Не,то стана постепенно и неусетно,но всъщност нямах търпение да се махна.След като майка ми почина не исках да стоя повече там. 
- Публикувана: 13 септ. 2006, 12:47 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2006, 18:49 ч.
Беше ли ви мъчно, когато се изнесохте от дома на родителите си?
Много ми беше мъчно, чувствах се някак бездомна. Понякога, когато им ходех на гости сядах в старата си стая и се опитвах да се почувствам "както преди". Най-мъчно ми беше когато натисках звънеца. Въпреки, че не живея там повече от четири години не мога да усетя сегашния си дом "вкъщи". Сякаш живея на автобусна спирка 
Вкъщи имаше проблеми, които така назряха по едно време, че една сутрин си събрах багажа и казах "Напускам този дом!". Не ми казаха, че съм ги "продала", "предала" и т.нат.Плаках денонощно около 10-на дни. И сега продължава да тъгувам за дома си понякога, но се опитвам да гледам напред.
Отначало не можах да разбера какво стана,но като минаха няколко дни и като разбрах,че вече не живея при тях ми беше много трудно.Никога не сам отделяна от тях и в продължение на един месец не можех да свикна и по цели нощи не сам спяла.Дори будех моя за да не стоя сама будна.Сега също ми липсва,но вече взех да свиквам,но си ходя през ден два пак в "къщи". 
Изнесох се със скандал от къщи, скарахме се жестоко с баща ми, предполагам, защото хич не му се вярваше, че неговото злато наистина ще иде да живее на квартира...после, оабче, се опраивха нещата, но и сега ми е много мъчно за моята си стая....за леглото ми при мама и тати...добре, че живеят през две улици и винаги като ми накривее се "прибирам вкъщи..."
Препоръчани теми