Аз почти ме слизам от колата,само за разходките с количката,но винаги се старая да паркирам ,така че да не преча.Мъжа ми също се научи да се съобразява.Да,признавам ,че преди време не ми пукаше,но след като една майка ми направи забележка толкова ме беше срам,че ми остана като обица на ухото.
Ако трябва обикалям по няколко пъти даден район където трябва да спра,но не преча.Е ,разбира се,случвало се е и да спра кретенски,но трябва да е било спешно или за малко.
Онзи ден се разправях с една пикла точно заради това.Така спря,че от сградата до предницата на колата имаше 10 см и на всичкото отгоре една баба в този момент искаше да мине.Естествено трябваше да я заобилоки!Бях зад нея и направо полудях...след като и направих забележка чак ме и напсува.Стана много голям скандал и супер селения,но си премести колата след като още 10 човека се нахвърлиха върху нея.