Трудната страна на майчинството

О, не бих казала, че не гледам. Твоето така ли прави?
По въпроса за раждането и възрастта, аз съм го писала по-рано. И на 20 да родиш, едно печелиш, друго губиш. Много малко хора от нашето съсловие раждат на 20. Обикновено тогава са студентските години.  Но пък ей ме сега на 40 вече нямам тези сили.

Е не всеки ден, ама се случва.....и е женско, още по потресаваща гледка е малко, сладко къдраво, нежничко в розова рокля, да крещи или реве или да се тръшка като обладано /ако ти пука/
  Последният път когато успя да ме изкара извън нерви е, като се тръшкаше/убийй ме не помня за какво беше дори, нещо май, че иска да и вържа косата, а аз не можех, защото носех 2 пълни чанти, якета , раницата и и още нещо и просто нямах свободна ръка. Ей как крещях пред зеленчуковият магазин.....ама и тя крещя/то няма на кого да прилича.....аз съм много гласовита и тя не отстъпва де/  После не спря да реве до вкъщи......Имат си такива моменти и колкото повече им се връзваш толкова, по-чести ще са. А ако са нещо превъзбудени, недояли или недоспали, все едно дявол се вселява в тях.

Понякога е добре просто да му угодиш на каприза, ако не е много зле положението или ако пък не стискаш зъби, переш напред като перде и не ти пука от разни състрадателни или укорителни погледи. Единственото , което може да те държи като мисъл е , че това наистина е съвсем нормално и детето си е съвсем в ред и просто ще трябва да се постискат зъби още някоя и друга годинка.

Спастик Чилдрен - мога само един съвет да ти дам като майка минала през това и все още преминаваща през такъв период с второто дете - не анализирай, не се вглеждай в другите деца, не сравнявай. Просто гледай да мине денят по най-нормалния начин - не си мисли, че ти си лоша майка или какво ще излезе от детето - каквото такова. Повярвай ми чувството за вина, страхът - че не се справяш -те убиват.
Знаеш ли - голямото ми дете като малко не ядеше абсолютно нищо и беше постоянно болен- веднъж насила му набутах една клеева тинктура и се задуши - посиня мислех, че умира - някак си пое въздух - буквално си бях виновна- тази случка я бях забравила и сега когато събират пари за едно дете, което се е задушило от хапче и е в будна кома  и преди за едно друго дете, което пак се е задушило само, че от царевица и пак е в будна кома и пак ме връхлетя този спомен - натрапчив, как моето дете се души и аз съм виновна - това убива. Аз се контролирам де - но няма смисъл от тия паник атаки. Просто трябва да го изживеем този живот. Без обвинения

Моето също се задуши от бонбон. Вината беше моя, че забравих, че има бонбон в устата и го тръшнах да му капвам физиологичен разтвор в носа (нали сме все с хреми - та по 5 пъти на ден превех промивки). Леле, по едно време го гледам, че не може да си поеме въздух и си изкарах акъла! Казвам дишай, дишай през носа.... Той само гледа и посинява. Взе да повръща и чак тогава си пое въздух. Господ ни спаси само! Направо си беше отишъл! Повече не му давам твърди бонбони.

Най-полезните инструкции за справяне с малко дете може да се получат от филма Транспортер. Там с транспортера няма 6-5. Аз също не давам бонбони в колата:) и по принцип не давам.

Тия дни имам и успехи, и неуспехи. Вчера с най-малкото прекарахме час в банката, откривахме сметка, правихме касови операци- тя си гледа кротичко и дори се кефи, че е на интересно място.

Баткото ми го похвалиха в училище, май-май не е музикален инвалид, днес ми изсвири 2 песни на пианото.

На средната днес й правих кефа, искала да ходим на кафенце- ходихме само с нея на тортичка и кафенце, ама да е и с балетна пола. Изобщо- мога вече да мина и за добра майка.

Гредата на седмицата- куклата с букли завъди маймуни в джунглата. Явно в градината имат лека ситуация с едни буби, ама не калинки...та днес половин ден също така се пощим. Добре че има супер ефективни шампоани. Изчетках няколко възрастни, около 50 новоизлюпени и над 100 гниди. Всичко това- 2 седмици след основно почистване плюс пръскане с репелент. В тази ситуация, разбира се, виновна ще е главно майката; дори една забравена умряла гнида= майката е пълна мърла.

Със сигурност има поне едно дете, за което майката е сигурна, че то е имунизирано и не може нейното Златно Яйце да има въшки...та не подозира и не взима мерки. Та така за добрите майки и добрите деца.

И аз състарих покрай детето. И не само това ами се и разболях. Имам си проблем със щитовидната жлеза от 8 години, ама последните ми изследвания са пълна трагедия. Витамин Б 12 и витамин Д под всякаква критика, хем за първия слагах инжекции. На всичкото отгоре и кръвната захар излезе леко завишена и си изкарах акъла. Слава Богу днес бях на лекар и според нея нямам проблем с тази стойност на захарта, тя ми я мери и в нейния кабинет и беше много добре дори леко ниска. Казва че е моментно и от стрес. Ами аз бях болна с вирус, а и как няма да има стрес като последната година съм всеки ден на нокти. Освен това не бях спала предната нощ повече от 5 часа и то с прекъсвания. Е как да стане?
Определено се чувствам състарена, за съжаление.

Vermilion`, как го постигна това с майка ти, че аз със моята съм на път тотално да си разваля взаимоотношенията завинаги? Казвах обяснявах първо по - спокойно, после се карах, казвах, че и телефона ще спра да й вдигам, игнор и студено отношение и аз съм дала, ама НЕ, не разбира от дума. За нея аз съм виновна за всичко и това е. Наистина ми идва да спра да общувам с нея тотално!

Иначе и с моето дете не може да се седне никъде, но тя е малка още, все се надявам, че след някоя друга година има шанс евентуално да можем да седнем на заведение за малко...

Не е невъзможно някои деца прост да не могат да ловят. Аз никога, като дете не съм имала въшки. Около мен е било пълно с въшливи деца, а по моята глава нищо. За първи път ме навестиха в 6 клас и от тогава като се почна, почти всяка година. Последно в студентските години имах и си спомням, че тогава сама се пощих. Хванах от едни дечица, на тогавашния ми приятел племенничките. Един ден ги гледам остригани. Питам какво е станало, ааа, нищо - за лятото късичко било по-добре. После ми се изясни картинката, като въшлясах. Не знам сега какви са лосионите, онова с мас, газ и оцет е остаряла работа, но имаше един лосион, който миришеше на спирт и убиваше само излюпените въшки, но не и гнидите.

Kalina., аз съм със същите проблеми с щитовидната жлеза, предполагам имаш Хашимото.  Това не е без значение, а напротив, определя ти цялостното поведение и начина, по който се чувстваш. Също така много влияе на отношенията с другите. Ако често се чувстваш пренебрегната, например, това е заради заболяването. Аз доста неглижирах това заболяване, смятах, че проблемите ми идват от това, защото съм лабилна, чувствителна, изнервена, мързелива и т.н. После влязох в 1-2 групи във фейса и видях как се чувстват другите. Разбрах, че всички тези особености, които ти изброих, всъщност са симптоми на Хашимото. Видях от къде ми идват всички проблеми и трудностите с майчинството и най-много ми олекна, че и други са се чувствали по същия начин. Няма да се изненадам още поне една майка от тази тема да се окаже със същия проблем. Да знаеш че на нас недоспиването и липсата на спокойствие се отразяват в пъти по-зле, отколкото на останалите майки. Мога още много да кажа, но не е за тази тема .

Така е, чувствам се по същия начин. Хашимото доста влияе на психиката. А като прибавим и витамин Б12, който също предизвиква депресии и влияе изключително много на нервната система и картинката става съвсем весела. Затова и за мен е още по - трудно да реагирам на стреса и да се запазя "нормална" и хладнокръвна, отколкото за здрав човек. Но това човек, който не е преминал през това не може да го разбере...
Знам за недоспиването и стреса, но с малко дете не знам как може да бъдат избегнати. Моето уж спи, но все пак понякога се буди нощем и отива поне час - два докато заспи, а става рано - най - късно в 06:30 е на крак. И понякога за цяла нощ имам 5 часа сън. А за нервите пък няма да говоря. Може би и затова толкова ми се влошиха изследванията в последните месеци...

Kalina, постигнах го като 'и дадох да опита от нейното. Държах се не особено добре, максимално дистанцирано. Не 'и давах възможност да ме натовари с нещата, които държи да ми наговори. И телефона не съм вдигала, не се срещахме. Не проявавах интерес към личните 'и неща. От друга страна баща ми с повод и без повод постоянно ми повтаряше, че съм прекрасна майка, че се справям страхотно, че детето е много добре гледано и се въжда от пръв поглед. Постоянно ме хвалеше и продължава да го прави. Педиатърката на дъщеря ми също ми удряше в това отношение по едно рамо и се държах за това и винаги го изтъквах, ако майка ми имаше някой съвет, с който  всъщност аз чувствах, че не съм направила това или онова според нея, въпреки, че съм. Или изобщо ако нещо от мнението 'и ме караше да се чувствам зле.
Това, че си гледаме детето абсолютно сами, за нищо не разчитаме на никой и реално се справяме наистина добре, ми беше основната ръкавица, която размахвах да не ме занимава никой с глупостите си. Та така.
Майка ми има повече от добри страни и аз безкрайно я обичам, но ясно 'и показах, че ако не 'и е важно да е близка с единственото си дете, може да продължи в същия дух, или да си помисли отново.

Мнението на майка ми до 30-тата ми година беше изключително важно за мен и все аз бях лошата - а тя добрата. След това някак го преодолях, сега ми е абсолютно все едно. Не изпитвам никаква нужда да и се обадя, не ме интересува никак.
Аз заради нея и нейните истерии се върнах да живея в бг, а тя в най-тежките ми периоди не ме подкрепи поне с една добра дума.
Държа се любезно и лицемерно с нея, защото тя е кралицата на драмите и честно не мога да я трая. За това с нея, като с досаден клиент - колкото по-бързо се разкара толкова по-добре за всички.

Момичета, все едно, че аз ги казах някои от тия неща. Миналия месец окръглих 40-те и също забелязвам видимо състаряване. Много ми личи в лицето. Но да ви кажа, при мен не е от детето. Моята кротичка си беше от бебе и сега продължава да е такава, а вече е на пет години и кара шестата. Ужас, може ли човек така изведнъж да се състари...

Съдейки по снимки във времето преди да родя, определено за година и половина след това съм се скапала. Добре, че не съм суетна, но ми е тъпо, защото в годините между 24 и 30 нямам почти никаква разлика и сега определено го виждам. А в момента имам огромни торбички, дълбоки бръчки, сенки, уморен вид. Дори изражението и погледа ми са различни, в не положителен смисъл. Но каквото, такова.
По отношение на майка ми не мога да кажа, че съм свободна от мнението 'и. За мен тя е човек с качества, умения, знания и естетически вкус, които са еталон за висока летва и аз наистина ценя. Но в емоционален план сме различни вселени и в онзи период, аз наистина имах нужда от нещо друго, а тя не прецени границите.
Всеки е различен, а и това ми даде повод да извлека необходимите уроци за себе си.

И аз се чувствам много остаряла за последната една година. Бръчките са все по видими, торбичките под очите и те. Системното недоспиване и умората няма как да не оставят следи по тялото, надявам се след време, когато имам повечко минутки за себе си да успея да задържа нещата на сегашното ниво. За момента - пия си червеното вино и се радвам, че не минавам много често през огледалото.
Относно майките - моята много си я обичам, близки сме, но понякога казва неща, преди да премисли. Вчера и обяснявам по телефона, че и двете с малката сме болни. Отговорът - еми така като ходите все голи. Направо и тряснах телефона без да кажа нищо. Нито съм я молила за помощ, нито съм се обадила да и мрънкам, точно този отговор ли успя да измисли??

Аз не се разбирам и с двамата. Майка ми сега с това Хашимото е кълбо от нерви и винаги сме били различни с нея все на противоположно мнение, сега съвсем. Баща ми е като черна станция, имам чувството, че и да диша някой му пречи. Наложи ми се да се върна при тях и на моменти много съм съжалявала, защото уж ми помагат за детето, но ми късат нервите до крайност. Даже се чудя аз защо се състарих - дали е само от детето, или и от живота с тях. И преди сме живели заедно, но не бях вързана за тях с дете и ми беше в пъти по-лесно. За съжаление и преди да се върна при тях, пак на тях разчитах, защото бившият за нищо не и е помагал, даже и кола нямахме, само празни обещания чувах как ще се купува.... Ту кола, ту жилище, накрая си останахме без кола и на квартира. Та за консултации, ходене по доктори и т.н. пак на баща си съм разчитала. Разболее се детето, бившият само свива рамене и гледа. Аз веднъж се бях видяла в чудо - детето с една диария и повръщане, та нашите дойдоха и ни взеха двамата с малкия. Тогава много ми помогнаха да не стигнем до болница. Детето толкова беше зле, че сама нямаше да се справя.
Затова съм им благодарна, обаче откакто се наложи да се върна при тях с дете, е някакъв ад. Основният проблем е, че никой няма спокойствие от детето и само слушам обвинения как съм им нарушила спокойствието, на моменти се чувствам като чужд човек тук. Не знам колко ще издържа още. Искам да се махна, но детето е в такава трудна възраст, че не знам дали ще се справя сама. Освен това е много болнав и половината време няма да е на детска градина, а аз не мога 50% от времето да не ходя на работа, та пак до тях ще опра. Като в  капан се чувствам.

Vermilion`, аз също не съм от най-суетните, но ми е мъчно като слушам коментари от рода на "напълняла си", "изглеждаш уморена", разбирай състарена , "беше красавица навремето..." и т.н.
За торбичките под очите - аз мислех, че ми е от задържане на течности заради щитовидната жлеза. От около година имам почти непрекъснат нощен сън, но не се махат, даже по-зле става.

ЕДИТ: Замисляте ли се за някакви по-сериозни козметични процедури?