За дългия път до морето - въпроси ?

Да, климатик се пуска.Ние до сега не сме имали проблем с това.Даже не гасим колата, когато сме спрели за малка почивка-да си стои хладно върте.

Без стол. Направихме и легло с възглавници отвсякъде.
Тръгнахме в 4ч. сутринта и пристигнахме в 8ч. - детето се събуди направо там.
Обратно тръгнахме в 20ч. и пак спа през целия път.

Ако пътуваш през деня ,тогава със стол.

Има ли причина да не пускаме климатик - регулира се температурата, няма да правите хладилник, че то в тия горещини в колата човек може да получи топлинен удар. Някога сме ходили (като деца) на море с кола без климатик, но климата беше по-друг, слънцето  също, сега и пролет вече няма.

джулка, нещо нервна ми се виждаш. да дойда да ти помогна и с приготвянето на багажа, че това, чувала съм, изнервя допълнително   в колко ще товарите? само ако е между 6 и 7 мога да дойда, защото до 6 съм на работа, а в 7 тръгваме с мотора към пловдивско - на събора и да си видим децата.

зачудих се дали е сериозно питането, защото за пътуването и безопасността на детето има изписани десетки страници в един друг подфорум, а и фундаменталното ти питане дали изобщо да има столче.... ами не знам, струва ми се, че този въпрос отдавна не е на дневен ред...

о, знам, че децата са различни. не можеш да си представиш с колко различни деца съм се возила в колата. общото им е едно: позволяват си само онова, което им е позволено. повярвай ми, спирала съм с колата и съм чакала, докато някое хлапе се укроти. спирала съм на всеки 20 минути, когато виктория се учеше да си казва за тоалетната и по време на пътуване откри, че това е начин да получава разнообразие. разделяла съм пътуването с преспиване, т.е. приготвяла съм багаж в две части - за първата нощ и за останалата част от почивката, пяла съм песни, разказвала съм приказки, майсторила съм играчки и занимавки... правила съм се на глуха...

и един съвет от шофьор - карането със 70 не е гаранция за безопасност. ако уменията на съпруга ти и възможностите на колата позволяват, карайте си с нормална скорост, поне по магистралата - ще си спестите време, главоболия и рискови ситуации.

при добри спирачки и добри колани няма проблем да спреш, дори когато се движиш с доста над 100 км/ч. не знам ти откъде черпиш сведения, аз говоря от опит и от наученото по разни "тренировки" за безопасност. а ако спирачките и коланите не са добри, не бих тръгнала с кола...

спането в сточето не трябва да те притеснява - сгъната дрешка под бузката служи за възглавница, крачетата могат да се свият в столчето "по турски", за да не висят... абе дечицата си намират удобна поза. аз досега не съм чула оплакване някой да се е схванал от пътуване в столче... по-лесен е и преходът от будно към заспало състояние - дечко си зяпа през прозореца и се унася. не е като да се върти на седалката, да се надига да гледа, да ляга...

Никога не пътуваме без столче! Нашето има полулегнало положение и Таня си спи без проблем. Ако се събуди и се размрънка спираме някъде да се раздвижи, да пийне сокче, да хапне и пак продължаваме!
Не мисля, че и е неудобно в столчето!

Винаги пътуваме със столче. За мен е задължително, защото е най-безобасно за детето. Мисля, че и по закон го направиха  задължително вече

Това изобщо не е така. Моето дете много обича да седи в столчето за кола. Може би защото се вози само така и изобщо не му и хрумва, че е възможно да стане по друг начин.

Наистина се чудя, че пред вас стои въпроса дали да ползвате столче за кола и то за толкова дълъг и натоварен  път като този до морето, където по презумпция се кара бързо и доста често стават катастрофи 

Столчето е за безопасността на детето. За съжаление обаче трябва да спираш на всеки 45мин, за по 10-15мин за да се раздвижи, дечко, освен през времето, в което спи. представи си как възрастните се схващат, докато пътуват, да не говорим за едно дете. Ние пътуваме до морето с Еми откакто беше на 4,5месеца, вече е по-лесно

Моят изобщо не протестира - от новороден е в столче за кола - първоначално кошница, и не познава друг начин на пътуване в колата. Даже на мен ми прави забележка, ако не съм с колан.

И никакво значение няма дали ще е денем или вечер - вечер всъщност по-често се налага да се набият рязко спирачки, заради нещо, което се е изпречило на пътя или се е привидяло на шофьора в тъмното. Изобщо както вече се отбеляза питането със или без стол за кола за мен изобщо не стои.

ПП - щом ще пътувате през нощта не ви съветвам да се движите толкова бавно - то едно, че по магистралата е забранено, второ, бавнодвижещите се автомобили са лесна мишена за пътните грабители ( дано не ви се налага да ги срещате!), трето - може да се окаже по-опиасно да се движите бавно, пък и нощем не е натоварено - ще стигнете бързо, не го мисли толкова.
 
Хубава почивка ви желая!

Подкрепям до една тези думи !

Възпитаването на отговорни участници в движението започва още от ранна детска възраст. С мерките за безопасност в колата компромиси не се правят. За това даваме толкова много жертви - защото е по-удобно без колан, без столче, през улицата, на червено, с 50км/ч над ограничението, след 2 малки...
Никога не сме застраховани на пътя, но поне колкото зависи от нас - нека го спазваме.

Аз Калина я научих на столче още от съвсем малка и сега нямаме никакъв проблем. Даже като седне в столчето сама иска да си закопчава колана и не млъква, докато и аз не си сложа колана. Пътуваме много. София - Каварна ни е редовна дестинация, и няма проблем. Спираме два-три пъти по време на пътуването и толкоз. Е, сега като махнахме памперса, сигурно ще спираме по-често. Взела съм й една туристическа възглавничка, от тия дето са около вратлето и така си заспива с нея. На мен пък ми се вижда много по-сложно ако не е в столче детето. Че то не спира да се движи. Честно, не знам как изобщо се справяте така.

Мъжът ти може и да е супер шофьор. Аз също имам огромно доверие в моя. Но когато ни удариха миналата година, колата ни беше спряла, а отзад ни се натресе един, който се движеше с около 60. И всичко, абсолютно всичко от задната седалка беше на земята. Няма да ти казвам аз (вързана с колан) как хубавичко си фраснах главата в облегалката.

Моли се да не разбираш трябвало ли ти е столче или не.

П.С. Не се заяждам, просто никога не знаеш какво може да ти се случи на пътя.

Тъй като имаме вила на 300 км от София, на която прескачаме за уикенда през седмица, то пътувания ни се събират много. Ама наистина много и все дълги. От бебе дъщеря ми пътува на задната седалка на колата, а до нея майка ми. В повечето случаи спи или си лежи кротко. Нито е повръщала досега, нито й е ставало лошо, нито се е изнервяла от пътуването. Напротив: обожава колата и само пита кога ще се возим. Миналия септември, когато тя бе на 1,5 г. отидохме до Варна - 450 км в едната посока. Издържа без никакъв проблем.
Един път опитахме да я сложим в столче, което ни дадоха наши приятели, но така се разчуфа и разрева, че стана страшно. И си го върнахме. Незнам дали проблемът е в това, че тя е много дива и буйна, нищо че е момиче, или просто децата не харесват столчетата. Но при нас определено не се получи.
А иначе съм абсолютно съгласна, че в столче е най-безопасно.

Ами според мен не,че не им харесва-не го приемат за даденост от малки, така както е водата и слънцето.

Моите деца никога не са сядали в столче за кола.
Предпочитам да пътуваме с автобус, но май няма да ме огрее. В колата е тясно и досадно