Замислила съм се тези дни по този въпрос. Всичко, разбира се, е по конкретен повод, но не е нещо, което ми се случва за първи път. Ето и какво имам предвид.
Като майка на дете с проблем, често ми се случва да изпадам в униние, да се почувствам безсилна, да чувствам страх и несигурност. Дълго време си мислех, че това е заради самият проблем, заради това, че детето ми не е като другите деца. Но тези дни осъзнах, че проблемът идва от другаде. Проблемът идва от от безкрайно непрофесионалното, немилостиво и нечовечно дори отношение на специалистите, които се грижат за детето ми. Веднага давам конкретни примери - когато Йоан имаше проблеми с настройките и не чуваше добре, веднага лекарите започнаха да търсят причината в самото дете, не в тяхната работа, а в нашето дете, в нашето семейство, в начинът, по който се грижим за Йоан. Рехабилитаторката ни пък, в зависимост от настроението си един ден е доволна от Йоан, на другия твърди, че нищо не чува и че тази работа не й харесва. Ние като родители започваме да търсим вината в себе си, в детето. Питаме се дали нещо не правим както трябва, дали полагаме достатъчно грижи, дали не го пренебрегваме заради нашите, далеч не толкова важни грижи. И не на последно място - чудим се наред ли е това дете? И в ежедневието, изпълнено с такива въпроси, много рядко успяваме да си дадем сметка, че всъщност самото дете никога с нищо не ни е накрало да си мислим тези неща. Всички тези мисли идват само и единствено от хората, които уж трябва да се грижат за него, а дори не го познават. Всъщност, Йоан никога не ни е огорчил!
Написах всичко това не за друго, а за да окуража всички родители, които като нас биват тласкани от ужас към отчаяние и всякакви подобни страшни чувства, да вярват на децата си и на очите си! И да имат надежда, че с Божията помощ ще преодолеят всички трудности!
Като майка на дете с проблем, често ми се случва да изпадам в униние, да се почувствам безсилна, да чувствам страх и несигурност. Дълго време си мислех, че това е заради самият проблем, заради това, че детето ми не е като другите деца. Но тези дни осъзнах, че проблемът идва от другаде. Проблемът идва от от безкрайно непрофесионалното, немилостиво и нечовечно дори отношение на специалистите, които се грижат за детето ми. Веднага давам конкретни примери - когато Йоан имаше проблеми с настройките и не чуваше добре, веднага лекарите започнаха да търсят причината в самото дете, не в тяхната работа, а в нашето дете, в нашето семейство, в начинът, по който се грижим за Йоан. Рехабилитаторката ни пък, в зависимост от настроението си един ден е доволна от Йоан, на другия твърди, че нищо не чува и че тази работа не й харесва. Ние като родители започваме да търсим вината в себе си, в детето. Питаме се дали нещо не правим както трябва, дали полагаме достатъчно грижи, дали не го пренебрегваме заради нашите, далеч не толкова важни грижи. И не на последно място - чудим се наред ли е това дете? И в ежедневието, изпълнено с такива въпроси, много рядко успяваме да си дадем сметка, че всъщност самото дете никога с нищо не ни е накрало да си мислим тези неща. Всички тези мисли идват само и единствено от хората, които уж трябва да се грижат за него, а дори не го познават. Всъщност, Йоан никога не ни е огорчил!
Написах всичко това не за друго, а за да окуража всички родители, които като нас биват тласкани от ужас към отчаяние и всякакви подобни страшни чувства, да вярват на децата си и на очите си! И да имат надежда, че с Божията помощ ще преодолеят всички трудности!
Мисля си,че трябва повече да се занимавам с нея,че трябва да я заведа при още някой лекар.А знаете ли колко лоша майка се почуствах,когато една вечер обсъждахме с татко и това,че не говори и се чудехме при какъв специалист още да я водим.Мислех,че Буби е заспала,но тя дойде в стаята,погледна ме и започна тихичко да плаче.Гушнах я и тогава се зарекох,че никога няма да споменавам пред нея,че не говори,напротив-винаги ще и повтарям,че тя се справя прекрасно,че е най-доброто и послушно детенце.А тя милата имах чувството,че ако си отвори устенцата ще ми каже да не се притеснявам,да не плача.Виждах го в очите и. 
