Публикувана: 11 септ. 2006, 15:36 ч.
Последно мнение: 12 септ. 2006, 13:57 ч.

Защо сме единни...

1 997
37
1

# 15 11 септ. 2006, 16:10 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Всяка коза за свой крак.
Мога да отговарям само от свое име.
Анализите не са силната ми страна, пък и, честно казано, не виждам кому са притрябвали. newsm78

# 16 11 септ. 2006, 16:12 ч.

Мнения: 1 616

Може би защото сме свикнали да омаловажаваме щастливите моменти, а да смятаме страданието за нещо много по-важно и сериозно. А всъщност понякога да намериш щастието е също толкова трудно, колкото да се пребориш със страданието.

# 17 11 септ. 2006, 16:31 ч.

Мнения: 779

Има хора и Хора.

# 18 11 септ. 2006, 16:39 ч.

Мнения: 6 167

незнам.
народопсихология.

# 19 11 септ. 2006, 17:01 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Карина в пн, 11 сеп 2006, 15:50

Това сега в стихотворна форма ли е или какво?! Thinking

Да, поетеса съм с тик към ентъра.

Цитат на: ester в пн, 11 сеп 2006, 15:52

Едно любимо стихотворение завършва така:

"Човек е жив, додето може
на чужда радост да се радва."

Георги Константинов

Колко е хубаво! И просто. Или може би затова хубаво.

# 20 11 септ. 2006, 17:05 ч.

Мнения: 2 792

Защото, независимо от характер и ценостна система сме състрадателни, което е хубаво.

# 21 11 септ. 2006, 17:12 ч.

Мнения: 918

Нещастието има много лица,
щастието е едно и също.

Аз също рядко пиша, в теми, по радостни поводи. Не ме бива, затова не се напъвам Tired

Но, винаги ги чета, защото ме карат, да се усмихвам Grinning

# 22 11 септ. 2006, 17:14 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 289

Цитат на: звезделина в пн, 11 сеп 2006, 17:12

Но, винаги ги чета, защото ме карат, да се усмихвам Grinning

Ето това е и моят отговор Peace

# 23 11 септ. 2006, 17:25 ч.

Мнения: 920

Нямам търпение Пухи да се зъзстанови, за да почна да се заяждам с нея. А съм гледала теми с по 5-6 стр. поздравления за бременност, за рожден ден. Така че не съм съгласна с Лиска.

# 24 11 септ. 2006, 17:37 ч.

Мнения: 1 866

Ами все пак е хубаво, че сме състрадателни. Българите сме такива в повечето случаи. В една друга страна където живях хората не бяха такива. Може да си смазан от мъка и никой няма да се сети да ти каже една дума - иначе са любезни, по-любезни от нас българите, ама хич не им пука за теб. Там е обичай като те срещне някой задължително да те пита : "Как си?" и задължителният отговор е "Добре". Един ден реших да си направя експеримент да отговарям " Зле!". Или оставаха като треснати, бяха шокирани от отговора ми като че ли не е позволено да си зле!!! или пък ме подминаваха, защото даже не обръщаха внимание, че казвам, че ми е зле...А иначе завистливи хора има навсякъде и на тях точно им е трудно да се зарадват на щастието на другите.

# 25 11 септ. 2006, 20:43 ч.

Мнения: 3 818

Цитат на: strelche® в пн, 11 сеп 2006, 15:53

Човек в нещастието си има най-голяма нужда от това да се почувства значим в нечии очи, живот или мисли. Няма човек, който да не е изпадал в подобно състояние на песимизъм, обезвереност, самосъжаление, чувство за безполезност и нечия тежест...Колкото по-силен е един човек (като психика) толкова по-рядко му се случва, но пък случи ли му се - значи нещата са повече от сериозни. По-слабите хора по-често могат да бъдат видяни в това състояние, но пък и по-лесно излизат от него.
Щастливият човек и без да получи възхищението на околните (без връзка с въпросното щастие) ще е щастлив и само с виновниците за щастието му.
Не вярвам да има нормален човек, когото чуждото нещастие да го оставя равнодушен, още по-малко доволен.

За кой ли път сме на едно мнение Heart Eyes

това мисля и аз- че когато видим щастлив човек, знаем, че той няма нужда от нас, докато нещастният- да.

# 26 11 септ. 2006, 21:22 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Признавам си, че рявко пиша в поздравителни теми / освен, ако не са за бебе, рожден ден/...Ако е за предмет, просто не знам какво трябва да напиша.

Форума е отражение на живота и все пак не е. Ако в действителния живот имаш проблем и си нещастен, няма 100 човека да ти кажат: "Нещата ще се оправят" . Ако обаче си купуш нещо, някак си е по-лесно за другите да ти кажат: " Честито".

Иначе за станалото с момичето. Има една тенденция във форума, а именно един като подхване една песен и другите следват. Независими дали ще е окуражителна, осъдителна, подигравателна или каквато и да е. Затова и форума и написаното в него не е 100 % разрешение на проблемите ни. Място е,където да си излеем мъката, но за много от нещата, полезните и стойностни съвети би трябвало да идват от други места / например специализирана помощ/.

# 27 11 септ. 2006, 21:44 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Кифлата в пн, 11 сеп 2006, 17:05

Защото, независимо от характер и ценостна система сме състрадателни, което е хубаво.

Така е... Някои наистина се притеснихме за пухи, без тайно да злорадстваме.

# 28 11 септ. 2006, 23:54 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: lala в пн, 11 сеп 2006, 17:37

Много си права. И на мен ми се е случвало в същото това общество да казвам, че ми е зле, а отсрещната страна по навик да кима "аааа, добре", без изобщо моят отговор да я е докоснал.
Много си права.

# 29 12 септ. 2006, 00:05 ч.

Мнения: 6 167

От няколко дни ме търси приятелка по кюто и все пита " Тук ли си" и тн.
Днес се засякохме и тя ми каза, че е бременна.
Аз се зарадвах много, и се разплаках.
Казах й " Мария, страшно много се радвам, плача в момента"
, а тя ми отговори " Е, айде беее, чак пък толкоз"

Стана ми ужасно мъчно
Все едно се усъмни в това, че някой може да се разплаче от радост за нея.

Последна редакция: вт, 12 сеп 2006, 00:11 от Lennie

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

Знаете ли кого видях - 44 тема

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: