Проблеми в детската градина

Ами, ако не е ходило на ясла и не се е отделяло от майка си, е нормално да.плаче и да е стресирано. Взимайте го няколко дни на обяд. И се иска малко търпението. При някои деца адаптацията е по-трудно. Ние искаме чудеса за два-три дни. Е, няма как да стане.

Моето не беше ходило на ясла и съм го гледала само аз.
Като я заведохме попита защо плачат тези деца, като я взехме първия ден от градина тичаше към нас да пита може ли и утре да дойде, а когато се събуди първата събота и разбра, че няма градина рева доста.

Съседското дете беше ходило на ясла, и после ревеше И в градината.

Затова не мога да приема, че това са причините, индивидуални са.
Зависи от характера на детето, от ежедневието му (едно е да е излизало за по час и иначе да е било само с майка си, и друго да е прекарвало цял ден навън с голяма група деца), зависи и от персонала - това, че един човек е станал детска учителка съвсем не значи, че е добър в професията си.
При нас например нямаше никаква строгост, като чета авторката, направо не мога да повярвам, че това са думи за деца в 1 група. В крайна сметка затова са родителите, да защитят децата си, аз на подобно място не бих си оставила детето.

Моето не е ходило на ясла и беше нон-стоп с мен. Плач в градината не е имало - нито първи ден, нито след това. Съжалявам, че не го преместих по-рано, не беше неговото място. Трудност откъм адаптация - няколко груби деца в групата, които постоянно го удряха. Да, ако беше ходил на ясла щеше да е свикнал на бой, крясъци и хапане, и нямаше да му прави такова впечатление, но не, благодаря за подобна адаптация. Към учителките и лелите нямам съществени забележки, но и не бях доволна. Нито проблемните деца станаха по-малко проблемни за две години, нито учителките - по-добри. За сравнение - в сборна група с друга учителка детето се чувстваше страхотно и му личеше. Пак казвам - и в неговата не е плакал, не се оплакваше, с госпожите нямаше проблеми, хвалеха го, но не ми хресваше как му се отразява - стана по-нервен и раздразнителен.

Ако е по-чувствително - не му го причинявай, премести го. Лично аз не приемам за нормално детето ми да плаче, камо ли по цял ден.

Плачът е нормален при раздялата, може като си лягат да му се доплаче. Но да не се храни, да отказва да отиде до тоалетна и да е агресивен е повече от трудно адаптиране. 

Пробвай да стимулираш лелките по някакъв начин,да се грижат по добре за него.Ние имахме същия проблем,а и синът ни е с аутизъм.С правилния подход от страна на госпожите,всичко е наред.

А всъщност точно това е причината да не си вършат работата.
Ако нямаше хора, склонни да ги подкупват, щяха да се грижат добре за всички деца.

Причините да не си вършат работата са много.

Но да я вършат само с определени деца - е една основна.
И имайте предвид, че другите деца усещат, после да не се чудите защо детето ви е игнорирано от тях.

Моите наблюдения са,че се грижат за спокойните и послушни деца,тези които не слушат или реват се оставят на произвола,а дори знам случаи да се наказват сами в други стаи.

Разбира се познавам и страхотни госпожи,които са отдадени на работата си и за всяко дете имат подход.Децата ги обичат и цари мир и спокойствие.За съжаление са ми далеч.

При нас се смениха доста учителки, уцелихме голямо текучество, общо 9. Така успях да видя различен начин на работа. Повечето бяха много коректни и наистина обичаха децата без да ги делят, тези, които ги деляха все се лепяха за тези, чиито родители черпеха и влачеха разни неща.
Но никой не смееше да остави неслушащите на произвола, защото последиците после ги отнася учителката. Отделяне в друга стая, за да се успокоят и обмислят случилото се - това е друго. И аз съм до правила с моето дете. Но като цяло дори на тези, на които не им се работи, очите им са все в тези деца, затова се учудвам, че при вас са оставени на произвола.

Майка ми и сестра й са детски учителки. Също казват, че е неизбежно да се обръща повече внимание на по-буйните.
Мама отдавна не работи по специалността си, но подходът й беше да държи буйните близо до себе си, например ако трябва да се наредят столчетата докато другите още играят вика двете най-буйни, за да й помогнат. Те се чувстват пораснали и значими, похвалите след това ги насърчават да вършат полезни неща, а в същото време са й пред очите и няма опасност да ступат някое дете.
Тя много обичаше децата, все гушеше по някое, веднъж като съм била малка ме завели в градината й (работеше в съседен град) и виждайки, че държи едно момиченце съм питала - Ти мен ли повече обичаш или Ленчето

Имаме прекрасни спомени от последните ни 2 учителки, на 15 септември следващата година минахме да ги видим в градината и беше голямо гушене, след което и рев и от двете страни
Много, много са важни учителките, въобще не се учудвам, че детето на авторката плаче. Подходът строгост за такива случаи има обратен ефект. Дано намерят своя начин (и учител) и скоро положението да се уталожи...

Не всички деца приемат промените в живота спокойно, та като цяло е нормално да има плач. В случая обаче явно детето се чувства твърде зле и понеже имам подобен горчив опит, твърдо съм за смяна на градината.

Намесвам се, защото имам дългогодишен опит. Повечето от децата плачат в началото. Особено тези, които не са ходили на ясла, а направо тръгват в първа група. От опит знам, че най-подходяща за лесна адаптация на децата е възрастта малко преди да навършат 2 години. На 3 годинки вече са по-големи и умеят да се опитват да си воюват това, което искат със своите си приоми - плач. За съжаление те вече и разбират, че живота им се променя коренно и трайно, а това ги плаши страшно много и оттам идва страданието и стреса. Затова обикновено първият ден не плачат- мислят си, че това е инцидентно разнообразие. Щом разберат, че това им предстои занапред - започват проблемите. При по-малките деца плаченето обикновено започва още първият ден при раздялата, но те по-бързо свикват и се адаптират.
Винаги обаче съм казвала, че няма деца, които не свикват с детската градина, а има родители, които не свикват. Нужен е разбира се индивидуален подход, защото и децата са като възрастните - всяко е различно и със свой характер и индивидуалност.
И да, началото винаги е трудно! Нужно е търпение и сила от страна на родителите, защото колкото и да ви е чудно в повечето случаи те страдат повече. Децата почти винаги плачат няколко дни и то 30-40 минути след раздялата и най-вече на път към детската градина. След това свикват и започва да им харесва.
Не ви съветвам да спирате децата заради плач. Всяка пауза води до започване отначало на мъките и отлагане на периода на свикване, през който така или иначе се минава. Спиране е оправдано само поради заболяване, което за съжаление  почти винаги почти се получава в началото. Поради стреса от промяната обикновено пада имунната система и повечето от малките деца се разболяват още в първите дни.

Моят син плака 2 месеца, точно при постъпването си на ясла. Не се адаптира изобщо, точно защото го оставяха да реве и чакаха сам да си свикне. Голяма грешка беше, че го мъчих толкова време. Прибрах си го и го пуснах на градина година и половина по-късно. Пак ревеше първата седмица, но наистина само докато влезе и посвикне с обстановката, но като получи човешко отношение си свикна детето.

Да, и според мен отношението в яслата/градината е от най-голямо значение.
И не е вярно, че всички плачат, нито има връзка с ходенето на ясла.

Изобщо не е вярно, че на 2 по-лесно се адаптират и не се борят да получат каквото искат. Има такива двегодишни инатчета, които по земята ще се търкалят и ще реват до повръщане, за да стане каквото искат. И напротив, на 3 вече може да се разговаря с тях и да им се обясни, те могат също да преговарят и има много по-голям набор от възможности за взаимодействие с тригодишно дете, отколкото с двегодишно.
На три вече много се интересуват от наличието на други деца, с които да играят и могат да бъдат привлечени от това, докато на две все още най-важното е да имат възрастния за себе си, за да се чувства сигурни. Взаимоотношенията между двегодишните деца са по-скоро на основата на конкуренцията за играчки, докато при тригодишните е съвместната игра. Разликата е огромна. Двегодишното не е задължително да приеме другите деца за плюс, може да ги приеме за минус, защото ще му вземат играчките и ще окупират вниманието на учителката.

Адаптацията зависи от няколко неща - какво представлява мястото, на което детето отива, дали му харесва, дали учителките подхождат с разбиране към чувствата му, дали вижда, че може да разчита на тях да му защитят интересите или точно обратното. Второто е дали е готово да приеме, че ежедневието му от сега нататък ще е различно, дали е настроено положително към промяната или предпочита познатото пред непознатото. И трето - степента на емоционална независимост.