Не съм родител, на 18 години съм и съм тъкмо завършил. Надявам се модераторите да не ми изтрият темата заради това, тъй като имам нужда от съвет на хора, живели по-дълго от мен.
Та, приет съм на две места да уча - тук, в Софийски, и в Люксембург. На първото място влязох без почти никакви усилия, а за второто - доста се постарах. Сега обаче изникна една финансово-лична дилема, свързана с пребиваването ми в чужбина и бъдещата ми реализация. Тъй като в Люксембург е безумно скъпо /предлагат ми квартира за 340 и за 500 евро, включени режийни и интернет, за храната не говорим/, аз се опасявам, че само ще изтормозя финансово родителите си, без насреща да имам каквото и да било сигурно постижение/работа. От друга страна обаче, предвид това, че искам в последствие да работя в юридическия отдел на банка/или нещо по принцип в сферата на корпоративното право /, Люксембург, по мое скромно мнение, ще ми предложи много по-добри шансове за развитие в тази посока. От трета страна пък, оставайки тук в Софийски, всичко ще ми бъде познато и няма да затормозявам родителите си финансово, пък и все някаква работа най-вероятно ще си намеря /завършил съм езикова/. Да, ама след това? Дали ще имам възможност да направя Еразъм в по-популярен университет, да отида на специализация там след завършено право тук? Ще ми признаят ли въобще правното образование от България или не ? Има ли някой, който е бил в подобна/същата ситуация и как са се развили нещата при него/нея?
Какъв е Вашият опит с кандидатстването в чуждестранните университети? Има ли смисъл въобще да се ходи там или признават и тукашното образование? Били ли са Вашите деца на Еразъм? Могли ли са да специализират по-тясно право в чужбина след завършено такова тук? Какво мислите Вие за ситуацията?
Благодаря много на всички, решили да се отзоват. Ако съм на рушил с нещо правилата на форума, моля за извинение и да не ми триете темата поне няколко дни.