Тясно ли ви е на душата? На мен да, особено в момента. Пак са ме хванали моите мрачни настроения. Имам чувството, че живота си изтича край мен, времето си минава и накрая нищо съществено не е станало. А най- криво ми е , че си нямаме собствено жилище и не живеем самостоятелно. Няма изгледи и за закупуване. Оф, писва ми, колкото и да са съобразителни другите край нас на моменти ми омръзва от всичко и всички. Знам, че е много по-важно, че сме живи и здрави, заедно и се обичаме, но и тоя жилищен проблем не е за пренебрегване.
При вас как е ? Стяга ли ви се душата и от какво?
При вас как е ? Стяга ли ви се душата и от какво?
Като не го дам на другите да го гушнат ми става пак тясно, че пренебрегвам тях.
Просветна ми малко след като прочетох отговорите ви.
). 
. 
) в аскетичната японска стилистика.. Мога и да повторя постинга на Cantrell_NY 
) - й казвам: на нас най-страшното ни се е случило, какво сега се оплакваш, да не си загубила още някой от нас?? .... Не сме сакати, слепи, не приличаме на някои от хората в "пълна промяна", нямаме увредено бебче (за това дори не ми се мисли). 
)
Давам ви малко от моята положителна емоция , че не винаги съм така , ама като съм се раздавам! 
И на мен ми е тясно...
.
! 
.Това сработва при мен, но не го давам като съвет. 
В неделя съм на работа, малката е с мен, сестрите и да си поспят до 2-3 следобяд 
, малката обикаля нагоре-надолу, кога ще дойде време да се прибираме...........Една глава ме боли от вчера, полудявам 
. В такива моменти започвам да ям, без да се усещам 
