А през тия 2-3 часа на пързалката избеснявам. Не може да четеш, не може и да седнеш спокойно. Да, има майки непукистки, дето пият бира, пушат и висят във Вайбър, ама не съм от тоя тип. Просто вися с часове навън, изморявам се, не мога да свърша нещо приятно и полезно...
- Публикувана: 10 септ. 2017, 00:03 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2017, 23:48 ч.
Трудната страна на майчинството
Не знам аз пък си чета ,пия си кафе ,или си играя игри на телефона ,а те си играят никога не е имало проблеми ,наглеждам ги ,никога не са падали ,не са се дърпали с други деца ,изобщо бяха много послушни .Не казвам ,че съм ги оставяла на произвола на съдбата ,но съм виждала доста по ревливи и сърдити деца от моите .
И като ми каже някой, че това са ми най- хубавите години...
В детската ясла и градина - "Олеее, ти сега ревеш, не искаш да ходиш, ама това ти е най-хубавото време. Ядеш, спиш, играеш - да можех и аз така". Ми не, едва ли е най-хубаво да умираш от страх, че са те оставили на непознато място и да недоумяваш дали отново ще те вземат...
В училище - " Ти не искаш да учиш и не искаш да ходиш в училище, но после ще видиш колко по-гадно е да работиш." Ами не е особен кеф да осъзнаеш, че мама и тате са до тук и вече трябва сам да се оправяш със "силните на деня". И в същото време все пап не можеш да взимаш сам решения. Не и за по-значимите и важни неща...
Студент - същите приказки. Карай ти със 400 лв. месеца, като само един купон с ходене на клуб след това, ти излиза 100 лв.
После бачкаш като луд, градиш кариера и се напъваш кат' глист да достигнеш смислен доход, далеч от "стартовия", щото " вие нямате стаж и опит все пак". Ама нищо, пак ти било най-хубавото време, щото си мома/ерген, нямаш мъж, "да видиш ти после какво ще стане" ..
И т.н., и т.н.
Хайде да се разберем - вас с послушните деца ви разбрахме. Четете си книга, докато детето си играе, винаги ви е хубаво с детето и майчинството ви е почивка. Ок. Разберете и другата гледна точка. Не всички деца си играят кротко, докато си чатите във вайбър. Не всички деца са послушни и кротки. Някои са ужасно истерични и ревящи, неспящи, с една дума - ужасни! С моето дете до скоро дори не можех да седна за 20 секунди на пейка, докато сме някъде навън. Не да си чета, не да си ровя в телефона...
Да, и на мен почва да ми става хубаво с детето, но чак сега и от време на време. Сигурно и аз ако бях с послушно дете щях да цъкам с език какви сте глезли. Това няма как да го разбереш, ако не ти дойде до главата.
Относно кога се живее най-добре - има 2 варианта. Раждаш на 20 и на 35-40 ти почва живота и вторият е живееш до 40 и раждаш. Но и в двата случая ако имаш деца, в част от живота си няма да си живееш своя собствен. Но всяко нещо си има цена. Имам колежка с 3 големи деца и ми изглежда много щастлива от този факт. Като говори за тях и виждам искри на щастие в очите й. Един ден я питах как е успяла да се оправи с цели 3 броя, като аз с едно съм имала моменти, когато ми се е искало да скоча от балкона. И тя ми каза "Вярваш ли ми, че повече от 10 години бях в депресия и на моменти на хапчета, и ми се е искало и на мен да скоча от балкона." С първото забременява планувано. С второто и третото случайно. Между първите 2 разликата е 2 г. и каза, че само по болници е висяла, много болнави деца. След 4те години майчинство се връща на работа, щастлива и готова за нов живот, при което пак открива, че е бременна и хайде пак наново. Каза, че всичките тези години се е чувствала все едно не е била точно човек, а някаква машина. За да не лудне съвсем, по време на майчинството започва да посещава психотерапевт и каза, че може би това я е спасило. Все още го посещава и се чувства добре.
Да, и на мен почва да ми става хубаво с детето, но чак сега и от време на време. Сигурно и аз ако бях с послушно дете щях да цъкам с език какви сте глезли. Това няма как да го разбереш, ако не ти дойде до главата.
Относно кога се живее най-добре - има 2 варианта. Раждаш на 20 и на 35-40 ти почва живота и вторият е живееш до 40 и раждаш. Но и в двата случая ако имаш деца, в част от живота си няма да си живееш своя собствен. Но всяко нещо си има цена. Имам колежка с 3 големи деца и ми изглежда много щастлива от този факт. Като говори за тях и виждам искри на щастие в очите й. Един ден я питах как е успяла да се оправи с цели 3 броя, като аз с едно съм имала моменти, когато ми се е искало да скоча от балкона. И тя ми каза "Вярваш ли ми, че повече от 10 години бях в депресия и на моменти на хапчета, и ми се е искало и на мен да скоча от балкона." С първото забременява планувано. С второто и третото случайно. Между първите 2 разликата е 2 г. и каза, че само по болници е висяла, много болнави деца. След 4те години майчинство се връща на работа, щастлива и готова за нов живот, при което пак открива, че е бременна и хайде пак наново. Каза, че всичките тези години се е чувствала все едно не е била точно човек, а някаква машина. За да не лудне съвсем, по време на майчинството започва да посещава психотерапевт и каза, че може би това я е спасило. Все още го посещава и се чувства добре.
И аз си седя.......ама много добре си избирам и мястото на което да седна/сега вече не толкова, че е по-голямка и е по-спокойно/ Обаче, много добре изследвах пространството около нас- че хем да е заградено, хем да е с мека настилка, хем да няма опасни люлки и да не идват досадни големи деца, че да се чудя как да вардя моето. И сядах.......
Пред блока ни има такава площадка и напоследък много се дразня, че разни тамън навлизащи в пубертета тийнове я завзеха и ритат топки и се "джаскат" в несвяст по детските кончета и люлки.
Те на кила и височина 2 пъти колкото мен, ама седнали и се лашкат на детските кончета......Няма и кой да им направи забележка, нищо че площадката е основно пригодена за малки деца, не са 60кг, 2 метра тийнове. Идва там една майка да ги варди и тя се кефи на заграденото, че поне са и пред очите.......то така и аз мога ....и си чати де......
Кофти е да не можеш да си наредиш живота, ама.....И аз като гледам цял живот ще съм или по клиниките за стерилитет, или бременна или с малко дете....Кариера в друг живот......
Пред блока ни има такава площадка и напоследък много се дразня, че разни тамън навлизащи в пубертета тийнове я завзеха и ритат топки и се "джаскат" в несвяст по детските кончета и люлки.
Те на кила и височина 2 пъти колкото мен, ама седнали и се лашкат на детските кончета......Няма и кой да им направи забележка, нищо че площадката е основно пригодена за малки деца, не са 60кг, 2 метра тийнове. Идва там една майка да ги варди и тя се кефи на заграденото, че поне са и пред очите.......то така и аз мога ....и си чати де......Кофти е да не можеш да си наредиш живота, ама.....И аз като гледам цял живот ще съм или по клиниките за стерилитет, или бременна или с малко дете....Кариера в друг живот......
Това няма как да го разбереш, ако не ти дойде до главата.
...
Относно кога се живее най-добре - има 2 варианта. Раждаш на 20 и на 35-40 ти почва живота и вторият е живееш до 40 и раждаш. Но и в двата случая ако имаш деца, в част от живота си няма да си живееш своя собствен.
Относно кога се живее най-добре - има 2 варианта. Раждаш на 20 и на 35-40 ти почва живота и вторият е живееш до 40 и раждаш. Но и в двата случая ако имаш деца, в част от живота си няма да си живееш своя собствен.
Явно детето много ти пречи. Не знам какво има да се разбираме с човек, който е дълбоко нещастен. Дружно да се тръшкаме и да ревем? Баси киселяка...
Е, най-после да се яви един хейтър в нашата светла хейтърска тема.
Точно така си е - ако имаш деца, особено повече от едно, в един момент тотално губиш своя собствен живот и трябват съвсем умишлени и то доста големи усилия докато си върнеш живота. Иначе си 'мама" - гледачка, чистачка, миячка, шофьорка, икономка...на тях.
Точно така си е - ако имаш деца, особено повече от едно, в един момент тотално губиш своя собствен живот и трябват съвсем умишлени и то доста големи усилия докато си върнеш живота. Иначе си 'мама" - гледачка, чистачка, миячка, шофьорка, икономка...на тях.
За мен детето е мисия и приоритет. Важно е човек да е щастлив с приоритетите и моментите в живота си, иначе просто да имаш дете, заради мисията, без то да ти е приоритет, те прави нещастен.
На мен не ми тежи, че не мога да направя кариера точно сега, детето ми е преди кариерата и ме прави щастливо, въпреки "трудните моменти".
Не е задължително всички да имат деца, тази догма тежи на много жени, че и мъже....
На мен не ми тежи, че не мога да направя кариера точно сега, детето ми е преди кариерата и ме прави щастливо, въпреки "трудните моменти".
Не е задължително всички да имат деца, тази догма тежи на много жени, че и мъже....
Ми не. Иначе си бил нормален работещ човек.
Ми и с дете си такъв.
Не, нормалният работещ човек разпуска след работа, родителят търчи като кон да прибере дете, да го нахрани, успокои, курдиса както трябва...нормалният работещ човек мисли как да се развива в работата, майката има едни мозъчни клетки за календара на училището/градината и каквопакщемипоискатнеселинаискахатия! Та такива ми ти работи...
Ми не. Иначе си бил нормален работещ човек.
Ми и с дете си такъв.
Ми не съвсем. Като си нормален работещ човек кой гледа детето?