Как решихте да напуснете половинката?

absent-minded,
аз те разбирам (както и авторката) и ти съчувствам. Една от причините бившият ми мъж да е бивш беше, че все нямаше време, все висеше на работа "да се доказва",отделно и аз имах някакви амбиции, но заради ангажиментите с децата трябваше да правя компромиси с работата. В същото време го подкрепях, щото нали "за нас се прави всичко". Да, но ние дори и на почивки не ходехме, все нямаше време, някак си не оставаха и средства, макар и тройно повече от мен да изкарваше. Последната ни почивка заедно беше изнасилено-организирана от мен и финансирана от изплатени отпуски след майчинството ми. Вкъщи за всичко трябваше аз да съм инициатор, ако може и изпълнител, и по възможност той да не поема никаква отговорност.
Разбира се, при раздялата имаше наглостта да се каже, че хем не съм си гледала децата, хем не съм била допринасяла финансово и не съм правила нищо за дома. И в същото време много ме обичал и не можел без мен. Опита се да ме купи с малко скъпа техника и да ме заплаши, че съм финансово зависима. Накрая видя, че съм непреклонна и поиска да го науча да си глади сам дрехите.

Много е неприятен момента на взимане на решение за раздяла, от една страна "нали не ви бие, не пиянства, за вас работи", "всички мъже са такива", "ами следващият ако е по-зле", от друга - ужасно е да нямаш подкрепа и близост. А животът не свършва на 30-40 г., на мен лично ми беше много тъжно да си представям да живея още толкова години в същата тягостна обстановка.

Със сегашния ми мъж мисля, че сме постигнали баланс, общият ни доход е по-малък, но си позволяваме по-чести почивки, никой не се е вторачил в работата само, никой не е пренебрегнат, имаме време и за нас, и за децата, и за допълнителни занимания (кой каквото му е кеф).

Имам подкрепящи до мен които толкова много ми помагат психически. Малкия се чувства добре с баба и дядо. Таткото идва да го вижда на два дни, едната вечер и го взима Събота и Неделя да спи наобяд с него, защото малкия не иска през нощта да спи с татко си в момента. Сеща се да пита за него, но понякога. Само се сеща за вкъщи и пита кога ще ходим вкъщи пак, че му е мъчно за вкъщи, но аз съм му обяснила ситуацията надявам се добре за момента.

gagica, не ги  мисли отсега нещата в необозримото бъдеще. Решавай проблемите един по един- когато и ако се появят.
На този етап, според мен, следва да се съсредоточиш  върху  това, детето  да се чувства добре в новата среда и при новите условия.
Никой няма право да те съди  за решението ти. Щом си го взела, значи  за теб е имало основателни причини да го вземеш- надали е взето за  ден. Обикновено такива решения назряват  от доста време. Когато един човек се чувства дълго време неудовлетворен в нуждите и очакванията си, тази неудовлетвореност расте като цирей и в един момент  се пука. И когато се пукне и лошото  изтече, мястото започва да  заздравява и  човек е готов да продължи по  пътя си.
Аз също искам раздяла. Но не мога да  го напусна- трябва да ме напусне той. А той не иска, вкопчил се е  в мен и единственият начин да го изтръгна от себе си, е  грозен и неприемлив- със смяна  на брава и врати, изнасяне на багаж пред вратата и  полиция, в случай  на нужда.
Ако бях в негов дом, ако можех  да си  тръгна, отдавна  щях да го направя.
Не, не ме бие, не ме обижда,  не играе комар,  нямам друга връзка.
Но не го искам в живота си повече.
Така че- разбирам те и  ти стискам палци.

gagica, моите проблеми с мъжа ми са от по-различно естество, но крайният резултат е същият - чуствам се необичана, неудовлтеворена и в безизходица. Ходя от известно време на психотерапевт. Той ми направи следния "тест". Помоли ме да оценя в проценти от 0 до 100 доколко съм удовлетворена от следните неща във връзката с мъжа ми:
- сигурност  - доколко чувстваш принадлежност и доверие в мъжа ти
 - утвърждаване - доколко се чустваш уважавана и ценене като човек и жена от него
 - стопляне - доколко ти удовлетворява физическия контакт с него (без секс) - гушкане, прегръдки, докосване
- финанси - доколко си удовлетворена от финансовата обезпеченост, която осигурява на  семейството. Не става въпрос дали си финансово зависима от него или не и дали ви стигат парите, а по-скоро удовлетворена ли си от начина, по който управлявате парите си, как взимате финансови решения, как той харчи.
-секс - доволна ли си от сексуалния ви живот.
Има праг на неудовлетвореност, при който на практика, според моя психотерапевт, реално няма смисъл да се работи за запазване на връзката, а за минимално травмираща раздяла. Ще го напиша, но по-късно.
Тук в темата имаше много крайни мнения и осъждане на gagica, но наистина, който не е минавал през това, не знае колко тежко може да бъде. Сигурно има хора, които с лека ръка си тръгват, но липсата на "пие, бие, кръшка" изобщо не е достатъчна за запазване на връзката камо ли за хармонична такава. Естествено за децата е най-добре да растат в среда на любов и уважение с двамата си родители и всичко друго им причинява травма. Отчуждени, нещастни хора, играещи си на семейство, също могат да нанесат ужасна вреда на психиката им.

Когато я няма любовта между двама души за какво заздравяване на връзка може да се говори изобщо.Отговорът на въпроса Как решихте да напуснете половинката-когато любовта се е изпарила и я няма.

И аз това се чудя,толкова страници - изповед,а никъде не е споменат бащата - какво мисли,какво чувства,дали е проведе разговор и т.н..