Превзели сте форума на татковците 
Първа е едно, непреживяна е друго.....как се подреждат понякога е тъжно..
Първа е едно, непреживяна е друго.....как се подреждат понякога е тъжно..
- Публикувана: 14 апр. 2006, 14:09 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2006, 21:31 ч.
Първата ви голяма любов....
Всъщност, зависи, първата любов не винаги е най-голяма,що се отнася до моята ПЪРВА ГОЛЯМА ЛЮБОВ продължавам да й се наслаждавам и се моля това никога да не свършва...На 25г. след няколко връзки наистина открих своята половинка, с която се допълваме изцяло, дори понякога се мисля, че не може да е вярно, че е сън, нали такова щастие не съществува...но щом любимият човек ме прегърне и целуне, усещам физически и духовно че е истина... Пожелавам на всеки един човек да изживее подобно нещо - защото е неописуемо с думи, просто трябва да се изживее...
Ох...след толкова години вече почвам да се обърквам. Коя е голяма коя не. Всичките съм ги изживявала като голяма любов. Естествено и сегашната ми любов (т.е. мъжът ми) е голяма. Дори мога да кажа, че е най-голямата. Но за мен всяка следваща се явява по-голяма от предишната. 
А за първата..... 
ми....една любов..едно разочарование, после пак разочарование после.... много сълзи. Това е. 
А за първата..... ми....една любов..едно разочарование, после пак разочарование после.... много сълзи. Това е. Първата ми голяма любов е съпругата ми и майката на детето ни... Вече 10 години сме заедно... От които вече 2 и нещо като официално семейство... Любовта ни е още от ученическите години... Преживя и студентските... Моята казарма и прочие изпитания... И става все по-силна и по-силна...
Всичко онова, което ми се е случвало преди това... Е било харесване, симпатия, увлечение или каквото и да е друго... Но не и любов... Любов е отношението между мен и съпругата ми, между нас, сега...
Всичко онова, което ми се е случвало преди това... Е било харесване, симпатия, увлечение или каквото и да е друго... Но не и любов... Любов е отношението между мен и съпругата ми, между нас, сега...
Евала! Мъж, който е знаел и знае какво иска, затова го е и получил!
Моята остана несподелена. 
Бяхме много добри приятели, но той страдаше безумно за напусналато го приятелка и не допускаше никого (не само мен) до сърцето си. Тогава не разбирах поведението му, едва по-късно осъзнах какво всъщност е изпитвал. Надявам се да е щастлив.
За първата ми споделена голяма любов честно казано не искам да се сещам - безумно влюбени и щастливи с безумно гаден край.
Бяхме много добри приятели, но той страдаше безумно за напусналато го приятелка и не допускаше никого (не само мен) до сърцето си. Тогава не разбирах поведението му, едва по-късно осъзнах какво всъщност е изпитвал. Надявам се да е щастлив.За първата ми споделена голяма любов честно казано не искам да се сещам - безумно влюбени и щастливи с безумно гаден край.
Голямата ми любов е сьпругьт ми 
Аз бях още 13г. когато станахме гаджета ако може така да се нарече врьзка от една седмица
когато той ми каза:
Аз един ден ще се оженя за теб!
А аз така
и му викам ти луд ли си бе аз не знам утре какво ще правя а ти вече реши и за кого ще се ожениш.
Обаче той човека упорит разделихме се и всеки по-пьтя си но,ето че така ни сьбра сьдбата че,сме женени вече от 4г. и имаме прекрасен син на 2г.5м.
Ей упорит човек ей, и още е така каквото си науми си го изпълнява ама да ми е жив и здрав 
Аз бях още 13г. когато станахме гаджета ако може така да се нарече врьзка от една седмица
когато той ми каза:Аз един ден ще се оженя за теб!
А аз така
и му викам ти луд ли си бе аз не знам утре какво ще правя а ти вече реши и за кого ще се ожениш.Обаче той човека упорит разделихме се и всеки по-пьтя си но,ето че така ни сьбра сьдбата че,сме женени вече от 4г. и имаме прекрасен син на 2г.5м.
Ей упорит човек ей,
и още е така каквото си науми си го изпълнява ама да ми е жив и здрав
еми аз се омажих за парвата ми голяма лубов,все о6те е парва последна и единствена
Голяма любов ... Той не е голямата ми любов, той е мъжа, когото ОБИЧАМ. С цялото си същество, с всичко живо в мен ...
И сякаш с времето ми става все по-мил и близък и необходим ... миличкото ми момче, ...
Голяма любов ... Той не е голямата ми любов, той е мъжа, когото ОБИЧАМ. С цялото си същество, с всичко живо в мен ...
И сякаш с времето ми става все по-мил и близък и необходим ... миличкото ми момче, ...
Мъже, кажете ( а защо да не се включат и жените с отговори? 
)... колко време ви беше необходимо да преживеете първата си голяма любов? 
Вярвате ли, че е възможно и случвало ли ви се е , да си останете много близки приятели и след това с нея/него ?
Ако тятой след години поиска да сте отново заедно , а за вас вече има друга жена/мъж, която представлява интерес за вас, бихте ли се върнали при първата си любов?
)... колко време ви беше необходимо да преживеете първата си голяма любов? Вярвате ли, че е възможно и случвало ли ви се е , да си останете много близки приятели и след това с нея/него ?
Ако тятой след години поиска да сте отново заедно , а за вас вече има друга жена/мъж, която представлява интерес за вас, бихте ли се върнали при първата си любов?
3 години да преживея първата Голяма любов.... с много трепет, обич, плач, мъка, мечти, желания, празнота, затваряне на очите, преглъщания и надежда, и мисли и изводи ... и т.н.
Останали сме приятели... и вече нямам нищо към него откъм любовни чувства... само е останал спомена от 'нашето' ...
И съмнявам се да поиска да сме заедно отново... поради причината, че и двамата вече си имаме сериозни връзки /неговата по-сериозна, даже/ .. и още повече, че и да поиска няма да се върна, защото..... Каквото е било - е било! Никога онова вълшебно усещане за него и времето с него няма да е същото... мина си му времето вече... а връщане назад няма... Просто няма да е толкова хубаво... и как би могло да е, след като вече нямам чувствата ... Това, обаче, не значи, че не заема важно място от живота ми .. все пак Ние сме това, което миналото ни е направило и според мен 1 човек трябва да уважава миналото /било то сегашния ти партньор/, за да каже че уважа и теб... и обратно... за да уважава теб, значи трябва (и) уважа миналото ти... и гледа в бъдещето си/Ви ...
.... немога още да я преживея, но си го налагам някак си.. 
Опитвам се да гледам напред, но било много трудно
!!
Въпреки всичко съм оптимист, незная какво ще ми поднесе живота, но предпочитам да виждам чашата наполовина пълна, не празна.. А това дали ще пия от нея с него само времето ще покаже... Като че ли по-скоро НЕ.
ПС. При нас се случиха ужасни катаклизми...
Опитвам се да гледам напред, но било много трудно
!!Въпреки всичко съм оптимист, незная какво ще ми поднесе живота, но предпочитам да виждам чашата наполовина пълна, не празна.. А това дали ще пия от нея с него само времето ще покаже... Като че ли по-скоро НЕ.
ПС. При нас се случиха ужасни катаклизми...
.В смисъл ,че човек никога не може да бъде категоричен -обичам и никога няма да се влюбя по силно.Някои неща просто се случват!! 
За преживяването - май още не е напълно, някак винаги ще ми остане едно по-особенно чувство към него. може би е повече сантимент. но не бих се върнала към него. сега има мъж и дете и те са ми най-важното, скъпо и обичано на света, а миналото си е минало и е хубаво да си остане там
за приятели - говорили сме си доста пъти, но живеем доста далеч и всъщност от години не сме се виждали. мисля, че по-точно ми липсва това, че той беше много близък до мен човек. все едно гледах себе си в мъжки облик - просто бяхме еднакви в мислите, вкусовете, предпочитанията и разбиранията си....рядко се среща такъв човек, сякаш е другата полувина на твоето собствено АЗ
но от др страна не съжалявам, че той ми е бивш, защото сега имам много повече
за приятели - говорили сме си доста пъти, но живеем доста далеч и всъщност от години не сме се виждали. мисля, че по-точно ми липсва това, че той беше много близък до мен човек. все едно гледах себе си в мъжки облик - просто бяхме еднакви в мислите, вкусовете, предпочитанията и разбиранията си....рядко се среща такъв човек, сякаш е другата полувина на твоето собствено АЗ
но от др страна не съжалявам, че той ми е бивш, защото сега имам много повече
