За раждането заедно

И нашето бебе ще го " родим" двамата с таткото.Според него така трябва-двамата сме го искали,двамата сме го създали.Но според мен само мъжете, които наистина искат да станат бащи са способни да преживеят истинското раждане, с всички красиви и страшни моменти.Останалите се успокояват с бутилка и мислено благодарят,че не са се родили жени....което е много жалко.

Имаш право!
Но не бъди толкова категорична може би някой мъже не се толкова силни да могат да го преживеят

Подкрепям 100% таткото да присъства на това важно събитие! Нашият татко е присъствал и на двете и с гордост заявява, че СМЕ родили децата си заедно! Това сплотява семейството, поглеждаме се в очите и думи не са нужни 

Ние ще ходим да раждаме заедно на 1 юни.... после ще ви кажа как е минало .... Ина4е доктора обеща да даде на мъжо да пререже пъпната връв...

О милата!
Успех и да разправяш после
Леко раждане и нека господ  пази теб и бебчо.

съпругът ми губи съзнание като види кръв,буквално..като му взимат на него лежи и гледа на другата страна..
и двете си деца родихме заедно,не сме и мислили да е иначе, свурзаните с децата неща се правят от 2ма -от самото началото дорде сме живи..отказа да реже пъпна връв и чат-пат посядаше да пие вода и си туряше едни мокри парцали по главата,но оцеля;пръв видя сина ни..това не се забравя и които го пропусне само губи...

 Благодаря! 

Разсмях се тука с тези мокри парцали... .... Да взема и аз да се снабдя за моя мъж...4е той като гледаше как ми всемат кръв за малко да припадне...

Аз не исках мъжът ми да присъства на раждането. Докато раждах, той беше пред родилна зала.

Нашия татко за сега плануваме да е там и много се вълнувам 
Вярвам, че ще ми е по-леко ако е до мен - с него винаги нещата са тоооолкова хубави!

Ще разправяш после как се справил 

  за с таткото ама само, ако той иска естествено,хаха той така или иначе бачка в сферата  та нема да му е за 1 път

Поздравления, winter... Разказала си за твоето раждане по невероятен начин... Усетих чувствата и възприятията ти, браво...

Дай боже, на всяка жена по едно такова споделено раждане и по един такъв татко, който истински да я подкрепя... Да бъде...!

Благодаря ти 
Все се притеснявам за начина на изразяването на мислете ми.
Бих искала да е по добре ама мисля че със времето ще успея да пиша на българския така добре както и на руски

Когато обсъждахме тази тема, аз нямах изявено мнение, май не бях изобщо наясно какво и как ще ми се случи, не бях изплашена, много ведро очаквах раждането през цялото време.
С две думи - не настоявах. Като го попитах дали иска да присъства, той потрепери, каза, че ужасно го е страх, че само като си представи картинката  е готов да припадне.
Взе дъщеря ни на ръце близо 2 часа след раждането, аз бях още в коридора пред родилната зала, разплака се, каза че е много красива, че ми благодари и че съжалява за дето не е бил до мен и не я е чул как изплаква....
За второто - вече няма съмнения!

Аз не искам мъжа ми да присъства защото не искам да ме гледа в подобно състояние, той също не иска и когато сме споменавали нещо той ме помоли най-сърдечно да не го моля за това. Аз го разбирам и не му се сърдя. Незнам как бих реагирала ако аз исках а той не. Но май пак щях да го разбера. Скоро се шегувах с един приятел, който е супер забавна личност и се пошегувах, че раждането ми би минало по леко ако се окаже наоколо в този момент и ме разсейва и забавлява а той отговори, че ще поприпадне няколко пъти и няма да ми е от полза!
 

Категорично съм за присъствието на таткото по време на раждането!

Преди не ми позволиха (нямали такава практика и т.н.), но този път няма да пропусна!

За нищо на света!

Не съм съгласна 
Как жените щат не щат го преживяват, а мъжете не можели ?! Много ги глезим и в не едно отношение
За радост моя нашия татко по собствено желание иска да присъства на раждането, каза, че иска да види първите глъдки въздъх на детето си и т.н., което не би желал да пропусне. Изобщо той много активно участва - винаги е с мен по прегледи, консултации и то по негово настояване. Наистина се чувствам страхотно когато е до мен в такива моменти, тази подкрепа, съпричастност и т.н.   

Аз мисля че всяка жена иска в този момент мъже и до нея но рядко кой може особено когато е бремена да си признае  дори на себе си че мъже и не толкова силен и внимателен колкото тя би искала. Може би затова жените измислят си причини по ради които успяват да оправдаят мъжете си.
Незнам дали съм права знам че не бих успяла без него.

Животът не е само кеф и рози, затова съм избрала да имам човек до себе си, да дели и лесното и трудното, в трудното човек има повече нужда от подкрепа, на лесното всеки е печен ...

    

Относно: "Аз не искам мъжа ми да присъства защото не искам да ме гледа в подобно състояние"
- четох една тема във форума за татковците беше за присъствието им по време на раждане - и бащите и майките са доволни, даже майките казват нещо от рода на: че мъжете им сега ги гледат с много повече възхита, по по-друг начин, но в положителен смисъл.

Все пак всеки си има право на избор, нали така

категорично не съм съгласна с твърдението, че ако е истински мъж, баща и т.н. трябва да го докаже - покаже чрез присъствие на раждането. Хората са различни и съображенията им по този повод също.

година и половина след като се роди дъщеря ни, за пръв път го попитах, дали би искал да присъства. Както и очаквах, реакцията изобщо не беше "за". По много причини. Основната - не може да преглътне, че се мъча. И вярвам, че е така. Знам, че когато нещо ме боли, прави всичко възможно да облекчи болката. Знам, че когато заспивам и не съм добре, че наблюдава съня ми. Знам, че всяко неразположение на дъщеря ни преживява с огромно притеснение. Знам за всичко, което е готов и прави за нас. Това, че не би присъствал на раждането не го прави по - малко мъж.

нито по-лош баща 

Кой го е казал това?

Но не мисля, че полът има значение, когато половинката ти се нуждае от подкрепа, та било то и само морална ...

мисля , че Acca го е казала по повод това изказване

Честно да ти кажа, ако бях мъж и аз щях да благодаря на Бог, че ми се е разминало раждането 

Нашият татко също присъстваше на раждането на бебо.
И за двама ни това е най-прекрасното и незабравимо преживяване в живота ни.
Той видя нашия слънчо преди мен, и до сега доста често ми разказва с гордост какво съм пропуснала 
Току що бях родила и още не ми бяха дали да гушна бебо, а той ми разказваше с как изглежда... каза ми, че има дълга коса, че има моите очи, че си е отворил очичките веднага след раждането...
Никога не сме се чувствали по-заедно

права си, но това не е единственото в този дух, като се имат предвид и тези от другат тема...

А моят любим така ревна като извадиха бебето и ми го сложиха на корема. Аз нито можех да се усмихна, нямах сили за никаква реакция, а той реве ли, реве...после с трепереща ръка сряза пъпната връв. Беше много специален момент, наскоро той ми каза, 4е за него раждането е било най-екстремното му преживяване. Но това, 4е той ме видя как раждам, го кара днес да се гордее с мен пове4е от вси4ко друго!

Това е и нашата история. Според мен всеки татко изпуска невероятно изживяване,като пропуска мигът на раждането.

Преди исках таткото да присъства, после се отказах. Сега се радвам, че НЕ присъства - с нищо нямаше да може да ми помогне, само щеше да страда...

амиии, аз не.
Зщо мислиш, че може би не би успяла без него?

winter поздравления за хубавата тема    – преди време точно опита на мами и татковци ме убеди  (колебаех се дали нашият татко да присъства)

Та освен всичко, което написаха до тук мамите с опит, бих добавила и че присъствието на таткото ми спести доста и направи раждането ми по-бързо и лесно! Честно казано не знам как бих се справила без него. Голяма съм пъзла и се паникьосвам .
По едно време изключих и въобще не слушах какво ми крещи сестрата (раждах естествено и без упойки)... едва ли някога ще забравя тези моменти... таткото надвесен до мен, спокоен, държи ми ръката и повтаря думите на акушерката. Родих на третият напън и то само защото бях ‘послушна’ .

А под това, което каза Никси се подписвам с двете ръце -  “Никога не сме се чувствали по-заедно”

и аз не исках да е до главата ми , ако раждам пак някой ден-пак така ще бъде - няма да стои при мен , неговото място е в чакалнята

Моите емоции по темата са много шарени. С първото дете се забавлявах от идеята таткото да присъства - не защото съм мислела, че ще имам нужда от подкрепа, а по-скоро защото ми се виждаше интересно, екстремно и нещо по-така. Мъжа ми беше твърдо и категорично против, каза го съвсем искрено и доколкото го познавам (вече 10 години), съм убедена в 2 неща - 1) че наистина не иска (в добавка лекарите хич не са му слабост и се е налагало неведнъж да го възпирам от скандали и остри реплики, когато сме си имали сблъсъци с кофти отношение) и 2) че ако все пак се беше оказал до мен, щеше да се справи блестящо и момента да е сред най-скъпите му спомени. Но - преди 7 години изобщо нямаше такава опция с присъствието, а и твърдо не бих тръгнала да го карам, след като е заявил, че не иска. Затова имам много ясен спомен как акушерката каза - Таткото е дотук - и колко изгубена се почувствах, че трябва да ме остави и да си тръгне... В интерес на истината, докато раждах след това грам не съм се сетила за него, нито ми е липсвал Майка ми беше за кратко при мен, но жената беше толкова притеснена (независимо че се държеше), че бях доволна, че беше само за малко. Имах весело и невероятно леко раждане А таткото гушна бебето 2 часа след раждането и рева подобаващо Двамата са неразделни сиамски близнаци още от този първи момент Таткото го е гледал изцяло сам за цял месец (разбирай - къпане, хранене, преобличане, разходки, приспиване), когато сина ми беше на 4 месеца, изобщо беше невероятно ангажиран в грижите около детето - и продължава така и досега.
С второто раждане нещата се стекоха толкова не по план, че няма накъде. Отново въпросът с присъствие на раждането не стоеше, но и дребната реши да се роди точно в момента, за който знаехме, че няма абсолютно никаква възможност таткото въобще да е вкъщи - познати ме закараха спешно в болницата и бях родила след 15мин, отново много леко и безпроблемно - пък и ужасно бързо С таткото говорих само по тел след като бях родила - нямаше начин да дойде (работата му е такава, че когато са в акция, е съвършено невъзможно да зарежеш поста и да тръгнеш, дори жена ти да ражда) и това беше единствената възможност за комуникация. И затова (в комплект с идиотските порядки в болницата) си видя детето чак 3 денонощия по-късно Много по-трудно свикна с нея в сравнение с баткото и съм съжалявала безчислен брой пъти, че така се стекоха обстоятелствата... Щеше да е съвсем друго, ако той беше вкъщи - буквално щеше да присъства на раждането и сигурно спомените ни щяха да са съвсем различни... Естествено, близостта и връзката с детето се наваксват по-късно - но и тези първи моменти са толкова важни и неповторими...
Моето лично заключение - ако таткото иска, няма нищо по-прекрасно от това да сте заедно. Дори да не иска, това не води до генерални заключения за връзката ви и нещо по-важно - също не значи, че не би се справил, ако се окаже в ситуацията (а тогава вероятно трайно би си променил нагласите ). Но - и да не е там, независимо по своя воля или не - неприсъствието няма никакво отношение към това в какъв татко ще се превърне. Може само да забави или да направи нещата малко по-трудни в началото, но определено не е решаващото.

хедра, отново по твърде приятен начин ни напомни, че нещата могат да бъдат смислени и по двата начина. Всъщност на мен също не ми липсваше таткото, понеже остана в стаята ми - дотогава ми беше чел цялата документация, която се попълва, слушахме тонове, гледахме тв и накрая, когато акушерката каза айде да раждаме, аз развълнувано се завтекох навън - та тя ме спря, върна ме и ме накара да го целуна първо 
а последващия един час - той си е само мой. Имам право на него.

Всеки мъж има свое мнение по въпроса и генералните заключения са абсолютно излишни. Ако не е присъствал съвсем не означава, че не е съпричастен или няма да е толкова добър баща. От крайвреме жените са раждали без мъжът им да присъства. Не всеки е фен на тази нова мода. Моят мъж например не понася да гледа кръв, дори мрази болниците. Може би защото като дете е претърпял ПТП и е лежал месеци в Пирогов. Уважавам мнението му и не съм го натискала да присъства. Но и двата пъти беше пред Родилна зала и дойде да ме види веднага след като свърши раждането.

Моят мъж също е от този тип хора, които не обичат лекари, зъболекари, кръв, болници, игли и подобни. Мрази да го боли, а мен като ме боли се побърква. Веднъж щеше да припадне като ми вадеха зъб (а той си сетоеше ЗАД зъболекарския стол).
Но...дилема дали да присъства или не на раждането не е стояла изобщо. Това беше ясно от самото начало. Заедно сме създали това дете, заедно ще сме и когато поеме дъх за пръв път.
Признавам , че не бях убедена как ще се чуства той докато раждам, но като започна раждането най-малко за това мислих.
30 часа продължи раждането ми - много тежко и много болезнено. Той беше човека , който не се отдели от мен, дишахме заедно, следихме контракциите заедно, посрещахме и изпращахме болката заедно, повдигаше духа ми, подкрепяше ме когато трябваше да ходя 2 часа със силни болки, за да ускорим разкритието. Успокояваше ме когато плачех, окуражаваше ме когато изпадах в паника. Той видя пръв как излиза бебето, как изплаква, как отваря очички. Аз бях вече в полу-будно състояние от умората. Държа се през цялото време толкова силно и толкова уверено, както никога не съм предполагала че може да се държи.
Благодарение на него, спомените ми от това тежко раждане са само хубави, не съм травмирана или уплашена, нито пък той. Този момент като че ли засили още повече връзката ни, като че ли ни доближи още повече един до друг. Това че бяхме заедно при раждането като че ли създаде мигновенна връзка и между детето и баща му. Не е имало период на адаптация или свикване един с друг. Те си бяха като залепени още от тогава.

Ясно е, че за следващото бебе въпроса за присъствието изобщо не стои.

Абе направо сме достойни за съжаление тия, дето сме раждали сами Ние сме тъпи овце, а мъжете ни безотговорни и страхливци ... С такова впечатление оставам след цялостния прочит на темата

така е , освен това  тези които сме родили секцио сме лигли , а другите - героини

Нямах никакво желание мъжът ми да е с мен,нямам и занапред.За мое щастие и той нямаше желание,иначе нямаше да ни се размине сериозен спор.

  Доста силничко - не забравяй, че хората имат история преди да дойде моментът да стават бащи. За някои от тях понятието болница е кошмар, свързан с отрицателни и страшни емоции. Защо да е необходимо да пренасят този ужас върху раждането на детето си.

Да, прекрасно е, ако бащата може да се наслади на акта на идването на новия живот, но е много жестоко от страна на майката да поиска на всяка цена той да е с нея без да отчете неговата емоционалност. Има различни хора. А това с бутилката е смешка от руски филм - моят мъж примерно не пие и какво, ако не присъства на раждането няма да си намери какво друго да прави ли  . Като се знам, аз дори не бих му казала, за да не се притеснява - после направо хоп, стана татко 

А това е лошо ли според теб?

Е, да ама не всички. Тъжен пример е моя приятелка, чийто съпруг така се стресира, че се отчужди от нея. Сега се разделят. Не ме разбирайте погрешно, не му адвокатствам ни най-малко, но казвам, че е много важно да си прецени всеки партньора, ако ще настоява. Мъжете не са все пак камъни и всеки има различна душевност. Има раними хора и в двата пола. Не се смейте на това. Както има жени, които не раждат по естествен път поради психическото натоварване и то по медицинско предписание, така и на мъжете не трябва да се гледа като на вещи. Те са си наши, да си ги пазим 

Освен да се присъединя към РЕНИ и радето-друго просто не ми остава.
Чудя се обаче кога ли ще бъде пусната, и то тук, следващата тема по ТЕМАТА.
Лично аз предпочитам БАЩА, който после да си поеме отговорностите, най-вече финансовите, и да осигури едно безоблачно съществуване на целокупната фамилия.
Достатъчно ми беше, че мъжът ми ме изкъпа, обръсна и т.н със собствените си ръце, за да искам от него да присъства и на раждането.
А то при мене беше......секцио с пълна упойка поради липсата на всякаква родова дейност след 16 часа с изтекли води.

НАД Г-разкошен постинг!!!   
Макар и да си още мама-според мене си схванала най-важното.

Мда поредната опорочена тема за присъствие на раждането... момичета я намерете поне една от многото подобни теми в този форум, която да не се е превърнала в спор – кой по-по-най... и на коя мъж й я обича повече ... много жалко, защото тези теми наистина могат да са полезни и го казвам от личен опит.

Виж обаче като прочета поредната легенда на развален брак, щото татко непонесъл гледката на раждането .... направо ме напушва смях . Горките западни държави – не знаят какъв демографски срив ги чака... то понеже таз мода излезе наскоро ... 
Между другото, Е този скрупол беше основната причина да откажа първоначално на мъж ми да присъства. ‘Приятелки” де ли ме съветваха как щял да се отврати от мен, да изгуби желание ...

На всеки средно интелигентен човек трябва да е станало ясно – присъствието не е въпрос на убеждаване, спор или тупане в гърдите. Най-малко на негативни емоции и постинги! Решението го взимат бъдещите родители, а ние можем просто да споделим своя опит !

Абе хора, много сте заядливи! Влизам веднъж на 3 дни и само заяждания 4ета! Дали мъжът ще присъства или не е само негово или общо решение ( с половинката му ) Оттам не трябва и не МОГАТ да се вадят никакви изводи за ка4еството на този мъж. Някоя в предните постинги беше написала, 4е било мода да присъства мъжа. Не скъпа жено, това може би на консервативните българи им се струва модно, но навсякъде по света мъжете присъстват ( ако искат разбира се, но 99 процента искат...) от години! Така 4е не е нито мода , нито изцепка. Това е нещо абсолютно нормално! И е позволено, за да се повиши конфорта на раждащата.Подкрепа от най-близкият и 4овек. Ако тя не иска или той, е ок. Но разни глупави определения за или против са извън темата.

Аз много се притеснявах от моето раждане, 9 месеца казвах, 4е не искам той да е с мен, той искаше, но виждах, 4е го е страх. В крайна сметка бяхме заедно на раждането, той дори видя как бебето ни излиза...Той видя много пове4е от мен самата, той плака с глас когато се роди, той когато разказва дори днес му се насълзяват о4ите. Аз знам, 4е това беше най-доброто за нас, да сме заедно на този важен момент, благодаря му, 4е беше до мен и преживя вси4ко толкова силно, знам 4е това само ни направи по-силни като двойка, ние сме днес непоклатими. И знам, 4е никой не се е гордял толкова много с мен както той! Това изобщо не ме направи по-малко секси от преди. Тези неща мъжете ги владеят добре - жената е една при раждане, а друга повреме на секс. А съвсем друга като майка.

Брей! А от колко години?

Аз също си мисля, че всеки сам си решава кой да присъства на раждането на детето му. Но също се дразня от изказвания как щял да се травмира мъжът или пък как щял да се отчужди от жена си, секс повече да не прави и т.н. Това е наистина смешно. Ами и аз мога да реша така да се травмирам и да не му родя деца, защото съм страшно чувствителна и много ме е страх от болници например. Ама стисвам зъби и изтърпявам в името на общото ни дете. А мъжът ми е с мен не защото му е голям кеф да гледа операция (аз раждах със секцио), а защото първо иска да е до мен за морална подкрепа и за да не се чувствам сама и второ за да види първи детенцето си. Мъжът ми е чужденец и за него по-скоро е ненормално да зарежеш жена си докато ражда, отколкото обратното. Абсолютно всичките ни познати семейства в неговата държава са "раждали" заедно. Ами няма травмирани! Нито един! Там да се обсъжда даже тази тема би било абсурдно и няма и да го разберат...Толкова са редки случаите там на отсъствие на бащата по време на раждане, че обикновено акушерките заключават в подобни моменти, че хората са разведени или пък просто няма татко (това го гледах в един документален филм и ми стана смешно чак като си представих колко различни разбирания имаме).

И не ме разбирайте погрешно : въобще не искам да кажа, че една жена е длъжна да иска мъжът й да присъства на раждането. Всеки си има право да се чувства както си иска и ако на една жена й е неудобно от мъжа й в този все пак много интимен момент, то по-добре е наистина да си роди сама. Това все пак е въпрос на вътрешни взаимоотношения между съпрузи. Но само не казвайте, че мъжете щели да се травмират или пък щели да се откажат от вас защото са видяли раждането на детето си!

Аз просто разказах за конкретно семейство, на което бях кума, което вече не е семейство след присъствието на бащата на раждането. Независимо, дали се присмивате на думите ми, това е споделяне на прости факти - тъжни или не. Хората са различни.

Аз познавам хора, които вече не са семейство след раждането на детето без да е присъствал бащата, но не мога да кажа, че това е причината, нещата са много по-сложни ...

Аз мисля, че те просто не са били узрели, за да бъдат семейство. Присъствието на мъжа на раждането само по себе си не може да бъде причина за развод. Причините са по-дълбоки, това е било само повода. Какво правим тогава, ако единият изпадне в беда - болест, тежка операция, травма психическа или физическа - пак ли ще се измъкваме, защото ни станало много гадно? Въобще това обяснение за тяхната раздяла е доста плитко. Ама те си знаят...

Радвамсе че темата все повече привлича вниманието ви, макар че нямах за цел да предизвикам спор, нито да засегна тези майки чийто мъже се отсъствали на раждането.
Споделих с вас както бих споделила с приятелка осъщанията, желанията, притесненията и изводите които направих само за себе си.
Надявам се тези които се двоумят да присътства или не мъжете им на раждането, темата и мислите ми да са им  от полза както и всички ваши

  Аз родих със секцио и се знаеше, че няма да мога да родя по нормален път, така че нещата бяха ясни от самото начало. Попитах го дали иска да присъства и с облекчение разбрах, че ще дойде само ако поискам аз. Обаче аз не исках. Когато ме боли не обичам да има хора около мен. Не ми е приятно, и съм твърде уморена, за да давам кураж и на човека до мен в такъв момент. Той щеше да ме пита през пет минути добре ли съм, лошо ли ми е и накрая щях да му спретна един лют скандал. Изобщо...егати красивия миг щеше да бъде Благородно завиждам на хората, които умеят да хванат за ръка партньорът си когато са в трудно положение. Аз съм си друг чешит, не обичам да ме закачат, когато имам проблем.

  и аз така. А и в допълнение аз бих си притеснявала за мъжа си, защото той няма как да разбере какво точно изпитвам и ще се терзае колко точно боли.

Предполага се че куража трябва да е от него а не ти да му даваш.

Да но моето чувство за грижа и любов към близките ми е такова, малко майчински тип към всички Обичам да знам, че съм нагласила всичко и всички добре, доколкото аз го разбирам това. За мен ще е допълнителен стрес да знам, че създавам тревоги.

  winter предполага се, но някак все не се получава. В крайна сметка ако споделя проблем всички започват да се вайкат и пак накрая се налага да ги успокоявам и да се правя на ведра до припадък. Иначе си го преболедувам сама и темата е отрязана за чужд достъп. Може и да споделя като мине много време.

Ами то наистина всички сме различни
А и полвинките до нас също се различни и това не значи добри или лоши.
Расказах само как го прижевях аз и съм сигурна че не бих била жива ако не беше той.

  Е, нали просто си бърборим Значи имате много силна връзка!