Публикувана: 13 септ. 2006, 11:44 ч.
Последно мнение: 15 септ. 2006, 10:46 ч.

За порастването или колко "бързо минава времето"...

5 099
53
1

1
2
3
4
Всички

13 септ. 2006, 11:44 ч.

Мнения: 1 895

Преди като ми кажеха: Няма да усетиш кога ще пораснат и се усмихвах леко недоверчиво, но сега усещам как се надбягвам с тях и как са все по-големи, по-сложни въпроси ми задават и по-искрени отговори искат да чуват, не върви да се измъквам с бебешки обяснения...растат! А до вчера им сменях памперсите. Сега дъщеря ми дори ръка не иска да даде, защото "можела сама". На 4 години е със самочувствието,че може и без мен...Наскоро една позната обясняваше как 7 годишният й син я молел, когато се качват заедно в маршрутката да се прави,че не го познава все едно се вози сам, защото не бил бебе да го придружава майка му...Хем им се радвам, хем ми е тъжно...Причината да пиша всичко това е един текст, който ме поразчувства преди малко и искам да го споделя с вас Hug

Това ни чака...

Един ден ще пораснеш и неусетно ще се превърнеш в мъж. Баща ти ще ти покаже как да се бръснеш, а аз ще погаля гладките ти страни и ще се усмихна. Ти ще бутнеш ръката ми...Там някъде ще има влюбено момиче, което ще те погали след мен. Нейната ръка ще дръпнеш близо до себе си. А очите й ще бъдат влюбени...
Един ден ще плачеш - тайно на загасена лампа. Аз няма да знам дали си плакал в понеделник или сряда. Ще събирам чаршафите в неделя и само твоята калъфка ще бъде по-твърда...Тя и моята беше някога, но не знаех, че се познава...Дали ще пушиш тайно на прозореца? Твой ред е миличък....Има ред във всичко...

- Хайде да отидем в парка
- С кой? Ще имали деца? Някой приятел?
- С мен. Двамата.Аз съм ти приятел
- Глупости. Приятелите са само от детската градина. Майките не са

Дали с приятелите ще плачете за същите момичета? Едновременно на различни прозорци?
Първата ще бъде много смела. И много ще обичаш остриганата й по момчешки коса и дебелите вежди. И малко грубите ръце след първото бръснене. А един ден ще погалиш и нейните обръснати крака и после ще се отдадете един на друг. И може би ще плачеш тайно нощем....цигарите ще бъдат в чекмеджето. Аз обещавам да не знам...
Втората ще бъде нежна. С дълга коса, големи очи и много женска усмивка. Ти ще си по-уверен, а тя няма да те види усмихнат. Този път тя ще плаче. А ти ще пиеш водка или джин...вече няма да е на прозореца. А нощем ще сънуваш боцкащите крака на онази малко грубата...

- Защо толкова приличаш на мен бе, маме
- Нищо не разбираш. Ти си момиче, пък аз съм момче. Значи не приличам на теб...

После между цигарите и алкохола и някъде след втората ще има други - с различен цвят коси, очи...различни усмивки. Пък ти ще знаеш как да се преструваш вече. Не само ще знаеш как да не личи, че плачеш. Ще можеш да си слагаш маска, че уж плачеш....То и това се учи...

- За рождения ден искам костюм на Спайдермен, Батман и Леонардо от костенурките Нинджа
- Не може три. Само един. Избирай!!!

Ще я избираш дълго. И те ще те избират...Толкова рядко ще те виждам, че няма да знам дали страните ти са гладки. Сигурно е недопустимо да се напием двамата. Аз също мога да мълча и да пуша....ама няма...по-добре да си мъж и да се напиваш сам или с приятелите...по мъжки...
После ще е късно да ти кажа да ги обичаш всички. Не разбрах кога порасна. Важно е всяка да обичаш - за нощ, две, месец...Ако не можеш - алкохолът е все там в шкафа, а аз отдавна няма да влизам в стаята ти...Ако не можеш да ги обичаш - поне плачи, че не можеш....

- Мамо, пък дядо каза, че мъжете не плачат
- Плачат....като ги боли много и те плачат
- Ама момчетата - НЕ!

Защо непременно смятам, че ще плачеш. Може да срещнеш една жена и да обичаш само нея и тя само теб...Но някак си не искам...Пореви си! Ако не те е разплакала нито веднъж, сигурно не е била тя...

- Боли ме главата. Дай ми от вълшебното сиропче, дето е за всичко...

Вълшебното сиропче не помага вече. Ако ги обичаш ще боли. Но е важно да боли и когато не можеш да ги обичаш...Може дори да се маскираш, ако още можеш...Избери си един костюм само...Ще пораснеш и когато ти започнеш да плачеш, аз ще съм спряла...И ще се преструвам, че не знам, че плачеш...А сега заспивай. Дали ти пиша приказка - не съвсем....

Последна редакция: ср, 13 сеп 2006, 11:57 от Kremi (двойна доза)

# 1 13 септ. 2006, 11:52 ч.

Мнения: 4 806

Креми, благодаря от свое име за темата и текста.
Преди два дни се чудех, кога минаха двете години от раждането на моята дъщеря и си дадох сметка, че и всички следващи по две пак така ще се изнижат. И много е противоречиво, защото понякога много искам да е по - голяма, за да пътуваме заедно, за да си разказваме най-различни неща. А понякога ми се иска да е онова мъничко същество, което се усмихваше блажено след като спре да суче. Е, няма угодия... Но времето върви винаги в една посока.

# 2 13 септ. 2006, 12:02 ч.

Мнения: 765

Докосна ме този текст . Истински е и някак безпощаден . Понякога и на мен ми се иска глътка от сиропчето за всичко .

# 3 13 септ. 2006, 12:03 ч.

Мнения: 899

Kremi, благодаря и аз за хубавата тема и хубавия текст. bouquet

За всяко нещо времето минава прекалено бързо и се сещаме да вземем нужното ни от него едва, когато стане вече спомен..

# 4 13 септ. 2006, 12:08 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Креми, страхотна тема bouquet

Усетих, че Дени е пораснала, когато започна да задава въпроси, за които трябва да се поровя тук-там.

Последна редакция: ср, 13 сеп 2006, 12:19 от ДЕ ВАня

# 5 13 септ. 2006, 12:09 ч.

Мнения: 1 462

Страхотно! Поздравления, Kremi (двойна доза).

--

Глава 2, стих 24: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.

-- БИТИЕ: ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА

# 6 13 септ. 2006, 12:15 ч.

Мнения: 3 818

Креми,

Сещам се за татко, който ми каза като дъщеря ми се роди: Ще видиш как времето минава бързо и днес е бебе, а утре ще започне да ти се подсмихва снизходително и да казва"Я, и мама ги знае тия" (това по повод, че като бях тийнейджърка един ден се изцепих- Я, и баща ми е чувал за Куин Laughing

)

# 7 13 септ. 2006, 12:17 ч.

Мнения: 412

Креми, прекрасно е bouquet

Хайде сега напиши и една усмихната приказка Grinning

# 8 13 септ. 2006, 12:27 ч.

Мнения: 1 895

Цитат на: chandra в ср, 13 сеп 2006, 12:17

Креми, прекрасно е bouquet

Хайде сега напиши и една усмихната приказка Grinning

Чандра, не съм я писала аз и тази, но...все си мисля,че истинските приказки са като на Андерсен, тъжно-истински и те усмихват през сълзи bouquet

Гушкайте децата си, утре няма да ви дават... Twisted Evil

Но ще си спомнят и някой ден и те ще гушкат техните дечица, вместо да им крещят... Всичко е любов Hug

# 9 13 септ. 2006, 12:28 ч.

Мнения: 1 134

Разговор с 4- годишната ми дъщеря:

- Мамо, един ден вече няма да живея с вас, нали? Ще бъда голяма, ще ходя сама по улиците и ще живея на друго място.
- Да, но дотогава има много време.
- Да, чааак като стана на 12 години.

И се смях, и плаках, и ме хвана страх дали вече няма търпение да се откачи от нас Rolling Eyes

Сигурно ще дойде един есенен ден, в който с ведра усмивка и преглътнати сълзи ще изпратя картина за новото й жилище... А, после ще се боря със себе си да не й се обаждам всяка вечер.

Наградата ми ще е да се връща. Понякога просто да й се поиска да се върне вкъщи.
Защото е много страшно когато не искаш...

# 10 13 септ. 2006, 12:31 ч.

София
Мнения: 1 105

Страхотно е, разплака ме, защото се замислих как времето ще литне и той утре вече няма да бъде дете, няма да бъде така детски наивен и няма да ми казва всеки ден колко много ме обича и, че иска да ме цунка. Да е жив и здрав това е най-важното!

# 11 13 септ. 2006, 12:37 ч.

Мнения: 2 220

Страхотно е! Първата година със сина ми я усетих.. Знам, че в един миг ще започнат да летят. Но тези първи месеци, в които той е бил най-беззащитен, най-целуван и гушкан, най-усмихнат и нежен, никога няма да ги забравя. Те са ми най-щастливите... А текстът е невероятен - насълзиха ми се очите! Hug

# 12 13 септ. 2006, 12:40 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Благодаря, Креми, страхотно е - а и напоследък често мисля за това как бързо расте, а имам чувството, че пропускам нещо.
Все още мога да я гушкам и го правя с всички сили.

# 13 13 септ. 2006, 12:43 ч.

Мнения: 899

MamaZ, със сигурност ще й се иска да се връща!
Ние, децата (каквито сме били всички), винаги бързаме да излетим. А после, доста често, толкова много ни се иска да се върнем при нашите родители, да бъдем отново малки момичета и момчета, да се сгушим, да има лекарство за всичко. Иска ни се, да не бъдем сериозни, работещи и отговорни, а мама и татко все да ни прощават и утешават.

Това се случва с всички деца, дори, когато напускат дома и се радват, че са свободни. Аз самата толкова много исках да бъда самостоятелна, а в деня, когато се изнесох, не спрях да плача..

# 14 13 септ. 2006, 12:47 ч.

Мнения: 6 315

Прекрасно е и много тъжно Cry

# 15 13 септ. 2006, 12:54 ч.

някъде ... тук ...
Мнения: 8 182

Креми

Като се прибрахме от родилния дом с малкия, още първата вечер, погалвайки за лека нощ главата на големия, сякаш изведнъж осъзнах как моето малко момче е вече голямо. Изглеждаше ми огромен, може би защото 3 дни гушках основно едно мъничко, току-що родено човече, не знам Thinking

От тогава все това си мисля... колко бързо лети времето, как си минаха тия години Confused

Ето вече големия е предучилищна, а малкия - доскоро бебе - вече е на ясла.

# 16 13 септ. 2006, 12:56 ч.

Мнения: 5 577

Разплаках се, много ... стана ми тъжно ...

Спомням си думите на майка ми, която като разбра, че ще имам момче ми каза "Ще порастне малко, и ще си последния човек, когото иска да вижда."

И свекърва ми, с двама сина, го потвърди. Мъчно ми е ... няма да ме иска в един момент, колкото и да се опитвам да съм модерна и готина майка сигурно ще се срамува един ден от притесненията ми къде е, и кога ще се върне.

О, Боже! Това, дето спи в момента, беззащитното няма да има нужда от мен.

Креми, що ме разтрои така?

# 17 13 септ. 2006, 12:56 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Цитат на: Margarita в ср, 13 сеп 2006, 12:47

Прекрасно е и много тъжно Cry

Да.

# 18 13 септ. 2006, 13:07 ч.

Мнения: 1 895

Цитат на: Вергилия в ср, 13 сеп 2006, 12:56

Креми, що ме разтрои така?

Това не е емоционален тормоз, Верджи, реалностите са...
И ти си оставила мама и тате, за да започнеш свой живот, сега е твой ред да бъдеш оставена и да дадеш на мъника крила, за да избере сам някой ден посоката си ...от друга страна от теб зависи колко точно "далече" ще сте един от друг с твоето момченце - сега е момента да си запазиш местенце в сърцето му и когато порастне да мисли за теб така:

На майка ми

Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното -
не ставай изненадано от стола си.
Не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича - да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми, мислите.

И докосни ги, моля те, накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай - пристъпи в душата ми,
прозорцити й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратити й -
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.

Мамо,
не остарявай, моля те, и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато,
Съпротивлявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защищавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освожавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти! -
до края.
До края съществувай във живота ми!
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля -
съзерцаваа ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо. Не ме изоставай,
мамо.
Христо Фотев

# 19 13 септ. 2006, 13:11 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Настръхнах, и ми стана тъжно Sad

. От известно време забелязвам точно това- как големият ми син расте, и все по-ясно осъзнавам, ч той става голям. Когато гушна , или погаля малкия си спомням как съм гушкала големия, и как бързо е отминало времето.Сега, ако мога да получа целувка за лека нощ съм доволна. Когато падне ,и го вдигна, се сещам как съм вдигала и успокоявала баткото... Знам, че времето няма да се върне, знам, че дори това което имам сега ще отмине..Но поне сега изживявам по-пълноценно всеки миг с малкия, миове които съм пропуснала, неща, които съм пренебрегнала. Все по-често мисля за момента, когато ще си тръгне...

Знаете ли какво правя? Карам мъжа ми да се обади на майка си да я чуе как е, да я зарадва. Но по-честият му отговор е - " Няма да е днес..." Само като си помисля, че утре това ще го кажат моите деца... Cry

# 20 13 септ. 2006, 13:32 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Разплаках се докато четях текста на Креми защото точно това ми се случва в момента. Усетих порастването на големия ми син когато започна да се дърпа от мен и да не дава да го прегръщам и целувам. Сега ако искам да го погаля го чакам да заспи. Понякога много ми се иска като минава покрай мен да го погаля по главата, но като си вдигна ръката стигам само до носа му. Много ми се иска да седне и да се гушне в мен, но той седи на стола пред компютъра и дори не ме поглежда. Скоро сигурно ще спре и да споделя с нас какво му се е случило през деня. Ще започне и стаята си да заключва. Не ми се иска да е така, но нищо не мога да направя освен да проявя разбиране и да го пусна да расте. Мога единствено да стоя тихо до него и да му погамагам незабележимо.

# 21 13 септ. 2006, 13:37 ч.

вече и в други градове
Мнения: 145

разплака ме. може би защото големият ми син/ 8-ми клас в езикова гимназия/ , започва в ново у-ще и аз изведнъж осъзнах, че е пораснал.
а довчера беше "момчето" на мама. newsm45

става ти мъчно като виждаш как малкото момче е изчезнало , и поглеждаш с гордост младия мъж до себе си./ особено като го гледаш отдолу-нагоре Joy

# 22 13 септ. 2006, 13:58 ч.

Мнения: 253

Разплакахте ме. Боже, като се замисля, колко малко време прекарваме с децата и колко сме изнервени smile3512

Извинете ме, но не мога да пиша в момента newsm45

# 23 13 септ. 2006, 14:08 ч.

Мнения: 275

Когато плаках оставяйки Йоанка на ясла, не беше от тъга или нещо друго. беше защото осъзнах, че е вече голяма! Осъзнах, че "вчера" ме риташе в корема, но това беше вчера. Днес тя ходи на ясла, ще започне да има другарчета, все по-често ще казва "МА" (саМА) и няма да има нужда от мен .........................

Наистина бързо минава времето ......... LIFE IS LIFE

Всяка една от нас знае, че така ще стане. Уж сме подготвени, но все пак .....

# 24 13 септ. 2006, 14:11 ч.

Мнения: 3 342

И аз се разплаках... Още на първите изречения... така и не успях да прочета всичко. Може би по-късно...

А идва петък - първият учебен ден на голямото ми малко момче...
Още от началото на седмицата убеждавам сама себе си колко овладяна трябва да бъда и как не трябва да позволявам на нито една-единствена сълза да докосне страните ми... Но детето ми пораства и аз съм малко тъжна. Но може би именно сега трябва да прочета всичко отначало... И може би, но само може би, това ще попривърши запасите от сълзи... И тогава - в петък ще бъда само усмихната, а не усмихната през сълзи и ще говоря уверено, без гласът ми да трепери, и няма, обещавам, че няма, да се замислям точно тогава какво означава този ден за всички нас...

# 25 13 септ. 2006, 14:22 ч.

Мнения: 6 315

Kremi, стихотворението е пленяващо и прекрасно и тъжно - толкова истинско... Давам си сметка колко много искаме и ние от родителите си и колко много ще искат децата ни от нас. И как мигът, в който са сгушени в нас, търсят топлината на устните и ръцете ни, закрилата, ще отлети твърде бързо......

# 26 13 септ. 2006, 14:23 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Честито ти първолаче, Тони! bouquet

Какво да кажа по темата - разума шепне едно, сърцето друго, че и плаче, пустото му сърце.
Онзи ден му пея една от "нашите" глупави, измислени и заядливи песнички с тъп текст: "Самуилчо е прасе, с розово дупе" и пр.
Той обикновено ми отговаря също с такава, измислена от него, глупава песничка.
А този път изпя: "А мама, а мама е страшно красива!".
Първо се засрамих - аз пея за прасе, той - такива хубави неща. Rolling Eyes

После пък ме бодна - ей на, расте малкият ми смешник...

# 27 13 септ. 2006, 14:30 ч.

Русе
Мнения: 7 794

Креми ,накарани да се замислим над тема която всяка една майка избягва....
Наистина вчера беше малкото вързопче което скимтеше в ръцете ми а сега.................. smile3518

,ходи на градина и открива света без мама.Всяка вечер му казвам че винаги ще е бебчето на мама а той ми казва:Аз вече голям....... Sad

....и не иска да го гушкам и цункам.............. newsm45

.Искам си бебчето.......................

# 28 13 септ. 2006, 14:53 ч.

София
Мнения: 154

Много истинско, но много тъжно. Аз също плаках.
И аз подсещам мъжа си да се обажда на майка си и аз също знам, че един ден ще се случи същото с нас. Сега Божидара е на 3, но вече иска да прави всичко сама. Не ми се мисли какво ме чака след още няколко години. Но аз също не давам на нашите да ме прегръщат и целуват, така че не мога да очаквам нещо различно. Само се моля да е жива и здрава и да си избере верния път в живота. Praynig

# 29 13 септ. 2006, 15:47 ч.

Мнения: 3 342

Цитат на: Василиса Умница в ср, 13 сеп 2006, 14:23

Честито ти първолаче, Тони! bouquet

Благодаря, Василиса! bouquet

Аз пак не успях да прочета докрай пуснатото от Креми - още на първите изречения и ме побиват едни тръпки, не е за разправяне... ooooh!

Явно съм в някаква емоционално-сълзлива фаза, силно избухлива и с много странични ефекти при комбинацията и с вълнуващи писания на тема израстването на децата ни Joy

# 30 14 септ. 2006, 09:08 ч.

Мнения: 2 724

И аз не можах да ги довърша, нещо ме стегна под лъжичката.Утре ще изпратя моята вече пораснала дъщеря в ново училище и като гледам, май аз съм притеснената.Кога отлетяха тези години ooooh!

Стана ми мъчно и за моята майчица, още днес ще отида да я гушна ида и кажа колко я обичам.

# 31 14 септ. 2006, 09:24 ч.

Мнения: 1 462

Я позитивно бе! Кво ревете всичките!

Дай Боже всекиму да му пораснат децата и да нямат нужда от него. Да станат самостоятелни и един ден да имат свои деца, а вие да сте само някакви тъщи и свекърви.

# 32 14 септ. 2006, 09:35 ч.

Мнения: 822

Креми,за пореден път събираш сълзите ми в твоя тема...
Моля се,дори и на хиляди километри разстояние да остана близко до сърцето на детето си.
Дай Боже,както казва бе!
Някой има ли носна кърпа?...

# 33 14 септ. 2006, 09:42 ч.

София
Мнения: 819

Цитат на: бе в чт, 14 сеп 2006, 09:24

... а вие да сте само някакви тъщи и свекърви...

Хаха, аз като се знам каква съм кукувица, горко му на зет ми Mr. Green

# 34 14 септ. 2006, 09:49 ч.

Мнения: 1 895

Цитат на: бе в чт, 14 сеп 2006, 09:24

Дай Боже всекиму да му пораснат децата и да нямат нужда от него. Да станат самостоятелни и един ден да имат свои деца, а вие да сте само някакви тъщи и свекърви.

Дано!

# 35 14 септ. 2006, 10:00 ч.

София
Мнения: 819

А иначе по темата: вчера Стела ме попита дали и кучетата имат пипита, за да могат и те да пишкат #Crazy

Попиках се от смях, една седмица на детска и се почна с глупостите, да не споменавам, че знае всички реклами наизуст, а до вчера не можеше да си каже името правилно - Ела, Тела, та накрая Стела Joy

Да са ни живи и здрави, ама и ние също, та да можем да си ги гледаме и мачкаме, докато все още дават bouquet

# 36 14 септ. 2006, 10:14 ч.

Мнения: 338

Много красиво.Но за съжаление това е реалноста,и като се замисля и аз няма да мога да го будя с целувка,да го прегръщам и милвам.Няма да ми разрешава да му викам"малко сладко коте"...............Застана ми буца на гърлото.
Тези неща ще са приуритет на ДРУГА.

# 37 14 септ. 2006, 10:17 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Още една една разстроена... като започнах да чета си викам "няма да цивря", но до края вече подсмърчах Sad

Не искам да ги пусна да си отидат от мен... те са ми всичко... а времето лети... Сякаш вчера лежах в Майчин дом за задържане и се молех на Господ да ме дари с детенце... Confused

# 38 14 септ. 2006, 10:22 ч.

Мнения: 4 406

Цитат на: бе в чт, 14 сеп 2006, 09:24

... и един ден да имат свои деца, а вие да сте само някакви тъщи и свекърви.

няма да сме тъщи и свекърви само, а любящи и всеотдайни баби, които си дават живота за сладките внучета!!! и правят всичко това, за което не са имали време и не са правили с децата си

# 39 14 септ. 2006, 10:25 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Все още подсмърчам, дано не влезе никой в стаята... че съм на работа! Confused

Много тъжно ми стана - колко бързо тече времето... днес, сутринта Мони ми каза, че не се казва "Симона", а "Кака Симона". Питам я "На кого си кака?", а тя "На бебетата, бе!"...
Дай Боже да са ни живи и здрави! Hug

# 40 14 септ. 2006, 10:42 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Ето още едно тъжно стихче, което е било публикувано тук вече ако се не лъжа, но е ужасно много по темата, която и мен натъжи.

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

# 41 14 септ. 2006, 11:37 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

dodo_dodo , това ми е залепено на първа страница на работния тефтер. Не мога да го подмина, винаги се отваря първо на него. И снощи, когато Дени ме попита ще отида ли да я видя, преди да заспи, а не само да я завия, аз се разплаках...Тя е на шест, Боже мой, защо ми задава такива въпроси?!

Последна редакция: чт, 14 сеп 2006, 14:26 от ДЕ ВАня

# 42 14 септ. 2006, 12:12 ч.

Мнения: 730

Цитат на: РЕНИ в чт, 14 сеп 2006, 10:17

Още една разстроена... като започнах да чета си викам "няма да цивря", но до края вече подсмърчах Sad

Не искам да ги пусна да си отидат от мен... те са ми всичко... а времето лети...

Все едно аз съм го писала Peace

# 43 14 септ. 2006, 12:13 ч.

Мнения: 730

Цитат на: beibi1 в чт, 14 сеп 2006, 12:12

Цитат на: РЕНИ в чт, 14 сеп 2006, 10:17

Още една разстроена... като започнах да чета си викам "няма да цивря", но до края вече подсмърчах Sad

Не искам да ги пусна да си отидат от мен... те са ми всичко... а времето лети...

Все едно аз съм го писала Peace

Ама мойто е едно Wink

# 44 14 септ. 2006, 13:26 ч.

София
Мнения: 5 289

Креми ме започна,Додо ме довърши Cry

......
Накарахте ме да се замисля и осъзнах,че времето наистина си лети,а ние завъртени от ежедневието си пропускаме много ценни моменти,които на пръв поглед ни се струват незначими или просто прекалено дребни,за да им обърнем необходимото внимание.А ще дойде време,когато точно тези "дребни" неща от всекидневието на нас и децата ни,ще ни липсват адски много и ще съжаляваме,че неможем да върнем времето назад.

# 45 14 септ. 2006, 13:47 ч.

Мнения: 2 724

Мили мами, повечето от вас имат мънички съкровища .При всяка възможност бъдете с тях ,запечатвайте моментите и пазете творбите на рожбите си. В такива моменти като този например ,аз отварям чекмеджето с бисерчетата на моите деца и ги разглеждам. Ето сега правя точно това и ми се иска да споделя нещо, което дъщеря ми написа за мен ,когато беше трети клас ; Обична и красива моя мамо, нежна мила и добра си ти ,Благодаря за твоето търпение. Благодаря за твоя поглед мил. Благодаря за топлите ти ласки. За всичко ,мамо мила, аз благодаря. Бъди за мене като горско цвете .Бъди като слънце, дъжд, дъга ... и като всичко след това .

# 46 14 септ. 2006, 14:26 ч.

Някъде там...
Мнения: 3 994

Още едно стихотворение - рецитирах го за един 8ми март в детската градина преди мноооого години /кога минаха?! Rolling Eyes

/ и се чудех защо майка ми едва сдържаше сълзите си докато го учехме...

Мъничка,мъничка моя,
весело зайченце,котенце мило
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо
не можеш и ден да изкараш без мама!
Мама във чашката мляко налива
сресва косата ти в плитка красива
кърпи чорапи с пробити петички ...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на доброто момиче
как тъй луната на сърпче прилича;
как се превръща водата на пара,
а самолетът, с какво ли се кара?
Ами отгоре Земята каква е?
Мама попитай и ще узнаеш
Ден не можеш без мама...
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка...
После ще хвръкнеш и ти като птичка
мъдра и силна ще стигнеш далече.
Можеш без майка си вече!

Мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писмо раздавача...
Друго не иска - три думи само:
"Добре съм, мамо!"

# 47 14 септ. 2006, 14:28 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Стига, дееее, нямате милост...

# 48 14 септ. 2006, 14:35 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Цитат на: boomerang в чт, 14 сеп 2006, 10:22

Цитат на: бе в чт, 14 сеп 2006, 09:24

... и един ден да имат свои деца, а вие да сте само някакви тъщи и свекърви.

Да, ние така ще си мислим а какво ще си мислят снахите ни? И моята свекърва сигурно си мисли че е само любяща и всеотдайна пък аз съм несправедлива с нея. Аз пък си мисля колко любяща и всеотдайна е майка ми и колко снаха ми е несправедлива с нея. А аз за съжаление ще съм само двойна свекърва.

# 49 14 септ. 2006, 14:37 ч.

Мнения: 1 547

Ух, че сте.

На Креми издържах, но на Додо ми се затъркаляха сълзите.

То и периода такъв, ревлив. Ясли, градини, училища...Все места за пораснали деца.

Много ми е тъжно Cry

# 50 14 септ. 2006, 15:06 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Цитат на: Жабче в чт, 14 сеп 2006, 14:26

Мъничка,мъничка моя,
весело зайченце,котенце мило
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо
не можеш и ден да изкараш без мама!
Мама във чашката мляко налива
сресва косата ти в плитка красива
кърпи чорапи с пробити петички ...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на доброто момиче
как тъй луната на сърпче прилича;
как се превръща водата на пара,
а самолетът, с какво ли се кара?
Ами отгоре Земята каква е?
Мама попитай и ще узнаеш
Ден не можеш без мама...
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка...
После ще хвръкнеш и ти като птичка
мъдра и силна ще стигнеш далече.
Можеш без майка си вече!

Мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писмо раздавача...
Друго не иска - три думи само:
"Добре съм, мамо!"

Всеки път, щом прочета това стихотворение, не мога да спра да плача... Sad

# 51 14 септ. 2006, 15:19 ч.

Мнения: 11 314

Креми, благодаря! И на Додо, и на Жабче! Hug

Моето малко, но вече голямо момиче наскоро проведе с мен може би най-трудния разговор.
- Мамо, защо остаряваме?
- Защото това е предопределения ни път - раждаме се, бебета сме, след това малки деца, после пораснали деца, след това ставаме зрели хора, създаваме семейство с някой, скойто се обичаме, раждаме си деца, накрая остаряваме и умираме.
- Мамо, защо умираме?
- Защото телата ни остаряват и не издържат
- Мамо, а къде отиваме като умрем?
- На най-хубавото място
- Къде е то, как изглежда това място?
- В най-хубавите си сънища ходиш там.
Беше пред разреваване в началото на разговора, на мен ми се беше свило сърцето и с буца в гърлото и отговарях на прима виста. Бяхме на гости на моята баба, която е вече доста стара и много болна.
- Мамо, защо дойдохме тук?
- Защото баба ми е болна и скоро ще си иде от този свят, а много искаше да види за последно. Беше много тъжна и самотна и сега я направихме щастлива. Според теб струваше ли си?
- (след дълго мълчание) Да, мамо, струваше си! Щом е щастлива сега