Искам да кажа ... (94)

Това с къщите и апартаментите - цял живот не мога да го реша. Като бях дете живеехме в къща в центъра на Варна, но наоколо всички живееха в къщи. Имахме градинка, в която аз садях цветя от момента, в който съм проходила, според майка. Обаче имаше листа за метене, сняг за ринене и непрекъснато събираха нашите пари за ремонти - ту вътре, ту отвън. Това ми е останала дерт от детството - че все се надявах със събраните пари да отидем някъде, а те все по къщата отиваха. После започнаха да се строят апартаменти и съученичките ми започнаха да сменят къщите. Толкова ми харесваше, като отида в тях, мечтаех за апартамент. Всичко ново, светло, модерно - големи прозорци, парно - а бе пълен кеф ми се виждаше.
После, когато майка се омъжи втори път, живях две-три години в къща в центъра на Търново - пак мечтаех за апартамент. Дойдох в София - най-после апартамент, пак почти в центъра, обаче нависоко и без асансьор - душичката ми излизаше, докато се кача с бебе, с количка, с продукти, после с колело, с дете, с продукти. Най-после ми се сбъдна мечтата - апартамент на първия етаж. Райска работа! Все едно си в къща - виждаш от прозореца хората, колите, зеленината. Пак си имах градинка - точно под моя балкон имаше малка градинка, явно специално за мен  , защото пред другите входове нямаше такава, само пред нашия. Парно, удобен апартамент, чудесно разпределен - имах си и мокро, и килер, и тоалетна и отделно баня, две стаи, хол и кухня, два балкона - а бе мечта! Страхотни съседи, живеехме като едно семейство - помагахме си, гледахме си взаимно децата, за да ходим на кино, театър и концерти, ходехме заедно на излети,  зиме на сняг с децата и шейните, лете по поляните, с някои на море, всеки петък купони с танци у нас, у вас, у тях. Нови години като фантазия - до 12.30 всеки вкъщи със семейството, после приспиваме децата и купон в някой от апартаментите - смях, танци, веселби, спонтанни маскаради - да сутринта откарвахме- щото ти е спокойно, децата два етажа под теб или един вход настрани, аз или таткото ги проверяваме по график, не гониш после транспорт. А бе чудесни, щастливи петнайсетина години. И после се започна с кражбите - наложи да си сложим решетки, нещо, което ми се видя ужасно, три дни плаках, все едно мен ме сложиха в затвор, защото не могат там да приберат крадците. Дойдоха промените, едни забогатяха, други обедняха, трети емигрираха. А някои се споминаха. Сега в този блок са останали само две-три половинки от онези щастливи десетина-дванайсет семейства, с които минаха най-хубавите години от моя живот.
Сега имаме и къща, и апартамент. Оказа се, че мъжът ми имал мечта за къща - понеже никога не е живял в къща, иска и той. Осъществи се и неговата мечта.
И все още не мога да реша кое е по-добре, защото и и в двата случая има и предимства, и недостатъци. Но мога да кажа съвсем определено, че и живеенето на две места също не е идеален вариант.
Всъщност знам го идеалния вариант - къща близо до голям град, поддържащ персонал и  личен автомобил за всеки член от семейството.

А, баш! Ама като се събудих, краката ми бяха развити

 
Как ме разсмя!

Като дете съм живяла в къща до към 7 годишна, след това в апартамент. Мечтая си за вила, която да ползваме уикендите, близо до София, малка и непретенциозна. Засега е на малко по-заден план, първо ни трябва друг апартамент и чак след това.
Ние сега сме в Плевен, времето е страхотно. Разгледахме и купихме магнитчета и запрашваме към Ловеч

И аз си мечтая за къща откакто се помня. Хубавото е, че около нас има доста села, които се съживяват и бая народ е започнал да строи къщи в тях. Лошото е, че ние не искаме да оставаме и тук.  За момента се задоволяваме с апартамент, поне е голям, та ни побира и четиримата без проблем.
Наобядвахме се с гофрети   Будни сме от 11, но досега се търкаляхме в леглото. Смятам да изям още една гофрета и да си лягам пак  

До 25 години съм живяла по блокове, отвратително беше, един шуми, втори се бие и пие, гадост. Отраснах в блок, който беше ведомствен, към завода в който работеше втория ми баща, съседите бяха почитатели на ракия и сръбско, вечер лежейки с брат ми и слушайки Лепа Брена се заричахме, че като станем големи ще живеем в къща. Е, аз си сбъднах мечтата. В къща сме, има много разходи и чистене, но пък е тихо и много спокойно.

Напоследък обмисляме преместване в друг град след година две, много ми се иска. Дори къща харесахме, страхотна, точно каквато сме искали, но надхвърляща почти двукратно предвидения бюджет. Още не сме решили, ще е голяма промяна и за добро, специално за децата. Но пък има обстоятелства, които ни задържат ще видим, ако е писано ще го бъде.

Днес е Задушница и ми е някакво смотано, сещам се за починалите ми близки, за татко най- вече. Винаги ми е липсвал, не го помня. Мими опече мъфини, ще раздам на съседите за Бог да прости, не ги познавам добре, но се надявам да приемат, имат деца, може да се зарадват на шарени кексчета.

Боре, трогната съм, направо ме разнежи!    
Ние мързелуваме. Мъжът ми замина спешно към Видин и с детето скучаем. Опциите за разнообразяване вкъщи на този етап са сведени до три - лежане в леглото, седене в леглото и разходка около леглото. Все пак това е единствената ни мебел.  
Не мечтая изобщо за къща. Мързелива съм, а и мъжът ми също. А къщата иска поддръжка все пак.

Направихме една разходка, в 10ч си беше студ, чак към 11.30ч. се стопли.
Нищо не купих уж, освен едно пиле на грил за обяд....и хвръкнаха 70лв. за боклуци. Понякога се изненадвам с каква скорост парите изчезват.

Къща...не знам защо повечето твърдят, че комшии не им пречели и т.н.
Освен разбира се, ако нямате съседи в радиус от по 500м. поне.
Майка ми е живеела в къща, съответно и аз като дете, летата прекарвах в къщата при баба и дядо. Ами тя бяха една до друга на цялата улица, всичко се чуваше от комшиите. А като докараха дървата за зимата, с дни рязане на дърва на кой, когато му е удобно.
Мъжът ми също цял живот е живял в къща. Същата работа, къщите една до друга, от април до октомври месец съседите постоянно шатрят по дворовете, шумове всякакви.

Някоя от Вас има ли рецепта за понички? Но не такива които се точат и режат с формички.
Купих си силиконова форма за понички и ми трябва някаква рецепта за проба.

Много обичах къщите на бабите ми (дядовците не ги помня). Мразех апартамента в София и цял живот съм искала да живея в къща, моя си с гоооолям двор.

Днес станах в 7:00, трябваше да измета надъфканите от кучката пръчки, после да изчистя басейна, защото днес беше достатъчно топло, за да се цопна. После се оказа, че половината пръскалки на поливачната система са за смяна. Ходих да купя нови, смених ги. Пръсках бурени, косих, поливах, защото, нали, поливачките не са работили, а днес не мога да пусна системата, за да не ме глобят.

Утре ще чистя улуци (дано не се претрепя) и ще мия прозорци (добре, че е едноетажна).

А, да ми е честито, каквото съм си пожелала  . (Поне плувах един час).

Down, много си старателна, бе жена  .Постоянно нещо правиш по къщата  . Ние по двора рядко пипваме нещо  .Веднъж месечно косят моите лятоска и туй то. Цветарниците ми са опоскани, не садя цветя  .Някога може и да имам мерак за такива занимания. Отрязахме плодните дръвчета и засадихме кипариси.Чиста работа.
Както нямах програма уж, поканиха ми детето на гости, аз ошетах, приведох се в търговски вид и отивам да продължим мероприятието с хапване и тенис на маса  .Довечера нали сме и на РД- пълна програма.
Живеещите в къща ще се окаже, че сме колкото,та и повече от тези, в апартамент.Баровки  !

Какви 500метра.... поне 2 километра трябва да няма съседи за да е тихо. И са косачки, резачки и прочие шумни машини.

исках да кажа, че е супер къща, ама да има и поддържащ персонал. Ще пускам обява, но плащам само с мусака  .

Е, не исках да се изказвам като максималист.
Та не знам това.да е възможно в града, или в гъсто заселено село.

Аз съм отраснала в апартамент, беше хубаво. И досега съседите са като едно семейство, точно както и Светалчо разказа. Много задружни, по празници сме се събирали, преживявали сме какво ли не заедно, оставяли сме ключове като пътуваме някаде. Имаше доста деца в блока и квартала, голяма игра падаше, спретвахме чат- пат представления на бабите на пейките пред блока. Хубаво детство имахме.
 В къща съм живяла с едно гадже ама ..наистина, много работа иска. Съвсем по-различно е от апартамента, ако искаш наистина да в красиво, с поддържан двор и т.н. Сега апартамента, в който живея е с голямка тераса с гледка към Витоша в спокоен район ама наоколо са къщи..то не са лайове на кучета, рязане на дърва и т.н Всичко си има плюсове и минуси. Напоследък и ние си мечтаем за къща, някаде край София ама наистина трябва много организираност, особено с деца..та не знам дали няма да останат само мечти.
Ние бяхме на х. Осогово на РД, аз много рано окапах и легнах, към 1.30ч ама моя хубостник в пийнАл, заключили са го отвън по погрешка и е спал навън и в колата  
https://scontent-vie1-1.xx.fbcdn.net/t31.0-8/fr/cp0/e15/q65/1490 … ?efg=eyJpIjoidCJ9

 Сега пътуваме към нашия край около Стара загора и Казанлък..Абе тежък уикенд.

Захир, никой ли не го е чул да му отключи?
Направихме конфитюра от дюли, много ароматен стана.