жестове към другия, а и жестове към самата теб. Иначе изглеждаш като натегач. Грижи се за себе си, да си привличаща жена, да знаеш, че си достойна да те обича някой.

И зарежи изненадите, по-скоро важна е рутината, там да са гладки нещата, не пластмасовата романтика.

# 41 12 фев. 2016, 10:42 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Имала съм момент, в който имах подобни мисли. Всъщност имала съм ги винаги, но не бяха толкова силни. В моменти на пълно щастие, когато съм си мислила как всичко ми е наред, каква щастливка съм, почти винаги съм си задвала въпрос дали това ще продължи винаги. Разбира се, логичният отговор е бил, че нищо не е вечно, което пък веднага ми скапваше момента и ме натъжаваше. И докато през годините някак съм успявала да се измъкна сравнително лесно, то след смъртта на баща ми това ставаше все по- трудно. Може би беше някаква депресия, може би смъртта му ме накара да разбера, че всичко е преходно и никой от нищо не е застрахован. Факт е, че се чувствах ужасно. Тогава при консултация с кардиолога ми, той ми изписа едни билкови хапчета за тревожността- "Алора", съдържат само извлек от Пасифлора. Много ми помогнаха, а не ги пих дълго, около 2 месеца сутрин и вечер по едно. Можеш да опиташ с тях- ако няма полза, няма да има и вреда. Hug

# 42 12 фев. 2016, 10:47 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: niama_me в пт, 12 фев 2016, 10:09

До колкото мога.

Ако бъркам, извини ме, но ти беше отговорила, че имаш прекалено свободно време.............
Ако не ходиш на работа, а години си посветила на отглеждането на децата, просто ти е време да смениш стереотипа.

# 43 12 фев. 2016, 11:11 ч.

Мнения: X

Ходя на работа.
Имам свободно време, защото няма работа за вършене .В смисъл има, но като обем работата много намаля....и през другото време съм пред компютъра и чета това онова...

The Siren of Titan - схванах Hug

# 44 16 фев. 2016, 12:54 ч.

Мнения: X

Цитат на: niama_me в чт, 11 фев 2016, 10:56

Живеете ли с мисълта, че...няма нищо сигурно...
По-скоро натрапчивата мисъл за това. Ама толкова натрапчива, че да пречи на нормалното ви ежедневие и радости..
Около мен много хора си....изневеряват, разделят, някои преглъщат, други не....и все пак вече нищо не е същото...
Аз съм крайна в мнението си по подобни въпроси, но не желая да ги споделям и обсъждам сега.
Прихвана ме някакво ужасно чувство. Че се чувствам несигурна. Издигнала съм семейството в култ и само мисълта за нестабилност ме изяжда. Всъщност точно това е думата. Самоизяждам се. Непрекъснато питам съпруга си...дали ще ме обича, дали ще ми е верен.....изнервям го вече...
Страхувам се и че някой може да се разболее и пак да се преобърне всичко...
Ако се опитвам да го тая в себе си, се затварям и плача... Сънувам ужасни сънища. Несвързани...които ме изтощават.
Започнах да мисля, ако се разделим къде ще отида ...Дали не трябва да се подсигуря по някакъв начин. Имам възможност да продам имот и евентоално да купя д руг по-хубав. Обаче всеки ми казва, недей купува щото ще е на двамата......и не продавай щото може да те изгони някой ден...хората се променят...
А истината е, че нямам никакъв повод въобще да си мисля такива неща. Просто така се чувствам, повлияха ми някои неща и....изпаднах в състояние от което ми е трудно да се абстрахирам. А това влияе на околните.
Незнам какво искам с тази тема.
Искам да благодаря, че ще я прочетете.

Случва се.И е нормално, все пак живеем между хора, които искаме или не, ни влияят.
Когато около мен има подобни истории-болести, смърт, разводи, раздели, влияят ми, да.
Но се опитвам бързо да ги пращам в "девета глуха" и да забравям.понякога се получава лесно, друг път-не толкова.
Аз съм емоционална доста и дори филм-драма може да ме изкара от равновесие за дни....
Та, затова:спестявам си максимум негативните емоции.Не гледам новини, не ме вълнува какво става по света и у нас (животът си тече и без аз да съм осведомена за всяко зло, станало някъде си), не гледам драми, екшъни и тежки филми, отстраних негативните хора от живота си, като цяло стерям се чашата ми да е винаги "наполовина пълна".
Получава се....когато се съсредоточиш върху хубави неща, събития, хора, някак и мислите ти са весели и жизнерадостни.

# 45 16 фев. 2016, 13:25 ч.

Мнения: 46 539

Мислех, но реших да живея за момента и да му се наслаждавам.
Реалист съм, знам, че всеки момент може да се случи нещо лошо, животът е гаден, може и да ме няма утре, може всичко да се случи. Но дотогава не си тровя дните. Като дойде ще го мисля.

# 46 16 фев. 2016, 13:45 ч.

Мнения: 403

Колкото повече лошо мислиш, повече лошо привличаш. Cry

Мисли положително. bouquet

Гледай този филм

https://www.youtube.com/watch?v=42A0SN5ZgPk

# 47 17 фев. 2016, 20:24 ч.

Мнения: 2 013

Балансът според мен е важен. Не може да се залита и само в позитивното мислене, защото това притъпява критичната оценка към събитията около човека.

Но не трябва и да се потапя човек само в негативни мисли.

Много е трудно това - да се улучи баланса.

# 48 18 фев. 2016, 09:34 ч.

Мнения: X

Минават ми, да. На мъж вяра да нямаш. Застраховала съм се. Да, жилището е общо, но от семейно жилище никой не може да те изгони с деца. Децата се присъждат почти автоматично на майката и семейното жилище си остава за нея и толкоз. Но чак да треперя, не, така или иначе знам, че ако той реши да прави нещо различно с живота си, значи не е моят човек, край, точка. Може да ми бъде тъпо, но ще го преживея. Laughing

Съгласна съм с предишното мнение за баланса. Терапевтите, доколкото съм чувала, помагат за натрапливости. Защото твоето състояние май определено не е нормално, ами си е болестно. Отказът да го лекуваш няма да подобри нещата, хубаво си помисли.

# 49 18 фев. 2016, 10:38 ч.

Мнения: 12 473

Ама вие наистина ли вярвате, че има някой подтоянно позитивен? Това става само ако си нон-стоп напушен..))
Абсолютно всеки има понякога негативни мисли. Разликата с набедено "позитивните" е, че те не ги задържат дълго време в себе си/ разпознават ги и успяват да ги трансформират.

# 50 22 фев. 2016, 03:04 ч.

Мнения: 2 039

Мило момиче,съжалявам,че те нападат такива мрачни мисли!В темата ти дадоха доста съвети,аз също смятам,че трябва да се посъветваш с лекар.Другото е прекаленото свободно време-намери си някакво хоби,което е по твой вкус-ще се разнообразиш,ще се запознаеш с нови хора.В живота има хубави неща,съсредоточи се върху тях.И сега една шега-имам една приятелка,която казва....които го хваща депресия да вземе да измие прозорците на целия апартамент,веднага ще му мине. bouquet

# 51 22 фев. 2016, 10:21 ч.

Мнения: 21 512

Цитат на: Пип 2 в пн, 22 фев 2016, 03:04

.които го хваща депресия да вземе да измие прозорците на целия апартамент,веднага ще му мине. bouquet

Много хубав съвет.
По темата - да, мисля понякога за несигурността. Не я свързвам с партньора, а общо с живота, здравето, финансите, бъдещето на децата, светът като цяло...
Но какво можем да направим? Точно нищо. Той човекът хубаво го е казал- спрете земята, искам да сляза... ама не става Laughing

Пък и я виж, каква пролет идва.

# 52 22 фев. 2016, 10:59 ч.

Мнения: 187

Мисля си, че си си съвсем нормална. Когато около теб всички се развеждат, имат проблеми и така нататък е нормално и ти да се замисляш и това изобщо не означава, че ще се случи и на теб или че нещо ти има. А и мисля, че плановете да продаваш и купуваш имот имат нещо общо, както и съветите на околните как да постъпиш.

Това, което може да направиш е да се подготвиш с нещата, които зависят от теб - финансова незавизимост за всеки случай нали, да полагаш грижи за връзката ви все пак, за себе си и прочие такива неща, които предполагам знаеш.

А това, което не зависи от теб и не можеш да промениш, няма какво да го мислиш, просто защото няма смисъл.

# 53 25 фев. 2016, 06:58 ч.

Мнения: 482

За мен тук има два момента:
1. Дали здравето ти е Наред? Защото проблеми с щитовидната жлеза могат да се отразят на мислите и емоциите.
2. Това е един огромен страх. Но това са и достатъчно сили, които отделяш, за да контролираш което можеш. Не знам дали си вярваща, но упованието в добра висша сила върши чудеса. Когато приемеш, че ще стане точно това, което трябва и че колкото и да е перфектно сега, и в други ситуации би се справила и би се чувствала добре, ще ти е по-леко.
Случвало ми се е, Да! До толкова не можех да овладее страховете си, че се разболях. Накрая нямах сили за нищо. Дадох си сметка, че и да умра, пак животът ще си тече и всеки ще прави каквото си реши. И така приех факта, че нещата под мой контрол са малко. Ще ми се ти да се осъзнаеш по-скоро, да не си причиниш някоя болест.задай си и въпроса какво толкова страшно се е случило при твоите лоши примери. Виж дали не е произлязло нещо хубаво от лошите неща.

Последна редакция: чт, 25 фев 2016, 07:43 от Зелена салата

# 54 25 фев. 2016, 09:22 ч.

Мнения: X

Цитат на: Зелена салата в чт, 25 фев 2016, 06:58

Изпадам периодично в такива състояния...изследвала съм щитовидна жлеза поради други причини.
Мисля че е емоционален, психически....проблема.
А всичко тръгна от рутината...така си мисля....
винаги съм използвала думата без да влагам същност в нея. Еднообразието . Обаче до сега през повечето време се чувствах спокойна. Щастлива бих казала. И в един момент сякаш се натрупват малките неща и...ме събориха...
Аз ли мисля прекалено много...аз ли направих нещо....незнам. Дори неискам да мисля повече за това...
Благодаря на всички за мненията.

# 55 25 фев. 2016, 09:36 ч.

Мнения: X

Проблемът, когато сам се бориш с депресия е, че твърде рано се отказваш. Тръгваш да снимаш - мммм, вече не ти харесва... ще готвиш! - вече ти е тъпо. Захвани се с нещо и го изкарай от начало до край. Нека не е еднообразно, примерно да учиш език, но ако е изкуство, потопи се в него и мини през всичките му фази.
Всеки срив, дискомфорт или тотално нежелание в процеса докато развиваш нещо е упражнение за емоционалните ти мускули. Измисли си тримесечен проект (ако имаш възможност) да събереш снимки на всички красиви мостове в страната например и си раздвижи задника всеки път като ти се стори тъпо, немотивиращо и тн.
Ако се отказвах всеки път, заради емоционалните си състояния и аз щях да съм в солидна депресия.

# 56 25 фев. 2016, 10:00 ч.

Мнения: X

Цитат на: Nesiha в чт, 25 фев 2016, 09:36

Тук не разбрах....
от какво съм казала ,че се отказвам? newsm78

Освен че /не искам да мисля за състоянието си/

# 57 25 фев. 2016, 10:06 ч.

Мнения: X

Доколкото разбрах имаш свободно време, но не правиш нещо извън домашните задължения, както и не ти се започва нищо, правилно ли те разбрах niama_me

# 58 25 фев. 2016, 10:10 ч.

Мнения: 2 049

През първото ми майчинство имах много свободно време и постоянно мислех за "глупости" . И моят мъж ми казваше - " Една жена трябва да е заета, за да не мисли за глупости" Grinning

. Като започнах работа и ме "завъртя" живота нямах време да се отдавам на мрачни мисли.Сега съм по майчинство с второто дете , но работя от вкъщи , с две деца на главата , нямам и минута спокойствите - да видиш дали имам време за размисли за живота и по -скоро да се отдавам на мрачни мисли за бъдещето ... Живота е тука и сега и той минава докато ти тровиш ежедневието си в мисли какво може да се случи. Намери си занимание, запълни деня си с ползовтворни неща и не си трови съзнаението с неща, които като цяло не зависят от теб.

# 59 25 фев. 2016, 10:11 ч.

Мнения: X

"свободното" време е на работа. Аз го казах на няколко пъти.
Защото работата намаля и просто по цял ден или се ровя в нета или ми разказват глупости. Работата ми е свързана с клиенти, повечето от които като седнат и си изливат душата.....
Тоест аз съм на 8 часов работен ден и има, няма клиенти съм на работното си място. Което пък предполага, че не мога да правя нищо друго свързано с /хоби/.

# 60 25 фев. 2016, 10:14 ч.

Мнения: 2 049

Ми потърси по-интересна работа, то и цял ден да седиш и да гледаш в една точка докато дойде клиент не е лесно .Също може да дейстава демотивиращно и да ти докара депресия - дава ти и твърде свободно време да си развихряш мисълта в неползотворна посока. Поне на мен де - аз съм по дейна фигура.

# 61 25 фев. 2016, 10:28 ч.

Мнения: X

Цитат на: niama_me в чт, 11 фев 2016, 12:28

Цитат на: Magdalena1978 в чт, 11 фев 2016, 12:07

Ок, разбрах. За мен "имам достатъчно много свободно време с което се чудя какво да правя" НЕ включва 40 часа на седмица в офис.

# 62 25 фев. 2016, 10:37 ч.

Мнения: X

Е кое е драмата сега, отговорих на въпроса дали имам време - имам. Никой не ме е питал къде го имам.
В работата.
Под определението, че се чудя какво да правя, влагам смисъла , който описах. Седя и нямам особен избор какво да правя. Чета в интернет или слушам лични истории....

Препоръчани теми

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Нужда от съвет

Променени отношения и последвала изневяра

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: