Това го преглътнах, въпреки, че имах съвсееем друго мнение от представянето му в медиите. Даже в ББ ми беше любимец.
Мога да си пиша много, много подробно, с много емоции, но ще бъда кратичка.
Засичаме се в еднопосочна улица двамката- аз с шкода 120Л, Коцето с БМВ-то си. Той влиза в забранената посока. Естествено, няма как да се разминем лесно. Застава насреща и започва да ръкомаха, да бие по волана, нарича ме и ме псува. Е, падна ми пердето. Не стига, че е в забранена улица, пък и ме хули. Тръгва той срещу мен, но аз не помръдвам- няма на къде, коли зад мен (улицата е Мърфи, ресторанта на Миро, за по-запознатите). Застава така, че да ме вижда и решава, че ще продължи да псува, но не е познал...Като си отворих устата, питах го за какъв се мисли, че ще ме псува и кое го кара да мисли, че с тази мизерна кола всички улици са отворени за него. През което време той ни оглежда с майка ми и изтърсва “тази улица е на баба ми, а ресторанта на дядо ми и ще си правя каквото си искам” и се върна обратно. Е...какво да кажа...псувните рязко спряха, в момента, в който ни огледа, прецени и се насмете. Явно реши, че такава устатница не се знае на кой каква е, пък и тази до нея не е мизерница и току-виж си изял боя. Всичко ставаше за секунди, много бързо и както се беше накокошинил да се прави на мъж пред смотльовците със шкодата, така и си отмина.
Аман от комплексари на пътя. Не знам какво да кажа и как да го опиша...ама съм много, много възмутена!
И за пореден път стигам до извода, че някои хора трябва да се свалят с шамар от облаците.