За свикването на родителите с детската градина!

Е, при всяко дете е различно, но не е лесно да се отдели детето и да свикне с други хора за ден-два. Няма да забравя как ходих като сянка из улиците, когато оставях Гери на ясла първите дни. А после как съм търчала да си я прибирам!
Един ден отивам на обяд да я прибирам и отвътре - рев от цялата група! Отварят ми вратата и един куп дечурлига - едното се спусна към мен, хвана ме за крака и ми вика: "Лельо, земи ме!"  а моята след малко пристига с ред сълзи, ред сополи! Ужас!
Сега си спомням с усмивка, но какви мисли са ми минавали тогава и колко сълзи са текли!
Нормално е да ти е мъчно! Няма да има ден, в който да не го мислиш!   Пожелавам ти по-леко да мине и скоро да ходите с радост на градина

Афродита, не си сама Една седмица ве4е е на градина и не иска да ходи и това е, реве, постоянно ми казва, че днес няма да ходи на градина, а аз на работа.Тази седмица беше в къщи, че малко болен, но от понеделник- пак там! И аз не знам как се свиква.......както си го описала, все едно че съм аз....по същият начин е и Макс Ако имате някакъв напредък или просто искаш да споделиш, тук съм 

А ако имате свой човек наоколо, няма ли възможност да пробвате варианта поне първия месец детето да ходи на градина само до обяд, за занятията? Та това си е наистина стрес - изведнъж бух в детската градина от сутрин до вечер. Ако бях в България и ми се налагаше да ходя на работа, не знам дали бих викала майка ми на помощ за това да ми показва как се къпе бебе, или да ми гледа детето пък аз да ходя на почивка. Но за такъв адаптационен период - бих.

Афродита, така точно си описала как се чувстваш, все едно съм аз! Ние ходихме една седмица на ясла по 1 час и детето не спираше да плаче. Вкопчваше се в мен като го оставях и едвам го прибираше вътре госпожата. Вече 2 седмици сме болни вкъщи, а той не спира да повтаря, че не иска повече на яслата и само докато го каже и от очичките му потичат сълзи /и от моите /. Сърцето ми се къса, не знам как ще свикнем, все си повтарям "защо му причинявам това?", чувствам се ужасно. Ама има ли друг начин?!

Ужасно е, не мисля да опитвам преди да стане на 3, имаме възможност да го гледаме.

До тогава обаче мисля да пробвам друг вариант, както казвате. Ще гледам да ходим по-често по места, където децата остават сами да си играят, без родителите. Първият ни опит беше напълно неуспешен, но нямаше и други деца в детския център. Играх си с него 1 час и той не ме пусна да изляза сама. Но поне имаме избор, слава богу. Не съм длъжна да го оставя да реве. Вярвам, че ще свикне

А на вас успех, реве ми се като чета.

Да се похваля - от два дни нямаме проблем.
Тя тръгна ОК, после почна да мрънкоти, да плачка, да се държи чат-пат за решетките.
Сутрин имаме ритуал, който до известна степен я разсейваше, но все в някакъв момент почваше мрън. Иначе вечер като я питаш как е било в детската - "Много добйе!", играе си на ДГ, всичко шест.
От два дни ми хрумна идиотската идея да й лепя от вътрешната страна на шкафчето стикери за "веселие" и да й давам специален бонбон, който да е в устата й на влизане в клас. Купуваме от онези бонбонки с Пепеляшка и не ги отварям преди тролея. Последното е на влизане.
Ейййй, то можело и без плач бе!

Ох, никак не ти е лесно на теб с тези хормони и обичащ Цецо !
Дано да свикне детенце! !

Прочетете "Франклин тръгва на училище", няколко пъти.
Гледай да заселиш в шкафчето му едно джудже, дето оставя подаръци (банан, химикалка, компютърна разпечатка на картинка, всичко върши работа).
Не говорете пред него за плачкането, а само за положителните страни (тук избеснявам, като почнат всички да ме питат пред нея "плаче ли". Непознати първо я питат "Ходиш ли на градина" и когато тя гордо каже "Дааа!" - "А плачеш ли?"
Ей, това ли трябва да е първата асоциация на детето! Ама масово ми го погаждат този номер! И учителката едната, и тя - детето спокойно пристига, тя го пита "ама днес нали няма да плачеш". Реакция: "Уаааааа!"

Ох, и ние минаваме през това изпитание. Учителките ни въобще не са в час. Пристигаме си спокойни, сънливи и те от вратата като започнат с една махленска интонация, дето може да ти спука тъпанчетата и децата ревват на секундата.
Днес за първи ден Крис не плака нито при водене нито при вземане. Но е трудно за всички ни. Аз дори за септември го записах в друга градина.

Наистина е трудно свикването на децата и родителите с детската градина. В началото се чувствах направо като престъпник като оставях там Йоана. А един ден - след 1-то и боледуване малко след започване на градината - ревнах пред сестрата, защото Йоана се дереше вътре, г-жата, която беше на смяна, как реагира - вдигна я и я внесе ритаща и пищяша в стаята... Избягах навън и като ревнах... Добре че не ме видя в този момент, със сигурност нямаше да поиска да стъпи повече там...Та - не знам дали има друг начин за свикване, освен наистина в началото да ходи само до обяд детето, стига да има как да се организира.
Успех с адаптацията!!!   

Много важен момент!
Детето отива да играе и да се весели, да учи песнички и игри, да лепи, да оцветява, да се учи на интересни нови неща за големи деца защото вече  е голямо а не бебе. Тази тактика и новите приятели и играчки помагат много.
И НИКАКВИ приказки колко й е тъжно на мама, и да не плаче. То чува само "плаче" и се сещя че в залисията е забравило да плаче... Е, наваксва точно когатя е изглежда, че се е разминало...
Ние си говорехме по пътя, давах любим бонбон, и бум - вътре. Може и с играчка, да я покаже на децата, че не са я виждали/ да я гушка за успокоение. После лелите я изнасят ако трябва.

Що за детски градини са това ку=ъдето госпожите не знаят ка да се държат с децата Слава богу с Александра нямахме никакви проблеми, надявам се и с Никола да е така. Смятам, че е важно детето да може да бъде и само, без Мама да е нон-стоп с него. Честно, реве ми се като ви чета постингите, аз самият не веднъж съм присъствал на подобни сцени, но мисля, че много зависи и от възпитателките.

Не мисля, че имаме "макаранковски сърца". Аз също си ревях всяка сутрин. Дияна свикна, на мен ми трябваше повече време. За адаптацията много ми помогнаха учителките и лелките в яслата, а след това й в градината.

Да, това е много интересно с питането "плачеш ли" и на мен постоянно ми се случва с разни познати. Обаче аз почвам като идиот "Е, там  е страшно, има много весели дечица и лели, които го обичат и много хубави легълца да спят" и тн.т. И да видиш хората какви ги мислят смешни да хвалят градината, ха да се разкискам, но държа и дружно продължваме одата...
Иначе Спасчо отначало с кака му и батко му започваме ентусиазирано да го разпитваме и накрая завършваме с въпрос "Ще ходиш ли утре при дечицата", отговорът доста дълго беше едно скептично "пачи" /ще плача/, обаче от няколко дни е "да".
За протокола - детето ми ходи от 05 юни, тоест три седмици и е на две години. На втората седмица спря да плаче.
Обаче на всички ни излезнаха пришки на устата на хвалим новия курорт "детската градини" и "милите лели", той май ни повярва, поне засега.

Anda, браво!!!    Точно това е начина - положителни емоции, подаръчета, зарибяващи филмчета! И най-вече положителна емоционална настройка у дома! Всъщност, такъв е плана при всички по-важни стресиращи събития които се случват с голямата ми дъщеря.

Ох, благодаря ви, дано наистина свикне по-бързо!
Аз за по-сигурно се консултирах с психолог, оказва се, че голяма част от проблема е в мен! Аз много трудно преживявам разделите и аз по-лесно започвам да плача, той просто не трябва да ме вижда такава! За това взехме решение, че баща му ще го води сутрин, а аз ще го взимам следобед.
Мислех си, че ще му нанеса психическа травма по този начин, но психоложката ме увери в обратното, много ми беше и ми е трудно да се съглася с това. Прилича ми малко на хвърляне в морето за да се научи да плува.
А на него му било трудно, защото вече не е голямото балонче на мама и тати, осъзнава, че е малко балонче, заобиколено от други малки балончета с които се конкурира! За да успее в живота трябва да се започне от тук - детската градина!
Това бил напълно подходящ момент да го отделя от себе си, да се почувства вече по-голямо момче, а не бебе. Защото в края на лятото, когато се роди бебето може да се почувства двойно по-изоставен!
А за изобретателността му нямам думи, взе да ми отказва сутрин да си мие зъбите, защото знае, че след това ще го облека и ще тръгнем за градината. Иска да играе на компютъра, да си играе с количките... Метода ми е, Да, ще играеш на компютъра малко, НО после се обичаме и тръгваме! Съгласи се, е, до вратата на стаята само...надявам се на напредък.
Или пък, обещавам нещо хубаво след като го взема, плаж, разходка, сладолед, играчка...
За да свикне, че като направи нещо не толкова приятно за него, получава нещо ужасно приятно, всъщност както е в живота - не ти се учи за изпит, но пък знаеш, че по този начин после ще изкарваш добри пари!
Иначе от учителките в градината изобщо не мога да се оплача, сутрин го посрещат усмихнати и весели, искат да го гушкат, но пък той не дава, всъщност той не давал изобщо да го пипат. Може само да му помогнат с обуването на сандалките и обличането на пижамката. Харесал си е едно крокодилче и учителката му казала да го остави на леглото си и като отиде да спинка да го гушка, а той казал, че там легло няма, неговото било в къщи и няма да спи! Тогава тя се съгласила да го оставят върху шкафчето му да го пази и му казала, че той в градината няма да спи, а само ще си почива. И доста други случки ми разказаха, което ми показва че наистина подхождат добре, само ме измъчва това, че трябва го откъсна с рев от себе си, а после те да го успокоят. От време на време си поплаквал през деня, попитали го Защо, а той казал, че има сълзичка, а няма кой да му я избърше Правят всичко възможно да се чувства добре, освен това сега лятото са 4-5 деца само, а до обяд са две учителки и ги обгрижват повече от добре.
Ще приложа и методите описани от вас, дано му грейнат оченцата малко и дано на мен ми стане по-леко!

Според мен детето трябва да тръгне на детска градина, когато е готово.
Синът ми тръгна когато беше на почти 4 години - всъщност на 3 години и 8 месеца.
Отиде с голямо желание и беше доволен. Там се сблъска с реалността, че вече не е център на вниманието на всички, но ходеше.
Роднините ни (майка ми, баща ми, баба ми....) смятат, че той трябва да ходи. А аз съм на мнение, че докато има кой да го гледа е по-добре да ходи само когато иска. Да не се насилва детето.
Но ако няма кой да го гледа - детето ще свикне и няма да плаче. Скоро ще му стане интересно и ще ходи с желание. Но периода на адаптация е труден.

Ако знаеш как копнеех да видя и такова мнение, аз също така си мисля.
Искам да ходи с желание, когато е на 4 г. ще разбира и осъзнава повече нещата, ситуацията...
Чудя се дали да не изчакам, имам възможност да го гледам даже до 1 клас, но искам да се асоциира, но пък 3 г не е ли рано?
Нека да кажат майките на по-големите деца.

Нарочно не изчетох другите мнения, за да бъда по-обективна.

Горе-долу същото беше положението при нас, когато започнахме яслата. Обаче аз за разлика от теб съм с малко по-коравосърдечна  , просто веднага си тръгвах, за да не я чувам че плаче. 
А и госпожите казваха, че щом замина, щом спре да ме вижда веднага се успокоявала.

Я се вземи в ръце, преодолей това притеснение! 

Добър вариант е, че мъжът ти  ще  го води (дано и той не е Мека Мария) 

Дали пък децата нарочно по този начин с реване, тръшкане не ни проверяват? Един вид, ей сега на мама сърцето няма да издържи и ще си ме прибере вкъщи и край на яслата/градината! 

Не съм майка на по-голямо дете, но също имам възможност да не го давам и въпреки това го дадох, когато  е на 2. Ако не ме беше страх от болести, щях да го дам и по-рано.
Въпрос на избор, искам детето ми е да самостоятелно, силно, похватно и лесно да понася промените. Искам да го направя силен човек.
Искам да е понася добре външната среда и с тази цел му избрах точно тази ясла, точно тези учителки, точно това време и тн.т. Избирах много и дълго, още от когато беше на 7-8 месеца. Да е жива и здрава mimimo от форума, че навремето ме насочи към тази ясла.
Иначе племенникът ми тръгна на градина точно когато беше на четири - не е плакал нито ден, което си е чудо като знаем колко е привързан към майка си. Но и там се приложиха много похвати с положителната нагласа и мястото.

Дияна тръгна на ясла на 2.8г, на градина - 3.7 (нали е родена в началото на годината). Мисля, че тази възраст е добре.

На мен ми беше също много  трудно да го водя и да се разделяме сутрин. После цял ден ми беше крив и общо взето когато той свикна, свикнах и аз. Доста сълзи изплаках, но не и пред него. Когато го взимаме с татко му винаги му носим нещо, в повечето случай банан, шоколадче или гумени мечета. А и му казваме, че ние  ходим на работа, той също. И той се гордее, казва че неговата работа е при децата В момента вече е много по- лесно и за двамата, той ходи с ентусиазъм, а аз на работа без свито сърце. А и бебето като се роди също ще ми е от полза яслата.
Афродита желая ви успех и мисля, че наистина е добър вариант татко му да го води. Ще свикне детенцето   

Афродита, аз и преди съм писала за моите момчета. Тръгнаха заедно малкия на ясла, а големия на 3 и половина на градина. Ами много по-трудно се адаптира в сравнение с малкия. Вярно е че си е до дете, но той отиде във втора група, децата вече имаха изградени отношения и приятелства и това също според мен допринесе за трудната адаптация. Трябваха му месеци, но свикна и сега не иска да си стои в къщи, защото колкото и внимание да му обръщам, аз не съм на 5 години  . Ако сега можех да върна времето бих го пуснала по-рано! Пък все пак пращаме децата си на градина не в казармата, а и ти ще имаш възможност да го оставяш в къщи когато поискаш и нещата ще се наредят плавно и спокойно.
Самата аз съм гледана в къщи до предучилищна, в училище ми беше много трудно. Общувах много по-лесно с възрастни отколкото с връстници. Може би това е оказало влияние на мирогледа ми, но аз мисля, че дори едно дете да не е много общително ще му помогнеш много повече като го насърчаваш да общува, отколкото като си го прибереш вкъщи на сигурно ... все някога то трябва да намери своето си място в света на връстниците си, не може да живее само с мама.
Не знам какво значи едно дете само да стане готово  и да поиска да се отдели от мама и татко защо да го прави след като то не знае какво е да си сред себеподобни. Някога хората са живели много по-свободно, имало е по много деца в семейството, играли са си свободно в махалите и тогава не е имало нужда от градини и социализация насила. Но сега в нашето забързано и отчуждено общество, в големите градове, няма друг начин, според мен.

Много верни думи! Съгласна съм с всяка една от тях!

Странно.Не, че има ревящи деца и майки.Спомних си моята детска градина.Спуках се от рев на първият ден, след това не съм имала кой знае какво желание да ходя.Помня и другарките.Ми заради тях не обичах май.С малко свито сърце дадох малката на ясла.Не заради това, че я откъсвам от мен-от тук нататък все така ще е , докато не отлети съвсем един ден.Детето само си показа, че е добре.Вярно, имаше малко дискомфорт, главно заради промяната в живота и, но без ревове-явно че го преодоля много лесно, има и такива деца.Аз ли?Ами на мен до ден днешен ми е мъчно.Понякога ми липсва много.Въпреки,че съм на работа.Но я чувам как се смее-значи е добре.Така ще е и занапред-на мен ще ми липсва все повече, тя ще спре да търси вниманието ми с израстването, с всички хора се случва това.Но и вътрешно ликувам-детето поема по своята пътечка сега, за да си проправи магистралата на Живота си.За това казват, че най-хубавото и блаженното време е това, когато майката е изцяло отдадена на детето-след раждането, преди ясли и градини.Всички майки го разбираме, когато ежедневието ни помете отново.Но това е колелото-то се върти само напред.И въпреки, че често ми се иска да е с мен, а сме разделени-аз съм спокойна и се радвам за детето си, че ходи на градина, че има най-добра приятелка сега, че има интереси, че обича да ходи на рождените дни на приятелите си.За тези неща аз не съм и необходима.Тя просто расте.
 
И понеже наближава краят на яслата, дългата ваканция предстои и чакаме градината с нетърпение-искам да изкажа благодарността си на онези жени, които и миха дупето, когато им оставих едно бебе в един есенен ден...а днес си взимам цяла госпожица-с навици, с репертоар от песни и най-вече-смееща се!Благодаря ви за топлата грижа към моето-за вас чуждо- дете!

Между другото за успокоение на мамите, които се тревожат за децата си -
явно наистина им се отразява добре на смелостта и самочувствието.
Много по-общителна е станала, просто е видимо - а ходи от 3 седмици. Много, много се радвам. Затова си заслужаваше целия врън, та мрън. Играе в група - никога досега не съм я виждала да инициира такива игри, да се муши в група непознати деца, да хваща деца за ръката и да ги дърпа да играят... всъщност виждала съм я на година и половина, после имахме дъъълъг период на срамежливост, даже тема пусках... е, няма я тази срамежливост!

  Ох, и на нас ни предстои това чудо Свикването След доста неуспешен опит да свикнем с яслата ми и доста надъхвания от страна на свекърва ми е доста трудно да й представя градината в нейната положителна посока.
  Някои мами са дали супер-ценни съвети, ще се опитам да ги приложа и аз. Засега четем усилено Франклин и наблягаме на факта, че ще е най-голяма в групата и ще трябва да помага на по-малките. Никога няма да забравя първия ден когато я заведохме на ясла и седнахме в едно кафе да си поплачем с тати. Дано този път да е по-усмихнато!
  Пожелавам на всички притеснени мами мили и усмихнати учителки, които знаят как да накарат децата ни израснат този труден момент!

Тука хич не съм съгласна ... Ние с мъжа ми решихме да спрем малката от ясла след 4 дневно ходене . Остави на мен какво ми беше ама детето освен , че се разболя се промени коренно  Две седмици я гледахме като извънземно и се чудехме за кво иде реч  Чак на 3-та седмица започна да се окопитва.  Това реване и тръшкане при нас премина във истерия и панически страх  Добре че я спрях защото не знам докъде щяхме да стигнем 

И според мен най-важна е предварителната положителна настройка!
Александра беше на 2г. когато тръгна на ясла. Не е плакала нито веднъж! От ден първи се шмугваше вътре, като се налагаше да я гоня, за да си я нацелувам за чао . На втория ден като отидох да си я взема се криеше зад госпожата и викаше "Искам още!".
Може и да си е до дете, но при нас си беше благодарение на близо едногодишна "обработка". Всеки ден като я хранех й говорех за градината, за децата, песничките, игрите и играчките, как ще се хранят на масички с другите деца и ще спят на обяд в хубави креватчета. Тя, милата, слушаше със зяпнали устенца, чак забравяше да дъвче
Купихме си "Горската детска градина" и я четяхме всеки ден. Когато минавахме покрай градината, отвътре се чуваше как децата пеят. Ние стояхме и ги слушахме, а аз припявах с тях. Когато ходихме да подаваме документите, Александра попита дали не може да остане при децата да си играят? И така.
До ден-днешен ходи със желание и й е много чудно, че някои от дечицата плачат сутрин. 

Според моята психоложка "свикването" зависи от майката. Децата усещат как е настроена тя и реагират съответно. Изрази се точно така - Важно е не кога детето ще свикне, а кога ти ще свикнеш.

Дариа тръгна на градина два месеца преди да стане на 2. Първите дни я водехме аз и майка ми. Като я оставим и майка ми два реда сълзи... Мога да кажа, че въпреки това Дари свикна бързо. Имаше и прекъсвания поради разни семейни проблеми, имаше време, когато вечер като отида да я взема още като ме види и реееееев.

Сега 3 месеца по-късно сутрин първите й думи след 'ам-ам' са "кака, бууууу", оставя ме на входа и влиза сама, а вечер като ме види крещи "Мамаааааааааааа" и ме гушка. Нещо, което преди да тръгне на градина не се е случвало.

Аз определено свикнах по-късно с тръгването на ясла на Вал, а сега от 1 Септември сме на градина и се питам дали ще се дърпа от градината? Когато отидохме да говорим с директорката толкова й хареса, че не и се тръгваше от там. Казва, че в яслата били вече само бебета и искала да бъде с каките и батковците. Дано този път е по-лесно, защото и на мен ми казаха, че е целодневно от първия ден.

Да ви кажа сега как мина миналата седмица!
Ами добре
Обаче го води баща му, първия ден като го заведе той, Цецо е наблюдавал лицето му за някаква реакция мъжа ми го е забелязал с периферно зрение, ама нали е мъж и е по-твърд от мен не се поддал на емоции много! Казал му е, че отива на работа, мама също има работа, да печелим парички за нови колички кратка раздяла, мама ще те вземе като си починеш на обяд, чао, целувка и точка!
Като го взех пак искаше бързо-бързо да си тръгваме!
Втори ден - след обуването на пантофките сам си отворил вратата на стаята, целувка и чао !
Като го вземах си играеха с една нова кухня и само се обърна и ме погледна въртейки в ръце един нож и се зачуди дали да тръгне! Все пак имаха нова играчка Това ме зарадва и определено успокои!
Така до края на седмицата
Винаги му носех нова играчка или го водехме някъде, разходка, плаж и така до към 8 часа, след което чак се прибирахме!
Днес очаквах мъжа ми да ми се обади след като го зеведе да ми каже как е минало след почивните дни, а той ми вика: ами добре бе, то няма за какво да ти звъня за това не съм ти се обадил
Та така с нас, бързичко стана!
Само се чудя дали да започна сега аз да го водя или още малко да продължим със същата процедура
А пък аз определно съм по-спокойна и се чудя по цял ден какво да правя, като съм свикнала нон стоп да съм ангажирана с него, ама понамирвам си работа 

Просто говориш от личен опит, а аз съм виждала бая деца на познати, близки, включая и моето с подобно поведение.